Решение № 982 от 20.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 982 гр. София, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА

Административно наказателно дело № 20261110202062 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от Й. А. М., ЕГН **********, с адрес ***********, против наказателно постановление № 24-4332-026076/31.10.2024 г., издадено от Началник Сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 638, ал. 3 КЗ, за което му е наложена глоба в размер на 400 /четиристотин/ лв.

В жалбата се твърди, че връчването на наказателното постановление значителен период от време след издаването му е нарушило правото на защита и се явява основание за отмяната му. Не са релевирани конкретни възражения във връзка с твърдяното да е извършено според НП нарушение.

За проведеното на 17.03.2026 г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани. Не се явяват и не изпращат процесуални представители.

Постъпило по делото е възражение от юрк. М., пълномощник на наказващия орган, в което са изложени доводи в насока законосъобразността на атакуваното наказателно постановление и се прави искане за потвърждаването му. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, о т надлежно легитимирано лице, 1 против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

От фактическа страна се установи:

На 04.10.2024 г. около 22:04 ч. в гр. София жалбоподателят Й. М. управлявал лек автомобил „***” с ДК № ********, собственост на Д. Е. Ц.. Движел се по ул. „Ген. Никола Жеков”, с посока от ул. „Петко Д. Петков” към ул. „Бели Дунав”. При бл. 448 на ул. „Ген.

Никола Жеков“ бил спрян за извършване на полицейска проверка от екип на 02 РУ-СДВР в състав свидетелят К. И. и колегата му И. Л.. След справка полицейските служители установили, че управляваният от М. автомобил нямал застраховка „гражданска отговорност”, валидна към датата и часа на проверката. Поради това И. Л., на длъжност командир на отделение при 02 РУ-СДВР, му съставил АУАН Серия GA № 781346/04.10.2024 г., в който описал подробно времето, мястото и обстоятелствата по констатираното нарушение. Квалифицирал го съобразно разпоредбата на чл. 638, ал. 3 КЗ. АУАН бил подписан и връчен на М. без възражения от негова страна. Писмени възражения не постъпили и в законоустановения срок.

Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично фактическо описание на нарушението и квалифицирайки го съобразно разпоредбата на чл. 638, ал. 3 КЗ, Началник Сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР издал атакуваното наказателно постановление, с което наложил на М. глоба в размер на 400 /четиристотин/ лв.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни показанията на свидетеля К. И., и писмени - справка от „Гаранционен фонд”; справка относно собствеността върху лек автомобил „***” с ДК № ******** и извлечение относно историята на регистрациите му; справка-картон на водач; застрахователна полица № BG/22/124003195638/05.10.2024 г.; заповед № 513з-2454/06.03.2024 г.; заповед № 8121к13318/28.10.2019 г.; заповед № 4332з-143/15.02.2016 г.

Съдът кредитира доказателствената съвкупност, намирайки за безспорно установени обстоятелствата по извършената проверка и констатираното нарушение, а именно, че управляваният от М. автомобил, собственост на Д. Е. Ц., към момента на проверката 04.10.2024 г. около 22:00 ч., бил без валидно сключена застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите. Последното се изясни посредством показанията на свидетеля И., които съдебният състав кредитира като обективни, достоверни и логични, и от справката от „Гаранционен фонд”, от която е видно, че към 04.10.2024 г. в 22:00 ч. превозно средство с регистрационен номер ******** не е имало валидна задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите. В потвърждение на това обстоятелство се явява и застрахователна полица № BG/22/124003195638/05.10.2024 г., от която се установява, че началната дата на покритие на сключената за превозното средство застраховка е 05.10.2024 г., 15:00 ч.

