Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 8550 от 02.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 36143/2025
Вид
Определение № 8550
Подписан
02.03.2026
В сила
02.03.2026
Състав
ВИКТОРИЯ НИКОЛАЕВА НЕДЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8550 гр. София, 02.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20251110136143 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК.

Предявени са осъдителени искове с правно основание чл. 372 вр. чл. 367 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) за заплащане на следните суми: 680,63 лв. (348 евро), представляваща останала неплатена част от възнаграждение за извършен превоз на товар съгласно заявка за транспорт от 12.12.2024 г. по направление Полша – България, за който е съставена международна товарителница № 10655735/19.12.2024 г., за която сума е издадена фактура № **********/23.12.2024 г.; 74,41 лв. (177,93 евро), представляваща останала неплатена част от възнаграждение за извършен превоз на товар съгласно заявка за транспорт от 24.06.2024 г. по направление Германия – България, за която сума е издадена фактура № 4000000160/28.06.2024 г.

Ищецът „......“ ООД твърди, че с ответника се намират в трайни търговски отношения, в рамките на които ответникът му е възлагал превози на различни товари, които ищецът е изпълнявал. Посочва, че за всеки конкретен превоз работата се възлага със заявка-договор за извършване на транспортна услуга, в която подробно са описани: товар, адрес, дата на товарене и разтоварване, договорено възнаграждение (навло). Твърди, че със заявка от 24.06.2024 г. по възлагане на ответника е поел задължение за извършване на международен превоз на товар, с размер 200x3 см. и с тегло 3.5 кг., по направление Вайсхайм, Германия, до гр. София, България, срещу уговорено навло в размер на 120 лв. без ДДС. Сочи, че е превозил товара, за което издал фактура № 4000000160/28.06.2024 г. на стойност 144 лв., като при доставката му върху товарителницата било отбелязано, че „первазът е счупен на две части и е неизползваем“. С оглед на това спедиторът и ответник по делото отказал да заплати уговореното възнаграждение, като предявил и претенция пред ищеца за заплащане на сумата от 680 лв., представляваща цената на увредения товар, като в претенцията изрично било отбелязано, че клиентът нямал сключена застраховка за превозвания 1 товар. Счита, че съгласно Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), доколкото клиентът нямал сключена застраховка, превозвачът дължи обезщетение за повредения товар в максимален размер от 35,58 евро (69,59 лв.).

Сочи, че със заявка за транспорт от 12.12.2024 г. по възлагане на ответника е поел задължение за извършване на международен превоз на товар по направление Полша България срещу уговорено възнаграждение в размер на 5400 лв. Излага твърдения, че е извършил възложения превоз съгласно уговореното, за което е издал фактура № **********/23.12.2024 г. на стойност от 5400 лв.; че с платежно нареждане от 14.03.2025 г. ответникът му е заплатил сумата в размер на 4719,37 лв. по посочената фактура № **********/23.12.2024 г., като в графа „пояснения“ било посочено „прихв. с прот.“ Излага, че не били налице предпоставките за извършеното от ответника извънсъдебно прихващане на сумата от 680,63 лв., поради което предявява претенция за присъждането й. Сочи, че при извършено прихващане на полагащото се обезщетение на ответника в размер на 69,59 лв. с дължимото по заявка от 24.06.2024 г. възнаграждение в размер на 144 лв. с ДДС, то спедиторът остава задължен за сумата от 74,41 лв., чието присъждане претендира. Претендира и разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от страна на ответника „..........“ ЕООД е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват изцяло като неоснователни. Не се оспорва съществуването на твърдените от ищеца договори за превоз с посоченото в исковата молба съдържание; че при първия от посочените два превоза е бил подреден превозваният перваз, като спорен е размерът на посочената вреда. Не се оспорва още изпълнението от страна на ищеца на заявка за транспорт от 12.12.2024 г., за която е издадена фактура № **********/23.12.2024 г. на стойност от 5400 лв., по която ответникът е заплатил на 14.03.2025 г. сумата в размер на 4719,37 лв. Искът за сумата от 680,63 лв. се оспорва при твърдения, че вземането по фактура № **********/23.12.2024 г. е погасено в пълен размер чрез извършено извънсъдебно прихващане с насрещно вземане на ответника в размер на 680,63 лв., представляващо обезщетение в размер на стойността на повредения товар по заявка-договор от 24.06.2024 г. Сочи, че прихващането било извършено на 14.03.2025 г. с посочването в платежното нареждане, поради което счита, че изявлението за прихващане е достигнало до знанието на ищеца на същата дата. Счита, че има право на вземане в посочения размер от 680,63 лв., доколкото е налице пълно неизпълнение от страна на ищеца по договор от 24.06.2024 г., изразяващо се в пълна повреда на превозвания товар, което обстоятелство било отразено в съставената международна товарителница от 25.06.2024 г. Ответното дружество сочи, че е претърпяло парична загуба в размер на 680,63 лв., тъй като получателят на товара (повредения перваз) „.......“ ЕООД е прихванал тази сума, представляваща стойността на товара. Счита, че доколкото повредата е настъпила по време на превоза, то на основание чл. 17, ал. 1 от Конвенцията задължен за обезвредата се явявал именно превозвачът, като съгласно чл.

