Решение № 304 от 20.03.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. Пазарджик, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен В. Велев при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Асен В. Велев Гражданско дело № 20245220104831 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 318 и следващите от ГПК.

Образувано е по искова молба на Т. Г. А., ЕГН **********, с адрес: с. С., общ. Т., обл. Я., ул. „П.Й.М.“ № 1, с адрес за призоваване: гр. П., ул. „З.С.“ № 34, срещу ответницата М. М. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Я., ж.к. „Х.“ № 6, вх. Д, ет. 6, ап. 95, чрез адвокат Р. К., със съдебен адрес: гр. П., ул. „С.Ф.“ № 7.

Ищецът твърди, че 08.08.2000 г. е сключил граждански брак с ответница.

По време на брака им, на 29.09.2000 г. им се родила дъщеря – М.Т. А..

Първоначално заживели в къщата на родителите на ответница, но след това закупили апартамент, находящ се в гр. Я., ж.к. „Х.“ № 6, вх. Д, ет. 6, ап. 95.

Ищецът заминал да работи в чужбина за по няколко месеца, като се връщал за отпуските. Доколкото това ги отчуждавало, семейството се преместило да живее в чужбина. Сочи, че се е наложила операция на ответницата, с дълъг период на възстановяване, като в този период само той работил, съответно издържал семейството. Твърди, че случващото се в живота им разделяло пътищата им и се отдалечавали един от друг, като не намирали общ език за разрешаване на възникналите проблеми. Единствено ги свързвало отглеждането и възпитанието на детето им. След като дъщеря им пораснала се оказало, че нищо повече не ги свързва и последвала фактическа раздяла между тях. Последните 6 месеца били във фактическа раздяла и никой от тях нямал желание да направи постъпки за оздравяване на брака, като същият бил дълбоко и непоправимо разстроен, за което вина намира, че имат и двамата.

Отправя искане за постановяване на решение, с което да се прекрати брака му с ответницата М. М. А., като дълбоко и непоправимо разстроен, без произнасяне по въпроса за вината. Доколкото дъщеря им била пълнолетна липсвало основание за произнасяне по въпросите за упражняване на 1 родителските права, нейната издръжка, местоживеене и личните контакти. Не възразява след прекратяване на брака ответница да продължи да носи брачното си фамилно име – А., както и семейното жилище, представляващо апартамент, находящ се в гр. Я., ж.к. „Х.“ № 6, вх. Д, ет. 6, ап. 95 да бъде предоставен за ползване от ответницата.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата М.

М. А., чрез процесуалния й представител адвокат Р. К., с което изразява становище за допустимост и основателност на иска. Потвърждава твърденията на ищеца за наличието на отчужденост между съпрузите, настъпило с течение на времето. Твърди, че опитите да заздравят връзката си с ищеца, не са дали резултат. Излага, че не може да вини никой от двамата за прекратяване на брака. Сочи, че със съпругът й нямат спор по основните въпроси, във връзка с прекратяване на брака им. Изразява желание ползването на семейното жилище да бъде предоставено на нея, както и след прекратяване на брака да продължи да носи брачното си фамилно име – А.. Сочи, че няма да си дължат взаимна издръжка.

В открито съдебно заседание ищецът се явява лично и моли съдът да уважи исковата молба и да прекрати брака. Ответницата, чрез процесуалния си представител, моли да се постанови решение, с което бракът й с ищеца да бъде прекратен, като моли семейното жилище да остане за ползване от нея, съответно да запази брачното си име.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

На 08.08.2000 г. страните са сключили граждански брак в с. Г.Т., община Т., област Я., с акт за граждански брак № 1 от 08.08.2000 г., видно от приложеното удостоверение за сключен граждански брак от 30.08.2010 г., издадено от кметство Г.Т., община Т.. Съпругата е приела да носи фамилното име на съпруга си – А., вместо предбрачното фамилно име П..

Видно от приложеното по делото извлечение от акт за раждане № 1003/2000 г., на 29.09.2000 г., по време на брака, на страните им се родила дъщеря – М.Т. А., която към настоящия момент е пълнолетна.

По делото са разпитани двама свидетели - К.Й.Д. и Ц.Д.П..

Свидетелят К.Д. сочи, че познава ищецът от около една година. Знае, че ищецът е в П. и живее при жена на име Д.Ш., тъй като е ходил да помага за работа при нея, където го видял. Сочи, че ищецът не му е споделял данни за семейния му живот, не познава ответницата и не знае за проблеми в брака му.

Счита, че ищецът е отишъл в П. да живее при Д., като не е сигурен дали живеят с нея като мъж и жена.

Свидетелят Ц.П. сочи, че ищецът работи в неговата фирма от около три – четири месеца. Фирмата му се занимава с пътно строителство,а ищецът работи като шофьор. Сочи, че не познава ответница, но знае, че тя е във Франция, където е й дъщеря им. Ищецът му е споделял, че са разделени със съпругата му и имали несходство в характерите.

Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като логични и последователни.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна, съдът намира за установено следното:

2

Предявен е брачен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК за прекратяване на брака на страните с развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство на същия. С отговора на исковата молба ответницата е предявила искане по чл. 56 от СК за ползване на семейното жилище след развода.

Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Правото на развод е субективно потестативно право, което се поражда от осъществен/и факт/и, които са довели до такова състояние на брачната връзка, при което тя е лишена от предписаното й от закона дължимо съдържание. Бракът е правоотношение, което означава комплекс от взаимни права и задължения.

