Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1016 от 10.07.2026, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 2363/2026
Вид
Решение № 1016
Подписан
10.07.2026
В сила
29.07.2026
Състав
Тихомира Георгиева Казасова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.1, ал.1, т.3 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
  • чл.5 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
  • чл.6, ал.1 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
  • чл.5, ал.10 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.222, ал.1 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 1016 гр. Русе, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20264520102363 по описа за 2026 година

Д. Т. Г. заявява, че на 25.11.2025г. депозирал заявление до ТП на НОИ – Русе с искане да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

С писмо изх.№*********г. началник сектор „Отпускане на пенсии“ го уведомил, че ТП на НОИ не признава трудов стаж, положен в периода 1992г. – 1994г. в КФ „*************“, тъй като не е редовно оформен в трудовата му книжка – липсвал подпис на главния счетоводител при прекратяване на трудовото правоотношение. Указал му да се снабди с УП-3 за трудов стаж от управителя на фирмата или със заверена осигурителна книжка.

Ищецът направил опит да се свърже с управителя на фирмата, но установил, че същият е починал през 2020г., а фирмата не съществува в търговския регистър, тъй като не е пререгистрирана след 2008г. Разговарял със сина му, който го осведомил, че след смъртта на баща му архива на фирмата е загубен и не разполага с информация за местонахождението на ведомостите и книжата на КФ „***“, няма печат и не е оправомощен да издава документи за трудов стаж.

Д. Г. твърди, че от трудовата му книжка (препис, от която прилага) е видно, че в периода 01.01.1992г. – 20.04.1994г. е работил като „програмист“, на 8 часов работен ден, с 2000 лева трудово възнаграждение. Положеният във фирмата трудов стаж е бил трета категория, общо 2 години, 3 месеца и 22 дни. Поддържа, че трудовата книжка е заверена от ръководителя на фирмата с подпис и печат, но в този период не е имало назначен главен счетоводител. Предполага, че е възможно да са ползвани услугите на външен специалист.

Счита, че след като отработеният стаж е нанесен в трудовата книжка и съгласно чл.40, ал.1 НПОС тя представлява един от валидните документи за установяване на трудов стаж, то 1 въпреки липсата на подпис на главен счетоводител при оформянето й, са удостоверени обстоятелствата, свързани с трудовата дейност и придобития осигурителен стаж. Пояснява, че по независещи от него обстоятелства (загуба на архива на фирмата), не би могъл да се снабди с удостоверение УП-3, за да докаже, че е полагал труд в посочения период. При проверка в ТП на НОИ бил уведомен, че архива на фирмата не е предаден от неин представител и териториалното поделение не би могло да издаде удостоверение за положен стаж.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ТП на НОИ - Русе, че Д. Т. Г. с ЕГН: ********** е работил по трудов договор на длъжност „програмист“ в Колективна фирма „***“, преобразувана с решение №*******г. на Окръжен съд – Русе на СД „*************“, за времето от 01.01.1992г. до 20.04.1994г., на осемчасов пълен работен ден, с място на работа в гр.Русе и месечно заплащане на трудовото възнаграждение, който период да се зачита за трудов стаж при пенсиониране.

В срока по чл.131 от ГПК, ТП на НОИ – Русе е депозирало отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно недопустимостта.

Приема претенцията за недопустима, тъй като ищецът не е представил към исковата молба надлежно удостоверение по смисъла на чл.5 от ЗУТОССР.

Поддържа, че в осигурителния архив на ТП на НОИ – Русе не са предавани, съгласно чл.5, ал.10 КСО и не се съхраняват ведомости за заплати и трудово-правни документи на осигурителя СД „**********“, поради което не е налице правно основание за издаване удостоверение обр.УП-17.

Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното:

С писмо изх. .№*********г. началник сектор „Отпускане на пенсии“ уведомил Д. Т.

Г., че във връзка с искане за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, следва да представи: заверена осигурителна книжка или удостоверение обр. УП-3 за трудов стаж в периода 01.01.1992г. – 20.04.1994г. от КФ „********“, тъй като същият не е редовно оформен в трудовата книжка и удостоверение обр.УП-3 за периода 19.12.1998г. – 19.01.1999г. от ********, за времето на обезщетение по чл.222, ал.1 КТ, ако същото е изплатено.

