Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 212 от 16.10.2026, Районен съд - Ихтиман

Съд
Районен съд - Ихтиман
Дело
Административно наказателно дело 439/2026
Вид
Решение № 212
Подписан
16.10.2026
Състав
Радослава Маринова Йорданова

Цитирани разпоредби

  • чл. 9а · Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 36, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 102, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 167а, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 167а, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 179, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 187а, ал. 2, т. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189е, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189ж, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189ж, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за пътищата
  • чл. 10, ал. 1, т. 2 · Закон за пътищата
  • чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
  • чл. 18 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Ихтиман, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радослава М. Йорданова при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно наказателно дело № 20261840200439 по описа за 2026 година производство по чл. 58д и сл. от ЗАНН

„ТРАНСПРЕС ГРИЙН“ ЕООД ЕИК 202294271 е обжалвало електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8506986***, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП, вр. чл.

179, ал. 3б ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.

В жалбата се твърди, че електронният фиш е незаконосъобразен, тъй като е издаден след изтичането на срока по чл. 36, ал. 3 ЗАНН. Сочи се, че наказващият орган не е дал възможност на жалбоподателя да заплати компенсаторна такса и да се освободи от отговорността за допуснатото нарушение. Наведени са доводи за това, че е било недопустимо издаването на електронен фиш за допуснатото нарушение. Навеждат се доводи за непропорционалност на наложената имуществена санкция.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното:

На 07.02.2024 г. в 09,37 часа с устройство № 20032, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, монтирано на АМ „Тракия“, км 54+150 е бил заснет товарен автомобил с рег. № СВ*****Н, който се е движел с посока нарастващ километър. Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП е регистрирала автомобила, тъй като по електронен път е отчела, че за него че за него няма заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.

Впоследствие е установен ползвателя на автомобила, като на основание чл. 179, ал.

3б, вр. чл. 187а, ал. 1, т. 3 ЗДвП му е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за 1 нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП – за това, че за превозното средство не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като е нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

От представеното извлечение от доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП се установява, че системата е отчела, че за ППС с рег. № СВ*****Н нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

С оглед възприетото от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът приема, че жалбата е допустима, доколкото е спазен предвиденият в чл. 189ж, ал. 5 ЗДвП 14-дневен срок от получаването на издадения електронен фиш.

Електронният фиш е издаден от териториални и материално компетентен орган съобразно чл. 189е, ал. 1 ЗДвП.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за незаконосъобразност на издадения електронен фиш поради обстоятелството, че чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП не предвижда възможността нарушението по чл. 179, ал. 3б ЗДвП да бъде санкционирано по този ред.

Вярно е, че цитираната разпоредба към момента на извършване на нарушението препраща към единствено към чл. 179, ал. 3 ЗДвП, но при систематичното тълкуване на чл. 189ж, ал. 7, вр. чл. 167а, ал. 4 ЗДвП се установява, че законът не забранява констатирани нарушения по чл. 179, ал. 3а и 3б ЗДвП да бъдат санкционирани чрез издаването на електронен фиш.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя и за това, че отговорността му е погасена по давност.

В производството по установяване и наказване на административни нарушения чрез електронен фиш сроковете по чл. 34 ЗАНН са неотносими, тъй като тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН от откриване на нарушението се отнася до съставяне на акт за установяване на административно нарушение, а шестмесечният срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН се отнася до издаването на наказателното постановление, а при производството при установяване ни наказване на нарушение чрез електронен фиш не се съставя АУАН и не се издава НП. В случая не е изтекла нито обикновената тригодишна изпълнителска давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК (от момента на извършване на нарушението 07.02.2024 г. до датата на връчване на фиша (04.08.2026 г.), нито абсолютната давност по чл. 81, ал. п3 НК.

По същество обаче съдът приема, че жалбата е основателна.

