Решение № 273 от 14.08.2026, Районен съд - Костинброд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. Костинброд, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Мария Г. Гергинова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20261850100111 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба да ищеца – „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище в гр. С., представляван от Б. И. Н. – управител, предявена чрез юрисконсулт А. С.

Г. срещу Районен съд С., със седалище в гр. С., в качеството на работодател на съдия Г. И.а К..

Иска осъждане на ответника де му заплати сума в размер на 363.02 евро, в което число сумата от 178.95 евро за деловодни разноски по гр.д. № 22073/2025г. /153.39 евро за депозит за ВЛ и 25.56 евро за ДТ/, както и сумата от 184.07 евро за платено адвокатско възнаграждение по същото производство.

Претендира разноски за ДТ, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 евро.

Предявения иск, макар и квалифициран от ищеца като такъв с правно основание чл.

49 от ЗЗД, съдържа твърдения и обстоятелства даващи основание на съда да счита, че се претендира обезщетение за причинени вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, след като се твърди неизпълнение на служебно задължение от страна на ответника /в лицето на конкретния съдебен състав/, изразяващо се в неизвършване на преценка за наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с лице, имащо качеството „потребител“.

Твърди се в ИМ, че по заявление на ищеца срещу трето лице – Е. С.Х. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 61624/24 г. по описа на ответника, по което е издадена 1 заповед за изпълнение, която е влязла в сила, но при издаване на заповедта ответника не се е съобразил със задължителна практика на СЕС - Решение от 17 май 2022г. по дело С 600/19г., Решение от 17 май 2022г. по съединени дела С - 693/19г. и С - 831/19г., Определение от 18 декември 2023г.. по дело С - 231/23г., а именно не се е произнесъл за липса на неравноправни клаузи в договор за кредит.

Твърди, че това е дало възможност на третото лице Е. С.Х. да предяви иск за прогласяване на договора за кредит за нищожен, по който е образувано гр.д. № 22073/2025 г. по описа на ответника, по което е прогласена недействителност на част от договора за кредит.

Твърди че е претърпял вреди изразяващи се в присъдени разноски по гр.д. № 22073/2025 г., а именно претендираните в настоящото производство суми, като твърди, че до генериране на тези разноски нямаше да се стигне, ако съдът е спазил задължителната практика при разглеждане на ч.гр.д. № 61624/2024 г. на РС С..

В съдебно заседание ищецът се представлява от юрк. Г., като поддържа иска си. Не ангажира други доказателства, освен представените писмени с ИМ. Претендира разноски.

В срока за отговор ответника, подава такъв чрез упълномощен представител като оспорва иска. Прави възражение за неподсъдност ако се приеме правната квалификация на ищеца.

Прави възражение за недопустимост като се позовава на съдебна практика, определяща, че отговорност на нарушение на общностното право се носи от съда, отсъждащ като последна инстанция.

Оспорва основателността на иска за заплащане на обезщетение на основание чл. 49 от ЗЗД. Оспорва и иска за заплащане на обезщетение на основание чл. 2в от ЗОДОВ като изтъква, че такава се носи от съда последна инстанция.

Твърди, че няма противоправно поведение на ответника, от което да са настъпили вреди за ищеца.

В съдебно заседание ответника не изпраща представител. Писмено иска гледане на делото в негово отсъствие. Претендира разноски.

РП Костинброд изразява становище в съдебно заседание че действително не е било приложено правото на ЕС и е настъпила вреда, поради бездействия на ответника, както и че са налице предпоставките по ЗОДОВ.

От представените писмени материали - заверен препис от Решение № 753/14.01.2026 г., постановено по гр.д. № 22073/25 г. по описа на СРС, 29-ти състав, както и от приложеното в цялост ч.гр.д. № 61624/24 г. по описа на СРС, 179-ти състав, съдът намира следното от правна и фактическа страна.

Искът е допустим. Макар ищецът да претендира правно основание по чл. 49 от ЗЗД от негова страна се твърди извършване на нарушение – неизпълнение на задължителна съдебна практика на съда на ЕС по тълкуване на Директива 93/13 относно неравноправните клаузи в потребителските договори, конкретно чл. 6, ал. 1 и чл. 7, ал. 1. На практика са 2 твърди извършено нарушение на посочените разпоредби в контекста на тълкуването им от СЕС по три отделни дела, като се твърди понасяне на разноски, поради допустимостта на иск за оспорване на договора, предявен след влизане в сила за заповедта за изпълнение, в какъвто смисъл е част от практиката на СЕС.

Според настоящия съд, след като се твърдят вреди от допускане на установителен иск относно действителност на договорните отношения, след като по повод тези отношения е налице влязла в сила заповед за изпълнение - годно изпълнително основание, и се твърди, че тази допустимост е следствие от неизпълнение на задължителна съдебна практика относно тълкуване на правни норми от правото на ЕС, то се твърди именно нарушение на посочените по-горе правни норми от Директива 93/13. Предвид тнова съдът приема, че искът е с правно основание чл. 2в от ЗОДОВ, съответно правилно и пратен на настоящия съд, съобразно специфичните правила за подсъдност по този закон, съответно е неоснователно и възражението на ответника за подсъдност.