Материалната компетентност на

2 актосъставителя и тази на административнонаказващия орган по съставяне на АУАН, респективно по издаване на наказателното постановление, следват от длъжностните им качества и правомощията, предоставени им съобразно приложените заповеди.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

АУАН и НП са съставени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, от компетентни органи, при спазване на законоустановените ред и форма и са връчени на санкционираното лице. И в двата акта обстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и точно, в съответствие с изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, при което отговорят на формалните изисквания за законосъобразност. Времевият период, изминал от издаване на наказателното постановление до връчването му на жалбоподателя, категорично не обуславя извод за нарушено право на защита, предвид което релевираното възражение в съответната насока е неоснователно.

С оглед горното настоящият съдебен състав прие, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя и да се явяват формални основания за отмяна на санкционния акт.

Атакуваното наказателно постановление е и материалноправно законосъобразно.

Фактическата обстановка е правилно изяснена и кореспондира с отразеното в АУАН и НП. Въз основа доказателствата по делото се установи безспорно, че към инкриминирания момент, на посоченото в АУАН и НП място, управляваният от М. лек автомобил не е имал валидно сключена застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите. С това нарушението по чл. 638, ал. 3 КЗ е извършено от обективна страна. Такъв договор е сключен, видно от писмените доказателства, едва след процесната проверка, като началната дата и час на покритие на застраховката са 05.10.2024 г., 15:00 ч.

М. е бил ползвател на автомобила, а не негов собственик, поради което административнонаказателната му отговорност правилно е ангажирана в хипотезата на чл.

638, ал. 3 КЗ, в качеството на лице, което управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите.

При извършване на нарушението жалбоподателят е действал при непредпазлива форма на вината - небрежност, доколкото въпреки че не се доказа, че към съответния момент е знаел, че автомобилът няма сключена застраховка „гражданска отговорност”, е следвало и е бил длъжен по закон, като водач на МПС, да провери преди да го управлява, дали има валидно сключена застраховка „гражданска отговорност”, и да предприеме съответните мерки.

Наложената му глоба е индивидуализирана в предвидения съгласно разпоредбата на чл. 638, ал. 3 КЗ абсолютен размер от 400 лв., поради което НП е правилно и в санкционната част.

3

Основания за приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН не се констатират, доколкото процесното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайното проявление на нарушенията от съответния вид. Независимо от формалния характер, обществената им опасност се явява повишена, тъй като в случай, че при управление на превозно средство без валидно сключена застраховка „гражданска отговорност“ бъде реализирано пътнотранспортно произшествие, пострадалото лице не би имало възможност да предяви своите претенции към застраховател, с което се ограничават правата му. В тази връзка принципът за съразмерност на наказанието спрямо обществената опасност на деянието е спазен.

С оглед изложеното настоящият състав прие, че атакуваното наказателно постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, постановено при правилно приложение на материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила. Поради това следва да бъде потвърдено. Депозираната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

При този изход на делото е основателно и искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР, релевирано в депозираното от процесуалния представител на наказващия орган възражение. С оглед невисоката фактическа и правна сложност на делото и разглеждането му в едно открито съдебно заседание без участието на процесуален представител на СДВР, претенцията следва да бъде уважена в минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ /ДВ, ред. бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г./, а именно в размер на 66, 46 /шестдесет и шест евро и четиридесет и шест евроцента/ евро, с равностойност от 130 /сто и тридесет/ лв. по фиксинга на БНБ, за представителството пред настоящата инстанция.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН и чл.

63д, ал. 4 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-4332-026076/31.10.2024 г., издадено от Началник Сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР против Й. А. М. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 638, ал. 3 КЗ, за което му е наложена глоба в размер на 400 /четиристотин/ лв., с равностойност от 204, 51 /двеста и четири евро и петдесет и един евроцента/ евро по фиксинга на БНБ.

ОСЪЖДА Й. А. М., ЕГН **********, с адрес ***********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ сума в размер на 66, 46 /шестдесет и шест евро и четиридесет и шест евроцента/ евро, с равностойност от 130 /сто и тридесет/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществено пред настоящата инстанция процесуално представителство.

4

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5