Определение № 96 от 21.02.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 96 гр. Л., 21.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Л. в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Съдия:

ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

Съдебни

КИНА Г. ИЛИЕВА заседатели: РУМЯНА Б. ТОПЧИЕВА

ДАРИНА П. Н. при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА в присъствието на прокурора Ц. М. П. като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Частно наказателно дело № 20234300200354 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 449 и сл. от НПК.

Постъпила е молба от Д. И. Н., чрез адв. Х. Н., в която излага, че с Присъда № 41/25.07.1995 г. по НОХД № 155/1994 г. на Окръжен съд - Бургас е признат за виновен за престъпление по чл. 199, ал. 2, т.2 във вр. с ал.1, т.1 и във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за това, че на 16.06.1993 г. в района на гр. Несебър в съучастие като извършител отнел чужди движими вещи на обща стойност 241 985 лева от владението на Н. С.а Ч. и Л.С. Р., представляващи особено големи размери, с намерение противозаконно да ги присвои, като грабежът е придружен с убийството на Ч. и Р., като му е наложено наказание „доживотен затвор“.

Излага, че началото на изтърпяване на наказанието е от 04.10.1993 г. Сочи, че на 01.06.2009 г. режимът му е бил заменен на „строг“. От 04.10.1993 г. до 23.12.1997 г. е бил в Затвора Бургас и след това до момента е в Затвора - Л.. Излага, че Н. има тежко психично заболяване - шизоафективно разстройство - маниакален тип. Изтъква, че от Затвора - Л. често е изпращан в Психиатричното отделение при СБАЛЛС при Затвора - Л., но въпреки дългогодишното му лечение здравословното му състояние се влошава перманентно.

Посочва, че към днешна дата Н. е изтърпял ефективно повече от 30 години лишаване от свобода / задържане под стража на 02.07.1993 г. по сл.д. № 1442/93 г. на Териториална СС Бургас/. Счита, че са налице формалните предпоставки на чл. 38 а, ал. 3 от НК, където се дава възможност за замяна на наказанието „доживотен затвор“ с лишаване от свобода за 1 срок от тридесет години, ако осъдения е изтърпял не по-малко от двадесет години от присъдата.

Моли съдът да се произнесе с определение, с което да замени наложеното на Д. И. Н. наказание „доживотен затвор“ с наказание лишаване от свобода за срок от тридесет години.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Л. – зам. окр. прокурор Ц. П., счита, че молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение, като изразява становище, че не са налице достатъчно убедителни доказателства за поправителното и превъзпитателното въздействие на присъдата спрямо осъдения, като излага подробни съображения в тази насока.

Началникът на Затвора Л. – Н.С. в съдебно заседание счита, че молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение, сочи аргументи в тази връзка.

В съдебно заседание осъденият Д. И. Н. се явява лично и със защитник адв. Х. Н., който моли да бъде уважена молбата на подзащитния му, тъй като разпоредбата на чл. 38 а, ал.3 от НК предвижда наложеното му наказание „доживотен затвор“ да бъде заменено с наказание „лишаване от свобода“ за срок от 30 години. Позовава се на медицинските документи, както и на липсата на наказания към настоящия момент спрямо осъдения, като развива подробни съображения в тази насока.

Лишеният от свобода Д. Н. моли да бъде уважена молбата му, като заявява, че се разкайва за извършеното и изразява критично отношение към него.

Настоящата инстанция като съобрази постъпилата молба, становището на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Лишеният от свобода Д. И. Н. е осъден с Присъда № 41/25.07.1995 г. по НОХД № 155/1994 г. на ОС - Бургас, за престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 и във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, за това, че на 16.06.1993 г. в района на гр. Несебър в съучастие като извършител отнел чужди движими вещи на обща стойност 241 985 лева от владението на Н. С.а Ч. и Л.С. Р., представляващи особено големи размери с намерение противозаконно да ги присвои, като грабежът е придружен с убийството на Ч. и Р., като му е наложено наказание доживотен затвор. Присъдата е влязла в законна сила на 30.05.1997 г.

