Определение № 657 от 11.02.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 657 гр. София, 11.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова като разгледа докладваното от Боян Цонев Касационно гражданско дело № 20248002102490 по описа за 2024 година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ, комисията) и касационна жалба на прокурора, участващ в производството съгласно чл. 30, ал. 1, изр. 2 от ЗОПДИППД (отм.), срещу решение № 260000/09.04.2024 г., постановено по възз. гр. дело № 131/2021 г. на Пловдивския апелативен съд (ПАС). С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 424/21.11.2016 г. по гр. дело № 457/2015 г. на Хасковския окръжен съд (ХОС), е отхвърлен предавеният от комисията-касатор срещу А. С. С. иск с правно основание чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.) за отнемане в полза на държавата на следното имущество (подробно описано): апартамент и гараж, находящи се в [населено място]; лек автомобил „ситроен”; сумите 55 лв., 14 032.12 лв., 5 867.49 лв. и 5 438.23 лв., първите две от които – внесени на каса по, третата – постъпила по, а последната – преминала през банкови сметки на ответника; сумата 918.09 лв., намерена при обиск в жилището на ответника; сумите 2 600 лв., 1 800 лв., 5 100 лв. и 2 500 лв., получени от продажбите на леки автомобили, съответно – „рено“, „БМВ“, „ауди“ и „форд“; сумата 1 700 лв., представляваща разликата между пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил „шкода“ и пазарната стойност към датата на придобиване на лекия автомобил „ситроен”; и сумата 300 лв., получена при бракуването на товарен автомобил „мерцедес“; в тежест на комисията-касатор са възложени разноски по делото.

Двете касационни жалби са процесуално допустими – подадени са в срок от процесуално легитимирани за това страни срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. И в двете жалби (почти идентични по съдържание) се излагат оплаквания и доводи за неправилност на решението, поради съществени нарушения на съдопроизводствените 1 правила, нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.

281, т. 3 от ГПК.

В изложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на двамата касатори (също почти идентични по съдържание), като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните въпроси: 1) длъжен ли е въззивният съд при повторно разглеждане на делото да изпълни указанията, дадени с решение № 232/23.02.2021 г. по гр. д. № 4458/2017 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; 2) срокът по чл. 11 от ЗОПДИППД (отм.), дали е възможният, в който може да се извърши проверката от комисията по конкретната престъпна дейност и обстоятелства, от които се прави предположение за връзка с придобиване на имуществото, и затова в случая релевантният период до 31.05.2015 г. ли е; и 3) длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички обстоятелства по делото и чрез необсъждането им, включително на различните варианти на назначените комплексни счетоводно-икономически експертизи, допуснал ли е съществено нарушение на съдопроизводствените правила; допуснато ли е същото нарушение, след като не са обсъдени в пълнота писмените бележки на страна по делото – КОНПИ. Двамата жалбоподатели навеждат допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържат, че въззивният съд се произнесъл по тези въпроси в противоречие с практиката на ВКС, и конкретно: по първия въпрос – с решение № 246/15.01.2014 г. по гр. д. № 3417/2013 г. на ІІ-ро гр. отд., решение № 164/01.07.2013 г. по гр. д. № 1238/2012 г. на ІІІ-то гр. отд. и решение № 80/08.05.2012 г. по гр. д. № 1315/2010 г. на ІV-то гр. отд.; и по другите два въпроса – с тълкувателно решение (ТР) № 7/2013 от 30.06.2014 г. на ОСГК, решение № 191/15.02.2021 г. по гр. д. № 4768/2019 г. на ІV-то гр. отд., решение № 133/20.07.2021 г. по гр. д. № 3123/2018 г. на ІV-то гр. отд., решение № 50221/08.02.2023 г. по гр. д. № 4789/2021 г. на ІІІ-то гр. отд. и решение № 208/12.03.2021 г. по гр. д. № 983/2020 г. на ІV-то гр. отд. В изложението на комисията-ищец е формулиран и следният въпрос: проведено ли е от ответната страна по делото в достатъчна степен доказване относно законното придобиване на имуществени активи, когато те се основават на получени доходи в чужбина, ако е доказан само размерът и произходът на получените средства в чужбина, но не е установено тяхното прехвърляне/трансфериране в друга страна (в случая България), в която са придобити въпросните активи. КОНПИ сочи, че този въпрос бил разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 225/02.12.2015 г. по възз. гр. д. № 516/2015 г. на ПАС, „потвърдено“ с определение № 515/08.06.2016 г. по гр. д. № 1574/2016 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС.