Неоснователно е и възражението на ответника за недопустимост, след като именно районният съд, в случая СРС, е единствената, съответно и последната, инстанция в заповедното производство, тъй като заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване освен в частта за разноските, тоест няма следваща инстанция за преценката по чл. 411, ал. 2 от ГПК. Тук следва да се отбележи, че в заповедното производство от страна на заявителя не са претендирани суми по налични в договора неравноправни клаузи за неустойка за непредставяне на обезпечение, а само суми за предадена заемна сума и за договорна/възнаградителна лихва, но наличието на неравноправни клаузи в договора, конкретно за уговаряне на неустойка при непредставяне на обезпечение и невключване на тази неустойка в разходите по кредита, съответно да бъде отчетена при изчисление на ГПР, са основанията на съда в цитираното исково производство да постанови недействителност на договора за потребителски кредит на основание разпоредбата на ЗПК, във връзка с общите разпоредби за нищожност по ЗЗД.

По същество предявения иск е неоснователен.

Оплакването на ищеца се отнася до образувано пред ответника заповедно производство - ч.гр.д. № 61624/24 г., по което със заявление от 17.10.2024 г. ищецът по настоящото дело е поискал издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК срещу трето лице – Е. С.Х., на който е отпуснат кредит с договор № 488195/11.05.2024 г., като на основание неизпълнението му е предявено заявлението, което е уважено изцяло и срещи това трето лице и издадена заповед за плащане на сумата от 1 000 лева, представляваща главница, ведно със законна лихва от подаване на заявлението, както и сумата от 132 лева за договорна лихва. Със заповедта са присъдени и разноски.

Заповедта е влязла в сила, след като след връчването й лично на третото лице на 26.11.2024 г., от негова страна не е подадено възражение. През м. януари 2025 г. е издаден изпълнителен лист, като след получаването му от заявителя и по негово искане е образувано изпълнително дело № 56/2025 г. по описа на ЧСИ Б. Янев, рег. № 857 на КЧСИ, по което е имало частично изпълнение в размер на 293.83 лева.

3

Посоченото трето лице е предявило иск за признаване на договор № 488195/11.05.2024 г. за недействителен, като по образувано производството - гр.д. № 22073/25 г. по описа на СРС е постановено Решение № 753/14.01.2026 г., в сила от 06.02.2026 г., с което цитирания договор е признат за недействителен, присъдени са разноски в полза на третото лице в размер на 350 лева /178.95 евро/, както и е присъдено възнаграждение в полза на процесуален представител за предоставена безплатна правна помощ в размер на 360 лева /184.07 евро/.

Именно тези суми се претендират от ищеца в настоящото производство като вреди от действията на СРС, като са налице доказателства за плащане на тези присъдени суми.

При тези факти, установени по несъмнен начин от приложените писмени доказателства, съдът намира, че искът е неоснователен, след като цитираната съдебна практика на СЕС не създава задължения за съда, в каквато насока съдът намира, за удачно да цитира точния диспозитив на посочените съдебни актове.

Решение на СЕС (голям състав) от 17.05.2022 г. по дело C-600/19 постановява, че:

1. Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която поради действието на силата на пресъдено нещо и на преклузивния срок не позволява нито на съда в производството по принудително изпълнение върху ипотекиран имот да провери служебно неравноправния характер на договорни клаузи, нито на потребителя — след изтичането на срока за подаване на възражение — да се позове на неравноправността на тези клаузи в това производство или в последващо производство по установителен иск, когато при образуването на производството за принудително изпълнение върху ипотекиран имот посочените клаузи вече са били проверени служебно от съда относно евентуално неравноправния им характер, но съдебното решение, с което се допуска принудителното изпълнение върху ипотекирания имот, не съдържа никакви мотиви, дори в обобщен вид, свидетелстващи за извършването на тази проверка, и в това решение не е посочено, че преценката на съда след посочената проверка повече не може да бъде оспорвана, тъй като не е направено възражение в посочения срок.

2. Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която не позволява на национален съд, действайки служебно или по искане на потребителя, да провери евентуално неравноправния характер на договорните клаузи, при положение че вещното обезпечение е реализирано, ипотекираният имот е продаден и правото на собственост върху този имот е прехвърлено на трето лице, при условие че потребителят, чийто ипотекиран имот е бил обект на принудително изпълнение, може да предяви правата си в последващо производство, за да получи обезщетение съгласно тази директива на имуществените последици от прилагането на неравноправните клаузи.

4

Определение на СЕС от 18.12.2023 г. по дело C-231/23 постановява че:

1) Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална съдебна практика, която забранява на съда, сезиран с искане от продавач или доставчик за осъждане на потребител да плати дължимия остатък от вземането, произтичащо от сключен с него договор, да проверява служебно евентуалната неравноправност на клаузите на този договор, когато в предходно съдебно решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо и се отнася до друга част от същото вземане, вече е имало произнасяне по действителността на тези клаузи с оглед на посочената директива. За разлика от това посочените разпоредби не допускат този съд да не може да упражнява служебно контрол върху евентуалната неравноправност на клаузи или части от клауза на посочения договор, които не са били разгледани в рамките на предходното решение.

2) Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална съдебна практика, която забранява на съда, сезиран с искане от продавач или доставчик за осъждане на потребител да заплати дължимия остатък от вземането, произтичащо от сключен с него договор, да проверява служебно евентуалната неравноправност на клаузите на този договор, когато в предходно съдебно решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо и се отнася до друга част от същото вземане, вече е имало произнасяне по действителността на тези клаузи с оглед на посочената директива, ако в това предходно решение се съдържат мотиви, които позволяват на този съд да установи клаузите или частите от клауза, които са били предмет на контрол в рамките на първото производство, както и, дори да са изложени в обобщен вид, причините, поради които сезираният по това производство съд е приел, че тези клаузи или части от клауза не са неравноправни.