Решение № 449 от 11.12.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 449 гр. П., 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно търговско дело № 20245001000353 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение №200/26.ІV.2024год. постановено по т.д.

№692/2021год. на П.ския окръжен съд, ХІІ състав, З. гр.С., ЕИК * е осъдено да заплати на Д. М. У., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ж.к. „Т.“ №146, вх.В, ет.5, ап.13, сумата 180 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди- причинени психически болки и страдания вследствие смъртта на съпруга и Р.Р.У., ЕГН **********, настъпила при ПТП на 2.V.2021год., причинено виновно от водача на лек автомобил марка „Б.“, модел“***“ с рег.

№*** И.А.Д., който е осъден с влязла в сила присъда №61/3.Х.2022год. по НОХД №1007/2022год. на ОС-П., и за който автомобил е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при З. гр.С., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.V.2021год. до окончателното и изплащане, като Е ОТХВЪРЛИЛ иска в останалата му част до пълния предявен размер от 200 000лв., като неоснователен и 1 недоказан.

Осъдил е З. гр.С., ЕИК * да заплати на Р. Р. У., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ж.к. „Т.“ №146, вх.В, ет.5,ап.13,действаща със съгласието на своята майка и законен представител Д. М. У., ЕГН **********, сумата 190 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вредипричинени психически болки и страдания вследствие смъртта на баща и Р.Р.У., ЕГН **********, настъпила при ПТП на 2.V.2021год., причинено виновно от водача на лек автомобил марка „Б.“, модел“***“ с рег.№*** И.А.Д., който е осъден с влязла в сила присъда №61/3.Х.2022год. по НОХД №1007/2022год. на ОС-П., и за който автомобил е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при З. гр.С., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.V.2021год. до окончателното и изплащане, като Е ОТХВЪРЛИЛ иска в останалата му част до пълния предявен размер от 300 000лв., като неоснователен и недоказан.

Осъдил е З. гр.С., ЕИК * да заплати на Д. М. У., ЕГН ********** и Р. Р. У., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка и законен представител Д. М. У., ЕГН **********, разноски по делото в размер на 312лв., платени като допълнителен депозит за КСППЕ.

Осъдил е З. гр.С., ЕИК * да заплати на адв. Б.А.А. от САС, на основание чл.38ал.2 ЗД и съразмерно на уважената част от исковете, адвокатско възнаграждение в размер на 11 850лв. без ДДС за осъщественото представителство на Д. У. и адвокатско възнаграждение в размер на 12 250лв. без ДДС за осъщественото представителство на Р. У..

Осъдил е З. гр.С., ЕИК * да заплати по сметката на ОСП., ДТ в размер на 14 800лв., съразмерно на уважената част от исковете и 500лв. разноски, заплатени от бюджета на съда.

Осъдил е Д. М. У., ЕГН ********** и Р. Р. У., ЕГН

**********, действаща със съгласието на своята майка и законен представител Д. М. У., ЕГН ********** да заплатят на З. гр.С., ЕИК * деловодни разноски в размер на 5 018лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете.

ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№16790/15.V.2024год. е подадена от З. гр.С., ЕИК *, представлявано заедно от изпълнителните директори С.С.П. и К. Д. К.ов, чрез пълномощниците му адв. М. И. Г. и адв.

2

Д.П., и двамата от САК, срещу решение №200/26.ІV.2024год. по т.д.