Н. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ от 02.07.1993 г. до 30.05.1997 г.

Към датата на съдебното заседание е изтърпял 30 години, 7 месеца и 19 дни, видно от вложената справка от Затвора Л..

От представения социален доклад се установява, че продължава престоя на Н. в психиатричното отделение, като последната хоспитализация е от 12.02.2015 г. От месец август 2014 г. с решение на КИН Н. е изведен в общи помещения с другите лишени от свобода от осма група и след известен адаптационен период на трудности, е приел новото си насТ.ване и не е създавал особени проблеми.

Поради психиатрични проблеми Н. периодично е изпращан за лечение в 2

Психиатричното отделение при СБАЛЛС Затвора - гр. Л. с диагноза: шизоафектиивно разстройство-маниен тип. Общо дванадесет хоспитализации, като те са продължителни и по няколко пъти в годината. В периодите, когато е бил насТ.ван с други лишени от свобода в килията търси спокойствие и желае да бъде насТ.ван с лица, които не създават проблеми с поведението си. Констатира се, че същият е като цяло емоционално лабилен, непостоянен в действията си. Поставените нови задачи в корекционен план се изпълняват бавно. Не е изявявал желание да бъде изписан от отделението и върнат в група. Счита, че няма големи проблеми, за които да си струва да се говори. В новия план на присъдата целите и задачите остават същите.

При Н. оценката на рискът от рецидив остава непроменена - 40 точки. Констатира се в текущия доклад, че анализът на риска от сериозни вреди по отношение на обществото е на високо ниво.

Награждаван е четири пъти и не е наказван.

С оглед предотвратяване на личностна деградация режимът му е заменен, както следва: на 06.07.2006 г. от „специален“ на „усилено строг“ и от 10.06.2009 год. на „строг“.

От заключението на вещите лица д-р М. и д-р К. по комплексна съдебно психиатрична психологична експертиза се установява, че Д. Н. страда от: шизоафективна психоза-гневноманиен тип. Лицето е слабо мотивирано и няма ясни цели и задачи.

Поведенческата мотивация се обуславя от: незряла, болестно обременена психика, ниска самооценка, нисък самоконтрол и праг на дразнимост, импулсивна реакция, намалена критичност, социална депривация и занижени адаптивни възможности, умерено високи нива на пост травматичен стрес. Липсват данни за алкохолизъм и прояви на алкохолната болест или зависимост към наркотици. Освидетелстваният е с диагностицирана Шизоафективна психоза - гневно-маниен тип, до момента има седемнадесет хоспитализации и към настоящия момент молителят се намира в „Психиатричното отделение“, като следва терапия с невролептици - клопиксол депо, зикалор таблетки, неуротоп таблетки. Вещите лица посочват, че пациентът към момента е в медикаментозна ремисия, лечението е непрекъснато и въпреки високите дози невролептици лекуващите лекари съобщават за периодични влошавания приоритетно пролетно и есенно време със смесена симптоматика - манийно-депресивна, налагаща стационарно лечение. Те приемат, че перспективите по отношение на психозата не са добри, касае се за хронично ендогенно заболяване, налага непрекъснато лечение с медикаменти и за предпочитане поради риск от спиране на терапията с таблетъчни форми с депо-невролептична терапия. Вещите лица са направили извод, че в състояние без терапия пациентите с шизоафективна психоза са склонни към депресивни реакции - автоагресия и към себе си или агресия към другите в гневно - манийна фаза.

Вещите лица д-р М. и д-р К. приемат, че Д. И. Н. ще бъде опасен за себе си и за обществото, ако бъде пуснат на свобода. Те посочват, че Н. функционира относително приемливо в условията на познат контекст и контролирана среда, но имайки предвид ниските адаптивни възможност, ниският праг на възбудимост, агресивните и негативни 3 нагласи, болестната обремененост, намалената критичност и продължителния престой в затвора, поведенческите прояви могат да бъдат непредсказуеми в условията на неконтролируема среда. Заключението на вещите лица е, че Н. все още не може да функционира самостоятелно и има нужда от подкрепа, постоянни грижи, лечение и контрол.

