Решение № 9015 от 09.07.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 9015

Варна, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - I тричленен състав, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ИВЕТА ПЕКОВА

ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

При секретар ИЛИЯНА СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия ИВЕТА ПЕКОВА канд № 20267050701303 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на П. К., гражданин на Румъния, против решение № 1444/09.12.25г. на Районен съд-Варна, 27 състав, с което е потвърден електронен фиш 7677611, издаден от ОДМВР Варна, с който на P. C., гражданин на Румъния, за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300лв. на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.4 ЗДвП. С решението са присъдени и разноски.

Касаторът твърди в жалбата си, че с електронен фиш серия К № 767611, издаден от ОД на МВР-Варна е прието, че на 29.04.2023 год. е извършил административно нарушение, изразяващо се в превишаване на разрешената скорост, за което му е наложено наказание глоба в размер на 300лв. на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.4 ЗДвП, като електронния фиш му е връчен на 30.08.2025 год., а районният съд е потвърдил наложената санкция. Твърди, че е налице нарушение на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН, нарушение на правото на Европейския съюз, недостатъчна мотивировка на съдебното решение. Моли решението на ВРС да бъде отменено, като бъде отменен и издаденият електронен фиш, да бъде освободен от заплащане на наложената глоба и такса. Претендира разноски.

Ответникът по делото - ОД на МВР-Варна, чрез процесуалният си представител ю.к. Л.-А., оспорва жалбата като неоснователна. Счита решението на ВРС за правилно и постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, при пълно и всестранно установяване на относимите по делото факти, като са обсъдени всички доказателства, както и доводи по въззивната жалба. Твърди, че при съставянето и издаването на електронния фиш не са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, водещи до неговата отмяна, налице е пълно съответствие между правното и фактическото описание на нарушението, същото е описано с неговите съставомерни признаци, приспадната е допустима техническа грешка от 3 %, посочени са нарушените разпоредби на ЗДвП, нарушението е установено с техническо средство, извършено е видеозаснемане и е установена превишената скорост, нарушението е установено с одобрен тип техническо средство и наказанието е правилно определено. Моли решението на ВРС да бъде оставено в сила и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на П. К., гражданин на Румъния, против електронен фиш 7677611, издаден от ОДМВР Варна, с който за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 300лв. на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.4 ЗДвП.

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че електронният фиш е съставен за това, че на 29.04.2023г., в 06:27 часа, в обл. Варна, община Аврен, по път първи клас - 9 /извън населено място/ в посока от гр.Варна към гр. Бургас, преди кръстовището за к.к.“Камчия“, при въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч., обозначено с пътен знак В-26, е извършено нарушение за скорост с лек автомобил ”АУДИ” с рег.№ ***********, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 100В948С010800ВD, като при разрешена скорост 60 км./ч. е установена скорост 92 км./ч., превишението е 32 км./ч.– нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП. На 30.04.2023г. при обработка на заснетите данни в МВР било установено, че МПС, с което е извършено нарушението е собственост на румънския гражданин П. К. и на 27.06.2023г. е издаден електронния фиш, с който на същия като собственик на автомобила е наложена глоба в размер на 300 лв. ЕФ е изпратен на П. К. по пощата, с препоръчана пратка и връчен на 30.08.2025г. На 10.09.2025 /съгласно поставеното пощенско клеймо / е депозирал жалба срещу ЕФ пред РС-Варна.

Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че административнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Приел е, че разпоредбата на чл.1 от ЗАНН въвежда приложимост на разпоредбите на този общ закон относно реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания, във всеки случай, когато липсва друга специална уредба. Съгласно разпоредбите на чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН не се образува АНП, ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а образуваното АНП се прекратява ако не е издадено НП /ЕФ/ в шестмесечен срок от съставянето на акта. Специалната процедура за санкциониране на нарушителите чрез издаване на електронен фиш цели осъществяването на ускорено производство по ангажиране на административнонаказателна отговорност. ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП само по отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. ВРС е приел, че са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН, като ЕФ е издаден на 27.06.2023г., т.е. малко по-малко от два месеца след установяване на нарушението и нарушителя, като е връчен на 30.08.25г. и давността е прекъсвана с издаване на ЕФ на 27.06.23г. Възможността нарушителят да бъде санкциониран се изключва с изтичане на четири години и половина давностен срок, като съгласно чл.80, ал.3 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН, който тече от извършване на деянието. Видно от съдържанието на ЕФ и приложените доказателства, нарушителят е санкциониран за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, извършено на 29.04.23г.- датата е посочена изрично в ЕФ. ЕФ е издаден на 27.06.2023г., връчен на 30.08.2025 год. и административнонаказателната отговорност на сочения като нарушител субект би се погасила по давност с изтичане на четири години и половина от извършване на нарушението /29.10.2027г./, който срок не е изтекъл и следователно отговорността на нарушителя не е погасена по давност. ВРС е приел, че ЕФ съдържа предвидените в чл.189, ал.4 ЗДвП реквизити, нарушението е установено с автоматизирано техническо средство, при спазване на условията и реда за използването му, регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., като АТСС е одобрено по реда на Закона за измерванията и е преминало първоначална и последваща проверка, съгласно приложено удостоверение за одобрен тип средство за измерване. ВРС не е приел възражението, че ЕФ е връчен в разрез със сроковете предвидени в Директива (ЕС) 2024/3237 на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 2024 година за изменение на Директива (ЕС) 2015/413 за улесняване на трансграничния обмен на информация относно пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата, тъй като 11-месечният срок е предвиден за издаване на известието за нарушението, а не за неговото връчване. Според изречение 2 на чл.5а, т.2 от Директивата, когато автоматизираното търсене, посочено в член 4, параграф 1 не е било успешно или компетентният орган на държава членка по местонарушението не е могъл да установи самоличността и адреса на държателя, собственика или крайния ползвател на превозното средство със степента на сигурност, изисквана по неговото национално право, известието за пътнотранспортно нарушение се издава не по-късно от 5 месеца, след като компетентният орган на държавата членка по местонарушението е установил тази информация. От материалите по АНП и справките от компетентните институции на МВР самоличността на нарушителя е установена на 30.04.2023г., а ЕФ е издаден на 27.06.2023г., поради което и няма индиция за нарушаване на сроковете посочени в Директивата. Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. Приел е, за ирелевантно за законосъобразността на електронния фиш и обстоятелството, че във фиша не е изписана датата на неговото връчване и в какъв срок, и пред кой орган може да се обжалва същия. Датата на връчване на ЕФ, срокът за обжалване и посочването пред кой орган подлежи на обжалване са от значение за преценката за допустимостта на оспорването му, но не и за законосъобразността му. Въззивният съд е приел за безспорно установено вмененото нарушение на чл. 21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, като е установено превишаване на скоростта с 32км./ч. Приложен е снимков материал – оригинал на снимка с точни координати на нарушението, както и доказателства, че това е заснетата скорост на процесния автомобил. Нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин, административнонаказателна отговорност е ангажирана на собственика на моторното превозно средство за извършеното с него нарушение, като не са ангажирани доказателства, че друго лице е управлявало автомобила на посочената дата. ВРС е приел, че не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното нарушение е превишаване на разрешената скорост с 32км/ч., следователно обществената опасност на нарушението се отличава с достатъчен интензитет.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

Решението на ВРС е правилно.

С издаденият електронен фиш на П. К., гражданин на Румъния, е наложено административно наказание глоба в размер на 300лв. на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.4 ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП за това, че на 29.04.2023г., в 06:27 часа, в обл.Варна, община Аврен, по път първи клас - 9 /извън населено място/ в посока от гр.Варна към гр. Бургас, преди кръстовището за к.к.“Камчия“, при въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч., обозначено с пътен знак В-26, е управлявал лек автомобил ”АУДИ” с рег.№ ******* със скорост 92 км./ч., като превишението е 32 км./ч., установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 100В948С010800ВD.

Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данните, посочени в цитираната разпоредба, като образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Правилни са изводите на ВРС, че П. К. е субект на нарушението, предвид разпоредбата на ал.1 на чл.188 ЗДвП, съгласно която собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Не е спорно, че автомобилът е бил управляван именно от касатора и че той е негов собственик. Безспорно е установено и нарушението, за което е издаден ЕФ, от събраните доказателства. Нарушението е правилно квалифицирано, като правилно е приложена санкционната разпоредба и определен размера на наложеното наказание. При спазване на процесуалните правила, районният съд е събрал и анализирал необходимите и относими доказателства, които са били нужни за установяване на фактите по делото. Въз основа на извършения анализ е формирал крайния си правен извод за потвърждаване на обжалвания пред него ЕФ. Настоящият състав счита, че така направеният извод съответства на събраните по делото доказателства.

Съгласно чл.189 ал.4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа посочените в разпоредбата данни, като образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес /чл.189, ал.15 ЗДвП/. Същите са годно доказателствено средство, чиято стойност следва да се преценява при съвкупна оценка на всички събрани доказателства. От събраните във въззивното производство доказателства безспорно се установява годността на техническото средство, с което е извършван контрола, като електронният фиш е издаден при спазване на нормативните изисквания и правила.