Решение № 362 от 24.04.2024, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Гражданско дело 2069/2023
- Вид
- Решение № 362
- Подписан
- 24.04.2024
- В сила
- 22.05.2024
- Състав
- Георги Кирилов Пашалиев
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 362 гр. Добрич, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Георги К. Пашалиев при участието на секретаря Христина Г. Христова като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело № 20233230102069 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Подадена е искова молба от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: град София, район „Витоша”, ул. „Околовръстен път” № 260 срещу К. Д. Щ., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул. „****“ № 26, вх. Д, ет. 6, ап. 16, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 764, 36 лева, представляваща главница по договор за кредит № PLUS – 14960804 от 22.06.2017 г., сключен между ответника и БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на сумата, предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 13/2023 г. по описа на Районен съд Добрич.
В исковата молба се твърди, че между ответника и БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България е възникнало облигационно правоотношение по договор за кредит № PLUS – 14960804 от 22.06.2017 г.
По силата на съглашението банката е предоставила на ответника заемна сума от 2500, 00 лева на същата дата. Последният се е задължил да върне сумата, ведно с дължимите лихви, за четиридесет и осем месеца.
Страните са уговорили фиксирана възнаградителна лихва от 31, 40 %.
Сочи се, че последното плащане по кредита е направено на 20.03.2021 г. Подчертава се, че поради неизпълнение на задълженията кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 20.04.2021 г. – чл. 5 от договора.
Така по заявление на ищеца Районен съд Добрич е издал заповед за 1 изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д 13/2023г. за главница в размер на 955, 84 лева и за обезщетение за забава в размер на 48, 52 лева. След издаване на заповедта са постъпили плащания в размер на 240 лева. Настоящото производство е образувано в изпълнение на указанията на заповедния съд.
Ищецът не се представлява пред първоинстанционния съд.
В законоустановения срок не е постъпил отговор от особения представител на ответника.
Особеният представител – адвокат Д. М., се явява в съдебно заседание, където пледира за уважаване на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
По иска за главницата е в тежест на ищеца да докаже наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит; изпълнение на задължението си за предоставяне на главницата, както и изискуемостта на задължението за връщане на сумата.
На 31.05.2023 г. е извършено прехвърляне на търговското предприятие от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България на „Юробанк България“ АД. Оттук се извежда и активната процесуалноправна и материалноправна легитимация на ищеца в настоящото производство.
Първата предпоставка от правопораждащия фактически състав се установява от „договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта“ № PLUS – 14960804 от 22.06.2017 г. Кредитодателят БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България е предоставил на ответницата К. Щ. сумата от 2500, 00 лева. Последната се е задължила да върне сумата, ведно с възнаградителната лихва, на четиридесет и осем месечни вноски, в срок до 20.07.2021 г. Задължението за плащане на част от вноските по кредита е отсрочено, като падежът на последната вноска е променен на 20.04.2022 г. – споразумение за отсрочване на погасителни вноски от 02.06.2020 г.
Следователно, към настоящия момент е настъпил падежът и на последната вноска по кредита.
Кредитодателят е превел заемната сума на ответницата на 23.06.2017 г. с преводно нареждане № 000004488095/23.06.2017 г.
Неизпълнението на задълженията по договора за кредит от ответника е принудило ищеца да подаде заявление по чл. 410 от ГПК. Въз основа на заявлението е издадена заповед № 5 от 04.01.2023 г. по ч.гр.д. № 13/2023 г. по описа на Районен съд Добрич за следните суми:
2
955, 84 лева, представляваща главница по договор за кредит № PLUS – 14960804 от 22.06.2017 г., сключен между ответника и БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на сумата;
48, 52 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 20.04.2021 г. до 16.12.2022 г.
Настоящото производство е образувано в изпълнение на разпорежданията на заповедния съд.
С исковата молба е направено признание, че ответницата е направила две плащания след образуване на заповедното производство. На 13.01.2023 г. е платила 120 лева и на 12.05.2023 г. е платила още 120 лева. Останал е непогасен остатък от главницата в размер на 764, 36 лева, който е предявен в настоящото производство.
Изложеното дава основание да бъде прието, че всички елементи от фактическия състав са установени в условията на пълно и главно доказване.
Ответникът, от своя страна, не ангажира доказателства, от които да се установи, че е погасил остатъка по главницата в размер на 764, 36 лева. Не излага и твърдения в противоположен смисъл. Ето защо, доколкото К. Щ. не е ангажирала доказателства за погасяване на дълга си, следва да бъдат приложени неблагоприятните последици на доказателствената тежест на чл.
154, ал. 1 от ГПК.
При това положение претенцията, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 764, 36 лева, представляваща главница по договор за кредит № PLUS – 14960804 от 22.06.2017 г., сключен между ответника и БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на сумата, предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 13/2023 г. по описа на Районен съд Добрич, трябва да бъде уважен в цялост.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца се поражда правото да му бъдат заплатени направените разноски, съразмерно на уважената част от претенцията.
Представен е списък по чл. 80 от ГПК. В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 75, 00 лева (юрисконсултско възнаграждение в размер на 50, 00 лева и държавна такса в размер на 25, 00 лева).
Пред настоящата инстанция е направил разноски в размер на 550, 00 лева (държавна такса в размер на 50, 00 лева; депозит за особен представител в размер на 400, 00 лева). В полза на ищцовото дружество се дължи и юрисконсултско възнаграждение от 100, 00 лева – чл. 78, ал. 8 във вр. с чл. 26 от НЗПП.
3
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени следните разноски: за заповедното производство – 75, 00 лева; за първоинстанционното производство – 550, 00 лева.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Юробанк
България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: град София, район „Витоша”, ул. „Околовръстен път” № 260 срещу К. Д. Щ., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул. „****“ № 26, вх. Д, ет. 6, ап. 16 , иск с правно основание по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД , че ответникът дължи на ищеца сумата от 764, 36 лева, представляваща главница по договор за кредит № PLUS – 14960804 от 22.06.2017 г., сключен между ответника и БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на сумата, предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 13/2023 г. по описа на Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА К. Д. Щ., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул. „****“ № 26, вх. Д, ет. 6, ап. 16 да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: град София, район „Витоша”, ул. „Околовръстен път” № 260 сумата от 75, 00 лева – разноски по ч.гр.д. № 13/2023 г. на Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА К. Д. Щ., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул. „****“ № 26, вх. Д, ет. 6, ап. 16 да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: град София, район „Витоша”, ул. „Околовръстен път” № 260 сумата от 550, 00 лева – разноски по гр.д. № 2069/2023 г. на Районен съд Добрич.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 4