2

23, ал. 1 от Конвенцията същият отговаря в размер на стойността на товара, която в настоящия случай възлизала на процесната сума от 680,63 лв., което се установява от издадената от изпращача фактура № 24076901/26.06.2024 г. Счита факта, че застрахователят на ищеца е застраховал отговорността на превозвача, поемайки задължение да му плати обезщетение в ограничен размер, не означава, че превозвачът не отговаря за пълната обезвреда. Сочи, че е налице груба небрежност от страна на превозвача, доколкото щетата се дължала на неизпълнението на нормативно вменените му задължения по укрепване на товара. При изложеното счита, че превозвачът следва да отговаря в пълен размер за причинените вреди. Прави се изрично възражение за прихващане на вземането на ответника за сумата от 680,63 лв. по издадения от ответното дружество протокол за обезщетение № 40/13.03.2025 г. с насрещното вземане на ищеца за навло за сумата от 5400 лв. с ДДС по фактура № **********/23.12.2024 г. Искът за сумата от 74,41 лв. се оспорва при твърдения за недължимост на същата съгласно чл. 23, ал. 4 от Конвенцията, постановяваща, че не се дължи навло в случай на цялостна липса на товара, какъвто по аналогия се явявал процесният случай. Отделно, се посочва, че фактура № 4000000160/28.06.2024 г. не е била получавана от ответника, съответно не е била осчетоводена от него. Прави се искане по чл. 219 ГПК за привличане на „.......“ ЕООД като трето лице – помагач на страната на ответника, което дружество е товародател и получател на стоката по процесния договор за превоз от 24.06.2024 г. При изложените твърдения се моли за отхвърляне на исковете, като се претендират разноските по делото.

По разпределяне на доказателствената тежест:

По исковете с правно основание чл. 372 вр. чл. 367 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационни правоотношения с ответника по силата на посочените договори за превоз на товар с твърдяното съдържание; изпълнението на задълженията си по тях, както и размерът на вземанията, представляващи цената на извършената услуга.

При доказване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да установи положителния факт на погасяване на дълга, както и настъпване на правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи факти.

По възражението за прихващане с правна квалификация чл. 373, ал. 1 ТЗ, вр. чл.

17, ал. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), в тежест на ответника е да докаже, че по време на изпълнение от страна на ищеца на договора за превоз е настъпило увреждане на товара по време на превоз, вследствие на което за ответното дружество са настъпили вреди, както и техния размер.

3

В тежест на ищеца във връзка с това възражение е да докаже точно изпълнение или да установи, че са налице обстоятелства, обуславящи ограничаване/изключване на отговорността му, за което не сочи доказателства.

С оглед неоспорването им от ответника с отговора на исковата молба и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване по делото следва да се отделят следните обстоятелства: съществуването на облигационни правоотношения между страните, възникнали въз основа на процесните договори за превоз от 24.06.2024 г. и от 12.12.2024 г. с твърдяното в исковата молба съдържание; изпълнение от страна на превозвача на договор за превоз от 12.12.2024 г. съгласно уговореното, за което е издал фактура № **********/23.12.2024 г. на стойност от 5400 лв., по която на 14.03.2025 г. ответникът му е заплатил сумата в размер на 4719,37 лв.; настъпила повреда на товара по време на превоза му по договор за превоз от 24.06.2024 г., като стойността на товара възлиза на сумата от 680,63 лв.

По исканията на страните:

Страните са представили писмени доказателства, които са относими и необходими и приемането им е допустимо.

По искането на ответника по реда на чл. 219 ГПК следва да му бъдат дадени указания в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да изложени твърдения, обосноваващи правния му интерес за привличане на „.......“ ЕООД като трето лице – помагач, доколкото от изложеното в отговора на исковата молба не става ясно какви регресни права би имал спрямо посоченото трето лице.

Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.04.2026 г. от 11:15 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани.

УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от съобщението да изложени твърдения, обосноваващи правния му интерес за привличане на „.......“ ЕООД като трето лице – помагач, доколкото от изложеното в отговора на исковата молба не става ясно какви регресни права би имал спрямо посоченото трето лице, като ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията искането му по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК ще бъде оставено без уважение.

ДОКЛАДВА делото съобразно изложеното в мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

4

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието (http://www.justice.governmentbg/MPPublicWeb/defaultaspx?id=2).

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.