Решение № 30 от 29.04.2025, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Габрово, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Диана Василева

Пламен Попов при участието на секретаря Ваня Ил. Николова в присъствието на прокурора Н. Тр. Ж. като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254200600070 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 1 от 17.01.2025 г. по НОХД № 322/2024 г. по описа на Районен съд – Севлиево подсъдимата С. Р. К. от гр. *** е призната за виновна в това, че в периода от началото на месец септември 2020 г. до края на месец май 2021 г., в гр.Севлиево, след като с Решение № 238/24.09.2019 г. по гр. дело № 322/2019 г. по описа на Районен съд - Севлиево, влязло в законна сила на 10.10.2019 г., е осъдена да издържа свои низходящи – сина си Ф.Ф.Ф. и дъщеря си М.Ф.Ф., изплащайки ежемесечна издръжка в размер от по 150 лева за всяко едно от двете деца, чрез техния баща и законен представител Ф. М. Ф. от гр. Севлиево, съзнателно не изпълнила това си задължение в размер на повече от две месечни вноски – девет месечни вноски за всяко едно от децата, на обща стойност 2700 лева, с което е извършила престъпление, за което на основание чл. 183, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъдена на ПРОБАЦИЯ, като са й наложени пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 от НК, както следва: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от десет месеца с периодичност на явяването и подписването пред пробационния служител два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от десет месеца.

1

Със същата присъда подсъдимата С. Р.К. е призната за виновна в това, че в периода от 18 юни 2021 г. до края на месец януари 2023 г., в гр. Севлиево, след като с Решение № 238/24.09.2019 г. по гр. дело № 322/2019 г. по описа на Районен съд Севлиево, влязло в законна сила на 10.10.2019 г., е осъдена да издържа свои низходящи – сина си Ф.Ф.Ф. и дъщеря си М.Ф. Ф., изплащайки ежемесечна издръжка в размер от по 150 лева за всяко едно от двете деца, чрез техния баща и законен представител Ф.

М. Ф. от гр. Севлиево, съзнателно не изпълнила това си задължение в размер на повече от две месечни вноски - двадесет месечни вноски, на обща стойност 6000 лева, като деянието е извършено повторно по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК, след като е осъдена с Присъда № 260010/03.06.2021 г. по НОХД № 492/2020 г. по описа на Районен съд - Севлиево, влязла в законна сила на 18.06.2021 г., с което е извършила престъпление, за което на основание чл. 183, ал. 4 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъдена на ПРОБАЦИЯ, като са й наложени пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 от НК, както следва: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и два месеца с периодичност на явяването и подписването пред пробационния служител два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и два месеца, както и на ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ.

С присъдата, на основание чл. 23, ал. 1 от НК, по правилата на съвкупността, на подсъдимата С. Р. К. е определено едно общо наказание за изтърпяване ПРОБАЦИЯ, включващо пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 от НК, както следва:

- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и два месеца с периодичност на явяването и подписването пред пробационния служител два пъти седмично;

- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и два месеца.

С присъдата, на основание чл. 23, ал. 2 от НК, към така определеното общо наказание пробация е присъединено наказанието ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, като е постановено същото да се изпълни чрез оповестяването му чрез Общинско радио Севлиево.

Присъдата е обжалвана от адв. П. П. от АК – Русе, в качеството на договорен защитник на подсъдимата С. К.. Жалбата е формална, като в нея се заявява, че присъдата е неправилна и необоснована, а наложеното наказание е явно несправедливо. Претендира се за изменение на присъдата, като за престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК се определи наказание пробация към минималния размер, а за престъплението по чл. 183, ал. 4 от НК наказание пробация, ориентирано малко над минимума, както и на основание чл. 23 от НК да се наложи едно общо наказание 2 пробация за срок от осем месеца и наказание обществено порицание. Към жалбата са приложени разписки за платени издръжки.

В депозирани по делото допълнителни съображения по въззивната жалба адв.

П. мотивирана искането си за изменение на присъдата в частта за размера на наказанието пробация. Излага твърдения за това, че освен приетите от районния съд смекчаващи обстоятелства, като такова следва да се отчете и липсата на вредни последици от деянието. Заявява, че не е отчетено обстоятелството, че подсъдимата К. живее трайно и работи в чужбина, като размерът и видът на наложеното наказание биха лишили същата от възможността да реализира доходи, с които да изпълнява задълженията си за заплащане на издръжка.

Подсъдимата С. К., редовно призована, не се явява в проведеното пред настоящия съд съдебно заседание. Поради това и като отчете, че обвинението не е за тежко престъпление и интересите на подсъдимата се защитават от упълномощения договорен защитник, съдът проведе заседанието в нейно отсъствие.

В съдебното заседание пред настоящата инстанция жалбата се поддържа от адв. П. П.. По съществото на делото защитникът се придържа към изложените в жалбата и допълнението към нея съображения за изменение на присъдата в частта за продължителността на наложените пробационни мерки.

Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово оспорва жалбата. Намира, че присъдата е правилна и законосъобразна, поради което следва да се потвърди.

Повереникът на частния обвинител – адв. П. Д., не оспорва въззивната жалба, като по съществото на делото излага аргументи за нейното уважаване.

Въззивният съд, след като разгледа жалбата и допълнението към нея с изложените в тях доводи, обсъди становищата на страните в процеса и извърши цялостна служебна проверка на присъдата по реда на чл. 314 от НПК, приема следното:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е депозирана от страна в процеса, която е легитимирана да атакува постановения съдебен акт и е подадена в срока за обжалването му. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Севлиево е образувано по обвинителен акт на РП – Габрово против подсъдимата С. Р. К. с посочено местоживеене в гр. *** по обвинения за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК и по чл. 183, ал. 4, във вр. с ал. 1 от НК.

