Решение № 298 от 18.07.2018, Районен съд - Дупница
- Съд
- Районен съд - Дупница
- Дело
- Административно наказателно дело 195/2018
- Вид
- Решение № 298
- Подписан
- 18.07.2018
- В сила
- 21.12.2018
- Състав
- СВЕТЛА ВАСИЛЕВА ПЕЙЧЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 1596 от 28.08.2018 · СВЕТЛА ВАСИЛЕВА ПЕЙЧЕВА
- Разпореждане № 1739 от 27.09.2018 · СВЕТЛА ВАСИЛЕВА ПЕЙЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 123, ал. 1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" · Закон за движението по пътищата
- чл. 157, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 157, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 185 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 23, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
18.07.2018 г.
Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ІІІ, НО
Районен съд – Дупница състав
20 юни
2018 на Година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Светла Пейчева
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Райна
Боянова
2.
Секретар:
Прокурор:
Председателя на състава
Сложи за разглеждане докладваното от
НАХ
195
2018 дело № по описа за година.
Производството по делото е образувано по жалба на С.С.Т., с ЕГН **********,*** против
Наказателно постановление № 15-0332-000368/08.19.2015 г., издадено от Началник РУП към ОД на МВР Кюстендил, РУ гр. Рила, с което на осн. чл. 179, ал.2, пр. 2-ро от ЗДП му е наложено наказание глоба в размер на 150.00 (сто и петдесет) лв. за нарушение на чл. 23, ал.1 ЗДП; на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоб“ в размер на 100.00 (сто) лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4 (четири) месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20.00(двадесет) лв. за нарушение на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП. В жалбата се оспорва изложената в акта и наказателното постановление фактическа обстановка и извършването на вменените административни нарушения. Счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения на материалноправните и процесуалноправните норми. Сочи се, че наказанието е неправилно наложено и се иска неговата отмяна. Като алтернатива моли размерът на наложените наказания да бъде намален в предвидения от закона минимум, в случай че съдът формира вътрешно убеждение за извършено деяние и вина на дееца.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представляван е в процеса от адв. П..
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства по делото приема за установена следната фактическа обстановка:
На 21.09.2015 г. във връзка с получен сигнал на тел. 112 за настъпило ПТП на разклона за Рилски манастир, като на място отишли мл. автоконтрольор Д.А. и колегата му Любомир Габерски и двамата полицейски служители към РУ гр. Рила, които констатирали, че произшествието е настъпило между управлявания от жалбоподателя лек автомобил „Фолксваген Бора ”, с ДК № СА 7550 ХТ и лек автомобил „Ауди А 4”, с ДК № СА 9642 НМ с водач Иван Иванов Бояджев от гр. София, като жалбоподателя поради неспазване на необходимата дистанция е ударил движещото се пред него и спряло на ПЗ Б-2 и изчакващо за включване в движението на ПП 1 Е-79 МПС, с което е реализирал
ПТП с материални щети, блъскайки автомобила в задната част. Водачите не са стигнали до консенсус, тъй като жалбоподателят искал да заплати щетата, но Бояджиев отказал и искал ПТП да бъде регистрирано от органите на КАТ. При това положение жалбоподателят обърнал автомобила си в посока гр. Кочериново и напуснал ПТП, за което обстоятелство Бояджиев отново подал сигнал на тел. 112.
На място отишли актосъставителя и свидетеля по акта, като са пробвали Бояджиев за наличие на употреба на алкохол, като пробата била отрицателна. Мястото на извършване на деянието е локализирано, като е описано, че се касае за път трети клас № 107, посока ПП 1 Е 79, преди ПЗ Б- 2, за включване на водача на ПП 1 Е-79, в посока гр. София. Часът на извършване на деянието е около 17:13 ч. по данни на Бояджиев. Снети са обясненията на двамата водачи, като по отношение на нарушителя такива са снети след като жалбоподателят бил издирен по адресна регистрация, находяща се в с. Пороминово, ул. „Гоце Делчев“ № 47. Актосъставителят възприел, че вина за настъпилото ПТП има жалбоподателя. Освен това отразил, че същият е напуснал мястото на реализираното ПТП, за което АУАН е съставен на 28.09.2015 г. и на същата дата връчен на нарушителя срещу подпис. Установено е, че към датата на деянието жалбоподателя управлявал с изтекъл срок на акт №
554295.
На водача на лекия автомобил бил съставен акт за установяване на административно нарушение за нарушение на чл.
23, ал.1, чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ и чл. 157, ал. 6 от ЗДвП, който подписал без възражения. Такива не са постъпили в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН. Иззет е АУАН № 55495/14.08.2015 г.
Въз основа на така съставения акт на жалбоподателя било издадено атакуваното Наказателно постановление, като в описателната част АНО е отбелязал като нарушение, че водачът на пътното превозно средство не се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно сродство, че да може да избегне удара в него, когато то намали скоростта или спре рязко; при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуска, не уведомява службата за контрол, както и не изпълнява указанията ѝ. Същото е връчено на Т. на 28.09.2015 г.
В хода на съдебното следствие са събрани гласни и писмени доказателства.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели, както и приложените писмени доказателства. Няма индиция за заинтересованост от страна на свидетелите Д.А., който поддържат изцяло и в пълен обем констатациите, изложени в акта за установяване на административно нарушение, както и на свидетеля М.К., който е свидетел при съставяне на АУАН. Съдът не кредитира показанията на св. Константинов, в частта, в която твърди, че водачите на двата автомобила са се разбрали, след като жалбоподателя заплатил сума от 100.00 лв. на Бояджиев, като кредитира изцяло показанията на актосъставителя А., изготвената от него Докладна записка още в деня на произшествието и обясненията на Бояджиев.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал.2 ЗАНН от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество се преценя като неоснователна, поради следните съображения.