Ответникът А. С., в отговора си на двете касационни жалби излага съображения, че не са налице наведените от касаторите основания за допускане на касационното обжалване, както и подробни доводи за неоснователност на иска и на касационните жалби.

За да постанови обжалваното въззивно решение, апелативният съд е приел в мотивите към него следното:

С решение № 156/07.08.2017 г. по възз. гр. д. 17/ 2017 г. на ПАС първоинстанционното решение по делото е потвърдено. С решение № 232/23.02.2021 г. по гр. д. № 4458/2017 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС това въззивно решение е отменено и делото е върнато за ново 2 разглеждане, като ВКС е приел в отменителното решение, че предходният въззивен състав е допуснал процесуални нарушение като не е отговорил на нито едно от оплакванията във въззивната жалба, излагайки декларативни аргументи, без анализ на доказателствата, както и че е налице ноебходимост от ново заключение на вещо лице относно наличието на средства от законен източник към момента на придобиване на активите, предмет на отнемане (процесното имущество).

Въззивният съд е приел за безспорно по делото, че с определение от 27.12.2001 г. по н.о.х.д.

№ 133/ 2001 г. на Самоковския районен съд ответникът е признат за виновен за извършени на 22.01.1998 г. и 26.01.1998 г. престъпления по чл. 244, ал. 1, пр. 2 от НК, за които му е определено общо наказание ,,глоба“ в размер на 300 лв., както и че с определение № 155/ 28.08.2008 г. по н.о.х.д. № 183/2008 г. на ХОС ответникът е признат за виновен за извършено в периода месец януари – месец юли 2007 г. престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 1, във вр. с чл.

244, ал. 1, с чл. 243 и с чл. 308, ал. 2 и 3, във вр. с ал. 1 от НК, за което е осъден на лишаване от свобода за срок от 3 години и 6 месеца. Съдът е приел и че тези престъпления попадат в приложното поле на чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.).

Като неоспорен с въззивната жалба на ищеца, апелативният съд е споделил извода на първостепенния съд, че придобитото от ответника имущество за периода от началото на престъпната дейност – 22.01.1998 г. до 24.06.2013 г., когато е закупен последният актив в рамките на проверявания период, и което имущество е и предмет на исканото отнемане – процесните недвижими имоти, автомобил (МПС), паричната равностойност на закупени в този период и продадени 6 броя МПС, а също и парични суми – налични и преминали през банковите сметки на ответника, и открити в дома му при обиск, е на обща стойност 757.32 минимални работни заплати (МРЗ), което е на „значителна стойност“ по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗОДИППД (отм). В тази връзка въззивният съд е споделил и становището на жалбоподателя-ищец, че понятието „значителна стойност“ касае придобитото имущество като цяло и се определя от сбора на пазарната стойност на неговите компоненти.

Съдът е изложил принципни съображения, че предпоставка за уважаване на разглеждания иск и за постановяване отнемане на имуществото на ответника, придобито по време и след престъпната дейност, е липсата на законен източник на доходи, като доказателствената тежест за установяване наличието на законен изотчник е за ответника. В тази връзка, както и предвид „отменителните“ указания на ВКС за установяване на законен източник на доходи на ответника, въззивният съд е приел, че при преценката на имущественото състояние на ответника следва да вземе предвид всички доходи и разходи, включително тези за придобиване на имуществото, предмет на отнемане, за периода от началото на проверявания период – 01.06.1990 г., до 24.06.2013 г., когато е закупен последният актив от имуществото.

