Определение № 508 от 16.12.2025, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 508 гр. Сливен, 16.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Никола Г. Маринов като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно частно наказателно дело № 20252200600755 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл.341 и сл.от НПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от адв.С. С. от АК Сливен в качеството му на повереник на частен обвинител М. В. С., против Определение рег.№ 72/16.10.2025г. по НОХД № 23/2024г. по описа на РС Котел. С определението, на основание чл.189 ал.3 от НПК, подсъдимият И. Д.

В. е осъден да заплати на частния обвинител М. В. С. сумата от 1000 лева, разноски за представителството й пред първата инстанция от повереника адв.С. С., като е отхвърлена молбата й до пълния предявен размер от 1900 лева за адвокатско възнаграждение. Със същото определение, на основание чл.189 ал.3 от НПК, подс.И. Д. В. е осъден да заплати на РС Котел, сумата в размер на 475.83 лева, представляващи разноски, направени в хода на съдебното производство пред първа инстанция.

В жалбата се посочва, че определението е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано, и присъденият размер на адвокатския хонорар не отговаря на фактическата и правна сложност на делото. Сочат се доводи, като се изтъква, че не са ясни критериите на съда за присъждане на сумата за адвокатски хонорар в непълен размер. Иска се да се увеличи размера на горепосочения адвокатски хонорар, като се осъди подсъдимият да заплати на частния обвинител С. разноските по защитата, изразяващи се съгласно договора за правна помощ и съдействие, заплатени в брой, в размер на 1900 лева.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и наведените доводи в жалбата, намери за установено следното:

В РС Котел е образувано НОХД № 23/2024г. с внесен обвинителен акт от 1

РП Сливен, ТО Котел. Производството по делото е приключило с Присъда рег.

№ 4/13.02.2025г., с която подсъдимият И. Д. В. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.129 ал.1 от НК и на основание чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК му е наложено наказание пробация, изразяваща се в следните пробационни мерки, а именно задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с явяване и подписване два пъти седмично пред пробационен служител; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година. С присъдата съдът, на основание чл.189 ал.3 от НПК осъдил подсъдимия И. Д. В. да заплати в полза на ОД на МВР Сливен сумата 1163.79 лева, представляващи направени разноски в хода на ДП № 232/2023г. по описа на РУ Котел и 728.97 лева, представляващи направени разноски в съдебното производство.

По така постановената присъда са постъпили въззивни жалби от подсъдимия и от частния обвинител, като е образувано ВНОХД № 476/2025г. по описа на ОС Сливен. С Решение рег.№ 203/02.10.2025г. съдът е изменил присъдата в частта й относно вида на наложеното наказание на подсъдимия И.

Д. В., като е заменил наложеното наказание пробация с наказание, на основание на чл.54 от НК, лишаване от свобода за срок от една година, което на основание на чл.66 от НК е отложено за изпитателен срок от три години. С решението съдът е осъдил подс.И. Д. В. да заплати на М. В. С., направените по делото разноски в размер на сумата от 1500 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

С Определение рег.№ 72/16.10.2025г. по НОХД № 23/2024г. на НС Котел, съдът по ред на чл.306 от НПК, се е произнесъл допълнително по направените разноски, включително и за адвокатски хонорар на повереника на частния обвинител С. – адв.С. С..

След като се запозна с материалите по делото, настоящата съдебна инстанция намира, че частната жалба против определението на РС Котел е подадена в срок, от легитимна страна, поради което е допустима, като разгледана по същество е основателна.

Съобразявайки разпоредбата на чл.189 ал.1 от НПК, съдът решава въпроса за разноските с присъдата или с определение по чл.306 ал.1 т.4 от НПК.

Настоящата инстанция, запознавайки се с материалите по НОХД 23/2024г. на РС Котел, установи, че с протоколно определение по Протокол № 85/16.04.2024г. пострадалата М. В. С. е конституирана като частен обвинител по дело, като не е приет за съвместно разглеждане предявения от нея граждански иск за причинени имуществени и неимуществени вреди, и не е конституирана като граждански ищец по делото.

Въззивният съд констатира, че частният обвинител С. е упълномощила адв.С. С. от АК Сливен да я представлява по НОХД № 23/2024г. на РС Котел, който я е представлявал в проведените съдебни заседания. За целта е представен Договор за правна защита и съдействие от 28.02.2024г., в който е 2 посочено адвокатски хонорар в размер на 1900 лева, платен изцяло в брой от частния обвинител С. на повереника й – адв.С. от АК Сливен.

Предвид хипотезата на чл.189 ал.3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатско възнаграждение, както и разноските, направени от частния обвинител, ако са направили такова искане. Повереникът на частния обвинител, адв.С., е направил искане за присъждане на разноските по дело в хода на съдебните прении по делото, като за това е представил и договор за правна защита с посочена сума за адвокатски хонорар, платена в брой от частния обвинител, в размер на 1900 лева. Контролираната инстанция е присъдила сума за адвокатски хонорар само в размер на 1000 лева, като е посочила, че искания размер от 1900 лева е завишен. След това РС Котел е посочил, че присъжда тази сума, тъй като М. С. не е била конституирана като граждански ищец и гражданският иск не е приет за съвместно разглеждане, а пострадалата е конституирана само като частен обвинител в процеса. Поради тези аргументи, проверяваната инстанция не е присъдила в пълен размер посоченият в договора адвокатски хонорар, платен в брой от частния обвинител С. на повереника й. Въззивният съд намира, че в каква правна фигура е конституирана пострадалата С. в наказателния процес е ирелевантно.