Въз основа молба, депозирана до ТП на НОИ – Русе, ищецът е уведомен, че в осигурителния архив на НОИ не са предавани и не се съхраняват ведомости за заплати и трудовоправни документи, въз основа които може да се установи осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд, водени от осигурителя „**********“ СД с Булстат ********, поради което Осигурителният архивна НОИ не би могъл да издаде Удостоверение за трудов и осигурителен стаж обр.УП-13.

На 30.01.2026г. К.П.К. – съдружник в „**********“ СД декларирал, че: 1. не притежава представителна власт и не би могъл да заверява документи на дружеството; 2. не притежава финансово – счетоводни документи на дружеството, в това число трудови и граждански договори, ведомости за заплати и др.; 3. П.К.С. – представляващ и съдружник в 2 дружеството е починал на 07.02.2020г.; 4. били са провеждани пълни планови и извънредни ревизионни производства по ДОПК на дружеството.

В приложения по делото препис на трудова книжка, издадена на Д. Т. Г. са налични записи за процесния период.

Ищецът представя удостоверение, образец УП-17, според което в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен от ищеца трудов/осигурителен стаж за периода 01.01.1992г. – 20.04.1994г.

С оглед установяване релевантни за спора факти е допуснат разпита на Л.Д.Р. и И.В.И..

Л.Р. твърди, че в периода 01.04.1993г. – 29.09.1995г. заемал длъжността „програмист“ във фирма „********“.

Когато постъпил, ищецът вече изпълнявал длъжността

„програмист“. Пояснява, че офисите на фирмата били на различни места в гр.Русе. С Д. Г. разработвали програмни продукти за интегрирани информационни системи за различни клиенти – организации, фирми, включително Районен съд – Русе. Работели на 8 часов работен ден при 5-дневна работна седмица. Всеки месец, служителите получавали в брой трудовото си възнаграждение срещу подпис във ведомостта за съответния период.

Данните, изнесени от Л.Р. кореспондират изцяло с показанията на И.И..

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.3, вр.чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР.

Представената от ищеца трудова книжка представлява писмено доказателство по смисъла на чл.6, ал.2, т.5 от Закона, установяваща вероятната основателност на трудовия стаж. Издадена е от работодателя по време на полагане трудовия стаж. Налице са предпоставките по чл.6, ал.1 от ЗУТОССР, с оглед което показанията на Л.Д.Р. и И.В.И. са допустими.

Ангажирани са писмени доказателства по смисъла на чл.6, ал.4 от Закона, от които е видно, че свидетелите са работили в Колективна фирма „***“, преобразувана с решение №*******г. на Окръжен съд – Русе на СД „*************“ в процесния период. Л.Р. и И.И. поддържат, че в същия интервал от време ищецът заемал длъжността „програмист“ в предприятието (както е отразено в трудовата му книжка), на пълен работен ден от 8 часа, при петдневна работна седмица и ежемесечно заплащане на труда. Изнасят данни за непосредствени впечатления относно релевантни за спора обстоятелства. Твърденията им са ясни, последователни и категорични и не се опровергават от никакви доказателства, поради което следва да бъдат кредитирани.

В аспекта на изложеното се налага извод за основателност на претенцията и времето от 01.01.1992г. до 20.04.1994г., през което Д. Т. Г. е полагал труд по трудово правоотношение с Колективна фирма „***“, преобразувана с решение №*******г. на Окръжен съд – Русе на СД „*************“, следва да се зачете като трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране, което време се признава и за осигурителен стаж, съгласно разпоредбата на § 9 от ПЗР на КСО.

Предявеният иск, като основателен следва да бъде уважен.

3

Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника са направените от ищеца разноски по делото. В случая ищцовата страна не претендира такива.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Т. Г. с ЕГН: ********** е работил по трудов договор на длъжност „програмист“ в Колективна фирма „***“, преобразувана с решение №*******г. на Окръжен съд – Русе на СД „*************“, за времето от 01.01.1992г. до 20.04.1994г., на осемчасов пълен работен ден, с място на работа в гр.Русе и ежемесечно заплащане на трудовото възнаграждение, който период следва да се зачита за трудов стаж при пенсиониране.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4