Протокол № 136 от 06.03.2025, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 566/2024
- Вид
- Протокол № 136
- Подписан
- 06.03.2025
- В сила
- 06.03.2025
- Състав
- Иванка Георгиева Илинова
Цитирани разпоредби
- чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 145 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 29, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 2, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 43, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99,ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 61, ал. 2 · Закон за кредитните институции
ПРОТОКОЛ
№ 136 гр. Пазарджик, 06.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Иванка Г. Илинова при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
Сложи за разглеждане докладваното от Иванка Г. Илинова Гражданско дело № 20245200100566 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
За ищцовото дружество „ СЕЗАРИА“ ООД не се явява законен представител.
Назначен от съда да представлява дружеството ищец в качеството на особен представител и на основание чл. 29, ал. 4 от ГПК се явява адв. д-р Р. П..
Ответникът В. С. С., редовно призован, се явява лично и с адв. С. С. от Адвокатска колегия - Пловдив, редовно упълномощен да го представлява.
Адв. П.: - Да се даде ход на делото.
Адв. С.: - Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че няма пречка за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът при условията на чл.146 от ГПК пристъпи към доклад по делото.
По делото е изготвен проект за доклад по същото в закрито съдебно заседание на 09.12.2024г.,който е връчен на страните с призовките за първото съдебно заседание.
Адв. д-р П.: - Поддържам исковата молба. Да се приемат представените 1 с нея писмените доказателства.С оглед отговора на ответника имам следните искания, уточнения и възражения.
Първо считам, че следва да бъда назначена съдебно-счетоводна експертиза,която след проверка в счетоводството на ответника, което се води от управителя Л. Р., както и в счетоводството на земеделския производител на ответника и личната сметка в „Прокредит България“ АД и в „ОББ“ АД на ответника да отговори:
1. Получена ли е, усвоени ли са от ответника сумата от 80 000 лв., така както е по представеното извлечение на банковата сметка;
2. Има ли връщане на сумата след 11.04.2024 г. и до момента;
3. Осчетоводена ли е в счетоводството на ищеца сумата по договора за заем и последващия договор за цесия;
4. Има ли плащане по договора за цесия от фирмата „Никомпакт“, дали цесионерът е заплатил нещо, кога и как?
Тъй като в качеството ми на особен представител нямам достъп до счетоводството на доверителя на осн. чл. 192 от ГПК правя искане поради липса на договор за цесия, а само уведомлението за нея, да изиска от „Никомпакт“ ЕООД с посочен адрес, което е трето неучастващо по делото лице да представи оригинал на Договор за цесия, с който „Сезариа“ е прехвърлила вземането си към В. С. от 11.04.2024 г. в размер на 80 000 лв. и счетоводните му документи за осчетоводяване и заплащане на този договор за цесия. Представям молба с препис, който да бъде изпратен до това трето лице.
Моля да бъде задължен управителя Л. Р., тъй като уведомлението, което е представено по чл. 99 и явно договорът е сключен с нея да представи също договора – това е по чл. 190 от ГПК и на основание чл. 176 от ГПК ще моля да се задължат двамата съуправители Д. М. и Л. Р. да се явяват и да отговорят на въпросите:
Има ли решение но Общото събрание за взаимно преупълномощаване, тъй като те представляват съгласно решението на Общото събрание само заедно и в тази връзка правя твърдение, че взаимното преупълномощаване между тях е нищожно противоречи на чл. 43, ал. 1 от ЗЗД като препуълномощаването може да стане само ако е предвидено затова, а в дружествения договор на дружеството липсва такава възможност и такова 2 решение. Затова поставям този въпрос ,тъй като моето твърдение е, че липсва решение на Общото събрание за взаимно преупълномощаване и по този начин считам, че се заобикаля закона и дружествения договор, т.е. това взаимно преупълномощаване противоречи на чл.26,ал.1,предл.2 и евентуално чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД.
Договорът за цесия, който е сключен от Л. Р. не е от двамата управители.
Уведомлението и връчването е станало от Л. Р., затова твърдя, че няма цесия.
Има договор за заем, но няма цесия.