№692/2021год. на П.ски окръжен съд, ХІІ състав, в частта, с която са уважени предявените искове за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди на Д. М. У. и Р. Р. У., за сумата над 60 000лв. до присъдената сума 180 000лв. на ищцата Д. М. У. и за сумата над 64 000лв. до присъдената сума от 190 000лв. на ищцата Р. Р. У., ведно със законната лихва от 26.V.2021год. до окончателното им изплащане, за сумата над 4 960лв. дължима ДТ по сметката на ОС- П. и за сумата от общо 24 000лв. за адвокатско възнаграждение на адв. Б.А.. В посочените части жалбоподателят счита, че решението на ОС- П. е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон- чл.52 ЗЗД. Счита присъдените на ищците обезщетения за претърпени неимуществени вреди за прекомерно завишени и несъобразени с критериите за справедливост, със съдебната практика по аналогични случаи към процесния период, както и с икономическата ситуация в страната- лимитите на застраховка „Гражданска отговорност“, минималната работна заплата за страната и средния общ годишен доход на лице за процесния период. Счита, че решението на първоинстанционният съд, с което са отхвърлени възраженията му за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия Р.У., е неправилно, въпреки събраните по делото доказателства.

Моли въззивният съд да отмени решението на ПОС в осъдителната му част, с която е присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищцата Д. У. за сумата над присъдените 60 000лв. и на ищцата Р. У. над присъдените 64 000лв., ведно със законната лихва, считано от 26.V.2021год. до окончателното им изплащане и да постанови ново решение, с което отхвърли предявените искове по чл.432ал.1 КЗ за сумата над 60 000лв. до присъдените 180 000лв. на ищцата Д. М. У. и за сумата над 64 000лв. до присъдените 190 000лв. на ищцата Р. Р. У., ведно със законните последици, да приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице Р.У. и редуцира приетото за справедливо обезщетение на ищците, както и да редуцира по съразмерност разноските по делото, като отмени изцяло решението в частта, с която ответникът е осъден да заплати на адв. Б.А. адвокатско възнаграждение по чл.38ал.2 ЗА. Претендира за съдебните разноски по делото за двете съдебни инстанции.

ВЪЗЗИВАЕМИТЕ Д. М. У., ЕГН ********** и Р. Р. У.,

ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка и законен 3 представител Д. М. У., ЕГН **********, чрез пълномощниците им адв. Н. Н.

Д. от АК- Шумен и адв. Б.А.А. от САК, подават отговор на въззивната жалба вх.№21026/18.VІ.2024год., с който оспорват изцяло въззивната жалба като неоснователна и молят ПАС да потвърди решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно в обжалваните му части, като присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38ал.2 ЗА на процесуалните представители пред въззивната инстанция, съобразно защитавания материален интерес по делото.

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок по чл.259ал.1 ГПК, от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд.

П.ският апелативен съд като взе предвид направените от страните твърдения и възражения и развитите в жалбата доводи, с оглед разпоредбите на чл.269 ГПК, чл.271 ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл.235 ГПК, провери валидността, допустимостта и правилността на обжалваният съдебен акт, прие за установено следното:

Решението на първоинстанционният съд е валидно, т.е. постановено от надлежния окръжен съд, съобразно правилата на родовата и местна подсъдност, функциониращ в надлежен състав и в рамките на предмета на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и надлежно подписано. То е и допустимо решение, постановено при липса на съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила.

По правилността на решението на първоинстанционния съд въззивната съдебна инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба, освен когато става дума за императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца, съгласно т.1 от ТР№1/2013год. на ОСГТК на ВКС.

Предмет на делото са предявени от ищците Д. М. У., ЕГН ********** и Р. Р. У., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка и законен представител Д. М. У., ЕГН **********, и двете с адрес: гр.П., ж.к. „Т.“ №146, вх.В, ет.5, ап.13, субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.432ал.1 КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД и чл.429ал.3 4

