Решение № 21656 от 27.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21656 гр. София, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20241110145133 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на А. Н. Е., подадена чрез процесуалния й представител – адв. Д. М., срещу********. Ищцата твърди, че на 24.12.2022 г. сключили с ответника договор за предоставяне на потребителски кредит № ****** от разстояние, по силата на който получила сумата от 300 лв., която следвало да върне в срок от 30 дни, ведно с лихва – 3.38 % (10,14 лв.) при ГПР – 49.85 %, или общо 310.40 лв. В чл. 5 било предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от ****“ в полза на дружеството – кредитодател, за което й била начислена такса за обезпечение с поръчителство в размер на 150.00 лв. Ищецът счита, че процесният договор за кредит е недействителен по смисъла на чл. 11, ал. 1, т.10 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е посочен действителният размер на ГПР, евентуално и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е спазена предвидената в закона форма. Счита, че договорът не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как се формира същият, посочен е грешен размер на ГПР, тъй като сумата за предоставяне на поръчител не е включена като разход по договора, а това е следвало да бъде направено. В тази връзка сочи, че предоставянето на поръчителство е задължително условие за сключването на договора за кредит, възнаграждението за поръчителя е разход във връзка с предоставянето на кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, а с уговарянето на възнаграждение за поръчител се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК. Според ищеца посочените в договора по-ниски стойности на ГПР представляват заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, вр. чл.

68д, ал. 1 ЗЗП, тъй като подвеждат потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволяват да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Евентуално счита, че е нищожна клаузата на чл. 5 от него като неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал.

4, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК. С оглед изложеното моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че сключеният между страните договор за потребителски кредит № ****** от 24.12.2022 г. е нищожен, а в условията на евентуалност, че е нищожна клаузата на чл. 5 от него, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от „***** в полза ответника. Претендира разноски.

1

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва исковете. Признава, че между страните е сключен описаният договор за кредит със соченото съдържание, но отрича същият да е недействителен. Оспорва поръчителството от ***“ да е задължително условие за сключването на договора за кредит. Твърди, че ****е самостоятелно юридическо лице и договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което ответникът не е страна, съответно евентуалната нищожност на договора за гаранция не води до нищожност на договора за кредит. Твърди, че кредитополучателят е разполагал с възможността да обезпечи договора по различни начини, като сам е избрал с поръчителство от посоченото дружество. Счита, че възнаграждението за поръчител не е разход, който следва да се включва в ГПР. По тези съображения моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От приетите по делото Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № ****** от 24.12.2022 г. и преддоговорна информация, обективирана в Стандартен европейски формуляр (СЕФ), се установява, че на 24.12.2022 г. между „*******“ ЕООД, като заемодател, и А. Н. Е., като заемател, е сключен договор, по силата на който ответното дружество е отпуснало в заем на ищцата сумата от 300 лв., със срок на заема от 30 дни, считано от датата на превеждане на сумата на заема, или до 23.01.2024 г. Предвидено е, че заемателят се задължава да върне заема с еднократно плащане, извършено на падежната дата. Кредитът е отпуснат при лихвен процент – 3.38 %, фиксиран годишен лихвен процент – 41.12 %, годишен процент на разходите (ГПР) – 49.85 % и общ размер на всички плащания – 310.14 лв., която сума включва и възнаградителна лихва в размер на 1 0.14 лв.

Съгласно чл. 5 от договора за предоставяне на финансови услуги заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „**** в полза на ответното дружество.

Договорът за поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен договорът за заем. Посочено е, че с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени нито от заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на заема.

Договорът е сключен при Общи условия за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние на**** публично достъпни на интернет страницата на ответника – ****

В т. 5.3. от Общите условия за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние на „*******“ ЕООД (Общите условия) е посочено, че за да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен заемът от дружеството, кандидат заемателят може да предложи едно от следните обезпечения: (а) обезпечение, предоставено от гарант, във формата на договор за поръчителство и одобрено от дружеството; (б) обезпечение, предоставено въз основа на договор за поръчителство, от поръчител – предложено от кандидат заемателя и одобрено от дружеството физическо лице.

В т. 5.4. е предвидено, че кандидат заемателят самостоятелно и свободно, по свое собствено усмотрение избира вида на предпочитаното от него обезпечение и посочва това в молбата за заем, като предложеното обезпечение не задължава дружеството да одобри обезпечението, както и да предостави поискания от кандидат заемателя заем (т. 5.5.). Оценката на кредитоспособността се увеличава по един и същи начин, независимо от това дали е одобрен поръчител или гарант. В част 4, т. 4.3. от СЕФ е посочено, че при кандидатстване кредитополучателят може да избере да сключи договор за гаранция с гарант (поръчител), предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по договора за кредит, като ако кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора очакваните разходи за кредитополучателя ще бъдат в размер на 88.86 лв.

По делото е представен и приет Договор за гаранция (поръчителство), сключен между А. Н. Е., като клиент, и *****p. l. c., със седалище и адрес на управление в *****, 2 като гарант, което дружество се е задължило да обезпечи изпълнението на задълженията на А. Н. Е. спрямо заемодателя „**** по сключения договор за заем № ******. Уговорено е между страните, че за поетата гаранция А. Е. дължи на гаранта такса за предоставяне на гаранция в размер на 88.86 лв. С подписване на договора клиентът потвърждава, че е кандидатствал за отпускане на заем от заемодателя, като обаче не е предложил за негов поръчител друго частно лице, вместо което в срока на договора за гаранция ще използва предоставената от гаранта гаранция (под формата на поръчителство), за обезпечаване на задълженията на клиента, произтичащи от договора за заем. Клиентът се задължава да заплати на гаранта такса за предоставянето на гаранцията, която да преведе по банковата сметка на гаранта, в размер и по начин, посочен в Общите условия. Съгласно т. 16.2. от Общите условия, в случай, че дружеството заемодател получи плащане от заемателя, което не е предназначено за 3 дружеството, същото има право (а) в случай, че идентифицира за кого е предназначено плащането (получателя на плащането) да го преведе директно на получателя му като уведоми за това заемателя или (б) в случай, че не успее да идентифицира за кого е плащането – да се свърже със заемателя и да го уведоми за полученото плащане.

От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, вещото лице е изчислило, че с включена договорна лихва и такса гаранция (поръчителство) ГПР по процесния договор за заем е в размер на 2 772.45 %.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са за разглеждане установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № ****** от 24.12.2022 г., както и евентуален установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10, ал. 1, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 143, т. 9 ЗЗП, за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № ****** от 24.12.2022 г.

По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване сключването на договор за заем (кредит) с посоченото в исковата молба съдържание, който противоречи на императивни норми на закона – ЗПК; наличие на посочената клауза, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от трето лице, която клауза противоречи на императивни норми на закона – ЗПК и/или има неравноправен характер по смисъла на ЗЗП.

В тежест на ответника е да докаже валидно обвързващи страните договорни клаузи или индивидуалното им договаряне.

С доклада по делото, приет без възражения от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т.

3 и т. 4 ГПК е отделено за безспорно сключването на Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № ****** от 24.12.2022 г. с описаното в исковата молба съдържание, по силата на който на ищеца е отпусната заемна сума от 300 лв. По делото не е спорно, че ищецът е усвоил заемната сума.

Процесният договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, според която въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне, а заемателят има качеството „потребител“ по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК вменява на съда служебно задължение да 3 следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Преценката относно действителността на договора за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както за гражданските сделки, така и за търговските сделки.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Доколкото се касае до договор за потребителски кредит, то на първо място съдът следва да разгледат наведените твърдения за противоречие на договора с разпоредбите на ЗПК.