Определение № 5258 от 24.09.2021, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5258 гр. София, 24.09.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Частно гражданско дело № 20211110155023 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с молба на основание чл. 390, ал. 1 ГПК подадена от П. М. П. за обезпечение на бъдещия му осъдителен иск срещу „Нова Книжна Фабрика“ ЕООД за сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 10.04.2021г. в 05.00ч. в цех на ответника в гр. София, ул. „5004-та“ № 1. Иска се обезпечение на част от бъдещата претенция в размер на 30 000 лева чрез налагане на обезпечителна мярка – запор върху вземанията на ответника по бъдещия иск по банкови сметки в посочените в молбата банки.

Молителят твърди, че между него като работник и ответника по бъдещия иск като работодател е сключен трудов договор от 01.04.2021г. При изпълнение на задълженията си по трудовото правоотношение на 10.04.2021г. в 05.00ч. при почистване от паднал предмет в машина за преработване на хартия в цех на „Нова Книжна Фабрика“ ЕООД с адрес: гр.

София, ул. „5004-та“ № 1, молителят получил следна телесна повреда. В пряка причинноследствена връзка молителят претърпял счипване на големия туберкул на лявата раменна кост, луксация на лявата раменна става и рана в лявата тилна област на главата. Фрактурата в областта на лява раменна става довела до трайно затрудняване на движенията на горен ляв крайник за период от 30 дни. С оглед на това възнамерява да предяви иск срещу работодателя за обезщетение на неимуществени вреди от трудова злополука в размер на 60 000 лева, от които се иска обезпечение до размера от 30 000 лева. Твърди, че бъдещият иск е допустим и вероятно основателен, тъй като претърпените телесни увреждания били в причинно-следствена връзка с изпълнението на възложената му работа. Молителят бил подал декларация за трудова злополука от 27.07.2021г., като сочи, че липсата на разпореждане по чл. 60 КСО не представляваща пречка за допускане обезпечение на бъдещ иск дори и при липса на краен акт на компетентните длъжностни лица от ТП на НОИ, тъй като нямало пречки характерът на злополуката да се установява от съда в бъдещия исков процес, както и съдът сам да преценява вероятната основателност на иска съобразно представените писмени доказателства. Моли съдът да не изисква представяне на парична гаранция, тъй като нямало риск за вреди за ответника. В случай че съдът преценял за необходимо да бъде определен размер на парична гаранция, моли обезпечението да бъде допуснато до такъв размер, до който съдът не би изисквал внасяне на гаранция.

Съдът като разгледа подадената молба и приложените към нея писмени доказателства, намира следното. Молбата за обезпечение на бъдещ иск е редовна, изхожда от легитимирано лице, което обосновава правен интерес от обезпечението, поради което същата е процесуално допустима.

За да допусне исканото обезпечение, съдът следва да установи, че молителят има право на обезпечение на иска. Такова право той има при кумулативната даденост на 1 следните предпоставки, а именно, когато бъдещият иск е допустим и вероятно основателен и когато е налице интерес от обезпечението, респ. претендираната обезпечителна мярка е допустима и подходяща.

При извършената проверка съдът установи, че бъдещият иск, така както е описан в молбата за допускане на обезпечение, отговаря на изискванията за редовност на исковата молба и се явява процесуално допустим.

На следващо място доколкото се касае за парично вземане, обезпечителната нужда се предполага, а исканата обезпечителна мярка – запор на вземания по банкови сметки до размера на вземането съответства на характера на бъдещата претенция и е съразмерно на обема на твърдените от молителя права.

Относно вероятната основателност на иска съдът намира, че същата не може да се изведе от представените с молбата за допускане на обезпечение писмени доказателства. От представените писмени доказателства се установява в изискуемата степен на вероятност, че към твърдяната от молителя дата 10.04.2021г. между него и ответника по бъдещия иск е било налице трудово правоотношение от 01.04.2021г., както и че на 10.04.2021г. ищецът е бил прегледан и му е поставена диагноза „луксация на рамо и фрактура на туберкул“, която е била потвърдена от последващите изследвания, а според съдебномедицинското удостоверение, тези увреждания са причинени от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и биха могли да се получат по време и начин, както съобщава пострадалият. Сред приложените към молбата писмени доказателства, обаче, липсват такива, от които да се направи извод за вероятна основателност на твърдението за връзка между настъпилото увреждане и трудовото правоотношение с ответника по бъдещия иск. Единствено въз основа на представените документи не може да се направи извод, че травматичното увреждане вероятно е настъпило през време и във връзка или по повод на извършваната от молителя работа по правоотношението му с бъдещия ответник, или при работа, извършена в интерес на предприятието му. Във връзка с наведените в молбата твърдения, че това обстоятелство щяло да се установи в бъдещото производство следва да се отбележи, че преценката за вероятна основателност на бъдещия иск съгласно изискването на чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК се извършва единствено въз основа на приложените към молбата писмени доказателства, като е недопустимо съдът да се основава на предположения относно развитието на процеса на доказване в бъдещото исково производство.

