Решение № 8285 от 04.12.2019, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е

Н И Е гр. София, 04.12.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Софийски градски съд, Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесет и пети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Съдия:

Евгени Г. при секретаря Йоана Петрова, разгледа докладваното от съдия Г. гр. д. № 11 436 по описа за 2016 г. и Р Е Ш И:

[1] ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск по чл.

124, ал. 1, пр. 3 от ГПК на В.Г.П., че „БСК-В.“ ЕАД не е собственик на 2/6 идеални части от имот с идентификатор № *** по КК и КР, одобрени със Заповед на № РД-18-51/15.07.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК. В.П. е със съдебен адрес – адвокат Л.К.,***.

„БКС-В.“ ЕАД е със седалище и адрес на управление *** община е с адрес в гр.

София, ул. „*******.

[2] ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2, пр. 3 от ГПК нотариален акт № 12, том І, рег. № 1155, дело № 43/2000 г. на нотариус Д.Ч., в частта, с която „БСК-В.“ ЕАД е признат за собственик на дворно място, представляващо недвижим имот с идентификатор № *** по КК и КР.

1. [3] ОТХВЪРЛЯ следните искове на В.Г.П.:***: а) иска по чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК, че тя не е собственик на:

- сграда с идентификатор № *** по КК и КР, одобрени със Заповед на № РД-18-51/15.07.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, която съгласно КК и КР представлява „сграда за обществено хранене“ с площ от 127,00 кв.м.;

- сграда с идентификатор № *** по КК и КР, одобрени със Заповед на № РД-18-51/15.07.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, която съгласно КК и КР представлява „складова база, склад“ с площ от 91,00 кв.м.;

2. срещу „БСК-В.“ ЕАД“ - иска по чл. по чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК, че той не е собственик на:

- сграда с идентификатор №

*** по КК и КР, одобрени със Заповед на № РД-18-51/15.07.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, която съгласно КК и КР представлява „сграда за обществено хранене“ с площ от 127,00 кв.м. и правото на строеж за нея;

- сграда с идентификатор № *** по КК и КР, одобрени със Заповед на № РД-18-51/15.07.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, която съгласно КК и КР представлява „складова база, склад“ с площ от 91,00 кв.м и правото на строеж за нея.

[4] ПРЕКРАТЯВА производството по:

1. иска по чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за замяна от 25.08.2004 г. между „БКС В.“ ЕАД и С.О.;

2. искането по чл. 537 от ГПК за отмяна на констативния нотариален акт на нотариус Д.Ч. от 20.06.2000 г. по отношение на описаната в него сграда от 81,00 кв. метра.

[5] ОСЪЖДА „БСК-В.“ ЕАД да заплати на В.П. 346,83 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

[6] ОСЪЖДА В.Г.П. ***,00 лева възнаграждение за юрисконсулт на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

[7]

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението за изготвянето му.

[8] Ако някоя от страните обжалва решението, с въззивната си жалба тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 2% държавна такса от обжалваемия интерес.

При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция.

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ

СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1.

На ищеца

[9] В.П. заявява в искова молба от

06.08.2015 г., че е собственик на 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор *** с площ от 697,00 кв. метра. Той твърди, че е придобил собствеността чрез дарение от Е.Е.и Х.Е.. Последните пък са придобили собствеността по наследство от А.Е., на която имотът е бил реституиран по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС (по-долу ЗВСВНОИ), защото е била наследник на Е.

Ц., от която по-рано имотът е бил отчужден. Останалата 1/2 идеална част от имота е останала собственост на Е.и Х.Е.и.

[10] Преди реституирането на имота в него е имало изграденa жилищна сграда, която сега е с идентификатор *** (идентификатор 1). В.П. заявява, че на 21.05.1990 г. е наел от Общинска фирма „Б. С.“ – О.К. (С.) частта от процесния поземлен имот с излаз към ул. „К.“. Върху тази част е имало изградена постройка. Тя е била от 81,00 кв. метра и е била предоставена за ползване на ДФ „Б.“ (Б.). Ищецът твърди, че тази постройка е изгоряла през 1986-1987 г. и впоследствие не е била възстановена.

[11] В.П. заявява, че върху тази част от имота и на мястото на изгорялата сграда, той е изградил без строителни книжа едноетажна масивна сграда с площ от около 127,00 кв. метра и идентификатор *** (идентификатор 2). По-късно, през 1994 г. отново без строителни книжа той е изградил и друга сграда, която е с идентификатор *** (идентификатор 3). Така общата площ на двете сгради, построени от него, е станала около 180,00 кв. метра.

