Решение № 953 от 20.01.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 953 гр. София, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20241110151760 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.

Производството е образувано е по искова молба с вх. № 52511/16.05.2024г. от СГРАДА В РЕЖИМ НА ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ, с административен адрес: гр. ////////////, представлявана от управителя – КМЦ, ЕГН: **********, чрез процесуалния му представител – адв. Е. А. А., с личен номер: ////////, ПАК, със съдебен адрес: гр. /////////; срещу С. С. С., с ЕГН:

**********, с адрес – гр. ////////////, ет. 6, ап. 69 – собственик на самостоятелен обект в етажната собственост, чрез процесуалния представител – адв. С. Д., САК, с личен № ////////, със съдебен адрес: гр. ////////////. Исковата молба е подадена в Районен съд – Пловдив, като след установяване на неподсъдност на делото, е препратено по компетентност за разглеждане от Софийски районен съд.

Видно от приетото и приложено като доказателство ч. гр. д. № 7839 по описа на СРС за 2024г, на 09.02.2024 г. е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, за сума в общ размер от 465 лв., представляваща главница за разходи за стопанисване, поддръжка, управление и ремонт на общите части на сградата в режим на етажна собственост, ведно със законна лихва от 09.02.2024г. до изплащането на вземането, както и разноски в производството, както следва:

25 лв. – държавна такса, и 400 лв. – адвокатско възнаграждение. В закрито разпоредително заседание, проведено на 19.02.2024 г., съдът уважил е искането и е издал Заповед за изпълнение № 5599/19.02.2024г. против длъжника. Така издадената заповед била връчена на длъжника, като същият, в 1 срока по чл. 414 от ГПК, е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, с която е навел твърдения за изплащането на сумата в пълен размер, във връзка с което е представил документи – квитанция № 53 – за сумата от 455 лв. и квитанция от 06.12.2023, за сумата от 240 лв. (суми в общ размер на 695 лв.), ведно с обяснителни бележки, съдържащи разбивка на така заплатените суми, всички подписани от касиера на входа – ХК. С оглед на постъпилото възражение от длъжника, с твърдения, че е заплатил претендираните в заповедното производство суми, съдът е предоставил тридневен срок за становище. В посочения срок, заявителят е признал част от извършените плащания, като е посочил, че счита за погасени претендираните суми за режийни разходи, поддръжка и управление и ФРО за месец януари 2024г. (в общ размер от 45 лв.), както и дължимите месечни такси за режийни разходи и ФРО за периода м. януари 2023 – м. декември 2023г., в общ размер на 240 лв. Счита, че непогасени са останали дължимите такси за поддръжка и управление за периода януари – декември 2023г., в общ размер от 180 лв, законната лихва от датата на депозиране на Заявлението до окончателното изплащане на сумите, както и претендираните разноски в производството. С оглед на направеното признаване на частичното заплащане на претендираните суми, съдът е обезсилил Заповедта за изпълнение за сумата над 180 лв. и на ищеца бил даден срок по реда на чл. 415 от ГПК да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, заявителят е предявил иск по чл. 422 ГПК, като във връзка с изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим.

Предявени са за разглеждане кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 6, ал. 1, т. 10 вр. чл. 51, ал. 1 вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС и иск с правна квалификация – чл. 86, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено съществуването на парични задължения по отношение на Етажната собственост, както следва: главница, в размер на 180 лв., представляващи месечни такси за управление и поддръжка на общите части на сградата за периода м. януари – м. декември 2023г., ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението – 09.02.2024г., до окончателното изплащане на задължението; както и направените в заповедното производство разноски, в общ размер на 425 лв. (25 лв. – държавна такса и 400 лв. – адвокатско възнаграждение).

Ищецът – Сграда в режим на етажна собственост, с административен адрес: гр. ////////////, твърди, че С. С. С., е собственик на самостоятелен обект с идентификатор № ***, представляващ АПАРТАМЕНТ № 69, находящ се на етаж 6, с площ от 89,77 кв. м., както и 0,660% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, ведно с мазе № 5, с площ от 3,61 кв. м. и таванско помещение № 79, с площ от 4,463 кв.м.

Правният интерес от завеждане на настоящия иск извежда от Решението на ОСЕС от 21.11.2023г., съгласно което етажните собственици са възложили на Управителя - КМЦ, ЕГН: **********, да стопанисва и управлява Сградата 2

– в режим на етажна собственост, като той, в рамките на правомощията си и на основание одобрения от ОСЕС бюджет и начин на разпределение на разходите за поддържане на общите части, от името и за сметка на етажните собственици, заплащал разходите за поддръжка на сградата, в това число – разноските за почистване и дребни ремонти, за консумативи, свързани с поддръжка на инсталациите, асансьорен сервиз, плащания към електроразпределително дружество и др., и по силата на закона, представлява Етажната собственост, вкл. и пред съд.

Твърди, че съгласно взетото по т.3 от решенията от проведеното на 23.11.2020г. Общо събрание на етажната собственост, е прието да се събират за всеки месец, следващ този на провеждане на Общото събрание, следните такси от собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти в сградата, а именно: 1) режийни разходи – 5 лева на живущ; 2) поддръжка и управление – 10 лева на самостоятелен обект; 3) Фонд „Ремонт и обновление“ – 5 лева на самостоятелен обект.

Съгласно т. 3 от дневния ред на проведеното на 11.12.2021г., е взето решение да се събират за всеки месец, следващ този на провеждане на Общото събрание, следните такси от собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти в сградата, а именно: 1) режийни разходи – 5 лева на живущ; 2) поддръжка и управление – 10 лева на самостоятелен обект; 3) Фонд „Ремонт и обновление“ – 5 лева на самостоятелен обект.

