Решение № 148 от 23.06.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Велико Търново , 21.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно търговско дело № 20204001000402 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №268 от 08.05.2020г., постановено по т.д. № 8/2019г., Окръжен съд-Велико Търново е осъдил Групама застраховане ЕАД-гр.София да заплати на Г. К. К., със съдебен адрес адвокат Ц.В., САК, следната сума:

70 100 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, от настъпилото на 05.02.2018г. ПТП на главен път 1-4 гр.София-гр.Варна, заедно със законната лихва считано от 14.01.2019г.до окончателното изплащане на обезщетението, както и направените разноски по делото в размер на 650,00 лева. Отхвърлил е иска за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 90 100 лева, като неоснователен и недоказан. Осъдил е Групама застраховане ЕАД-гр.София да заплати държавна такса по сметката на Великотърновския окръжен съд в размер на сумата 2 754,00 лева. Осъдил е Групама застраховане ЕАД-гр.София да заплати на адвокат Ц.С. В. от САК следната сума: 2 633,00 лева – за адвокатско възнаграждение, за оказаната безплатна 1 правна помощ на Г. К. К. от гр.София. Осъдил е Г. К. К. да заплати на Групама застраховане ЕАД-гр.София сумата 970,00 лева, направени разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.

С определение от 17.07.2020г., постановено по т.д. №8/2019г., Окръжен съд-Велико Търново по реда на чл.248 ал.1 от ГПК е оставил без уважение, като неоснователна, молбата на Адвокатско дружество В. и Б. за изменение на решение №268 в частта за разноските.

Против решението, в осъдителната му част с която е осъдено ответното Застрахователно дружество да заплати на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 70 100,00 лева, заедно със законната лихва от 14.01.2019г., както и в частта, с която същото дружество е осъдено да заплати разноски на адвокат В. и на Окръжен съд-Велико Търново, е постъпила въззивна жалба от ответника в Първата инстанция Групама застраховане ЕАД-гр.София, представлявано от изпълнителния директор С. Б., чрез юрисконсулт А. К...

Въззивникът ответник моли Апелативният съд да отмени първоинстанционното решение на Окръжен съд-Велико Търново в обжалваната част.

Претендира за присъждане на всички направени по делото разноски в двете инстанции.

Прави оплакване, че първоинстанционното решение в обжалваната част било неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон.

Неправилно Първоинстанционният съд бил определил справедливо обезщетение за неимуществени вреди вследствие получени увреждания при процесното ПТП в размер на сумата от 100 000 лева. Същото било определено в необосновано завишен размер. Окръжният съд трябвало, но не бил съобразил съдебната практика, както и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на която са и установените лимити на отговорност на застрахователя. Счита, че това обезщетение в размер на 29 900 лева, което е изплатил доброволно застрахователят е необходимото, подходящо и достатъчно за случая.

2

В съдебно заседание не се явява процесуален представител на жалбоподателя ответник, но в писмена защита, подадена от адвокат В., поддържа изцяло въззивната жалба.

Моли Апелативният съд да начисли върху размера на присъденото адвокатско възнаграждение, което да бъде в полза на Адвокатско дружество В., Б., а не на адвокат В., дължимия ДДС.

Моли Апелативният съд да му присъди направените разноски по делото за тази инстанция, включително по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Въззивникът ищец Г. К. К. от гр.София, чрез процесуалния представител адвокат Ц.В., от САК, в писмен отговор и в писмена защита, моли Апелативният съд да остави без уважение въззивната жалба, като неоснователна и да потвърди обжалваното решение в обжалваната му част, като правилно.

Жалбоподателят ответник не бил посочил нито едно основание, което да аргументира намаляване на присъденото обезщетение. Окръжният съд бил съобразил всички факти и обстоятелства, относими към размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Бил съобразил вида на причинените увреждания, продължителния лечебен и възстановителен период, интензитета и продължителността на търпените и търпими болки и страдания, пожизненото влошаване на здравето му, непреодолимите до края на живота му последици, както и сериозните психически травми и най-вече наложилото се ограничаване на социалния му живот. Обжалваното решение, в обжалваната му част било съобразено и със съдебната практика за аналогични случаи.

Присъденият размер обезщетение за неимуществени вреди репарирал напълно претърпените от ищеца вреди.

Претендира за присъждане на направените разноски в тази инстанция.

Не изпраща представител в съдебно заседание.

Постъпила е частна жалба от ищеца Г.К., чрез адвокат Ц.В., против 3 определението от 17.07.2020г.

Моли Апелативният съд да го отмени и вместо него да присъди в полза на Адвокатско дружество В. и Б., а не на адвокат Ц.В., дължимото адвокатско възнаграждение, което да бъде определено като се прибави и дължимият ДДС.

В писмена защита адвокат В. поддържа отговора на въззивната жалба на ответника, както и частната жалба на ищеца.

Въззивникът ответник Групама застраховане ЕАД-гр.София, чрез юрисконсулт Даниел Здравков, в писмен отговор, оспорва изцяло частната жалба и моли Апелативният съд да потвърди обжалваното определение на Великотърновския окръжен съд, като правилно.

Като разгледа направените във въззивната жалба и във въззивната частна жалба оплаквания, възраженията в отговорите, съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение в границите на правомощията си, Апелативният съд приема за установено следното:

Въззивната жалба и въззивната частна жалба са допустими. Подадени са от страните по делото, при съществуващ интерес да обжалват, насочени са против подлежащи на обжалване съдебни актове и са подадени в срок.