Неизпълнението на задълженията от страна на единия или двамата съпрузи, независимо от процесуалната им роля на ищец и ответник, макар и неподлежащи на принудително осъществяване, има своята санкция в пораждане на правото на развод.

Установи се от събраните доказателства, че от около година страните фактически не живеят заедно и всеки от тях има свой живот – ищецът живее и работи в П., а ответницата, заедно с дъщеря си, живее във Франция. В този смисъл са и показанията на разпитания по делото свидетел П. – работодател на ищеца, които се подкрепят и от показанията на свидетеля Д., сочещ, че ищецът А. живее в П..

От коментираните по-горе доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че между страните липсва изискваната съгласно чл. 14 от СК взаимност, разбирана като отношения между съпрузите, изградени на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство.

Окончателното разделно живеене на съпрузите, както и това, че всеки тях има свой собствен живот след раздялата сочи, че бракът е опразнен от съдържанието, което правните и нравствени норми предписват. Съдът разглежда фактическата раздяла не само като проявена в териториален аспект, а чрез пълна липса на физическа и духовна връзка между съпрузите, което състояние не може да се определи като отговарящо на законовите изисквания на чл. 15 от СК. Отделно от това и двамата съпрузи не спорят, че е налице настъпила отчужденост между тях с течение на времето. По делото липсват каквито и да било доказателства, че са налице „важни причини” по смисъла на чл. 15 от СК за отделно живеене на страните.

Продължителната фактическа раздяла между страните сочи на липсата на съпружески отношения – прекъснати са всякакви духовни, икономически и интимни връзки между съпрузите, следователно раздялата е обстоятелство, което е разрушило трайно и необратимо семейната общност. Раздялата е причина и обективен факт, отразяващ дълбокото и непоправимо разстройство на брака - т. 3 от ППВС № 10/1971г. В този смисъл, брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона съдържание, поради което, като формална и ненужна, следва да се прекрати. Това настъпило фактическо състояние следва да намери и своята юридическа санкция с постановяване на решение за развод на страните.

С оглед изложеното съдът приема, че са налице материалноправните предпоставки, обуславящи основателността на предявения иск за развод, поради което същият следва да бъде уважен, като основателен и доказан.

3

В настоящото производство и на основание чл. 49, ал. 3 от СК , съдът не следва да се произнася относно вината за разстройството на брака, тъй като няма направено искане в тази насока, а отделно от това и двамата съпрузи не спорят, че вината за настъпилото дълбоко разстройство на брака е и на двама им.

Предвид, че от брака няма родени малолетни или непълнолетни деца, а дъщерята на страните към настоящия момент е пълнолетна, съдът не дължи произнасяне по въпросите по по чл. 59, ал. 2 от СК.

По отношение на фамилното име на съпругата:

Съгласно разпоредбата на чл. 53 от СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак. Тълкуването на разпоредбата налага извод, че съдът следва да е сезиран с искане от съпруга, който при сключване на брака е променил фамилното си име да възстанови предбрачната си фамилия. В случая ответницата изрично е направила искане да запази фамилното си име, което е получила след брака - А.. В този смисъл липсва изрично искане да възстанови фамилното си име преди брака. С оглед нормата на чл. 326 от ГПК, която изисква съдът изрично да се произнася по въпроса за фамилното име, което съпрузите ще носят, следва да се постанови съпругата М. М. А. да продължи да носи брачното си фамилно име - А..

По отношение ползването на семейното жилище:

Съобразно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от СК, когато от брака на съпрузите няма ненавършили пълнолетие деца, съдът се произнася по въпроса за ползването на семейното жилище след развода, само ако има изрично искане от някой от съпрузите с жилищна нужда. В случая с отговора на исковата молба е направено искане от страна на ответницата, на което ищецът не се противопоставя, семейното жилище, находящо се в гр. Я., ж.к. „Х.“ № 6, вх. Д, ет. 6, ап. 95, да се предостави на ответницата. Съдът намира, че същото следва да се уважи.

Никой от съпрузите не претендира издръжка по чл. 145 от СК.

На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса за развода в размер на 50,00 лева. В този смисъл всяка една от страните следва да заплати сумата от по 25,00 лева, представляваща допълнителна държавна такса по допускане на развода.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА с развод, сключения на 08.08.2000 г. с акт за граждански брак № 1 от 08.08.2000 г. на кметство Г.Т., община Т., граждански брак между Т. Г. А., ЕГН **********, с адрес: с. С., общ. Т., обл. Я., ул. „П.Й.М.“ № 1 и М.

М. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Я., ж.к. „Х.“ № 6, вх. Д, ет. 6, ап. 95, като дълбоко и непоправимо разстроен.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака М. М. А., ЕГН ********** да носи брачното си фамилно име А..

Семейното жилище, находящо се в гр. Я., ж.к. „Х.“ № 6, вх. Д, ет. 6, ап.

95, се предоставя за ползване на съпругата М. М. А., ЕГН **********.

4

ОСЪЖДА Т. Г. А., ЕГН **********, с адрес: с. С., общ. Т., обл. Я., ул.

„П.Й.М.“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Пазарджик , допълнителна държавна такса по бракоразводното производство в размер на 25,00 лева.

ОСЪЖДА М. М. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Я., ж.к. „Х.“ № 6, вх.

Д, ет. 6, ап. 95, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Пазарджик , допълнителна държавна такса по бракоразводното производство в размер на 25,00 лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните пред Окръжен съд - Пазарджик.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 5