Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1680 от 02.03.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 1757/2019
Вид
Решение № 1680
Подписан
02.03.2020
В сила
17.05.2021
Състав
КРИСТИЯН РОСЕНОВ ТРЕНДАФИЛОВ, АНЕЛИЯ ЗДРАВКОВА МАРКОВА, ПЕПА СТОЯНОВА ТОНЕВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София, 02.03.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, ІI

- "В" състав, в публичното заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АНЕЛИЯ МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА

МАРИНОВА – ТОНЕВА

КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря Антоанета Луканова, като взе предвид докладваното от младши съдия Трендафилов въззивно гражданско дело № 1757 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С

Решение № 492897/20.09.2018 г., постановено по гр. д. № 17477/2016 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 52 – ри състав, частично е уважен предявеният от ищцата Р.О.К. срещу „М.“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 200 КТ за заплащане на сумата 1588.58 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука, ведно със законната лихва от 21.01.2016 г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 30 000 лева.

Срещу решението, в частта, в която предявеният иск е отхвърлен, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищцата Р.О.К.. В жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно в обжалваната част, поради необоснованост на формираните от СРС изводи и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че определеното от СРС обезщетение било крещящо занижено с оглед на претърпените от ищцата неимуществени вреди. Сочи се, че Р.К. била унизена на работното си място от друг служител и това се отразило на психическото й състояние, като в случая се касаело и за сътресение на мозъка с разкъсно-контузни рани. Поддържа се, че сумата от 5000 лева не била достатъчна, за да репарира претърпените от ищцата неимуществени вреди, които продължавали и след трудовата злополука, като психическите й страдания били по – тежки, отколкото нанесените телесни увреждания. Неправилно било приетото от първоинстанционния съд, че от определената за обезщетение сума следвало да бъде извадена сумата, получена от НОИ за временна неработоспособност, като съдът не правел разлика между това, че се касаело за обезщетение за неимуществени вреди и приспадане на тази сума не следвало да има, защото в случая се използвали критериите, предвидени в ЗЗД, а не имуществената отговорност на работодателя по КТ. Предвид гореизложеното се иска от въззивния съд да отмени решението на СРС в обжалваната част и да уважи предявения иск за разликата до пълния предявен размер. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата „А.Б.“ ЕАД /с предишно наименование „М. ЕАД/ не е подал отговор на въззивната жалба.

Срещу решението, в частта, в която предявеният иск е уважен, е подадена в законоустановения срок по чл. 263, ал. 2 ГПК насрещна въззивна жалба от ответника „А.Б.“ ЕАД, чрез юрк. Я.З.. В жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно в обжалваната част, поради допуснато нарушение на материалния закон. Твърди се, че определеното от СРС обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди било прекомерно, тъй като по делото било безспорно доказано съпричиняването на вредоносния резултат от страна на Р.К.. Както приел и съдът, доказано било нанасянето на шамар от ищцата на Л.Н., което представлявало нарушение на трудовата дисциплина и правилата за безопасност на труда. Именно това действие, заедно с предхождащото поведение, било в основата на причинената вреда, доколкото в резултат на него се стигнало до момента, в който ищцата и потърпевшия останали насаме. Доказано било по делото, също така, че ищцата системно обиждала и упражнявала психически тормоз върху Неделчев, като се опитвала да му вменява задължения и да му налага контрол, макар да не била негов пряк или непряк ръководител. Агресивното поведение на ищцата предизвикало афекта на Н.и вредата била резултат именно от нейните първоначални действия. Предвид гореизложеното се иска от въззивния съд да отмени решението на СРС в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявения иск, алтернативно – да намали размера на присъденото обезщетение поради съпричиняване на вредите. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК ответницата по насрещната жалба Р.К. не е подала отговор на жалбата.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на другата страна, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Р.О.К. с искова молба, с която срещу „М.“ ЕАД /„А.Б.“ ЕАД/ е бил предявен осъдителен иск с правно основание чл. 200 КТ за заплащане на сума в размер на 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и унижение на честта и достойнството, причинени в резултат от настъпила на 21.01.2016 г. трудова злополука. В исковата молба се поддържа, че на 21.01.2016 г. на работното й място, по – конкретно в стаята за почивка, ищцата била ударена от Л.Н. – търговски консултант, след възникнал спор между двамата, като вследствие на удара паднала на пода и загубила съзнание. Телесната повреда била регистрирана като трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО с Разпореждане от 08.02.2016 г. на НОИ. Освен причинените й от удара болки и страдания, ищцата претърпяла и унижение на честта и достойнството й.

Ответникът

- „А.Б.“ ЕАД /с предишно наименование „М.“ ЕАД/, оспорва предявения иск и моли съда да го отхвърли, алтернативно – да намали размера на претендираното обезщетение.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че вследствие на признатата трудова злополука ищцата претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания и унижение на честта и достойнството. Предвид изложеното съдът е определил обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди в размер на 5000 лева, като от тази сума е приспаднал изплатеното на ищцата от НОИ обезщетение за временна неработоспособност в размер на 3 411.42 лв.

