Решение № 195 от 12.11.2020, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

Номер 195

12.11.2020 г.

Град Велико Търново

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд – Велико Търново

Трети граждански и търговски състав

На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

ИЛИЯНА ПОПОВА

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА

ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело № 20204001000216 по описа за 2020 година намери за установено следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 191 от 27.03.2020 г., по т.д. № 77/2018 г.

Великотърновският окръжен съд е осъдил ЗД „Бул Инс“ АД гр. София да заплати на Д. М. Д. сумата от 7500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на настъпило на 21.06.2017 г. в с. Обединение на ул. „Четиридесета“, пред дом № 11 пътно-транспортно произшествие, при което е загинала неговата майка – С. С. П., като са отхвърлени исковете - за присъждане на законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 21.07.2017 г. до изплащането, както и искът за разликата от присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 7500 лв. до общо претендираното по частичния иск от 100 000 лв., като част от общо дължимо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв. С решението съдът е осъдил ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на С. М. Н. сумата от 3 750 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на настъпило на 21.06.2017 г. в с. Обединение на ул.

„Четиридесета“, пред дом № 11 пътно-транспортно произшествие, при което е загинала нейната майка – С. С. П., като са отхвърлени исковете - за 1 присъждане на законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 21.07.2017 г.до изплащането, както и искът за разликата от присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 3750 лв. до общо претендираното по частичния иск от 100 000 лв., като част от общо дължимо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв. С решението на основание чл.

38, ал.2 от ЗА, ЗД „Бул Инс“ АД гр. София е осъдено да заплати на адв. Х. Р.

К. сумата от 75 лв. възнаграждение за осъществено процесуално представителство и защита на Д. М. Д., както и сумата от 492. 50 лв. възнаграждение за осъществено процесуално представителство и защита на С. М. Н.. Със същото решение ЗДЗ „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати в полза на окръжен съд Велико Търново държавна такса от уважената част на предявения иск в размер на 450 лв., както и 10 лв. разноски за възнаграждение на вещо лице, съразмерно с уважената част от иска, както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. С решението Д. М.

Д. и С. М. Н. са осъдени да заплатят на ЗД „Бул Инс“ АД гр. София сумата от 7 713 лв. разноски по делото пред първата инстанция, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Въззивна жалба срещу решението е подадена от ищците по делото Д.

М. Д. и С. М. Н., чрез адв. Х. К., в частта, с която е отхвърлен предявеният от всеки един от тях иск за обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта, с която е отхвърлен искът на всеки от тях за присъждане на законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 21.07.2017 г. до окончателното им изплащане. Оплакването е, че решението е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, както и че е необосновано.

Изложен е довод, че решението противоречи на съдебната практика и е в нарушение на правилата за справедливост. Искането е да се отмени решението в обжалваната част и вместо него да се постанови друго, с което да бъдат уважени исковете на всеки един от ищците в претендираните размери, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 16.10.2017 г. до окончателното им изплащане, като и направените по делото разноски пред двете инстанции.

От ответната по жалбата страна ЗД „Бул Инс“ АД гр. София не е постъпил писмен отговор по жалбата. С писмено становище, депозирано 2 преди съдебното заседание, ЗД „Бул Инс“ АД моли съдът да остави в сила обжалваното решение.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

Пред Великотърновския окръжен съд са предявени искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. с чл.45 от ЗЗД.

Ищците Д. М. Д. и С. М. Н. претендират да бъде осъден ответника да заплати на всеки от един тях сумата от по 100 000 лв. по частичен иск от общо дължимо обезщетение от по 200 000 лв. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на майка им С. С. П., причинена при ПТП на 21.07.2017 г., предизвикано от Т. К. Т.ов при управление на лек автомобил „Мазда 323“ с рег. № ВТ 24****, който е имал сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 21.07.2017 г. до изплащането.

В писмения си отговор ответното дружество е оспорило исковете по основание и по размер. Оспорено е да е причинен деликт от водача на процесното МПС. Направено е възражение, че пострадалата е съпричинила вредоносния резултат, тъй като пресичала и/или се движела по пътното платно, без да се съобрази с посоката и скоростта на приближаващия автомобил. С поведението си се поставя в превишен риск, като съпричинява вредата, която е можела да избегне. Счита, че следва да се отчете задължението на пешеходците по чл.113 ал.1 т.1 от ЗДвП. При пресичане на пътното платно пешеходците имат задължения, които не се ограничават само с това пресичането да е на пешеходната пътека, това е само едно от задълженията им. Твърди се, че процентът на принос на ищеца е 50%, тъй като е можела да се предпази от ПТП, независимо дали в конкретната ситуация е била с предимство или не спрямо автомобила.

От фактическа страна се установява следното:

3

С влязла в сила присъда № 97 от 31.10.2019 г. по НОХД № 276/2019 г.

Великотърновският окръжен съд е признал подсъдимия Т. К. Т.ов за виновен в това, че на 21.07.2017 г. в с. Обединение, при управление на МПС лек автомобил „Мазда 323“ с рег. № ВТ 24****, негова собственост, нарушил правилата за движение – чл. 40, ал.1 от ЗДвП: „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност, или затруднения за останалите участници в движението“ и чл. 40, ал.2 от ЗДвП: „По време на движението си назад, водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“ и по непредпазливост причинил смъртта на С.

С. П., като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата, поради което и на основание чл. 343а, ал.1, б. „б“, вр. чл. 343, ал.1, б.“в“, вр. чл. 342, ал.1, пр.3 от НК, го осъжда на „Пробация“ с конкретно посочени в присъдата пробационни мерки. Присъдата е влязла в сила на 19.11.2019 г.

