Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261198 от 06.04.2021, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 182/2020
Вид
Решение № 261198
Подписан
06.04.2021
В сила
08.07.2021
Състав
ХРИСТИНА ВАЛЕНТИНОВА КОЛЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.3 · Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ …........./06.04.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на дванадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева при секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 182 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск от "В.И.К.В." ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** с правно основание чл.422, ал.1 ГПК срещу А.С.С., ЕГН **********, адрес: ***, за приемане за установено спрямо ищеца, че ответникът му дължи сумите, както следва: сумата от 555.41 лв. /петстотин петдесет и пет лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща незаплатена стойност на ползвани В и К услуги за периода от 18.07.2016 г. до 16.05.2019 г. по партида с абонатен № ****за обект, находящ се в ****, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 03.06.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 73.57 лв. /седемдесет и три лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 555.41 лв., начислено за периода от 17.09.2016 г. до 27.05.2019 г.; сумата от

861.31 лв. /осемстотин шестдесет и един лева и тридесет и една стотинки/, представляваща незаплатена стойност на ползвани В и К услуги за периода от 31.12.2013 г. до 16.05.2019 г. по партида с абонатен № 1510144 за същия обект на потребление, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 03.06.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 64.60 лв. /шестдесет и четири лева и шестдесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 861.31 лв., начислено за периода от 27.10.2017 г. до 27.05.2019г..

Твърди се в исковата молба, че в периода от 31.12.2013 г. до 16.05.2019 г. ищцовото дружество е доставяло

ВиК услуги на ответника, който ги е ползвал по партида с абонатен № ****и № 151014, за обект – имот, находящ се в ****, но не е заплащал тяхната цена на доставчика. По силата на чл. 5, т. 6 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, потребителите били длъжни да заплащат ползваните от тях услуги в срок. На основание чл.33, ал.2 от ОУ, дължимите суми за ползвани ВиК услуги, следвало да се заплащат в 30-дневен срок след датата на фактуриране.

Предвид неизпълнение на задълженията от страна на ответника, по инициатива на ищеца било образувано заповедно производство по ч.гр.д. № 8547/2019г. по описа на ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Издадената в негова полза заповед за изпълнение била връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, като му е указано да предяви иск на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, поради което за него е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за постановяване на положително решение по предявените искове.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му особен представител, с който искът се оспорва по основание и размер. Оспорва наличието на договорни отношения между страните, в т.ч. качеството на потребител на ВиК услуги. Оспорва, че ищецът е доставил, а ответникът потребил соченото количество ВиК услуги. Твърди, че начислените количества не са от редовен отчет. Навежда доводи, че водомерът не е отчитан. Счита за погасени по давност претендираните вземания за периода 31.12.2013г.-03.06.2016г. по партида с абнатен

№ 1510144. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д.№8547/2019г. на ВРС се установява, че същото е образувано по подадено от „В.И.К.В.“ ООД с ЕИК **** заявление от 03.06.2019г. срещу А.С.С., ЕГН **********, за сумата от 555.41 лв. /петстотин петдесет и пет лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща незаплатена стойност на ползвани В и К услуги за периода от 18.07.2016 г. до 16.05.2019 г. по партида с клиентски № ****и абонатен № ****за обект, находящ се в ****, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 03.06.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 861.31 лв. /осемстотин шестдесет и един лева и тридесет и една стотинки/, представляваща незаплатена стойност на ползвани В и К услуги за периода от 31.12.2013 г. до 16.05.2019 г. по партида с клиентски № ****и абонатен № 1510144 за същия обект на потребление, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 03.06.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 73.57 лв. /седемдесет и три лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 555.41 лв., начислено за периода от 17.09.2016 г. до 27.05.2019 г., сумата от 64.60 лв. /шестдесет и четири лева и шестдесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 861.31 лв., начислено за периода от 27.10.2017 г. до 27.05.2019 г., както и сумата от 81.10 лв.

/осемдесет и един лева и десет стотинки/ за сторени в заповедното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Заповедта за изпълнение е връчена на ответника по чл.47, ал.5 ГПК, като в срока по 415, ал. 4 ГПК е постъпила искова молба от заявителя, което обуславя и правния интерес от водене на настоящите искове.

Представени са като доказателство по делото справки за недобора на частен абонат № ****за периода от 17.08.2016г. до 27.05.2019г. и № 1510144 за периода от 27.09.2017г. до 27.05.2019г..

От справка НБД /л.51/ се установява, че ответникът е с регистриран постоянен адрес ***, както и че няма правни ограничения.

От Справка от Агенция по вписванията по партида № 265975 за периода от 01.01.1993г. до 04.03.2021г. се установява, че ответникът е собственик на сочения обект на потребление.

Представени са два броя карнети по партида с абонатен №****за периода от м.08.2016г. до м.03.2018г., от които се установява, че е начислявана служебна консумация по 5 куб.м. месечно.