Апелативният съд е изтъкнал, че за тази цел, при новото разглеждане на делото от него са изслушани основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ), извършена от вещото лице Т. Р., като съдът е възприел и кредитирал основното заключение на тази експертиза, тъй като то дава най-ясни отговори относно приходите и разходите на проверяваното лице (ответника).

Обсъждайки данните от това заключение, за несъмнени, доколкото са признати от ищеца, 3 съдът е приел следните реализирани доходи от ответника през релевантния за спора период от време: доходи от дейността му като едноличен търговец – в размер 14.99 МРЗ ; доходи от работата му в затвора при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ – в размер 7.41 МРЗ; приходи от продажбата на недвижим имот – парцел в местност „К.“ в землището на [населено място], придобит преди началото на престъпната дейност – в размер 54 МРЗ.

Приел е, че тук следва да се включат и доходи от продажбата на автомобилите – както на лек автомобил (л.а.) „фолксваген“, продаден преди началото на пресъпната дейност, така и на всички МПС, които ответникът е продал през релевантния период, като същевременно, от установените от експертизата приходи по това перо, съдът е изключил продажбата на л.а.

„ситроен“ и „форд“, с които ответникът се е разпоредил, съответно – през 2015 г. и през 2014 г. – след ревелвантния период; в обобщение е приел, че общата стойност на доходите от продажба на МПС възлиза на 134.46 МРЗ. Също в обобщение въззивният съд е приел, че признатите от ищеца приходи на ответника за релевантния период са в размер 210.86 МРЗ.

За безспорно установено от събраните по делото доказателства съдът е приел обстоятелството, че през периода месец март 1991 г. – месец юли 1993 г. ответникът е работил в Г., като сервитьор в хотел-ресторант „Дванадесетте апостола“ в [населено място], както и че съгласно заключението на ССЕ, за този период той е реализирал нетен доход от трудова дейност в размер 57 218.7 германски марки (ДМ), с равностойност 82 844.33 лв., или 1 045.36 МРЗ. Въззивният съд е приел, че този доход от законен източник следва да бъде зачетен при формиране на приходите на ответника, като не е споделил мотивите на първостепенния съд, че само част от него следва да бъде взет предвид, а имено – сумата 29 818.12 ДМ, преведени по банков път по сметка на ответника в „М.“, заедно с начислените лихви върху нея от 1 181.88 ДМ, както и фактически внесената в България сума 3 150 ДМ, за които парични суми има данни да са внесени в страната. В тази връзка апелативният съд е изложил съображения, че няма никакво съмнение, че ответникът от работата си като сервитьор в Г. е реализирал посочения по-горе нетен доход в размер 1 045.36 МРЗ, като липсва каквото и да е основание същият да бъде частично изключен при формиране на приходите му, тъй като е без значение кога и как тези негови парични средства са постъпили в страната.

На следващо място, като приход от законен източник съдът е отчел, полученото от ответника през 1993 г. обезщетение за безработица в размер 24.99 МРЗ, както и възстановен през 1992 г. данък в размер 27.63 МРЗ.

Апелативният съд е посочил, че принципно и доколкото е безспорно установено, че на ответника са изплатени осигурителни вноски в размер 8 374.36 ДМ, същите следва да бъдат включени в общия размер на доходите, но е приел, че е възпрепятстван да направи това, тъй като липсват данни тази сума на колко МРЗ се равнява.

Към приходната част въззивният съд е отнесъл и доходът от продажбата на наследствен недвижим имот, извършен с представен по делото нотариален акт от 11.01.1995 г., като от показанията на свидетелката А. С. (сестра на ответника) е приел за установено, че този имот е продаден за сумата 20 000 ДМ; съдът е кредитирал свидетелските показания, предвид установената от изслушаната в първоинстанционното производство съдебно-оценителна 4 експертиза, пазарна стойност на имота към момента на разпоредителната сдела – 18 764 ДМ.