Решение № 122 от 29.12.2023, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. , 29.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *******, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д.И.П. при участието на секретаря И.П.П. като разгледа докладваното от Д.И.П. Административно наказателно дело № 20231860200133 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. Б. М., ЕГН: **********, с адрес: гр.*****, ул. „********“ №16, подадена чрез адв.С. С. от САК срещу Наказателно постановление /НП/ № 23-0347000142/06.06.2023г., издадено от Началник група при РУ ******* към ОДМВР ******, с което жалбоподателят е бил санкциониран за три различни нарушения: нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, като на основание същата разпоредба му е била наложена глоба в размер на 2000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца; нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДвП, за което му е наложена глоба в размер на 50.00 лв.; нарушение на чл.6, т.1 ЗДвП, за което му е наложена глоба в размер на 20.00 лв. Отнети са на водача и 25 контролни точки.

С въззивната жалба жалбоподателят М. чрез адв.С. заявява, че не е доволен от издаденото срещу него наказателно постановление, като счита, че същото е незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че не е извършил нарушение на правилата за движение. Твърди, че не му е съставян и връчван АУАН. Сочи, че според обжалваното НП е нарушил чл.174, ал.3 ЗДвП, но същевременно е наказан за нарушение по чл.174, ал.3, предл.1 ЗДвП. Сочи се, че не при всяко издаване на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ обаче за отказ даден водач да се тества с дрегер, следва деецът да понесе отговорност. Това било така, доколкото в чл.3а от Наредба №1 от 19 юли 2017г. било предвидено основание за отпадане на противоправността на водача да се тества с техническо средство- дрегер, ако след обективирания в АУАН отказ лицето доброволно се подложи на изследване с доказателствен анализатор или на медицинско 1 изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта му, доколкото в този случай целта на закона би била постигната и наличието или отсъствието на концентрация на алкохол в кръвта би било установено. Деецът би могъл да бъде наказан по реда на чл.174, ал.3 ЗДвП само ако концентрацията на алкохол в кръвта му не е установена по нито един от алтернативно предвидените в чл.3а от наредбата способи. Наказуемостта на деянието по чл.174, ал.3 ЗДвП обхващала сложен фактически състав – първоначален отказ на лицето да се тества с дрегер и липса на установяване на концентрацията на алкохол в кръвта по някой от алтернативно предвидените в чл.3а от наредбата способи. Описва се и какъв е редът съгласно чл.6 от наредбата, за реализиране на възможността на дееца, след като вече му е съставен АУАН за отказа да се тества с техническо средство, да се подложи на изследване.

Сочи се, че двата способа – медицинско изследване и доказателствен анализатор са равнопоставени способи за отпадане противоправността на отказа за тест с техническо средство и се сочи каква е разликата между тях и че въпрос на свободен избор на водача е кой от способите да избере. Сочи се още, че деянието ще е съставомерно по чл.174, ал.3 ЗДвП от субективна страна само ако неустановяването на концентрацията на алкохол в кръвта на дееца по който и да е от алтернативно предвиденише равностойно способи, се дължи на негови противоправни и виновни действия и/или бездействия – умишлени или непредпазливи. В обратния случай- ако след съставяне на АУАН за отказ да се тества с техническо средство- дрегер, лицето не се подложи на медицинско изследване или на изследване с доказателствен анализатор и това се дължи на обективни причини или незаконосъобразно поведение на самите органи, деянието не би било виновно, респ. ще е несъставомерно от субективна страна. В процесния случай от проверката на талона за медицинско изследване се установявало, че актосъставителят изобщо не е разяснил правото на нарушителя да избере дали да се тества с доказателствен анализатор или чрез медицинско изследване, като точно обратното – въобще върху талона нямало никаква отметка. Дадено му било и време за явяване от едно населено място- гр.***** в друго населено мястоФСМП-гр.******* от 45 минути, а съгласно приложимата нормативна наредба това време следвало да е до 120 минути. Налагал се извод, че е било допуснато нарушение на чл.6 вр. чл.3а от наредбата, като водачът реално е бил лишен от правото на избор на един от алтернативно предвидентие в наредбата способи. Достигало се до неприемлив и общественоопасен резултат- не е установена концентрацията на алкохол в кръвта на водача, който резултат обаче не се намирал в причинна връзка с поведението на дееца, а с допуснатите нарушения от страна на контролните органи на реда, очертан в Наредба №1/19.07.2017г., което води до извод за несъставомерност на извършеното. Сочи се, че допускайки нарушения на установената процедура по реализиране отговорността на дееца, държавните органи сами се поставят в невъзможност да го накажат за извършеното от него противоправно поведение. Цитира се практика във връзка с престъпленията по чл.343б НК, според която деецът следва да е бъде безусловно оправдан ако в резултат на нарушенията на реда, очертан в наредба №1/19.07.2017г. същият е бил лишен от възможността да обори констатациите на дрегера. Счита, че тази практика следва да намери субсидиарно 2 приложение в случая. Жалбоподателят сочи, че тъй като контролният орган, в нарушение на наредбата, му е определил време за явяване във ФСМП-******* до 45 минути, а не до 120 минути, не могъл да стигне, тъй като трябвало да се придвижва пеша. Сочи, че се явил във ФСМП-*******, но му било отказано да бъде изследван, тъй като бил закъснял. Това нарушило правото му на защита. Жалбоподателят счита още, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение на чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН, налагащо отмяна на обжалваното НП на това основание. При описване на нарушението в АУАН било посочено, че жалбоподателят е отказал да бъде тестван за алкохол с техническо средство и му е издаден талон за медицинско изследване, а деянието е квалифицирано като такова по чл.174, ал.3 ЗДвП.