За настоящия казус е релевантно обстоятелството, че пострадалата има качеството на частен обвинител, има повереник, когото е упълномощила надлежно с договор за правна помощ и съдействие, повереникът е представлявал частния обвинител в проведените съдебни заседания. Особено е важно да се подчертае, че освен, че в договора е посочен адвокатски хонорар в размер на 1900 лева, същият е платен в брой от частния обвинител С. на повереника й адв.С. С.. РС Котел няма правно основание да занижава адвокатското възнаграждение по свое усмотрение, поради това, че не е приет за съвместно разглеждане предявеният граждански иск и да преценява каква сума да се заплати, тъй като тя вече е платена от частния обвинител, а разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК и съдебната практика задължават написаното в пълномощното да се присъжда, без да се изменя по преценка на съда.

Ето защо, настоящата инстанция намира, че съдът следва да присъди направените разноски от частния обвинител за адвокатски хонорар в пълен размер от 1900 лева, посочен в договора, и платени на повереника в брой от частния обвинител. Предвид обстоятелството, че подс.И. Д. В. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.129 ал.1 от НК и е осъден на една година лишаване от свобода с три години изпитателен срок, то следва да се осъди подс.В. да заплати на частния обвинител С. направените от нея разноски за адвокатски хонорар в размера, посочен в договора, а именно в размер на 1900 лева.

Съобразявайки гореописаното, въззивният съд намира обжалваното Определение рег.№ 72/16.10.2025г. за неправилно и незаконосъобразно в частта относно присъдените разноски на частния обвинител М. В. С.. Поради 3 това, настоящата въззивна инстанция следва да отмени обжалваното Определение рег.№ 72/16.10.2025г. по НОХД 23/2024г. по описа на РС Котел, в частта относно присъдените разноски на частния обвинител М. В. С., като вместо това следва да осъди подс.И. Д. В. да заплати на частния обвинител М.

В. С. направените от нея разноски в размер на 1900 лева за адвокатско възнаграждение – за процесуално представителство от адв.С. С. от АК Сливен. В останалата част определението, с която подс.И. Д. В. е осъден да заплати на РС Котел, сумата в размер на 475.83 лева, представляващи разноски, направени в хода на съдебното производство пред първа инстанция, е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди в тази част.

Ръководен от гореизложеното, Сливенски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение рег.№ 72/16.10.2025г. по НОХД 23/2024г. по описа на Районен съд Котел, в частта относно присъдените разноски на частния обвинител М. В. С., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА подс.И. Д. В. ДА ЗАПЛАТИ на частния обвинител М. В. С. направените разноски в размер на 1900 лева за адвокатско възнаграждение.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 508 гр. Сливен, 16.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Никола Г. Маринов като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно частно наказателно дело № 20252200600755 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл.341 и сл.от НПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от адв.С. С. от АК Сливен в качеството му на повереник на частен обвинител М. В. С., против Определение рег.№ 72/16.10.2025г. по НОХД № 23/2024г. по описа на РС Котел. С определението, на основание чл.189 ал.3 от НПК, подсъдимият И. Д.

В. е осъден да заплати на частния обвинител М. В. С. сумата от 1000 лева, разноски за представителството й пред първата инстанция от повереника адв.С. С., като е отхвърлена молбата й до пълния предявен размер от 1900 лева за адвокатско възнаграждение. Със същото определение, на основание чл.189 ал.3 от НПК, подс.И. Д. В. е осъден да заплати на РС Котел, сумата в размер на 475.83 лева, представляващи разноски, направени в хода на съдебното производство пред първа инстанция.

В жалбата се посочва, че определението е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано, и присъденият размер на адвокатския хонорар не отговаря на фактическата и правна сложност на делото. Сочат се доводи, като се изтъква, че не са ясни критериите на съда за присъждане на сумата за адвокатски хонорар в непълен размер. Иска се да се увеличи размера на горепосочения адвокатски хонорар, като се осъди подсъдимият да заплати на частния обвинител С. разноските по защитата, изразяващи се съгласно договора за правна помощ и съдействие, заплатени в брой, в размер на 1900 лева.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и наведените доводи в жалбата, намери за установено следното:

В РС Котел е образувано НОХД № 23/2024г. с внесен обвинителен акт от 1

РП Сливен, ТО Котел. Производството по делото е приключило с Присъда рег.

№ 4/13.02.2025г., с която подсъдимият И. Д. В. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.129 ал.1 от НК и на основание чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК му е наложено наказание пробация, изразяваща се в следните пробационни мерки, а именно задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с явяване и подписване два пъти седмично пред пробационен служител; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година. С присъдата съдът, на основание чл.189 ал.3 от НПК осъдил подсъдимия И. Д. В. да заплати в полза на ОД на МВР Сливен сумата 1163.79 лева, представляващи направени разноски в хода на ДП № 232/2023г. по описа на РУ Котел и 728.97 лева, представляващи направени разноски в съдебното производство.

По така постановената присъда са постъпили въззивни жалби от подсъдимия и от частния обвинител, като е образувано ВНОХД № 476/2025г. по описа на ОС Сливен. С Решение рег.№ 203/02.10.2025г. съдът е изменил присъдата в частта й относно вида на наложеното наказание на подсъдимия И.