От правна страна:
Производството е от административнонаказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно.
Предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган .
Административното нарушение има своята легална дефиниция в чл. 6 на ЗАНН.
Тази разпоредба посочва, че административното нарушение е деяние, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и се наказва с административно наказание, налагано по административен ред. От тази законова дефиниция произтичат няколко правни характеристики:
Административното нарушение е деяние. Следователно по принцип то е присъщо на физическите лица, поради което може да се каже, че административнонаказателната отговорност е лична. Административното нарушение е противоправно деяние. То нарушава установения ред на държавно управление като засяга действащи законови или подзаконови разпоредби. Тези разпоредби могат да бъдат от всички области на социалната практика. Единственото изискване към тях е, те да са законосъобразни. Административното нарушение е общественоопасно деяние, тъй като засяга устоите на обществения ред, като такива са и деянията квалифицирани като престъпления, но обществената опасност на административното нарушение е много по-ниска в сравнение с престъпленията. Формален критерий за разграничаването на двата вида противоправни деяния е дали деянието се квалифицира като престъпление в НК. Щом това деяние е посочено в специалната част на НК, то е престъпление. Административното нарушение е деяние, което се наказва и установява по административен ред.
Констатирането на едно административно нарушение става с акт за установяване на административно нарушение, а санкцията се налага с наказателно постановление. Тези именно три елемента- противоправност, обществена опасност и наказуемост -съставляват обективната характеристика (обективния състав) на административното нарушение. Административното нарушение е виновно извършено деяние. Без вина няма административно нарушение. Вината може да бъде във формата на умисъл или непредпазливост. Умишлени са нарушенията извършени от лицето, целящо правните последици.
Непредпазливите деяния от своя страна могат да бъдат два вида: самонадеяност и небрежност. Пред самонадеяност сме изправени, когато лицето знае възможността за настъпването на неблагоприятния правен резултат, но счита, че може да го превъзмогне. Пред небрежност сме изправени, когато деецът не е предвиждал неблагоприятния резултат, но е бил длъжен да го предвиди. Следва да се отбележи, като особеност на административнонаказателното производство, че се наказват всички непредпазливи деяния. За да не се накаже непредпазливо деяние следва да има изрична разпоредба на закона. Точно обратно е в областта на наказателното право. Там се наказват непредпазливите деяния само при наличие на изрична разпоредба в Наказателния кодекс.
Актът за установяване на административно нарушение следва да съдържа всички реквизити, визирани в чл. 42 от ЗАНН. Издаденото въз основа на него наказателно постановление следва да съдържа реквизитите, визирани в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. И актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни за това органи.
При разглеждане на дела по оспорено наказателно постановление, районният съд е винаги инстанция по същество - чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал.
1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира, че АУАН е издадено изцяло в съответствие с изискванията на чл. 42 ЗАНН, както и НП е съобразено с разпоредбите на чл. 57, ал. 1 ЗАНН. Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити.
Не са оспорени пълномощията на администратвнонаказващия орган. Свидетеля А. има правомощията да осъществява задачи по контрол по ЗДвП, като съставят АУАН за установени по този закон адм. нарушения. ПТП е локализирано с подробно описание на мястото.
По съображението на жалбоподателя:
По отношение на нарушението по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.
Съдът счита, че по НП административнонаказващия орган е направил точен препис на разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, като същевременно е дадено точно описание на извършеното деяние. Според преценката на съда НП е издадено в съответствие с разпоредбата на чл. 57, ал.
1, т.5 от ЗАНН. Според съда, поведението на жалбоподателя е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, тъй като същият е бил длъжен да се движи на таковаразстояние от движещото се пред негодруго превозно средство(надлъжна дистанция), че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко чл. 23, ал.1 от ЗДП. След като не е успял да спре и избегне удрянето в движещия се пред него, дори рязко намалил пред него автомобил, жалбоподателяе нарушила възложеното му от закона задължение, реализирал е ПТП, с което е осъществил състава на чл. 179, ал. 2, пр.2 от ЗДП.
В този смисъл е дадена легална дефиниция в § 6, т. 30 от ЗДвП, че „ПТП е събитие възникнало в процеса на движението на ППС и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътното превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети”. В случая макар и материалните щетите да са малки, то е налице реализирано ПТП по смисъла на закона.
Съобразно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН – „Актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението.”
От анализа на цитираната норма следва, че свидетелите са тези, присъствали при извършване на нарушението, тоест очевидците на самото деяние, или тези присъствали при установяване на нарушението, тоест присъствали в момента, когато контролния орган съставил АУАН е възприел на база събраните доказателства, фактите и обстоятелствата описани в акта и дали му основание, да счете, че е налице извършено от съответното лице административно нарушение. И в двата случая е достатъчно да е налице поне един свидетел от която и да е от посочените категории - на извършване на нарушението или на установяването му. В този смисъл несъмнено, вписаното в АУАН лице служител на РУ на МВР гр. Дупница - свидетеля М. К. се явява свидетел при установяване на нарушението по смисъла на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Ето защо, в случая не са били налице предпоставките за прилагане на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН и съставяне на акта в присъствието на други свидетели. .
Разпечатката съдържа 60 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/60be5e77-f37b-42b5-85bf-d0f232a2d991