[12] През 2000 г. нотариус Д.Ч. с констативен нотариален акт е признала ответника „БКС В.“ ЕАД (БКС) за собственик на сграда с площ от 81,00 кв. метра, изградена в процесния имот. През 2004 г. БКС с договор за замяна е прехвърлил на ответника С.О. (ОБЩИНАТА) сградата от 81,00 кв. метра, заедно с припадащото ѝ се право на строеж. В същата година О.е издала акт за частна общинска собственост за тази сграда и припадащото ѝ се право на строеж. В.П. твърди, че тази сградата от 81,00 кв. метра не е съществувала още от 1986-1987 г. Ето защо договорът за замяната ѝ е бил без предмет и следователно нищожен.

[13] През 2005 г. О.е отписала от актовите книги 1/2 идеална част от процесния имот, като в акта е вписала, че останалата 1/2 идеална част от имота е била собственост на М.Н.. Тази заповед е била изменена през 2006 г., като отписаната част от имота е била намалена на 1/6 идеална част, а останалите 2/6 идеални части са били вписани като собственост на БКС.

[14] През 2013 г. О.е издала акт за частна общинска собственост за сградата с идентификатор 2 и припадащото ѝ се право на строеж.

[15] В.П. твърди, че той и Е.и Х.Е.и са собственици по приращение на двете сгради с идентификатори 2 и 3. Затова В.П. моли съда:

1. да признае за установено по отношение на ОБЩИНАТА, че последната не е собственик на сградите с идентификатори 2 и 3, изградени в мястото;

2. да признае за установено по отношение на БКС, че последният не е собственик на: а) сградите с идентификатори 2 и 3; б) правото на строеж за тях; в) 2/6 идеални части от мястото;

3. да обезсили констативния нотариален акт на нотариус Д.Ч. от 2000 г.;

4. да прогласи нищожността на договора за замяна между БКС и ОБЩИНАТА, защото е бил без предмет (исковата молба, л.

4-16 от делото на СРС; л. уточнителната молба, л. 56-58 от делото на СРС; уточнителната молба, л. 67-68 от делото на СРС; уточнителната молба, л. 89 от делото на СРС и молба, л. 61-62 от делото на СГС).

2.

На ответниците

2.1. На

О.[16] О.е оспорила предявените искове. Тя заявява, че към 21.05.1990 г. сградата от 81,00 кв. метра не е била изгоряла. Затова О.твърди, че не е нищожен договорът за замяна, сключен с БКС. Тя заявява, че е придобила магазина от 81,00 кв. метра с идентификатор 2, а БКС е собственик на 2/6 идеални части от дворното място. Ето защо О.моли съда да отхвърли исковете (писмения отговор, л. 24-27 от делото на СГС и становището в с. з., л. 98 от делото на СГС).

II.

ПО ПРОЦЕДУРАТА:

[17] На 13.08.2018 г. съдът е постановил решение по делото. С него той е приел, че ищецът няма правен интерес от част от исковете, защото не е доказал, че е собственик на имотите, т. е., че има право, което да защити с тях, и, което е засегнато от правния спор. Затова съдът е прекратил производството по исковете за признаване за установено, че :

1. О.не е собственик на сградите с идентификатори 2 и 3, изградени в мястото;

2. БКС не е собственик на: сградите с идентификатори 2 и 3; правото на строеж за тях; 2/6 идеални части от мястото;

3. е нищожен договорът за замяна на процесния имот, сключен през 2004 г. между БКС и ОБЩИНАТА, защото е бил без предмет (решение, л. 132-138).

[18] Ищецът е обжалвал прекратяването на производството по тези искове. САС е потвърдил решението на съда (определение, л. 18-23 от ч. гр. д. 5 445/2018 г. на САС). ВКС обаче, е приел, че, когато ищецът извежда правния си интерес от твърдения, че е собственик на спорния имот, тогава доказването, че спорното право му принадлежи, е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация. Затова въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот. Ето защо ВКС е отменил определението на САС и е върнал делото за произнасяне по претенциите по чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК и по чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД (определението, л. 24-28 от ч. гр. д. 1 606/2019 г. на ВКС).

[19] Настоящият съд изпълнява определението на ВКС, защото то е задължително за него (чл. 278, ал. 3 от ГПК).

Разпечатката съдържа 60 от 155 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/60bc020d-6651-41f9-8e97-50669f77bf5b