Определение № 3912 от 04.08.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3912 гр. София, 04.08.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова като разгледа докладваното от Мария Христова Касационно гражданско дело № 20258002100219 по описа за 2025 година

Производството е образувано по касационна жалба от Детска градина „В.“, [населено място], чрез адвокат П. Б., срещу въззивното решение №873/22.10.2024г. на Окръжен съд – Бургас, постановено по в. гр. д. № 1227/2024г.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на решението, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с практиката на ВКС, Съда на Европейския съюз и Конституцията на Република България.

Насрещната страна Д. Т. Ф. с писмен отговор, чрез адвокат И. М., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като поставените въпроси не отговарят на изискванията на чл.280 от ГПК, а представляват касационни оплаквания. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл.

284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд потвърдил решението на първостепенния Районен съд – Бургас, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на Д. Т. Ф., извършено със Заповед №164/07.11.2023 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и Заповед №165/07.11.2023 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 344, ал.

1

1, т. 1 от КТ; Д. Т. Ф. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „учител детска градина“ в Детска градина „В.“, [населено място] на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и Детска градина „В.“, [населено място] е осъдена да заплати сумата от 10 254 лева, представляваща обезщетение за период от шест месеца, считано от 07.11.2023 г., през който е останала без работа поради незаконно уволнение, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 и ал.2 от КТ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 29.12.2023 г. до окончателното плащане.

За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са надлежно установени (включително чрез препращане по реда на чл.272 от ГПК) следните обстоятелства: Страните са били в трудово правоотношение въз основа на трудов договор №140/16.11.2020г., като Д.

Т. Ф. е заемала длъжността „учител“ в група „Д.“. Трудовото правоотношение било прекратено със Заповед № 164/07.11.2023г. за налагане дисциплинарно наказание „уволнение“ и Заповед №165/07.11.2023г. за прекратяването му.

Въззивният съд направил извод, че са спазени предвидените в КТ срокове за налагане на дисциплинарното наказание, предвид ползваните от служителката отпуски за временна нетрудоспособност и при спазване на процедурата за налагане на дисциплинарно наказание (чл.194 от КТ).

По отношение съдържанието на оспорената заповед, съдът приел, че нарушението на трудовата дисциплина от Д. Ф. на 26.04.2023г. е подробно описано и се изразява в следното: след провеждане на занимание по интереси, Д. Ф., докато говорела по телефона, проявила агресивно поведение спрямо детето В. Х. пред другите деца, като първо го издърпала да се изправи до столчето, след което чрез използване на физическа сила го изтласкала да седне на столчето, като след сядането детето веднага поставило качулката си на главата, за да се предпази.

Въззивният съд приел, че описаното поведение на Д. Ф. се установявало от прегледания от първостепенния съд (в проведеното на 29.03.2024г. открито съдебно заседание) файл на записа от 26.04.2023 г. в група „Д.“. Посочил, че от същия било установено, че на посочената дата, около 11.47 ч. Д. Ф. говорела по телефона и се опитвала с ръка да даде знак на децата да запазят тишина. Тръгнала към тях и с дясната си ръка изправила детето В. Х. пред столчето, като го хванала за неговата дясна ръка. Когато учителката се обърнала с гръб към детето, то започнало да танцува и да забавлява останалите деца. Д. Ф., без да прекъсва телефонния разговор, се върнала към детето, хванала го с дясната си ръка в областта на неговото ляво рамо и ухо и го натиснала надолу, докато детето седнало на столчето си.

Веднага след това то вдигнало качулка на главата си, обърнало се на ляво и комуникирало със съседното дете.

Въззивният съд кредитирал показанията на свидетелката С. П. Х. (майка на детето В. Х.), от които приел за установено, че тя подала искане до директора на детската градина за оглед на камерите в групата посещавана от сина В., тъй като той променил поведението си.

Започнал да се напикава вечер и спрял да споделя с майка си. Посочил, че това поведение било преодоляно и детето В. се държало както преди инцидента – спрял да заеква и да се напикава. Съдът установил, че показанията на свидетелката са в съответствие със 2 заключението по допуснатата съдебнопсихологична експертиза на вещото лице Й. Й. – клиничен психолог към ЦПЗ – Б., приложена към материалите по ДП № 617/2023, вх.

№2854/2023 г. по описа на РП – Б..

Съдът кредитирал и показанията на свидетелката А. С. П. (учител в съседна група и член на дисциплинарната комисия в Детска градина „В.“), от които приел, че инцидента, предмет на дисциплинарното производство срещу Д. Ф., е този, който е описан във видеозаписа.

Посочил, че според свидетелката е налице напрежение между Д. Ф. и останалите учители в детската градина, както и между Ф. и директора на градината.

Съдът съобразил и обясненията дадени от детето В. Х. при изслушването му в Синя стая:

„Изгониха госпожа Ф., защото ме удари през устата...блъсна ме с ръце и аз паднах на стола.

Блъсна ме по гърба. Не помня много какво стана. Не паднах. Блъсна ме само на стола...“.