Законосъобразно и при наличие на основанията по чл. 269, ал. 3 от НПК, съдебното производство пред районния съд е проведено в отсъствие на подсъдимата С.

К.. Подсъдимото лице е било представлявано от договорния си защитник адв. П. П. от АК – Русе.

3

Първоинстанционният съд e извършил цялостен анализ на доказателствата по делото, като обективно, всестранно и пълно е изяснил фактическата обстановка по същото. Тази обстановка се възприема изцяло и от настоящия съд, който, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал, намира че не се налагат различни изводи по фактите и обосновано са приети следните положения:

Подсъдимата С. К. и свидетелят Ф. Ф. живели на семейни начала. По време на съжителството им, на 08.05.2014 г. се родило детето М.Ф.Ф., а на 14.06.2016 г. детето Ф.Ф.Ф. Впоследствие К. и Ф. се разделили, като подсъдимата напуснала страната и се установила да работи и живее в чужбина. Децата от съвместното им съжителство останали при бащата, който поел, заедно със семейството си, грижите за тях.

С решение № 238 от 24.09.2019 г. по гр. дело № 322/2019 г. по описа на Районен съд - Севлиево, влязло в законна сила на 10.10.2019 г., упражняването на родителските права върху децата било предоставено на бащата – свидетелят Ф. М. Ф..

Със същото решение подсъдимата К. била осъдена да изплаща за всяко от децата си, чрез техния баща и законен представител, ежемесечна издръжка по 150 лева, или общо 300 лева за двете деца. Изплащането на дължимите суми за издръжка на малолетните деца подсъдимата следвало да извършва по местоживеенето на бащата – в гр.

Севлиево. След влизането на решението на гражданския съд, С. К. не изплащала дължимите от нея издръжки, поради което в Съдебно-изпълнителната служба при Районен съд - Севлиево било образувано изпълнително дело № 187/2019 г. В периода от началото на месец септември 2020 г. до края на месец май 2021 г. не изплатила нито една месечна вноска, или общо девет месечни вноски в размер общо на 2700 лева.

С Присъда № 260010 от 03.06.2021 г. по НОХД № 492/2020 г. по описа на Районен съд - Севлиево, влязла в сила на 18.06.2021 г., подсъдимата К. била призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, поради неплащане на дължимата издръжка за децата си в периода от месец октомври 2019 г. до месец август 2020 г., като й било наложено наказание от пет месеца лишаване от свобода, изпълнението на което било отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години.

След влизане в сила на посочената по-горе присъда, подсъдимата К. продължила да не изплаща дължимите от нея издръжки за децата. В периода от 18 юни 2021 г. до края на месец януари 2023 г. тя не изпълнила задължението си за двадесет месечни вноски на обща стойност 6000 лева.

По повод постъпила от свидетеля Ф. жалба за неплащане на дължимата издръжка в РУ на МВР - Севлиево било образувано настоящото наказателно производство. В хода на същото, с разписка от 29.04.2024 г., С. К. заплатила на свидетеля Ф. дължимата от нея сума за издръжка на малолетните й деца в размер на 8700 лева.

4

От представената от РП - Габрово справка се установява, че по отношение на подсъдимата К. вече е била прилагана разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК.

Фактическата обстановка се установява от показанията на свидетеля Ф. Ф. и от писмените доказателства – влязлото в сила решение по гр. дело № 325/2019 г. на Районен съд – Севлиево, удостоверенията за раждане на двете деца, справката от съдебно-изпълнителната служба при РС – Севлиево; справката за съдимост на подсъдимата.

Фактите по делото и доказателствените източници, които ги установяват, не се оспорват от страните, включително от подсъдимата и нейния защитник.

При установената фактическа обстановка районният съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи, като е приел, че подсъдимата К. е осъществила както от обективна, така и от субективна страна престъпните състави по чл. 183, ал. 1 от НК и по чл. 183, ал. 4, във вр. с ал. 1 от НК. Несъмнено е, че в периода от началото на месец септември 2020 г. до края на месец май 2021 г., в гр. Севлиево, след като с Решение № 238/24.09.2019 г. по гр. дело № 322/2019 г. по описа на Районен съд - Севлиево, влязло в сила на 10.10.2019 г., след като е осъдена да плаща издръжка за двете си малолетни деца в размер по 150 лева за всяко едно от тях, подсъдимата съзнателно не изпълнила тези си задължения в размер на общо девет месечни вноски за всяко едно от децата, на обща стойност 2700 лева, с което е осъществила признаците от обективния състав на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК. На следващо място, установява се, че в периода от 18.06.2021 г. до края на месец януари 2023 г., в гр. Севлиево, след като с решението на гражданския съд е осъдена да издържа двете си малолетни деца, като им плаща месечна издръжка по 150 лева, подсъдимата съзнателно не изпълнила задължението си за общо двадесет месечни вноски, на обща стойност 6000 лева, като това деяние е извършено след като е осъдена с присъда по НОХД № 492/2020 г. по описа на Районен съд – Севлиево за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, с което е осъществила признаците от обективния състав на престъплението по чл. 183, ал. 4 във вр. с ал. 1 от НК. От субективна страна С. К. е действала при пряк престъпен умисъл по отношение и на двете деяния, тъй като е имала знание за всички обективни признаци от съставите на престъпленията, за запретеността на деянията и общественоопасните им последици и е искала настъпването на тези последици. От събраните по делото доказателства не се установява подсъдимата да е била в обективна невъзможност за изпълнение на задълженията за издръжка по отношение на децата си. Същата е в активна трудоспособна възраст и не са налице данни за влошено здраве или други пречки от непреодолим характер, препятстващи възможността за изпълнение на задължението за издръжки.