Решение № 44 от 25.03.2026, Районен съд - Разград

Съд: Районен съд - Разград
Дело: Административно наказателно дело 817/2025
Вид: Решение № 44
Подписан: 25.03.2026
Състав: КОНСТАНТИН ПЕТРОВ КОСЕВ

Цитирани разпоредби

чл.104б, т.2 · Закон за движението по пътищата
чл.175а, ал.1 пр.3 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Разград, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: К. П. КОСЕВ при участието на секретаря НЕЛИ Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от К. П. КОСЕВ Административно наказателно дело № 20253330200817 по описа за 2025 година

Постъпила е жалба от Х. М. В. от гр. Разград срещу Наказателно постановление №25-1873-001022/21.11.2025г. на Началник РУ в ОД на МВР Разград, РУ Разград, с което за нарушение на чл.104б, т.2 от Закона за движението по пътищата и на основание чл.175а, ал.1 пр.3 от същия закон на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лв/1533,88 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца. В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се моли същото да бъде отменено.

В съдебното заседание жалбата се поддържа от повереника на жалбоподателя.

Представителя на наказващия орган излага доводи за неоснователност на жалбата.

За Разградска районна прокуратура не се явява представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното Наказателно постановление №25-1873-001022/21.11.2025г. на Началник РУ в ОД на МВР Разград, РУ Разград Х. М. В. за нарушение на чл.104б, т.2 от Закона за движението по пътищата и на основание чл.175а, ал.1 пр.3 от същия закон на жалбоподателя Х. М. В. е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лв /1533,88 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № GA4668054/06.11.2025г., съставен от мл. полицейски инспектор при РУ Разград. В акта и в НП се сочи, че на 06.11.2025г. около 13:30 часа на път 1

3-204 между гр. Разград и с. Гецово в посока на движение към с. Гецово, на около 100 метра след табелата за изход от гр. Разград, жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил Форд Мустанг с рег. №*********, като използвал пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари – принуждава задната част на автомобила да се отклонява от праволинейното си движение /извършва дрифт/. Сочи се, че с поведението си жалбоподателят създава непосредствена опасност за другите участници в движението и реална опасност за възникване на ПТП. Прието е, че водачът нарушил чл.104б, т.2 ЗДвП, тъй като използвал пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

По делото е разпитан като свидетел полицейския служител К. К., който съставил акта по сведение на други свои колеги. Сочи, че жалбоподателят оспорил да е извършвал дрифт. Разпитани са и свидетелите Т. А. и Р. П., полицейски служители, които сочат, че на процесната дата пътували със служебен автомобил към с. Гецово /валял слаб дъжд/, когато забелязали движещия се пред тях автомобил на жалбоподателя. В един момент автомобилът на жалбоподателя внезапно рязко ускорил, със силен шум от двигателя, при което задната част на автомобила се отнесла встрани на няколко пъти, като автомобилът дори навлязъл в лентата за насрещно движение, но след това водачът му /жалбоподателят/ го овладял и автомобилът продължил движението си. Веднага след това обаче жалбоподателят отново предприел рязко ускорение на движението на автомобила си, като отново задната част се завъртяла неколкократно и дори автомобилът изцяло се завъртял на платното, отново навлизайки в лентата за насрещно движение. Особено конкретен в показанията си относно тези обстоятелства е св. Р. П., който сочи, че двукратно жалбоподателят рязко подавал газ, двукратно губил контрол с неколкократно поднасяне на задницата на автомобила, т.е. след като това се случило първия път и жалбоподателя успял да овладее автомобила, той отново предприел рязко ускоренние на движението след което занасянето на задната част на автомобила вече било по-неудържимо и автомобилът се завъртял на платното за движение.