Ищецът Г. К. К. твърди в исковата молба и по делото, че на 05.09.2018г. на главен път 1-4 /гр.София-гр.Варна/, в близост до разклона за с.Момин сбор, М. Н. П. при управление на лек автомобил Н. Н., с рег.№ В 08****, с превишена и несъобразена скорост от 84 км/ч при разрешена 60 км/ч, в условията на ляв завой и усложнени пътни условия, губи контрол над автомобила, напуска пътното платно и се преобръща в крайпътна канавка, като самокатастрофира. В резултат на ПТП-то ищецът, който бил пътник на задната седалка в автомобила получил следните сериозни телесни увреждания, а именно: закрита коремна травма с руптура /разкъсване/ на далака и излив на кръв от около ½ литра в коремната кухина, поради което била извършена операция по спешност в МОБАЛ-Велико Търново, представляваща тежка телесна повреда; закрито счупване на страничните 4 израстъци на втори Л-2 и трети Л-3 поясни прешлени, довело до трайно затруднение движението на снагата за срок по-дълъг от 30 дни, представляващо средна телесна повреда; мозъчно сътресение, довело до временно разстройство на здравето, без опасност за живота, представляващо лека телесна повреда; както и разкъсно-контузни рани в дясната лицева половина, шията и дясната мишница, довели до временно разстройство на здравето, без опасност за живота, представляващи лека телесна повреда.

Налице били и остатъчни последици, изразяващи се в груби оперативни белези по тялото, белези от порезните рани по лицето и шията, а липсата на оперативно премахнатия далак е довела до обективна невъзможност както за нормалното функциониране на организма му, така и за физическо натоварване. Посочените травми му причинили внезапно и неочаквано увреждане на здравето, с множество болки и страдания, и изключително негативни преживявания. Животът му се променил коренно. Наложило се да ограничи социалните си контакти, поради затрудненото придвижване. Това го довело до депресивни състояния. Станал лесно раздразнителен, бързо се уморява, страхува се от моторни превозни средства. Не се е възстановил напълно. Оперативно отстраненият му далак не подлежи на възстановяване и води до намаляване на имунитета му. За ПТП-то бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, както и било образувано досъдебно производство. С постановление от 10.12.2018г. на прокурор при Районна прокуратура-Велико Търново наказателното производство било прекратено по искане на пострадалия да не бъде наказвана водачката на лекия автомобил, виновен за катастрофата. Подал заявление вх.№ от 01.10.2018г. до застрахователя на виновния за произшествието лек автомобил – ответник по делото – за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди. Групама застраховане ЕАД-гр.София му определило и изплатило само 29 900 лева. Счита, че претърпените от него неимуществени вреди надвишават доброволно изплатеното обезщетение от застрахователя, като счита че справедливият размер е сумата от 120 000 лева.

От тази сума като се приспаднат изплатените 29 900 лева, остава исковата му претенция от 90 100 лева.

Предвид изложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответното Застрахователно дружество да му заплати следните суми:

5

90 100 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинените му вследствие на ПТП-то неимуществени вреди, заедно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното й изплащане, и направените по делото разноски, включително адвокатски хонорар. Посочва банкова сметка, по която да бъдат преведени претендираните суми.

В допълнителна искова молба ищецът поддържа изцяло първоначалната искова такава, заявява че счита за безспорни следните обстоятелства: наличието на валидна застраховка гражданска отговорност при ответника за процесния лек автомобил, със срок на действие от 17.08.2018г. до 17.08.2019г. както и че застрахователят като е изплатил доброволно сумата 29 900 лева, застрахователно обезщетение, бил признал извънсъдебно основателността на настоящата искова претенция. Уточнява доказателствените си искания по делото.

Ответното Застрахователно дружество Групама застраховане ЕАДгр.София, в писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК и по делото, оспорва изцяло предявения иск, както по основание, така и по размер. Не спори, че е сключена застраховка гражданска отговорност между него като застраховател и собственикът на лекия автомобил Не спори наличието на ПТП на 05.09.2018г. с лекия автомобил, управляван от М. П.. Оспорва изложените в исковата молба причини за настъпване на ПТП-то. Механизмът на ПТП-то не отговарял на ищцовите твърдения. Оспорва, че ищецът е получил травматичните увреждания вследствие на ПТП-то. Оспорва вида, характера и интензитета на уврежданията, както и продължителността на проведените лечения, както и че има допълнителни усложнения, както и възстановителният период. Прави възражение за съпричиняване тъй като ищецът пътувал без поставен обезопасителен колан. Евентуално прави възражение за прекомерно и неоснователно завишена по размер претенция..

Оспорва ищецът да е изживял силен стрес и силни душевни страдания.

Твърди, че доброволно изплатеното от застрахователя обезщетение от 29 900 лева е справедливото и дължимото в случая.

В допълнителен отговор ответникът поддържа изцяло представения по делото първоначален отговор. Добавя, че ако ищецът е бил с правилно поставен предпазен колан, тялото му нямало да има свободно движение в 6 автомобилното купе и по този начин нямало да се стигне до въздействие с твърдите тъпи предмети в автомобилното купе, както и твърдените от ищеца увреждания щяха да бъдат предотвратени. Уточнява доказателствените си искания по делото.

Като прецени събраните доказателства, взе предвид становищата на страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение, Апелативният съд приема за установено следното: