Решение № 401 от 16.06.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 401 гр. Враца, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Б. Младенова-Стоева при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова-Стоева Гражданско дело № 20241420102622 по описа за 2024 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к.

Малинова долина, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6 срещу А. А. А., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: с. ****, ул. „***“ № **.

Ищецът „ЕОС Матрикс” ЕООД e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу А. А. А. за следните суми: 2 899,24 лв., представляваща главница, дължима по договор за потребителски паричен кредит № ****, сключен на 20.11.2018 г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и А. А. А., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 1 117,45 лв., представляваща договорна лихва, дължима за периода от 14.12.2022 г. до 14.04.2024 г.; 328,00 лв., представляваща лихва за забава, дължима за периода от 14.12.2022 г. до 19.04.2024 г., както и разноски по делото в размер на 86,89 лв. – държавна такса и сумата от 240,00 лв. – адвокатско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, като от последния в срок е постъпило възражение срещу нея. След указание до ищеца е предявен установителен иск за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

В исковата молба ищецът твърди, че на 20.11.2018 г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД като заемодател и ответника А. А. А. като заемополучател е сключен Договор за потребителски кредит № *******, по силата на който заемодателят предоставил на ответника сумата от 21 420,00 лв. Заемателят се задължил да върне заемната сума заедно 1 с уговорената в договора лихва на 120 месечни анюитетни вноски с краен срок на погасяване 14.11.2028 г. Ответникът погасил част от месечните вноски, след което преустановил плащанията си.

Сочи, че на 11.09.2023 г. между ищеца и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД бил сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, по силата на който „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД като цедент прихвърлило на „ЕОС Матрикс“ ЕООД като цесионер вземанията към ответника А. А. А., произтичащи от Договор за потребителски кредит № ******/20.11.2018 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД и „Иванов и Денев – Адвокатско дружество“ били упълномощени от цедента с изрични пълномощни да извършват уведомяването на длъжниците от името и за сметка на цедента. Твърди се, че на 11.11.2022 г. уведомлението за цесия било изпратено на посочения в договора адрес, но писмото се върнало в цялост, като на известието за доставка било отбелязано „непотърсено“.

Поддържа се, че въпреки това следва да се приеме, че длъжникът е надлежно уведомен с връчването на уведомление, изходящо от цедента, като приложение към исковата молба.

Твърди, че ищецът подал заявление, по което била издадена заповед за изпълнение от 16.05.2024 г. по ч. гр. д. № 1496/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Враца, срещу която длъжникът възразил в срок, което обуславяло правния му интерес от предявяване на иска.

Поддържа се, че към настоящия момент погасяване на задължението по договора за кредит не е осъществено.

Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца, следните суми: сумата от 2 899,24 лв. – претендирана главница за вноски с настъпил падеж за периода от 14.12.2022 г. /начална дата на забава/ до 14.04.2024 г. включително /падежирали вноски/, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.04.2024 г. до окончателното изплащане;

1 117,45 лв. – претендирана договорна лихва за вноски с настъпил падеж за периода от 14.12.2022 г. /начална дата на забава/ до 14.04.2024 г. включително /падежирали вноски/;

328,00 лв. – лихва за забава за периода от 14.12.2022 г. /начална дата на забава/ до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.04.2024 г. Претендират се и разноски.

В постъпилия след срока по чл. 131 ГПК писмен отговор се изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове.

Поддържа се, че исковата молба не отговаря по съдържание на изискванията на чл.

127, ал. 1, т. 6 от ГПК, както и че същата е просрочена. Твърди се, че искът е недопустим, тъй като липсва активна процесуална легитимация – лицето, което е подписало исковата молба, не е от управителите на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Сочи се, че исковата молба е подписана от адв. К., която не е надлежно упълномощена /в случая преупълномощена/ да упражнява евентуалното право на иск от името на ищеца по делото, с което последният твърди че упражнява права по договор за цесия, както и че адвокат К. няма правен интерес от търсената с иска защита. Твърди се, че преупълномощаване може да има само ако преупълномощителят има представителна власт, която черпи от сделка, каквато сделка в случая е цесията, като не може преупълномощаването да предхожда упълномощаването с 2 години. Поддържа се, че исковата молба е просрочена, тъй като исковото производство се развива въз основа на заповедно производство, което обвързва допустимостта на исковата молба с преклузивен срок от един месец от датата на полученото съобщение за правото на иск. Сочи се, че предвид липсата на представителна власт от подписалия исковата молба /адв. К./ и липсата на подпис върху молбата от ищеца по делото – „ЕОС Матрикс“ ЕООД, молбата е просрочена, тъй като не е подписана от ищеца, а от лице без представителна власт и без интерес от търсената с иска защита.

Навеждат се доводи, че процесният договор за цесия е нищожен, тъй като страните не са уговорили цена по продажбата, като липсва основно правно основание по сделката.

Поддържа се, че императивната норма по чл. 99 от ЗЗД за уведомяването на ответника за настъпилата цесия не е редовно изпълнена, като това следва от липсата на представителна власт по преупълномощителните сделки, а така също личи и от останалите приложения към исковата молба /върнати обратни разписки/. Сочи се, че в съглашенията липсва каквато и да е индивидуализация на прехвърляните парични притезания освен общия им размер, който по никакъв начин не внася яснота по отношение на техните същностни и съществени характеристики. Твърди се, че извлеченията са съставени въз основа на уговорка между страните по договорите за цесия, поради което те имат действие в техните вътрешни отношения, по които ищецът не е страна и поради това същите не биха могли да му бъдат противопоставени.

Поддържа се, че от доказателствата по делото не може да се заключи, че изявлението на ищеца за настъпването на предсрочната изискуемост е достигнало до ответника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Сочи се, че поради обусловеността на предмета на делото по установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК от основанието и размера на заявеното в заповедното производство вземане и с оглед факта, че вземанията са заявени като настъпили вследствие на настъпила предсрочна изискуемост, съдът не би могъл да се произнесе по отношение на месечните погасителни вноски с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като обратното би означавало да бъде изменено основанието на предявения установителен иск, което е недопустимо.

Навеждат се доводи, че договорът за потребителски паричен кредит е недействителен на специалните основания по чл. 22 от ЗПК. Сочи се, че в случая в договора е бил посочен годишен лихвен процент 5.99%, като липсват каквито и да било условия за прилагането му, както и липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок за кредита, или е променлив. Твърди се, че нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Поддържа се, че в договора е посочено, че ГПР е в размер на 8,02 %, но липсва каквото и да е уточнение какви точно разходи се включват в посочения процент. Посочва се, че посоченият лихвен процент от 5.99 % не е ясно как точно се съдържа и как е изчислен по отношение на 3 общия ГПР, като по този начин ответникът е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на този финансов продукт. Поддържа се, че липсва ясно разписана методика за формиране на годишния процент на разходите по кредита.

Излагат се и съображения, че дори и без наличието на специални познания е видно, че страници №: 11, 12, 13, 14 и 15 от договора за кредит са изготвени в различен по размер шрифт, който категорично е в размер по-малък от 12 и практически е нечетлив. Сочи се, че в случая от една страна е налице нарушение на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК за еднакъв по вид, формат и размер шрифт на всички елементи на договора, а от друга страна е налице нарушение и на изискването за шрифт не по-малък от 12 по отношение на част от елементите на договора.

Поддържа се и че в договора за потребителски паричен кредит и погасителен план към него не се съдържа предвидената в чл.11, ал. 1, т. 12 ЗПК информация относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, който погасителен план трябва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания и да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо – допълнителните разходи.

Изтъква се, че в договора за цесия се говори за Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 02.05.2023 г., сключен между цедента и цесионера, като такъв не е приложен към исковата молба.

По тези и останалите подробно изложени в отговора на исковата молба съображения се иска предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 1496/2024 г. по описа на РС – Враца се установява, че по депозирано от ищеца против ответника заявление е издадена Заповед № 920/16.05.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми: 2 899,24 лв., представляваща дължима главница по Договор за потребителски паричен кредит № ********* от 20.11.2018 г.; сумата от 1 117,45 лв. договорна лихва за периода от 14.12.2022 г. до 14.04.2024 г.; сумата от 328,00 лв. лихва за забава за периода от 14.12.2022 г. до 19.04.2024 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението в съда - 19.04.2024 г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 86,89 лв. държавна такса и 240,00 лв. адвокатско възнаграждение.

В срок срещу заповедта е депозирано възражение и с Разпореждане № 2355/14.06.2024 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В изпълнение на дадените му указания, заявителят е 4 депозирал искова молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.

Видно от Договор за потребителски паричен кредит № ********/20.11.2018 г., сключен между А. А. А. като кредитополучател и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД като кредитодател, на ответника е предоставен кредит в размер на 21 000,00 лв., с такса за разглеждане на кредит от 420,00 лв., с месечна застрахователна премия към кредита 14,47 лв. и общ размер на застрахователната премия 1 736,40 лв. и посочена обща дължима сума от потребителя от 30 342,58 лв., с плаващ годишен лихвен процент от 5,99 % и ГПР от 8,02 %.