Не се спори от страните по делото, че към датата на ПТП е имало валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” за водача на процесния лек автомобил, с ответното дружество ЗД „Бул Инс“ АД гр.

София.

От представеното от ищците удостоверение за смъртта и наследниците на С. С. П. се установява, че тя е оставила за свои наследници Д. М. Д. – син и С. М. Н. - дъщеря.

От показанията на свидетеля Т. Т.ов се установява, че същият е живял със С. П. двадесет години във фактическо съжителство. В показанията си същият свидетел, посочва, че в деня на ПТП той е щял да пътува за Полски Тръмбеш. Снежана излизала от банята в гаража и се подхлъзнала. Включил колата и тръгнал да дава назад. По едно време как я е закачил с калника и чул тя да го вика. Свидетелят твърди, че не е виновен за смъртта на С. П. и тя му се извинила. Тези показания на свидетеля не могат да се кредитират, тъй като противоречат на приетото с влязлата в сила присъда, че именно той е виновен за станалото ПТП, при което е причинил по непредпазливост смъртта на С. П., за което е бил признат за виновен и осъден с влязлата в сила 4 присъда.

От показанията на свидетеля М. М. се установява, че ищецът Д. Д. е бил близък с майка си и я посещавал в с. Поликраище, където преди време тя живеела. Д. и майка му се чували по телефона и когато тя е викала Д., винаги е ходил при нея. Свидетелят М. посочва, че в с.Обединение майката на ищците живеела с един мъж. Човекът давал назад и без да иска я блъснал и я убил. Свидетелят в показанията си посочва, че ищцата С. живеела в Гърция.

Свидетелят установява, че загубата на майка им се отразява на ищците, тъй като тя им е майка. Те я споменават. Ищците направили паметник на майка си, като ищецът Д. го сложил, а сестра му казала, че ще му даде после парите.

Свидетелят И. Х. установява, че ищецът Д. е поддържал връзка с майка си. Същият и до ден днешен носи нейна снимка в тефтерчето си. С. Х. установява, че на помена Д. сложил паметник на майка си.Свидетелят също посочва, че ищците са поддържали връзка с майка си.

От заключението на автотехническата експертиза прието и изслушано от първостепенния съд се установява, че пътнотранспортното произшествие е реализирано на 21.07.2017г. около 19.40 ч. в с.Обединение на ул.

“Четиридесета“ пред дом № 11. Автомобилът, управляван от Т. К. Т.ов се е намирал в гаража и започнал движение на заден ход. Преди да започне движение на автомобила пострадалата С. П. се е намирала до западното крило на гаражната врата, след което започнала движение в посока от запад на изток към източното крило на гаражната врата и когато е достигнала на разстояние 1.0-1.2 от него е настъпил удар между нея и автомобила, като първоначално в контакт влиза бедрото на десния крак на жената и лявата част на задна броня на автомобила. По отношение механизма на станалото ПТП заключението на автотехническата експертиза е, че лекият автомобил „Мазда“ с рег. № ВТ24**** се е намирал в гаража. Пострадалата жена С. П. отваря вратата на гаража, която се състои от две крила, за да излезе автомобила от гаража. Към момента на удара жената се е движила в посока от запад на изток между двете крила на гаражната врата и когато се е намирала на 1-1.2 м. от отвореното западно крило на гаражната врата е настъпил удар между автомобила и нея, като първоначално в контакт влизат бедрото на десния крак на жената и лявата част на задната броня на автомобила. Според 5 заключението ударът настъпва при скорост на движение на автомобила 6.8км/ч и 2.2 сек. след привеждане на автомобила в движение. Вследствие на удара от автомобила жената губи устойчивост и пада на земята, като тялото се позиционира под задната част на автомобила, с краката към предната му част. Притисната от най-ниските части, намиращи се в задната част на автомобила, жената получава съответните травматични увреждания.

Автомобилът спира като предните колела остават вътре в гаража, а задните се намират на около 1.5 м. пред гаража. Като причина за настъпване на ПТП в заключението се посочва, неправилна преценка на обстановката от водача на лекия автомобил, изразяваща се в привеждане на автомобила в движение на заден ход преди да си е изяснил мястото, на което се намира жената и действията, които извършва, както и несвоевременно преустановяване на движението на автомобила преди мястото на удара, за което водачът и имал възможност и време. Като причина на станалото ПТП експертизата посочва и неправилна преценка на пътната обстановка от С. П., която след отваряне на гаражната врата е следвало да се измести извън полосата на движение на автомобила и да застане на безопасно място.

При тези данни от фактическа страна въззивният съд прави следните правни изводи:

Обжалваното решение, в частта, с която предявеният от всеки един от ищците частичен иск в размер на 100 000 лв. от общо дължима сума от 200 000 лв. за обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка, е отхвърлен за разликата над 7500 лв. до 100 000 лв. за ищеца Д. Д. и за разликата от 3750 лв. до 100 000 за ищцата С. Н., както и в частта, с която е отхвърлен иска на всеки от ищците за заплащане на законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 21.07.2017г. до изплащането, е валидно и допустимо. В останалата част, с която на ищеца Д. Д. е присъдено обезщетение в размер на 7500 лв., а на ищцата С. Н. е присъдено обезщетение в размер на 3750 лв. за претърпени неимуществени вреди от смъртта на майка им, решението е влязло в сила като необжалвано.