Определение № 2978 от 14.10.2019, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ......................

/ …………………2019 г.

Варна

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи състав, в закрито заседание, проведено на четиринадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА като разгледа докладваното от съдия Светла

Пенева въззивно гражданско дело № 1736 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на К.Д.Я. срещу решение № 1412 от 05.04.2019 г., поправено с решение № 3709 от 15.08.2019 г., постановено по гр.д.№ 10068 по описа за 2018 г. на Районен съд - Варна, двадесет и пети състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивника срещу Д.Г.Я. иск с правно основание член 422 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумата от 9 338,18 лева, представляваща припадащата му се ½ идеална част от изплатено в периода 15.08.2012 г.- 15.07.2013 г. задължение, цялото в размер на 16 358,06 лева по сключен от ищеца по време на брака му с ответницата договор за банков кредит с „ОББ“ АД от 06.12.2006 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по член 410 от ГПК № 3066 от 08.05.2018 г. по ч.гр.д. № 6403/2018 г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда /04.05.2018 г./ до окончателното изплащане на задължението, като за сумата от 7 001,91 лева претенцията е погасена по давност, а за сумата от 2 334,05 лева претенцията е погасена с извършено от ответницата прихващане със сумата от 61 705 лева, представляваща ½ от изплатената от ответницата сума по изп.д.№ 2373/2016 г. по описа на ЧСИ № 712 Илиана Станчева, образувано въз основа на издаден изпълнителен лист по гр.д.№1708/2014 г. по описа на ВОС; в частта, с която е отхвърлен предявения от въззивника срещу Д.Г.Я. иск с правно основание член 422 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумата от 8 657,86 лева, представляваща част от припадащата му се ½ идеална част от изплатено в периода 15.08.2012 г.- 15.07.2013 г. задължение, цялото в размер на 16 358,06 лева по сключен от ищеца по време на брака му с ответницата договор за банков кредит с „ОББ“ АД от 06.12.2006 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по член 410 от ГПК № 3066 от 08.05.2018 г. по ч.гр.д.№ 6403/2018 г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда /04.05.2018 г./ до окончателното изплащане на задължението, като за тази сума претенцията е погасена по давност; както и в частта, с която е отхвърлен предявения от въззивника срещу Д.Г.Я. иск с правно основание член 422 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумата от 2 826,90 лева, представляваща част от припадащата му се ½ идеална част от изплатено в периода 15.08.2012 г.- 15.07.2013 г. задължение, цялото в размер на 16 358,06 лева по сключен от ищеца по време на брака му с ответницата договор за банков кредит с „ОББ“ АД от 06.12.2006 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по член 410 от ГПК № 3066 от 08.05.2018 г. по ч.гр.д.№ 6403/2018 г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда /04.05.2018 г./ до окончателното изплащане на задължението, за която сума претенцията е погасена с извършено от ответницата прихващане със сумата от 61 705 лева, представляваща ½ от изплатената от ответницата сума по изп.д.№ 2373/2016 г. по описа на ЧСИ № 712 Илиана Станчева, образувано въз основа на издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 1708/2014 г. по описа на ВОС.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Излага се, че районният съд неправилно е приел от кога започва да тече погасителната давност. Също така е неверен и изводът, че въззивникът не е солидарен длъжник по отношение на сумите, заплатени от ответницата по изпълнителното дело, извън средствата, разходвани за семейни нужди, поради което и неправилно е приел, че дължи половината от сумите, следователно оспорва и извършеното прихващане. Възразява и против размера на направеното възражение за прихващане. Поради това намира, че предявеният иск е основателен. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен.

Отговор на жалбата от насрещната страна е постъпил, като в него се излагат съображения за неоснователността й и се иска потвърждаване на атакуваното решение като правилно и законосъобразно.

В отговора е направено доказателствено искане за приемане на уведомително писмо за прихващане на насрещни вземания на основание член 104 във връзка с член 103, алинея 2 от ЗЗД, отправено от К.Я. и до въззиваемата и връчено й на 17.05.2019 г.

Постъпила е и въззивна жалба от Д.Г.Я. против цитираното по-горе решение в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу нея от К.Я. иск с правно основание член 422 от ГПК за установяване в отношенията помежду им, че в негова полза съществува вземане срещу Д.Я. за сумата от 4 169,72 лева, представляваща лихва за забава върху главниците, начислена за периода 10.05.2016 г. – 03.05.2018 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по член 410 от ГПК № 3066 от 08.05.2018 г. по ч.гр.д.№ 6403/2018 г. по описа на ВРС, тъй като същото вземане е погасено в резултат на извършено прихващане със сума в размер на 61 705 лева, представляваща ½ от изплатената от нея по изп.д.№ 2373/2016 г. по описа на ЧСИ № 712 Илиана Станчева, образувано въз основа на издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 1708/2014 г. по описа на ВОС.

Във въззивната жалба се твърди, че тази сума е погасена не поради прихващане, а поради изтекла погасителна давност на основание член 119 от ЗЗД, а по отношение на претендираната законна лихва върху ½ от равностойността на извършените вноски по двата процесни договора за кредит за периода 16.05.2013 г. – 15.07.2013 г. – като неоснователен. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен на посочените във въззивната жалба основания.

Срещу тази въззивна жалба е постъпил отговор от насрещната страна, като в него се излагат съображения за неоснователността й и се иска потвърждаване на атакуваното решение като правилно и законосъобразно.

На основание член 267, алинея 1 от

ГПК при извършената служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК, отговаря на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, а по направеното от Д.Я. в отговора на въззивната жалба на К.Я. доказателствено искане съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание след изслушване становището на насрещната страна.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд

О П Р Е

Д Е Л И :

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на

28.10.2019 г. от 09,30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

ОТЛАГА произнасянето по направеното от Д.Я. в отговора на въззивната жалба на К.Я. доказателствено искане в открито съдебно заседание след изслушване становището на насрещната страна.

НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член

140, алинея 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78, алинея 9 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.