Решение № 48 от 03.05.2022, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. ХАСКОВО, 03.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА

Членове:

ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ

КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря РУМЯНА АЛД. ГИГЕЛОВА като разгледа докладваното от МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА Въззивно наказателно дело от частен характер № 20215600600683 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.

С Присъда № 11 от 19.10.2021 г., постановена по НЧХД № 624 по описа за 2021 година, Районен съд – Свиленград признал подсъдимия А. В.

С., роден на *****г. в ******, ******, ***** гражданин, живущ в ******, с ****** образование, ****, ЕГН **********, неосъждан (реабилитиран), за виновен в това, че на 18.04.2021 г. в град Л., на ул. ,,*****‘‘№ ***, обл. Х., причинил на С. И. Ш., ЕГН **********, от *****, разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – хематом на клепачите, кръвоизлив под лигавицата на очната ябълка и краткотрайно отслабване на зрението с дясното око – престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 130, ал. 1 от НК и чл. 305, ал. 5 НПК, вр. чл. 78а от НК, го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание ,,глоба‘‘ в размер на 3 000лв., платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Свиленград, ведно с 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

С цитирания съдебен акт на основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимият А.

В. С. е осъден да заплати на С. И. Ш. (частен тъжител и граждански ищец), ЕГН **********, от ******, сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди, ведно 1 със законната лихва от 18.04.2021 г. до окончателното й заплащане, като искът за разликата до 20 000лв. е отхвърлен като недоказан по размер. На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият А. В. С. е осъден да заплати по сметка на РС - Свиленград 80 лева, представляваща дължима държавна такса за уважения граждански иск в производството по НЧХД № 624/2021 по описа на РС – Свиленград. На основание чл. 189, ал. 3 НПК в полза на С. И. Ш., ЕГН **********, е присъдена сумата от 391,60лв., представляваща част от направените по делото разноски, като искането за сумата над 391,60 лв. до 712 лв. е отхвърлено като неоснователно.

Срещу така постановената присъда са постъпили въззивни жалби от частния тъжител и граждански ищец С. И. Ш. и от защитника на подсъдимия А. В. С. – адв. М.К..

Частният тъжител С. И. Ш. обжалва присъдата като незаконосъобразна и необоснована. Сочи, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено виновността на подсъдимия. В тази връзка частният тъжител развива доводи относно достоверността на доказателствата, подкрепящи обвинението. Излага съображения, че не следва да се кредитират показанията на втората група свидетели, насочени да оневинят подсъдимия. Изразява се несъгласие с приетия от районния съд за приложим по делото институт на чл.

78а от НК за освобождаване от отговорност с налагане на административно наказание. Намира за несправедливо освобождаването на подсъдимия от наказателна отговорност, доколкото същият, макар и реабилитиран, бил осъждан. Така аргументирано се иска отмяна на обжалвания акт и постановяване на нов такъв, с който на подсъдимия А.С. да бъде наложено наказание ,,лишаване от свобода‘‘ до максималния срок, предвиден в чл. 130, ал. 1 НК, както и да бъде уважен предявеният граждански иск за неимуществени вреди в цялост за сумата от 20 000лв. Иска се и присъждане на сторените за производството разноски в пълния претендиран размер.

Недоволен от така постановената присъда е останал и адв. М.К., в качеството си на защитник на подсъдимия А.С.. Във въззивната жалба се твърди, че същата е неправилна, като се иска нейната отмяна и постановяване на нов съдебен акт, с който подсъдимият да бъде оправдан, а предявеният срещу него граждански иск – да бъде отхвърлен изцяло.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивният жалбоподател и частен тъжител С.Ш. се явява лично и с повереника си адв. С.

.Н. Поддържа се депозираната жалба срещу първоинстанционния съдебен акт.

В хода на съдебните прения процесуалният представител на С.Ш. излага доводи, касаещи занижения размер на присъденото обезщетение.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят и подсъдим по делото А.С. се явява лично и със защитника си адв. М.К..

Защитникът поддържа депозираната жалба. Прави доказателствено искане за назначаване на съдебномедицинска експертиза за установяване по надлежния ред на обстоятелство от значение за отговорността на подсъдимия, а именно 2

– степента на функционалност на дясната му ръка, с оглед преценката дали същият има обективна възможност да нанася удар с нея, доколкото към минал момент /предхождащ деянието/ подсъдимият е претърпял нараняване /срязване на сухижилия и мускули/, причинило увреждане на движението на безименния пръст и кутрето. Навежда оплаквания, че неправилно първоинстанционият съд отказал да уважи искането за допускане на съдебномедицинска експертиза.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият се възползва от правото си да даде обяснения.