Настоящият състав приема, че молбата на Д. И. Н. за замяна на наложеното му наказание доживотен затвор с наказание лишаване от свобода за срок от тридесет години е неоснователна.

Разпоредбата на чл. 38а, ал. 3 от НК предвижда възможност наложеното наказание доживотен затвор да бъде заменено с лишаване от свобода за срок от тридесет години, ако осъденият е изтърпял не по-малко от двадесет години. Посоченият срок се явява абсолютна материална предпоставка, за да се допусне замяната. Във визираната норма липсват обективни критерии при какви обстоятелства следва да бъде направена замяната. Поради това настоящия състав следва да направи комплексна оценка на цялостното поведение на осъдения и да го анализира.

От приложената справка от Затвора - Л. се установява, че към настоящия момент Н. е изтърпял повече от двадесет години лишаване от свобода.

Настоящият състав, като съобрази всички приложени по делото писмени доказателства и заключението на вещите лица д-р М. и д-р К. по комплексна съдебно психиатрична психологична експертиза, прие, че осъденият не е показал трайна и положителна тенденция за своето поправяне и превъзпитание. Рискът от вреди рискът от рецидив при осъденият е непроменена към настоящия момент /40 точки/, като е посочено в текущия доклад, че анализът на риска от сериозни вреди по отношение на обществото е на високо ниво. Действително Н. е награждаван четири пъти и не е наказван. Режимът му е заменен два пъти, както следва: на 06.07.2006 г. от „специален“ на „усилено строг“ и от 10.06.2009 год. на „строг“. Съдът приема, че Н. с поведението си все още не е дал доказателства, които да навеждат на извода за трайна тенденция към поправяне. Наложеното му наказание доживотен затвор не е изпълнило целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК.

На следващо място, от заключението на вещите лица д-р М. и д-р К. по комплексна съдебно - психиатрична психологична експертиза се установява, че страда от шизоафективна психоза-гневноманиен тип. До момента има седемнадесет хоспитализации и към настоящия момент молителят се намира в „Психиатричното отделение“, като следва терапия. Вещите лица посочват, че пациентът към момента е в медикаментозна ремисия, лечението е непрекъснато и въпреки високите дози невролептици лекуващите лекари съобщават за периодични влошавания приориетно пролетно и есенно време със смесена симптоматика манийно-депресивна, налагаща стационарно лечение. Те приемат, че перспективите по отношение на психозата не са добри, касае се за хронично ендогенно заболяване, налага непрекъснато лечение с медикаменти и за предпочитане поради риск от спиране на терапията с таблетъчни форми с депо-невролептична терапия. Вещите лица са направили 4 извод, че в състояние без терапия пациентите с шизоафективна психоза са склонни към депресивни реакции - автоагресия и към себе си или агресия към другите в гневно -манийна фаза. Те са приели, че Д. И. Н. ще бъде опасен за себе си и за обществото, ако бъде пуснат на свобода. Те посочват, че Н. функционира относително приемливо в условията на познат контекст и контролирана среда, но имайки предвид ниските адаптивни възможност, ниският праг на възбудимост, агресивните и негативни нагласи, болестната обремененост, намалената критичност и продължителния престой в затвора, поведенческите прояви могат да бъдат непредсказуеми в условията на неконтролируема среда. Заключението на вещите лица е, че Н. все още не може да функционира самостоятелно и има нужда от подкрепа, постоянни грижи, лечение и контрол. От заключението на вещите лица д-р М. и д-р К. по комплексна съдебно - психиатрична психологична експертиза може да се направи извод, че осъденият има заболяване, не може да се ресоциализира безпроблемно в обществото и има нужда от подкрепа, постоянни грижи, лечение и контрол.

По изложените мотиви настоящият състав приема, че следва да бъде оставена без уважение молбата на Д. И. Н. за замяна на наказанието му „доживотен затвор“, с наказание „лишаване от свобода“, като неоснователна.