Разчитаме единствено на това, че в извлечението е посочено заем. Още повече, че това взаимно представителство „само двамата заедно“, означава, че и с банковата сметка могат да се разпореждат само заедно, т.е. превеждането на парите е станало с взаимното съгласие на двамата – и на М. и на Р.. Точно вещото лице с оглед експертизата може да отговори или ако се счита на основание чл. 61, ал. 2 от Закона за кредитните институции да се разкрие банковата тайна за банковата сметка, от която е преведено „Райфайзен“ мисля, че беше, от кого се представлява дружеството, кой може да се разпорежда еднолично или само от двамата. Кой е наредил плащането. Аз твърдя, че трябва да бъде от двамата заедно, защото в банката се представлява само от двамата. Ако е нареден превода само от единия, тогава имаме потвърждаване по чл.301 от Търговския закон. Имам искане във връзка със събиране на писмените доказателства, които не мога да представя, искане по чл. 176 от ГПК да се явят двамата управители да отговорят на поставените от мен в днешното съдебно заседание въпроси, както и искане за съдебноикономическа експертиза.
В момента има точно по настоящия казус Тълкувателно дело № 1/2024 г. на ОСГТК на ВКС - когато единият от съуправителите, които представляват само заедно извършват определени действия, които не са в интерес на дружеството, защото имаме превод на 80 000 лв. и единият казва „оттегляме пълномощия, не искаме да се връщат, сочи се, че е цедирано и т.н.“.
Адв. С.: - Поддържам подадения отговор на исковата молба, както и наведените там твърдения. Твърдим, че не ни е предоставен заем сумата от 80 000 лв.
Поддържам подадения отговор на исковата молба по т.2, където е заявено, че предявеният иск е неоснователен, тъй като дружеството ищец не е 3 предоставил на 11.04.2024 г. заемни средства в размер на 80 000 лв. на В. С..
Няма сключен договор за заем между В. С. и „Сезариа“ ООД.
Твърдя, че посоченото основание за извършения превод на 11.04.2024 г., отразен в извлечението по сметката на „Сезариа“ ООД приложено към исковата молба касае връщане на заемни средства, предоставени от В. С. на „Сезариа“ ООД. Представлява връщане на заем, който преди това е бил предоставен от ответника В. С. на дружеството „Сезариа“ ООД. „Сезариа“ ООД изпълнява своето задължение да върне получения преди това заем в размер на 80 000 лв. от лицето В. С.. Смятам, че това заявление не е преклудирано, доколкото в отговора на исковата молба сме казали,ч е считаме предявения иск за неоснователен. Днес е първото по делото заседание и аз уточнявам.
Пояснявам относно фактическата обстановка по делото следното:
Твърдението ми е, че тези пари са предоставени от В. С. на „Сезариа“ ООД. Договорът за заем е неформален, няма писмен договор за заем.
Уговорката между страните е била В. С. да предостави тези средства за търговската и стопанска дейност на дружество „Сезариа“, тъй като същите са имали нужда от допълнителни парични средства да осъществява дейността си и след като дружеството е набавило собствени средства през месец април 2024 г. и са му върнати.
Тези средства В. ги е предоставил на 18.01.2024 г. с ПКО тези средства са получени от Л. Р. като представител на Д. М. - управител на „Сезариа“ ООД. По банка няма превод. В тази връзка ще представя доказателства.
Считам, че няма пречка средствата да бъдат предоставени в касата на дружеството независимо, че сумата е над 10 000 лв., тъй като договорът за заем е реален и се счита сключен в момента в който средствата се предоставят реално на заемополучателя. Това, че не са извършени по банка, може да доведе само до някаква административна отговорност, но не променя факта на получаването на тези средства от дружеството и от тук фактът на сключен договор за заем.
Срокът за връщане е уговорен, когато дружеството си получи средствата от клането на патиците, които патици се заплащат от испанско дружество.
Уговорката е била,че дружеството ще събере пари след 2 – 3 месеца и ще ги върне на ответника.
4
Адв. С.: - Уточнявам, че е получено уведомление по чл. 99,ал. 4 от ЗЗД, но това уведомление не го касае, доколкото той няма заем за връщане на „Сезариа“ ООД, а напротив „Сезариа“ ООД има връщане към него. Не мога да знам защо Л. Р. е изпратила на В. С. уведомление, че вземането на „Сезариа“ ООД, което всъщност не съществува е цедирано на друго дружество.