Във въззивното производство са приети представеното от защитника на подсъдимия писмено доказателство – Епикриза – Ортопедия, издадена от ,,МБАЛ – Хасково‘‘ АД, гр. Хасково, и заключението по назначената съдебномедицинска експертиза.

С оглед необходимостта от цялостно изясняване на фактическата обстановка по делото, съдът служебно изиска справка от Дирекция ,,Национална система 112‘‘ на МВР, ,,Районен център 112‘‘ – Кърджали за постъпили обаждания на 18.04.2021 год. след 16:00ч. във връзка с инцидент в гр. Любимец. Към справката е постъпил и магнитен носител /диск/ с аудио записи на три телефонни разговора и 3 броя снимки, които са приети и приобщени към доказателствената съвкупност.

Хасковският Окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалваната присъда по реда на чл. 313 и чл. 314 от НПК, по посочените оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, приема за установено следното :

Въззивните жалби са допустими като подадени в срок, от легитимирани страни и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване.

Съдебното производство по делото е образувано по тъжба на С. И. Ш. от *****, в която са изложени обстоятелства, сочещи на извършено от подсъдимия А. В. С. престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, за каквото същият е бил предаден на съд. С тъжбата е предявен и граждански иск за причинени неимуществени вреди от деянието в размер на 20 000 лв. Въз основа на събраният от първоинстанционния съд доказателствен материал, допълнен със събраните във въззивното производство доказателства, настоя7щата инстанция прие за установена следната фактическа обстановка:

На 18.04.2021 година следобед, в гр. Л., свидетелите З. А. П. и М. С. И., живущи на семейни начала от 20 години, били в магазина си за облекло и обувки, който се намирал пред къщата им на улица *****. Около 17:00 часа пристигнал техният сватанак - частният тъжител С.Ш., с когото свидетелят М. И. седнали пред магазина, за да си говорят, а св. П. била вътре и подреждала дрехи. Малко след това при тях е дошъл подсъдимият А.С., който се доближил до св. И. и му поискал 10 лева. Последният му отказал, при което подсъдимят му нанесъл удар с юмрук в устата, а непосредствено след това и на седящия до него С.Ш. в областта на очната ябълка. В резултат на нанесения удар частният тъжител С.Ш. паднал на земята. Свидетелката З. П.

3 чула разговора и излезнала отвън, като видяла случващото, започнала да вика, но подсъдимият избягал от мястото на инцидента. За случая са били подадени 3 последователни сигнала в ,,Национална система 112‘‘ на МВР. На място пристигнал екип на ,,Спешна медицинска помощ‘‘ и дежурен от ПУ – Любимец към РУ – Свиленград. Частният тъжител Ш. бил откаран в болнично заведение за оказване на спешна медицинска помощ, като за периода от 18.04.2021 г. до 21.04.2021г. е лекуван в УМБАЛ ,,Свети Георги‘‘Пловдив, с окончателна диагноза ,,Контузия на очната ябълка и околоочната област‘‘.

Подсъдимият А.. В. С. е бил задържан за срок от 24 часа, като е бил намерен в дома си, още в деня на инцидента.

Със съдебномедицинско удостоверение No 127 / 23.04.2021 год., издадено от съдебен лекар, е установено, че С. И. Ш. е получил хематом на клепачите, кръвоизлив под лигавицата на очната ябълка и краткотрайно отслабване на зрението с дясното око, описаните увреждания са причинени по механизъм на действие от твърд тъп предмет и могат да се получат при и от удар с юмрук в областта на очницата. Причинено е разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, като вещото лице е посочил срок за възстановяване до 20 дни.

Подсъдимият не е осъждан /реабилитиран е/. От характеристичната справка се установява, че А. В. С. има криминалистическа и съдебна регистрации, не се издирва от органите на реда, няма забрани да напуска страната, движи се и контактува с лица, употребяващи наркотични и упойващи вещества, психически е нестабилен, склонен е към самонараняване.

Гореизложената фактическа обстановка е установена от показанията на свидетелите З. А. П., М. С. И., Д. П. Д., част от показанията на св. М. Д., заключенията по двете съдебномедицински екпертизи /назначени пред първоинстанционния и въззивния съд/, справка от ,,Национална система 112‘‘ на МВР, ,,Районен център 112‘‘ – гр. Кърджали, съдържащите се в приложения към нея диск аудио записи на три телефонни разговора и 3 броя снимки, както и други писмени материали приети по делото и приобщени към доказателствената съвкупност.