Въззивният развил принципните съображения, че съгласно чл.129 от Правилника за приложение на закона за народната просвета, учителят нямал право да нарушава правата на ученика, като унижава личното му достойнство и прилага форми на психическо и физическо насилие. Посочил, че съобразно чл.219, ал.2, т.2 и 3 от Закона за предучилищното и училищното образование, педагогическите специалисти били задължени да опазват живота и здравето на децата и учениците по време на образователния процес и на други дейности, организирани от институциите, да зачитат правата и достойнството на децата, учениците и другите участници в предучилищното и училищното образование.

Въз основа на изложеното, съдът направил извод, че Д. Ф. е извършила дисциплинарните нарушения, предмет на оспорената заповед, изразяващи се в: нарушение на правилника на вътрешния ред в детската градина и издадената от директора заповед за забрана за водене на лични или служебни разговори, като използвала личния си мобилен телефон по време на работа с децата; нарушение на правилата на трудовата дисциплина с поведението и отношението си към детето В. Х..

Направил извод, че наложеното наказание „уволнение“ не съответства на тежестта на нарушенията по смисъла на чл.189, ал.1 от КТ, като работодателят не е отчел обстоятелствата при които те са били извършени, както и поведението на работника или служителя. Приел още, че позоваването в заповедта на чл.190, ал.1, т.7 от КТ – други тежки нарушения на трудовата дисциплина не било установено от събраните по делото доказателства. В допълнение приел, че изброяването на разпоредбите от КТ в заповедта за дисциплинарно уволнение, сочело на влошени отношения между Д. Ф. и ръководството на детската градина, което приел за установено и от останалите събрани по делото доказателства, поведението и действията на директора на детската градина спрямо работата на учителката Ф., и действията на самата учителка, подала повече от 30 сигнала до различни институции за нарушения свързани с работата .

Изложеното обосновало крайния извод на въззивния съд за незаконосъобразност на извършеното прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, респ. за основателност на предявения иск за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна.

Основателността на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ обусловила изводите на съда за основателност и на съединените с него искове за възстановяване на ищцата на 3 заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа.

Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по правни въпроси, за които твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС в решение №2/26.02.2016г. по гр.д.№3546/2015г. на ІІІ г.о.; решение №75/10.06.2015г. по гр.д.№5735/2014г. на ІV г.о.; решение №63/29.07.2019г. по т.д.№1528/2018г. на ІІ т.о.; решение №372/17.03.2014г. по гр.д.

№3731/2013г. на ІV г.о.; решение №132/26.10.2023г. по гр.д.№4552/2022г. на ІІІ г.о.; решение №66/08.08.2022г. по гр.д.№1435/2021г. на ІІІ г.о., както следва: 1/ При издаване на заповед за налагане на дисциплинарно наказание кои интереси следва да вземат превес и да се съобразят от работодателя – интересите на работника/служителя или интересите на детето обект на физическо насилие от неговия учител?; 2/ Липсата на самокритичност към извършване на нарушението има ли отношение към извода за тежест на нарушението?; 3/ Твърдението, че служителят е подавал жалби за проверка на ръководството за многобройни по вид нарушения, които не се установяват и доказват, достатъчни ли са да послужат на съда за формиране на извод, че между работодателя и служителя има влошени отношения?;

4/ „Протоколът за разпит на свидетел в досъдебното производство не е задължително за гражданския съд и не попада сред актовете на наказателния съд, имащи задължителна сила за гражданския съд по смисъла на чл.300 от ГПК. В случая, обаче, предвид: обстоятелствата, отразени в този протокол се подкрепят от събраните по делото други доказателства – включително разпит на свидетел (майката на пострадалото лице), то следва ищецът да опровергае фактите, отразени в посочения акт?“. Твърди, че отговорите на същите са от съществено значение за правилното приложение на материалния закон и развитие на правото.

Основанията за допускане на касационното обжалване са регламентирани в разпоредбата на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК. Според нея и според разясненията по приложението дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде допуснато касационното обжалване, е необходимо касаторът да е посочил точно и ясно въпросите, по които въззивният съд се е произнесъл в решението си, които са от значение за изхода на конкретното дело и за формиране на решаващата воля на съда, и по отношение на които са налице предвидените в чл. 280 от ГПК допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 т. 1 – т.3 ГПК. Същите следва да са от такова естество, че разглеждането им да доведе до промяна на крайния резултат по спора (ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС).

Върховният касационен съд не може да допусне обжалването по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, различен от посочения от жалбоподателя, освен ако той не е свързан с нищожността и недопустимостта на обжалваното решение, респективно с неговата очевидна неправилност. Съдът може само да конкретизира, преформулира или уточни поставения от страната въпрос, но не и да го определи въз основа на касационните оплаквания или да го изведе от посочените съдебни актове. Както е разяснено с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, оплакванията за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 от ГПК не съставляват основания за допускане на касационното обжалване, тъй като последните са различни от тях, и са регламентирани в чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.