КЗ срещу ответника З. гр.С., ЕИК *, на ищцата Д. У.- за сумата 200 000лв., представляваща обезщетение за неимуществените вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие смъртта на съпруга и Р.Р.У., ЕГН **********, настъпила при ПТП на 2.V.2021год., причинено виновно от водача на лек автомобил марка „Б.“, модел“***“ с рег.№***, което ППС е със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при З. гр.С., ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване с извънсъдебна претенция- 26.V.2021год. до окончателното и изплащане, и на ищцата Р. У.- за сумата 300 000лв., представляваща обезщетение за неимуществените вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие смъртта на баща и Р.Р.У., ЕГН **********, настъпила при ПТП на 2.V.2021год., причинено виновно от водача на лек автомобил марка „Б.“, модел “***“ с рег.№***, което ППС е със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при З. гр.С., ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване с извънсъдебна претенция26.V.2021год. до окончателното и изплащане, като се присъдят и адвокатски възнаграждения по реда на чл.38ал.2 ЗА на адв. Н. Д. и адв. Б.А. за оказаната безплатна правна помощ и представителство на ищците по делото.

С оглед изложеното във въззивната жалба на З. АД гр.С., че обжалва решението само в частта, с която са уважени исковете за изплащане на обезщетение за причинени на ищците неимуществени вреди за сумата над 60 000лв. до присъдения размер 180 000лв. на ищцата Д. М. У. и за сумата над 64 000лв. до присъдения размер 190 000лв. на ищцата Р. Р. У., и в частта, с която разноските по делото са присъдени в тежест на ответното застрахователно дружество, то първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която исковете за изплащане на обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди са уважени за сумата 60 000лв. на ищцата Д. М.

У., ведно със законната лихва, считано от 26.V.2021год. до окончателното и изплащането и за сумата 64 000лв. на ищцата Р. Р. У., ведно със законната лихва, считано от 26.V.2021год. до окончателното и изплащане, поради което в тази част спорът не е предмет на разглеждане от въззивната инстанция. Също така, на основание чл.298ал.1 ГПК, между страните е формирана сила на присъдено нещо относно механизма на ПТП, виновното противоправно деяние на водача на МПС И.А.Д., ЕГН **********, настъпилата смърт на Р.Р.У., ЕГН ********** и причинната връзка между последните, деянието на 5 водача и претърпените от ищците неимуществени вреди, наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка „Б.“, модел „***“ с рег.№***, управляван от И.А.Д. при ответното застрахователно дружество по застрахователна полица №BG/02/***, валидна от 7.ХІ.2020год. до 6.ХІ.2021год., т.е. към момента на настъпване на ПТП на 2.V.2021год..

От представените по делото удостоверение за наследници изх.

№501/19.V.2021год., издадено от община К., удостоверение за раждане от 20.VІ.2008год., издадено от община П. въз основа на акт за раждане №0274/20.VІ.2008год. и удостоверение за сключен граждански брак №0028/9.ІХ.2007год., издадено от община З., безспорно се установява, че законни наследници на покойния Р.Р.У., ЕГН ********** са неговата съпруга Д. М. У., ЕГН ********** и неговата дъщеря Р. Р. У., ЕГН **********. От приложеното препис-извлечение от акт за смърт се установява, че Р.Р.У. е починал на 38-годишна възраст на 2.V.2021 год..

Съгласно

ТР№1/21.VІ.2018год. по т.д.№1/2016год. на ОСНГТК на ВКС материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление№4/25.V.1961год. и Постановление№5/24.ХІ.1969год. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Съгласно ППВС№4/25.V.1961год. най-близките хора на пострадалия, които имат право да получат обезщетение за причинените им вреди от неговата смърт, са неговите низходящи /деца/, съпруг и възходящи /родители/. Това задължително тълкуване е възприето от законодателя и в разпоредбата на чл.493а ал.3 КЗ. Ето защо съдът счита, че ищците Д. М. У., ЕГН **********, като съпруга и Р. Р. У., ЕГН **********, като дете на починалия Р.Р.У., ЕГН **********, са материалноправно легитимирани да предявят искове по чл.432ал.1 КЗ срещу ответника З. АД гр.С., за да им се изплатят обезщетения за неимуществените вреди, болки и страдания, причинени от смъртта на техния баща и съпруг.

Разпечатката съдържа 38 от 106 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/60bdd018-8711-4ef7-aa54-6ab92d4e0dd1