Във връзка с тези твърдения представям и моля да бъде приет по делото Договор за срочен банков превод № 215410 от 29.09.2023 г., от който е видно, че ответникът В. С. С. е получил кредит в размер на 1 354 512,00 лв.
Този договор го представям с оглед обстоятелството, че В. С. е разполагал с парични средства, за да предостави заема на „Сезариа“.Също така представям 6 листа кореспонденция по Вайбър, от която е видно, че между управителя на „Сезариа“ ООД г-н М. и В. е имало комуникация.
Същият е казал на В. С., че ще има възможност да започне работа при него, в птицекомбината, дори В. С. е извършвал действия по строително-монтажни работи, за да започне дейността на „Сезариа“.Като в кореспонденцията ще се види, че В. С. е плащал суми на отделните работници, за да може обектът да се въведе във вид, годен за птицеферма. След като е плащал се е отчитал какво плаща и е искал възстановяването на тези суми. Тези суми са му възстановени.
Всичко е ставало в брой, не по банков път.
В последната Вайбър кореспонденция страните са постигнали някакъв вид договореност, от която е видно, че „Сезариа“, тъй като тя е била в процес на обновяване на обекта, за да почне работи има нужда от свежи парични средства и са се договори В. С. да предостави тези средства на фирма „Сезариа“ ООД.
След това В. С. изпълнява това свое задължение с квитанция,която представям като доказателство по делото от 18.01.2024г.ги предоставя на дружество „Сезариа“ като той ги предоставя тези средства на Д. М. чрез пълномощника му Л. Р. и като доказателства, че тези средства са предоставени от В. С. в касата на дружеството и фактът, че на същия ден 18.01.2024 г. Д. И.
М. внася по сметка на дружеството сумата 20 000 лв. с основание захранване.
На следващия ден 19.01.20204 г. отново Д. И. М. внася също сумата от 20 000 лв. с основание захранване.
Също така видно от банково извлечение на дата 18.01.2024г. Л. Р. внася по сметка на „Сезариа“ сумата от 40 000лв.с основание внасяне в брой. Тези 5 доказателства установяват, че действително средствата са предоставени от В.
С. на 18.01.2024г.като заем на фирма „Сезариа“,след което двамата управители внасят тези средства по банковата сметка на „Сезариа“ като единият управител Д. М. внася 2 пъти по 20 000 лв., т.е. 40 000 лв. на 18.01 и на 19.01.2024 г., а също така другият управител Л. Р. внася останалата сума от 40 000 лв. на 18.01.2024 г. по сметка на дружеството, за да може, както казахме и за да се изпълнят поетите договорености дружеството да разполага със парична средства, за да може да се разплаща със своите контрагенти във връзка с дейността на дружеството. Моля тези доказателства да бъдат приети.В тази връзка моля да се назначи съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на следните въпроси:
- Предоставени ли са в касата на дружеството заемни средства в размер на 80 000 лв. от лицето В. С. - ако да, с какъв документ и на коя дата?
- Отразено ли е в счетоводството погасяване на заемни средства на коя дата и в какъв размер?
Други искания на този етап нямам,тъй като ищецът не представя доказателствата,за които беше задължен по чл.190 от ГПК считам, че същите следва да бъдат изключени от доказателствата по делото.И на трето място в случай,че съдът приеме,че има договор за заем,за който твърди ищецът и на който основава претенцията си на основание доводите,изложени от ищеца,че тези средства не са предоставени от двамата управители правя възражения за нищожност на този договор.
Считам, че въпреки, че не е направено с отговора на исковата молба, съгласно Тълкувателното решение на ВКС на ОСГТК съдът е длъжен да зачете нищожността в случай,че тя произтича пряко от събраните по делото доказателства.В този смисъл в случай,че съдът приеме,че е налице договор за заем на основание,на което ищецът претендира вземанията от ответника правя възражение, че същият е нищожен.
Адв.д-р П.:-Заявявам,че явно ответникът и пълномощникът му не са се съгласували в позициите,защото в днешно съдебно заседание се правят преклудирани възражения.