По отношение на фактическата обстановка:

От представения пред първоинстанционния съд Трудов договор № 6373/05.01.2012 г.

/л.7/ се установява, че към датата на процесната злополука - 21.01.2016 г., между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността "Управител МТел Магазин", с място на работа в гр. София - М..

Установено е също така, че на 21.01.2016 г. по време на изпълнение на трудовите си задължения, след възникнал спор с колега, ищцата е била ударена, вследствие на което получила мозъчно сътресение.

С

Разпореждане № 19007 от 08.02.2016 г. на ТП на НОИ - София град, неоспорено от ответника и издадено на основание чл. 60, ал. 1 КСО, е прието, че декларираната злополука вх. № 161/04.02.2016 г., станала с ищцата Р.К., е трудова злополука, по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО.

От представено пред СРС писмо изх. № 1029-40-9191/11.10.2017г. от НОИ, се установява, че на ищцата Р.К. са платени обезщетения за временна неработоспособност, поради трудова злополука по чл. 55, ал.1 от КСО за периода 21.01.2016 г. - 15.03.2016г., както следва: 389.88 лева за 4 работни дни от месец януари 2016г.; 2046.85 лева за 21 работни дни от месец февруари 2016г. и 974.69 лева за 10 работни дни от месец март 2016 г.

По делото пред СРС са представени медицински документи – Епикриза от 25.01.2016г., издадена от Клиника по неврохирургия към УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД /л.8/, Амбулаторен лист № 001769 от 04.02.2016г. /л.9/ и Амбулаторен лист № 060141 от 22.02.2016г. /л.10/, всички издадени на ищцата Р.К. през релевантния период и удостоверяващи състоянието й.

За изясняване на причинените на ищцата травми по делото е изслушана съдебно-медицинска експертиза, заключението по която съдът кредитира като обосновано, компетентно и пълно. От същото се установява, че на ищцата са били причинени следните травматични увреждания: разкъсно - контузна рана в тилната област на главата и контузия и подкожен хематом в дясна буза, което травматично увреждане по медико - биологичната си характеристика представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като разкъсно-контузната рана в тилно-теменната област на главата е зараснала, както и хематома на дясна буза е отшумял без последици. Според вещото лице продължителността и интензитета на болките, които ищцата е изпитвала, вследствие на контузиите в областта на лицето и главата са в зависимост от индивидуалните й особености /праг на болката/, но средностатистически тези болки и страдания персистират за около 2-3 седмици след инцидента, с постепенно намаляващ интензитет. Вещото лице заявава, че персистиращите оплаквания на ищцата и към момента от лесна уморяемост, главоболия с гадене и световъртеж, нарушена способност да се съсредоточава и нарушено на моменти равновесие, следва да се приемат като последица от преживяното мозъчно сътресение.

Пред първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателства. От показанията на свидетелката С.А.се установява, че на процесната дата възникнал скандал между Л.Н. и ищцата, тъй като последната прибрала столовете. Н.започнал да държи сметка на ищцата относно ръководството на магазина, след което двамата слезли в мазето. Минути след това ищцата излязла окървавена с отток на бузата и не знаела какво се случило.

От показанията на свидетелката К.З.се установява, че скандалът между ищцата и Л.Н. станал заради един стол, като твърди, че Л.отишъл да си вземе стола, а Р. му казала, че е

„мазньо“, а той й отвърнал „майка ти е мазна“, след което Р. му ударила шамар. Свид. З.твърди, че не видяла двамата да влизат в склада/мазето, но видяла, че Р. излиза от него, като по главата й се стичало кръв.

От показанията на свидетелката Ж.С.се установява също, че скандалът между Л.и Р. възникнал заради стол, както и че Л.казал на Р. „майка ти е мазна“, а тя му „зашила шамар“. Впоследствие свид. Симеонова видяла от главата на Р. да тече кръв.

Съдът кредитира показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели, тъй като след процесната трудова злополука същите са имали непосредствени наблюдения по отношение случилото се, в това число и на психическото и физическото състояние на ищцата Р.К..

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но е частично неправилно.

Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност с 50 и над 50 % или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена или имуществена, включително пропусната полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване /ал. 3/.

Видно е от цитираната разпоредба, че в разглеждания случай фактическият състав за възникване на отговорността на работодателя, която има обективен характер, включва следните кумулативни предпоставки: 1/ наличие на трудово правоотношение между ищеца и ответника; 2/ трудова злополука, претърпяна от работника или служителя в периода на трудовото правоотношение и причинила временна неработоспособност; 3/ вреда - имуществена или неимуществена и 4/ причинна връзка между трудовата злополука и вредата, т. е. причинените болки и страдания да са закономерна, естествена, необходима, присъща, адекватна последица от злополуката, която е настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието.

В настоящия случай горепосочените правопораждащи факти са доказани по делото. От представените пред първоинстанционния съд доказателства се установява, че към датата на процесната злополука - 21.01.2016 г., между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността "Управител МТел Магазин", с място на работа в гр. София - М..