Въззивният съдебен състав, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд и тези пред настоящата инстанция, намира, че не се налагат различни изводи по фактите.

Районният съд правилно е приел, че е възникнал конфликт между подсъдимия от една страна и частния обвинител С.Ш. и М. И. - от друга.

Страните не спорят относно този факт, както и относно датата, часа и причината, породила конфликта. Налице е спор относно механизма на настъпване на уврежданията на Ш., като подсъдимият в своите обяснения, дадени за първи път пред настоящия съд, отрича да е нападал пострадалия, а последният твърди, че именно подсъдимият му е нанесъл удари в областта на 4 лицето и по тялото, в резултат на който е получил травматични увреждания и дори временно загубил съзнание. Правилно първостепенният съд е съобразил след анализ на събраните гласни доказателства, че свидетелските показания обособяват две взаимно противоречащи си тези за случилото се. Настоящият състав счита, че първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на свидетелските показания, като е съпоставил твърденията на всеки един от свидетелите и е откроил установените противоречия между отделните показания. В резултат на извършения анализ правилно и обосновано е кредитирал показанията на групата свидетели З. А. П., М. С. И. и Д. П. Д.. От показанията на първите двама, които са очевидци на събитието, се установява, че подсъдимият е осъществил физически контакт – нанесъл удар с юмрук в областта на дясна очна ябълка, в следствие на който пострадалият е получил хематом на клепачите, кръвоизлив под лигавицата на очната ябълка и краткотрайно отслабване на зрението, което е било възстановено в рамките до 20 дни. Според вещото лице е било причинено разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Изложените факти от първата група свидетели, на моменти макар и преувеличени, са логични, последователни и взаимосвързани, като са подкрепени от останалите доказателства по делото. Свидетелят Д. Д. – полицейският служител, пристигнал на мястото на инцидента след подадения сигнал на спешния номер 112, от една страна, излага данни за авторството на деянието, които са му предадени от свидетелите очевидци непосредствено след неговото осъществяване, а и от самия подсъдим, който при отвеждането му за задържане е казал на полицая Д., че е ударил с юмрук Ш. и св. И., тъй като отказали да му дадат пари. Другата част от информацията, съдържаща се в показанията на този свидетел се основава на възприетото лично и непосредствено от него, доколкото той е бил лицето, отвело подсъдимия в РПУ за предприемане на действия по задържането му. Полицейският служител Д. изнася данни, че подс. А.С. е бил намерен в дома си, нямал е видими наранявания по лицето и/или тялото си, бил е облечен, обут и без външни признаци, които да сочат, че е пострадал по някакъв начин от случилото се, каквато ситуация се опитват да пресъздадат свидетелите на защитата. В тази връзка не може да се ползват с достоверност показанията на св. М. Д. /съпруга на брата на подсъдимия/, които в по-голямата си част противоречат на правната и житейска логика. Според казаното от нея, на инкриминараната дата тя отишла до магазин ,,****‘‘ /намиращ се на перпендикулярната улица на улицата на местопрестъплението/ и на връщане от там видяла, седящите пред магазина на *****, С.Ш. и М. И.. При тях отишъл подсъдимият, поискал им пари, а те почнали да му крещят и му са се нахврълили да го бият. Подсъдимият не можел да се защити и затова ударил с юмрук С.Ш. и така успял да се отскубне от ръцете на нападащите. От този побой лицето на подсъдимия се разкървило, окото му и гърбът му били посинени, останал без дрехи и обувки. След този момент св. И. и синът му се качили в лек автомобил и започнали да го преследват със скорост от 200 км/ч, 5 като отишли до дома на подсъдимия, находящ се на разстояние от 200 метра на съседната улица, където не го открили. Не могат да бъдат кредитирани и показанията на св. В. Г. С. /баща на подсъдимия/, който преповтаря изложеното от св. Д., в частта за нападението срещу сина му, а в останалата част показанията му са изцяло изолирани от събрания доказателствен материал. Анализът на тези данни обосновава извод за наличие на противоречия в показанията на другата група свидетели, както между твърденията на всеки един от тях, така и на останалия събран доказателствен материал по делото. Поради това, правилно съдът е отказал да ги кредитира, като обосновано е мотивирал становището си, което се споделя и от настоящия състав.