Определение № 21365 от 30.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21365 гр. София, 30.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно частно гражданско дело № 20251100511036 по описа за 2025 година

Производство по чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, вх. № 184775/28.05.2025 г. по описа на СРС на адв.

С.Ц.С. – процесуален представител на ответницата И. Д. Т., срещу определение № 22721/23.05.2025 г. по гр.д. № 50316/2023 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), 35 състав, с което е оставена без уважение молбата за допълване на протоколно определение от 09.10.2024 г., поправено с Определение № 22726/23.05.2025 г, постановени по гр.д. № 50316/2023 г. по описа на СРС, 35 състав, за прекратяване на производството по делото, като „ЧСУ Евлоги и Христо Георгиеви“ ООД бъде осъдено да заплати на адв. С.Ц.С., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, адвокатско възнаграждение, определено по реда на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдС за минималния размер на адвокатските възнаграждение.

В частна жалба са изложените твърдения за уговаряне и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. С оглед на това следва да се приеме, че частната жалба изхожда от процесуалния представител адв. С.Ц.С., в чиято полза е възникнало вземането за разноски за адвокатско възнаграждение и който е легитимиран да обжалва съдебния акт в частта за разноските – така Определение № 4221 от 21.12.2023 г. по гр. д. № 72/2023 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС.

Частният жалбоподател навежда доводи, че определението е неправилно, немотивирано и незаконосъобразно. Поддържа, че на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК на ответната страна се дължат разноски при прекратяване на делото. Излага съображения, че прекратителното определение е връчено на ответника след извършването на адвокатските услуги, поради което ищецът дължи разноски за всички действия по правна защита и съдействие, в това число и изготвянето на отговор на исковата молба. Посочва, че договорът за правна защита и съдействие е сключен преди ответникът да депозира отговора си. Твърди, че определеното възнаграждение не отговаря на фактическата и правна сложност на делото.

Посочва, че ответницата няма юридическо образование и не би могла сама да организира и проведе защитата си срещу предявените искове. Моли съда да отмени обжалваното определение и вместо това измени прекратителното определение, като определи адвокатско възнаграждение съобразно правилата на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдС за минималния размер на адвокатските възнаграждение.

В законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК, в депозиран отговор на частната жалба, насрещната страна - ЧСУ „Евлоги и Христо Георгиеви“ ООД е оспорила въззивната жалба, като неоснователна. Поддържа, че по делото няма данни, че отговорът на исковата молба е изготвен от процесуалния представител на ответника. Твърди, че по делото се 1 установява безспорно единствено, че процесуалният представител на ответницата се е явил в открито съдебно заседание, с оглед което определеното му възнаграждение от 400 лв. се явява достатъчно.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Софийският районен съд е сезиран с предявени от „ЧСУ Евлоги и Христо Георгиеви“ ООД срещу И. Д. Т. искове за осъждане на ответницата да заплати неиздължени такси по договори за обучение за учебните 2020/2021 г. и 2021/2022 г.

С молба, вх. № 312915/04.10.2024 г. ищецът е направил изявление за оттегляне на предявения от него иск.

С протоколно определение от 09.10.2024 г. по гр.д. № 50316/2023 г. по описа на СРС, 35 състав, с оглед направеното оттегляне на иска, делото е било прекратено. Наред с това е било уважено направеното в съдебно заседание искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ответницата, като на процесуалния й представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

Подадена е молба вх. № 327604/16.10.2024 г. за изменението на определението в частта за разноските по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, като бъде увеличено присъденото в полза на процесуалния представител на ответницата възнаграждение.

С обжалваното определение молбата е оставена без уважение, като е посочено, че единственото извършено от адв. С. процесуално действие е явяването му в съдебно заседание от 09.10.2024 г. Отбелязано е, че доколкото отговорът на исковата молба е подписан от самата ответница, то не се установява той да е бил изготвен от процесуалния й представител, независимо, че изготвянето на отговор е било предмет на договора за правна защита и съдействие.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, освен когато прекратяването е поради постигнато между страните споразумение, в който случай се прилага ал. 9. В случая, ищецът „ЧСУ Евлоги и Христо Георгиеви“ ООД е оттеглил иска си срещу И. Д. Т., поради което за него е възникнала отговорност за разноски.