Същевременно обаче в НП било посочено, че е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство и не е дал кръв за медицински анализ. Санкцията била наложена по чл.174, ал.3, предл.1 ЗДвП, като в диспозитива е посочено, че са извършени две нарушения, а е наложено едно наказание. Сочи се, че нормата на чл.174, ал.1 ЗДвП е едновременно предписваща правило за поведение и санкционна и поради това наказващият орган следвало да посочи конкретно за коя от двете форми на изпълнително деяние става дума- за отказ да бъде изпробвано лицето за употреба на алкохол с техническо средство или за неизпълнение на предписание за медицинско изследване. Посочването на двете форми в условията на алтернативност представлявало процесуално нарушение. В случая то било и съществено, тъй като от АУАН и НП безспорно се установявало, че не е отказвал извършването на проверка чрез даване на кръв и медицинско изследване, но даденото ограничено време му попречило. Не бил изпълнил предписанието за медицинско изследване не по своя вина. Жалбоподателят моли съда, на основание посочените съображения, да отмени атакуваното НП изцяло и да му присъди направените разноски по делото.

В съдебно заседание по разглеждане на делото жалбоподателят М. М. не се явява но се представлява от упълномощената адв.С. С. от САК, който поддържа жалбата, като уточнява, че се обжалва само наказанието по чл.174, ал.3, предл.1 ЗДвП и не обжалват наказателното постановление в цялост /по т.2 и т.3/. В хода по същество на делото адв.С. моли съда да уважи жалбата, да отмени атакуваното НП и да осъди административнонаказващия орган да плати разноските, направени от доверителя му по делото. Актосъставителят бил нарушил чл.6 от Наредба № 1 от 19 юли 2017г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, като при извършване на проверката съставил талон за медицинско изследване, с който, след като проверката е извършена в гр.*****, е трябвало да се предостави време до 120 минути, тъй като филиалът за спешна помощ се намира в гр.*******, който е отделно населено място от гр.*****. Адв.С. заявява, че има правила, които ако органите не спазват, опорочават процедурата и следва да се отмени НП.

Въззиваемата страна – Началник група в РУ-*******, както и РП-********, ТО******* не изпращат представители в съдебните заседания и не вземат становище.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира 3 за установено от фактическа страна следното:

На 04.05.2023 г., около 03.23 часа, в гр.*****, на ул. „********“ на кръстовището с ул.

„*******“ лицето М. Б. М. управлявал лек автомобил „Опел Астра“ с рег. номер СО******ВН лична собственост, когато служители на РУ-******* - свидетелите Ф. Г. К. и С. Л. В., изпълняващи служебните си задължения, забелязали, че лекият автомобил не спира на пътен знак „Б2“, поради което го спрели за проверка. При спиране на МПС-то за проверка служителите на МВР установили самоличността на водача, а именно: М. Б. М. и тъй като у тях се породило съмнение, че същият е употребил алкохол, пожелали да го тестват с техническо средство Алкотест дрегер. Водачът отказал да бъде подложен на тест с техническото средство. Съставен му бил от мл.автоконтрольор Ф. К. АУАН № 149085/04.05.2023г. Едновременно с това му бил издаден и талон за медицинско изследване № 123101 от 04.05.2023г. Водачът отказал и да бъде тестван с доказателствен анализатор или медицинско химическо изследване, за което се подписал в талона за медицинско изследване. Въпреки това екземпляр от талона му бил връчен в 3:45 часа на 04.05.2023г. и в талона било указано, че лицето има 45 минути от връчване на талона да се яви във ФСМП******* ако реши да даде кръв за химическо изследване. М. М. се явил в указания му филиал за Спешна медицинска помощ в 05:50 часа и тъй като това било след срока, даден с талона за медицинско изследване, му било отказано вземането на кръвна проба.

Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установява от събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите Ф. Г. К. /л.40-44/ и С. Л. В. /л.44-45/, както и от събраните писмени доказателства – АУАН № 149085/04.05.2023г. /л.11/; талон за изследване № 123101/04.05.2023 г. и стикери към него /л.12-13/; справка от РУ ******* за нарушения по ЗДВП, осъществени от М. Б. М. /л.27-28/, копие от амбулаторен журнал на ФСМП-******* /л.31/.

Видно от АУАН №149085/04.05.2023г., съставен от Ф. Г. К. – младши автоконтрольор при РУ-*******, на 04.05.2023г. било установено, че около 03:25 ч., в гр.*****, на ул.

„********“ на кръстовището с ул. „ *******“, лицето М. Б. М. управлявал МПС - лек автомобил „Опел Астра“, с рег.№СО******ВН, лична собственост, като: 1. Отказва да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство, както и да му бъде взета кръвна проба за установяване наличието на алкохол в кръвта; 2. Не поставя обезопасителен колан по време на движение, с какъвто е оборудван автомобилът; 3. Не съобразява поведението си с пътен знак „Б2“. Отразено е, че с тези си действия лицето е нарушило чл.174, ал.3, чл.137а, ал.1 и чл.6, ал.1 ЗДвП. В АУАН е отбелязано, че е било иззето 1 бр. СУМПС на водача с № 283630392, издадено от ОДМВР-******, 1 бр. КТ № 6268253, 1бр. СВМПС № 011359399, 2 бр. рег. табели с № СО******ВН. В АУАН в графата за възражения/обяснения е написан ръкописен текст „не желая“ и подпис. Соченото за нарушител лице е положило подпис в АУАН за това, че е запознат със съдържанието на акта, както и че е получило екземпляр, видно от разписката към АУАН. Като свидетелочевидец, присъствал при установяване на нарушението и при съставяне на акта, в АУАН е вписан С. Л. В., който е положил подпис за верността на записаното.