След това жалбоподателят продължил движението си по пътя, но полицейските служители го настигнали и го спрели, като му се легитимирали. Направило им впечатление, че водачът /жалбоподателят/ бил явно уплашен, след като го спрели. В крайна сметка, с оглед показанията на свидетелите Т. А. и Р. П. съдът приема, че обстоятелствата по акта и НП с доказани. Показанията на тези двама свидетели се покриват и с оглед подробностите които изнясят, съдът приема, че явно добре помнят случая и намира казаното от тях за напълно достоверно, поради което кредитира твърденията им. Жалбоподателят на два пъти последователно е предприел това поведение- изключително рязко ускоряване на движението с подаване на газ, като и двата пъти това е довело до неколкократно отнасяне на задната част на автомобила и то неудържимо. Т.е. това поведение е извършено от жалбоподателя повече от веднъж, което говори за умишлено поведение, а не за моментен недобър контрол. На това именно сочат и полицейските служители, наблягайки на внезапното рязко ускорение на движението, извършено на два пъти. В този смисъл тезата на обжалващата страна, че става дума за неволна загуба на контрол е явно несъстоятелна. Това, че жалбоподателят след това 2 бил явно уплашен е напълно обяснимо – последиците от рисковото му поведение са стресирали и него самия. Разпитан е и св. М. М., баща на жалбоподателя, който сочи, как след случая жалбоподателят му обяснил, че неволно загубил контрол при управлението на автомобила. На тази теза, както се каза, се крепи и защитната позиция на обжалващата страна и както се каза съдът я приема за недостоверна. Полицейските служители сочат на последователни действия на жалбоподателя изразяващи се във внезапно рязко ускорение на движението, при това неведнъж, което очевидно говори за умишлено поведение от страна на жалбоподателя. Това, че ефектът от поведението на жалбоподателя явно е надхвърлил очакванията му и е стресирал и него самия е отделен въпрос, но няма съмнение, че жалбопадетелят умишлено е предприел този начин на управление на автомобила, а осъществените дрифтове вече по естеството си са свързани със загуба на контрол и всички възможни последици от това. Предвид изложеното, съдът приема обстоятелствата изложени в НП за доказани по несъмнен начин.

Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното:

Наказателното постановление, ангажиращо наказателната отговорност на жалбоподателя е законосъобразно. Акта и НП са издадени от компетентни органи и не са налице нарушения в административнонаказателната процедура. Фактическата обстановка е ясно очертана, като с необходимата конкретика са очертани действията на жалбоподателя, за които е ангажирана отговорността му. Жалбоподателят е наказан за това, че нарушил разпоредбата на чл.104б, т.2 ЗДвП, тъй като използвал пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Действително жалбоподателят, движейки се по пътя е извършвал дрифтове - ч р е з внезапно рязко ускоряване на движението с подаване на газ, преднамерено извеждал извън контрол автомобила, при което автомобилът се завърта. Тези действия са в разрез с изискването за използване на пътищата по предназначение, тъй като се явяват ненормална, неадекватна форма на управление. Подобни действия са недопустими, с оглед опасността за движението, която неминуемо създават. При това жалбоподателят е нарушил изискването на чл.104б, т.2 ЗДвП и правилно е наказан на основание чл.175а, ал.1 пр.3 от същия закон. Очевидно жалбоподателят е проявил умисъл – действал е целенасочено. Не може да се говори за маловажен случай- всъщност случаят е типичен. Наложените на жалбоподателя наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС са в абсолютен размер. С оглед изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

В случая от наказващия орган се претендират разноски и с оглед изхода на делото, такива следва да му бъдат присъдени. Съдът като изхожда от разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Областна Дирекция на Министерството на вътрешните работи –гр. Разград сумата от 66,47 евро /130 лв/ за съдебни разноски – полагащо се юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №25-1873-001022/21.11.2025г. на Началник РУ в ОД на МВР Разград, РУ Разград, с което за нарушение на чл.104б, т.2 от Закона за движението по пътищата и на основание чл.175а, ал.1 пр.3 от същия закон на жалбоподателя Х. М. В. от гр. Разград е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лв/1533,88 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца.

ОСЪЖДА Х. М. В. Е Г Н ********** от гр. Разград да заплати на Областна Дирекция на Министерството на вътрешните работи –гр. Разград сумата от 66,47 евро за деловодни разноски - юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Разград в 14дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________