На проведеното на 28.11.2022 г. ОСЕС, е взето решение да се събират за всеки месец, считано от месец януари на 2023 г., следните такси от собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти в сградата, а именно: 1) режийни разходи – 10 лева на живущ; 2) поддръжка и управление – 15 лева на самостоятелен обект; 3) Фонд „Ремонт и обновление“ – 10 лева на самостоятелен обект.

На проведеното на 21.11.2023 г. Общо събрание на етажната собственост, съгласно т.1 от дневния ред, за управител на Етажната собственост е избран КЦ, като е взето решение той да получава ежемесечно възнаграждение за изпълняваните от него действия по управление, в размер на 250 лв., разпределена поравно между самостоятелните обекти във входа, с изключение на неговия (останалите 26 апартамента). Съгласно т. 3 от дневния ред, е взето решение да се събират за всеки месец, считано от месец януари на 2024 г., следните такси от собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти в сградата, а именно: 1) режийни разходи – 10 лева на живущ, вкл. дете над 6г и животно, подлежащо на извеждане от апартамента;

2) такса поддръжка - 15 лева на самостоятелен обект; 3) такса за управление – 10 лева на самостоятелен обект; 4) вноска във Фонд „Ремонт и обновление“ – 10 лева на самостоятелен обект. По т. 4 от дневния ред било взето решение, при натрупване на дължими месечни такси за поддръжка и управление на сградата в размер над 100 лева на самостоятелен обект, да бъдат предприемани действия по събирането им от управителя на ЕС, на когото е възложен мандат за предприемане на всякакви действия за събиране на дължимите суми, без за това да е необходимо свикване на ОСЕС, като на управителя са предоставени и правомощия за упълномощаване на 3 процесуален представител.

Посочено е, че ответницата – С. С. С., дължи суми, в общ размер на 180 лв., представляващи такса за поддръжка и управление на общите части, за притежавания от нея самостоятелен обект – ап. № 69, за периода – 01.01.2023г.

– 31.12.2023г.

Моли се да бъде признато за установено по отношение на С. С. С., ЕГН:

**********, че дължи на Етажната собственост на сграда с административен адрес: гр. ////////, представлявана от КМЦ, сумата от 180 лв., представляващи разходи за поддръжка и управление на общите части на сградата за периода от м. януари до м. декември 2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 09.02.2024г., до окончателното изплащане на задължението; както и да бъде осъдена да заплати сумата от 425 лв., представляваща разноски в заповедното производство – 25 лв. държавна такса и 400 лв. – адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата - С. С. С., ЕГН: **********, е подала отговор на исковата молба, с която се оспорват така предявените искове като неоснователни. Твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения при провеждането на Общите събрания на етажната собственост и следователно ответната страна е била лишена от правото си да присъства, да се осведоми и да обжалва решенията на Общото събрание. Твърди, че не са били поставени на видни места покани за свикване на общите събрания, нито е изготвян протокол от проведеното общо събрание. Изтъква се, че не са били представени списъци на присъстващи собствениците, ползвателите и обитателите и подписи на протоколите, от които да бъде установено кои собственици са присъствали на общите събрания, дали е бил налице необходимият кворум, съответно – проведени ли са те законосъобразно и влезли ли са в законна сила.

Възразява, че настоящият управител на Етажната собственост няма надлежно учредена представителна власт с аргумента, че последният не сочи доказателства да е собственик на самостоятелен обект в Етажната собственост.

Посочено е, че претендираните суми са заплатени от ответницата на две вноски – на 06.12.2023г., когато е заплатена сума в размер на 240 лв., и на 26.02.2024г., когато е заплатена сума в размер на 455 лв., за което представя квитанции, подписани от касиера на етажната собственост. Като аргумент за ненавременното заплащане на дължимите суми изтъква, че управителят на Етажната собственост е отказвал да приеме плащанията на дължимите суми и е възпрепятствал доброволното изпълнение, а не било изпълнено задължението по чл. 25, ал. 8 ЗУЕС за откриване на банкова сметка на етажната собственост за събиране на разходите и таксите, дължими от собствениците на самостоятелни обекти, което поставило ответницата в обективна невъзможност за погасяване на задълженията.

Твърди се, че при изплащането на първата част от задълженията, съгласно чл. 76, ал. 1 ЗЗД, ответницата е заявила кои свои задължения 4 погасява. На следващо място, след посочените от нея, следвало да се погасят първо най-обременителните. Задълженията за поддръжка и управление за 2023г., в общ размер на 180 лв., като най-обременителни, били погасени при първото плащане, на 06.12.2023, а с остатъка от 60 лв. при това плащане били погасени дължимите суми за режийни разходи за период от три месеца. С останалите 455 лв., заплатени на 26.02.2024г., били погасени останалите 9 месеца от 2023г. за разход „режийни“ – 180 лв., и задължението за Фонд „Ремонти и обновления“ за цялата 2023г. – 120 лв. С остатъка от 155лв. заплатила задълженията си за януари и февруари 2024г., като даже била надплатила 45 лв.

Не на последно място, изтъква, че не е налице легална дефиниция за „режийни разходи“, поради което те следвало да се приравнят на разходи за поддръжка. Съгласно чл. 51, ал. 9, разходите за управление и поддръжка на общите части се разпределят по един от законоустановените методи – според броя на собствениците, ползвателите и обитателите; съобразно процента на идеалните части на обекта от общите части, или поравно – за всеки самостоятелен обект, а методите не могат да бъдат смесвани за различните видове разходи, както било направено съгласно решенията на ОСЕС – според броя на живущите – за режийните разходи, и поравно за всеки самостоятелен обект – за всички останали разходи, във връзка с което се навеждат твърдения за незаконосъобразност на взетите решения.