Представени са Констативен протокол №****/06.09.2017г. за демонтиран водомер № **** за топла вода на адрес в ****, брой обитатели 4, с показание 736 и монтиран водомер № ****с показание 0.107 м3, метрологична годност до 2027г.; Справка партида месечни разпределения от 09.03.2021г. за периода 2014г.-2019г.; История на показанията за партиден № 2764,15701, водомер № ****, за извършен дистанционен отчет от Веолия Енерджи.

Приети са като доказателства по делото ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор на "В.и к." ООД, както и решения на ДКЕВР от 11.08.2014г.; 30.06.2016г.; 15.12.2017г.; 28.04.2017г.; 28.12.2018г. за ценообразуване на ВиК услугите, предоставяни от „В.и к." ООД.

От заключението на вещото лице по назначената по делото ССчЕ, прието в с.з. на 12.03.2021г., се установява, че за абонат № ****по водомер № 21839 за студена вода за периода 18.07.2016г.-16.05.2019г. е начислена сума в общ размер на 555.41 лева, като дължимото обезщетение за забава е в размер на 73.57 лева за периода 17.09.2016 г. - 27.05.2019 г.. Поради изтекъл срок на метрологична проверка на водомера за студена вода, количествата вода са начислени по методика регламентирана в чл.39, ал.5, т.1 от Наредба № 4/2004 на МРРБ. За абонат № 1510144 по водомер № ****за топла вода по данни на Веолия Енерджи при период на отчитане 31.12.2013г.-16.05.2019г. стойността възлиза на 861.31 лева, а обезщетението за забава е в размер на 64.60 лв., начислено за периода от 27.10.2017 г. до 27.05.2019г..

При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът възприе следните правни изводи:

С оглед характера на предявения иск, с който се иска съдебно установяване на съществуването в полза на ищеца на вземане срещу ответника, доказателствената тежест за установяване на вземането се носи от ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на основание за възникване на вземането и неговия размер. По конкретно по предявения иск съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца бе да докаже наличието на договорни отношения между страните, качеството си на изправна страна по договора, а в тежест на ответника бе да докаже извършено плащане за доставените услуги.

Срещу претенцията на ищеца ответната страна противопоставя възражения, че същият не е страна по договор за предоставяне на В и К услуги; за липса на основание за начисляване на посочените в карнетните листи количества, поради липса на редовен отчет от страна на оператора.

Съгласно пар.1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. С идентично съдържание е и текстът на разпоредбата на чл.2, ал.1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр.Варна.

Съдът приема, че ответникът притежава качеството „потребител на ВиК услуги” по смисъла на чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и по смисъла на чл.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор

„Водоснабдяване и канализация” ООД – Варна.

От представената справка от Служба вписвания е видно, че същият е собственик на имота – обект на потребление за целия исков период.

С оглед на така изложеното, съдът приема, че между страните по делото е налице правоотношение по предоставяне на ВиК услуги за питейно - битови нужди до потребител - ползвател на жилище.

Ответникът оспорва реалното доставяне на калкулираното количество вода до имота.

Съдът счете, че претенцията на ищеца за задълженията по фактури, издадени за аб. № 1510144 по водомер № ****в периода от 27.09.2017 г. до 17.05.2019г. в общ размер на сумата от 861.31 лв. е основателна, тъй като водомерът е отчитан редовно дистанционно от Веолия Енерджи. Налице са данни установяващи начинът на отчитане на водомера за топла вода, претенцията подлежи на уважаване.

На основание

Наредба №

16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването отчитането и периодичните проверки на водомерите за топла вода се извършват по реда за отчитане на подадената топлинна енергия. Ищецът е ангажирал доказателства за извършените периодични отчети.

Представени са карнети, съставени от топлопреносното дружество - месечни разпределения, отчетени листи, справка за отчет на уреда № ****– история на показанията, което е отчитало показанията на процесния водомер за топла вода и е начислявало дължимата цена за затопляне на водата.

Втората претенция е за установяване съществуването на вземане на ищеца за лихва за забава върху горното задължение.

Съгласно нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В случая, съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор „ВиК-Варна” ООД, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането.

Следователно, ответникът е изпаднал в забава за заплащане на цената на доставените му ВиК услуги по издадените фактури, считано от деня, следващ изтичането на 30-дневния срок от издаване на съответната фактура. Съобразно заключението на вещото лице, обезщетението за забава за периода от

27.10.2017 г. до 27.05.2019г. върху установения размер на главницата възлиза на 64.60 лв.

Поради установяване дължимостта на част от вземанията по издадената заповед за изпълнение, съдът дължи произнасяне по релевираното от ответника възражение за погасителна давност.

Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 год. по тълк.д. № 3/2011 год., понятието „периодично плащане” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В настоящия случай претендираните суми са за предоставени водоснабдителни и канализационни услуги, които се покриват от понятието „периодично плащане” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД, поради което и вземанията за цената на същите се погасява с изтичане на 3-годишна давност. Давността според нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.