По арг. от чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, това обосновава възникването на вземане за адвокатско възнаграждение за предоставящия безплатна правна помощ и съдействие на ответницата адв. С.Ц.С..

На първо място, неоснователни се явяват доводите, че възнаграждението за жалбоподателя следва да се определи съгласно правилата на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдС за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/2022 на СЕС, което има задължителна сила за националния съд с оглед правилото на чл. 633 от ГПК, и според което "национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС" и следователно националният съд е длъжен да откаже приложението й. За да се произнесе относно размера на дължимото във всеки конкретен случай адвокатско възнаграждение, съдът следва да изходи от разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 вр., ал. 1 от ЗАдв, според която възнаграждението на адвоката е за положения от него 2 труд и трябва да е справедливо и обосновано по размер, и да определи възнаграждението в съответствие с възприетите в съдебната практика критерии за преценка на фактическата и правна сложност на делото, на обема и съдържанието на предоставените от адвоката правна защита и съдействие. В посочения смисъл - Определение № 191 от 21.01.2025 г. по ч. т. д. № 2688/2024 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС и много други. С оглед на това, правилно не са приложени правилата на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдС за минималния размер на адвокатските възнаграждения.

Районният съд не е взел предвид изготвянето на отговора на исковата молба, като е определил адвокатското възнаграждение единствено с оглед явяване на процесуалния представител на ответницата в о.с.з. от 09.10.2024 г. Действително, в случая отговорът на исковата молба е бил подписан от ответницата, а не от адвоката й. Това обаче не води по необходимост до извод, че този отговор не е изготвен от частния жалбоподател. Често в практиката се наблюдава първоначалните съдебни книжа по делото – искова молба и отговор, да се подписват от самите страни, а не от процесуалните им представители, независимо че са изготвени от последните. Причините за това са разнообразни и най-често от практическо естество, но не изключват правото на разноски за извършването на тези действия. Въззивният съд намира, че настоящият случай е именно такъв. Отговорът на исковата молба е бил предмет на договора за правна помощ и съдействие, сключен на 05.02.2024 г., който предхожда подаването на отговора на 09.02.2024 г. С оглед изложените фактически твърдения, правни доводи, възражения и доказателствени искания, тяхното съдържане и формулиране, структура и подредбата на изложението и форматирането на документа, може да се направи извод, че отговорът е съставен от лице с юридически познания и процесуален опит, каквито няма данни ответницата да притежава. По тази причина следва да се приемат твърденията на адв. С., че той е изготвил отговора на исковата молба, като съответно се определи възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, което да рефлектира на това действие по правна защита и съдействие.

С оглед фактическата и правна сложност на делото, неговият материалния интерес, както проявената процесуална активност – подаването на отговор на искова молба и явяване в съдебно заседание, настоящият съдебен състав намира, че на адв. С. следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в общ размер на 600 лв. От друга страна, този размер е съобразен с обстоятелството, че не е даван ход на делото и в съдебното заседание от 09.10.2024 г. е разгледана единствено молбата за оттегляне на иска, както и искането за присъждане на разноски.

Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено, като вместо това се допълни прекратителното определение от 09.10.2024 г. в частта за разноските и се присъди на адв. С. С. адвокатски хонорар в общ размер на 600 лв.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 22721/23.05.2025 г. по гр.д. № 50316/2023 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), 35-ти състав, с което е оставена без уважение молбата на адв.

С.Ц.С. за изменение на определението от 09.10.2024 г., поправено с Определение № 22726/23.05.2025 г, постановени по гр.д. № 50316/2023 г. по описа на СРС, 35 състав в частта за разноските, и вместо него ПОСТАНОВИ:

И З М Е Н Я определението от 09.10.2024 г., поправено с определение № 22726/23.05.2025 г., постановени по гр.д. № 50316/2023 г. по описа на СРС, 35 състав в частта за разноските, като ОСЪЖДА „ЧСУ Евлоги и Христо Георгиеви“ ООД, ЕИК 204684252 да заплати на адв. С.Ц.С., ЕГН**********, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, сумата от още 200 лв. (в общ размер на 600 лв.) – адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4