Определение № 329 от 11.02.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 329 гр. Пловдив, 10.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно частно гражданско дело № 20215300503263 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 274 и следващите, вр. чл. 129, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на К. ИЛ. Ш., ЕГН: **********, против Определение № 10411 от 06.12.2021 г., постановено по гр. д. № 10167 по описа на РС – Пловдив за 2021 г., с което е върната подадената от жалбоподателя искова молба, ведно с уточненията

, и е прекратено производството по делото.

В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение, като се отправя молба за неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Пловдивският окръжен съд, след като взе предвид наведените от жалбоподателя доводи и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба с вх. при регистратурата на РС – Стара Загора № 262438/24.09.2020 г., подадена от К.

ИЛ. Ш. против разследващ полицай при ОДМВР – Стара Загора Д.П. в качеството на разследващ орган по ДП № 23/2014 г. С нея ищецът моли съдът да установи дали лицето, привикано от разследващия полицай като преводач, отговаря на законовите изисквания за участие в процесуалноследствени действия – притежава ли необходимия лиценз за това и вписано ли е в Министерство на външните работи като заклет преводач.

1

Ищецът посочва, че претърпял вреди, тъй като бил принуден да сключи споразумение по НОХД № 2489/2015 г., с което му било наложено наказание „пробация“ за срок от две години и десет месеца. Искането му до съда е да установи налице ли е престъпно обстоятелство във връзка с изпълнението на служебните задължения на посоченото длъжностно лице. С молба от 21.10.2020 г. той уточнява, че искът му е по чл. 2 ЗОДОВ, а ответник по него е Министерство на вътрешните работи в лицето на разследващ полицай Д.П., като повторно отбелязва, че искането му е да се установи дали лицето, назначено като преводач, притежава необходимото разрешително да участва в процесуалноследствени действия. При проверка на редовността на подадената искова молба и направеното към нея уточнение РС – Пловдив е намерил същата за нередовна, като двукратно я е оставял без движение до отстраняване на констатираните нередовности с указания до ищеца да уточни дали ответник е юридическо или физическо лице и на какво основание от съответното лице се търси отговорност; да се посочи кои/какви са незаконосъобразните действия на съответното длъжностно лице, които са причинили вредите на ищеца; да изясни каква е причинната връзка между тези действия и причинените му вреди, както и в какво точно се изразяват вредите; да обоснове правен интерес от искането да се установи дали преводачът е притежавал, или не, нужното разрешително/лиценз, за да участва в разследването, с оглед преценка за допустимостта на иска; да уточни претенцията за установяване съществуването на престъпно обстоятелство – кое е това престъпно обстоятелство и какво право на ищеца е засегнато/нарушено от него. С молба от 04.08.2021 г. ищецът посочва, че иска да бъде установено защо привиканото от разследващия полицай лице е записано в обвинителния акт като свидетел, а не като вещо лице. С молба от 01.12.2021 г. ищецът е уточнил, че бил принуден да подпише споразумение по НОХД № 2489/2015 г. на РС – Стара Загора, с което се признал за виновен за престъпление, което не бил извършил. Посоченото дело било образувано въз основа на внесен обвинителен акт по ДП № 23/2014 г., водено от разследващ полицай Д.П.. Ищецът е изложил твърдения, че в хода на досъдебното производство последната назначила на пострадалия преводач, който нямал необходимия лиценз и превеждал грешно. Налице било незаконно обвинение и съответно незаконно осъждане, от което ищецът търпял вреди – наложена му била мярка за неотклонение „задържане под стража“ и наказание „пробация“. Същият уточнява, че ответник по предявения от него иск е длъжностно лице от администрацията на ОДМВР – Стара Загора – разследващ полицай П.. С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е отстранил констатираните нередовности в исковата молба и претенцията му е останала изцяло неясна.

Така постановеното определение е правилно.

За редовността на исковата молба съдът следи служебно, тъй като надлежното предявяване на иска е условие за допустимост на процеса и на постановеното по съществото на спора съдебно решение. При констатиране 2 на несъответствие между съдържанието на исковата молба и изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК съдът трябва да процедира по начина, указан в чл.

129, ал. 2 ГПК, като предостави възможност на ищеца да отстрани пороците на молбата чрез ясно и точно формулиране на исковата претенция. В случая правилно първоинстанционният съд е констатирал, че подадената от ищеца искова молба, ведно с уточнението към нея от 21.10.2020 г., е нередовна. От същата не става ясно срещу кого се предявява исковата претенция, както и дали с нея се цели ангажиране на отговорност за претърпени вреди, установяване на престъпно обстоятелство или друго. Дадените от съда указания за изправяне на нередовностите са конкретни и подробни, а също така и относими за изясняване на отправеното до съда искане за защита. От изложеното в исковата молба и направените допълнителни уточнения към нея може да се направи извод, че исковата претенция е предявена срещу Д.П. – разследващ полицай при ОДМВР – Стара Загора. Наведени са твърдения, че същата незаконосъобразно при изпълнение на служебните си задължения назначила по горепосоченото досъдебно производство преводач, неразполагащ с необходимия лиценз за участие в процесуалноследствени действия. До съда е отправено искане за установяване дали назначеният от разследващия полицай преводач притежава ли нужното разрешително.

Въпреки дадените му указания обаче ищецът не е изложил съображения, с които да обоснове правния си интерес от посоченото искане и по този начин неизяснена е останала целта на търсеното съдебно установяване. Същият е поискал и установяване по отношение на разследващия полицай наличието на престъпно обстоятелство във връзка с изпълнение на служебните му задължения. В тази връзка следва да се посочи, че наказателната отговорност на едно лице може да бъде ангажирана само по реда на НПК, което означава, че само в рамките на наказателното производство може да се установи дали едно деяние съставлява престъпление, като в изключение от този принцип ГПК допуска в определени хипотези това установяване да се извърши в рамките на гражданския процес. Установяването на престъпно обстоятелство в рамките на гражданско дело предполага доказване на елементите от субективна и обективна страна на престъплението, поради което е необходимо ищецът точно и конкретно фактически да уточни елементите на дадения престъпен състав. В случая ищецът не е уточнил искането си за установяване на престъпно обстоятелство. Отделно от това, същият е навел твърдения, че от действията на разследващия полицай претърпял вреди, тъй като бил незаконно обвинен и осъден, без да посочи в какво конкретно се изразяват тези вреди, съответно какъв е техният вид – имуществени или неимуществени, и характер. Не е изяснено и каква е причинната връзка между тези действия и претърпените вреди. Така, въпреки предоставените му възможности, ищецът не е отстранил в пълнота констатираните нередовности и исковата му молба е останала неясна, поради което правилно първоинстанционният съд е върнал същата и е прекратил производството по делото.

3

Неоснователно е възражението на ищеца, че липсва произнасяне по молбата му за предоставяне на правна помощ. От материалите по делото е видно, че по тази молба първоинстанционният съд се е произнесъл с Определение № 5946 от 05.08.2021 г., като я е оставил без уважение.

Посоченото определение, видно от приложеното по делото съобщение, е връчено на жалбоподателя на 01.11.2021 г. Доколкото срещу него не е подадена частна жалба в указания срок, същото е влязло в сила.

Изложеното налага извода за неоснователност на подадената частна жалба, която следва да се остави без уважение, а обжалваното разпореждане следва да се потвърди.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 10411 от 06.12.2021 г., постановено по гр. д. № 10167 по описа на РС – Пловдив за 2021 г.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4