За да достигне до този извод съдът съобрази следното:

В Закона за движението по пътищата и Закона за пътищата е въведена смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства - винетни такси и такси на база време и изминато разстояние, като са предвидени съответно и различни санкционни последици за нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси.

За движение на пътните превозни средства с обща допустима максимална маса над 3,5 тона се дължи заплащане на тол такса. В чл. 10б, ал.1 и 2 ЗП е предвидено, че тол таксите се диференцират в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство и броя на осите, екологичните му характеристики и се определят за всеки отделен път или пътен участък, като контролът при навлизане и излизане на пътно превозно средство по платената пътна мрежа, отчитането на изминатото разстояние, както и заплащането на тол таксата се извършват чрез Електронна система за събиране на тол такси. В ал. 3 на чл. 10б ЗП е посочено, че тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, като заплащането дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.

2

От своя страна, разпоредбата на чл. 102, ал. 2 ЗДвП предвижда, че собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

Съгласно чл. 167а, ал. 3 ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3-3в ЗДвП се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата.

В чл. 179, ал. 3б ЗДвП е предвидено, че собственик или ползвател на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 ЗП, се наказва с глоба, респ. имуществена санкция в размер 2500 лева.

От обективна страна се установи, че на 07.02.2024 г. електронната система за събиране на пътните такси е засекла товарния автомобил с рег. № СВ*****Н, който се е движел по АМ „Тракия“, която е част от платената пътна мрежа и е създала доклад за извършено нарушение, тъй като за преводното средство няма подадена тол декларация за преминаването.

Настоящият състав приема, че макар и обективно да е било допуснато нарушение на чл. 179, ал. 3б ЗДвП, тъй като не е била заплатена дължимата тол такса според категорията на автомобила от страна на собственика му при преминаването през платената пътна мрежа, то издаденият електронен фиш е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Това е така, защото предвиденият в чл. 179, ал. 3б ЗДвП размер на имуществената санкция противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО). Цитираният текст от Директива 1999/62/ЕО въвежда задължение за държавите-членки установените наказания за нарушение на директивата да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Съгласно практиката на съда на Европейския съюз (съединени дела C-497/15 и C-498/15) чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.

В българския закон - чл. 179, ал. 3а ЗДвП, санкцията е абсолютно определена и не предвижда възможност за преценка на конкретните факти и тежестта на нарушението – размерът на наказанието е еднакъв без да се прави разлика дали е налице технически проблем при отчитане на изминатото разстояние, отсъства на каквото и да е плащане на таксата или плащането се отнася до различен маршрут, какво е отклонението от заплатения маршрут, дали е заплатена за различна категория, екологични характеристики и пр.

Този начин на определяне на санкцията наказание противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62 поради нарушение на изискването за пропорционалност. Както е 3 известно при нетранспониране в срок на директива или при неправилното й транспониране се поражда директен ефект, който позволява непосредствено приложение на съответните текстове на директивата.

В този смисъл е и решение на СЕС от 21.11.2024г. по дело C-61/23, с предмет преюдициално запитване на АдмС-Хасково, отправено именно във връзка с системата от санкции в българското право, съгласно което член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

Предвид изложеното и след като наложената имуществена санкция е непропорционална с тежестта и характера на допуснатото нарушение, съдът приема, че издаденият електронен фиш е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

В съответствие с чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски, включващи изплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 290 евро. Направеното от ответната страна по жалбата възражение за прекомерност не следва да бъде уважено, тъй като независимо от обстоятелството, че делото е разгледано в едно открито съдебно заседание и е със сравнително ниска фактическа и правна сложност, размерът на претендирания адвокатски хонорар не е завишен, вземайки предвид и разпоредбата на чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2 т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Макар и този размер да не обвързва съда, според разрешенията, дадени в Решение от 25.01.2024г. по дело C-438/22 на СЕС, претендираното възнаграждение е в по-нисък размер от минималния и съответства на положения от адвоката труд.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8506986***, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“.