Съгласно съдебната практика, обаче, преценката за вероятната основателност на иска се извършва въз основа на въведените от ищеца твърдения и подкрепящите ги писмени доказателства /чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК/, а когато ищецът не разполага с убедителни писмени доказателства, при представяне на гаранция в определен от съда срок при условията на чл.

180 и 181 ЗЗД. Тоест законът задължава съда да допусне обезпечение винаги, когато искът е допустим и е налице обезпечителна нужда, а вероятната му основателност може да бъде базирана върху изразената от ищеца готовност да внесе гаранция за евентуалните вреди, които ответникът ще претърпи ако обезпечението е неоснователно /в този смисъл Тълкувателно решение № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС/. Ето защо съдът намира, че са налице предпоставките за допускане на обезпечението съгласно чл. 391, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Искането на молителя съдът да не определя размер на парична гаранция, доколкото обезпечението не би могло да доведе до увреждане на ответника по бъдещия иск, а напротив – щяло да го мотивира да разпредели активите си с оглед на бъдещата претенция, е неоснователно. Обезпечението е незаконосъобразно всякога, когато обезпечената претенция бъде отхвърлена или производството по нея бъде прекратено, като в хипотезата на запор върху вземания на ответника по банкови сметки същият търпи вреди, обичайно съизмерими със законната лихва върху тези вземания. Именно това обстоятелство е длъжен съдът да прецени съгласно чл. 391, ал. 3 ГПК. В случая размерът на обезпеченото вземане от 30 000 лева не е незначителен, а също така се иска запор на вземания в 26 банки.

Неоснователно е и евентуалното искане съдът да допусне обезпечение на претенцията в редуциран размер, при който не би била необходима гаранция. Съгласно нормата на чл. 394 ГПК съдът може да допусне обезпечение само за онези части, които са 2 подкрепени с достатъчно доказателства. Това правило би било приложимо ако се касаеше за неправилна преценка от страна на молителя относно размера на обезщетението съгласно чл.

52 ЗЗД. Настоящата хипотеза не е такава. В хипотеза като настоящата, в която липсват убедителни писмени доказателства за основанието на бъдещата претенция, искът не може да се счита за вероятно основателен в какъвто и да било размер и посочената норма е неприложима.

Наред с гореизложеното следва изрично да се отбележи, че в конкретния случай не се касае за приложение на чл. 391, ал. 2 ГПК, т.е. за изискване на гаранция наред с наличието на убедителни писмени доказателства, а за правилото на чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК, при което внасянето на гаранция замества липсата на такива доказателства.

На последно място съдът намира, че макар нормата на чл. 359 КТ, респ. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, да не обхваща гаранциите в обезпечителни производства, разумът на закона е работниците и служителите да не бъдат прекомерно обременявани при защита на техните права /като проявление на конституционно установената закрила на трудещите се лица/, а обезпечителното производство безспорно представлява форма на съдебна защита. Ето защо съдът намира, че това обстоятелство следва да бъде взето при определяне размера на гаранцията, наред с обстоятелствата по чл. 391, ал. 3 ГПК. Мотивиран от това съдът намира, че парична гаранция в размер на 1500 лева /половината от установения в практиката размер при обезпечено вземане от 30 000 лева/ е достатъчна, за да обезпечи евентуалните преки и непосредствени вреди за ответника по бъдещия иск и същевременно се явява съобразена със законоустановената закрила на работника при защита на неговите права по съдебен ред.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА обезпечение на бъдещия осъдителен иск на П. М. П., с ЕГН: **********, с адрес: с. Панчарево, кв. „Мечта“ № 1, вх. А, ет. 1, срещу „Нова Книжна Фабрика“ ЕООД с ЕИК: 202504410, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Странджа“ № 4, ет. 3, ап. 3, за сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 10.04.2021г. в 05.00ч. в цех на ответника в гр. София, ул.

„5004-та“ № 1, частично до размера от 30 000 лева, чрез налагане на обезпечителна мярка ЗАПОР НА ВЗЕМАНИЯТА ПО БАНКОВИ СМЕТКИ на Нова Книжна Фабрика“ ЕООД ДО РАЗМЕРА ОТ 30 000 ЛЕВА в следните банки: „Уникредит Булбанк“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, „Обединена Българска Банка“ АД, „Юробанк България“ АД, „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, „Експресбанк“ АД, „Алианц Банк България“ АД, „Банка Пиреос България“ АД, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, „Първа Инвестиционна Банка“ АД, „Българоамериканска кредитна банка“ ЕАД, „Прокредит Банк (България)“ ЕАД, „Търговска Банка Д“ АД, „Токуда Банк“ АД, „Инвестбанк“ АД, „Централна Кооперативна Банка“ АД, „Общинска банка“ АД, „Българска банка за развитие“ АД, „Интернешънъл Асет Банк“ АД, „Тексим Банк“ АД, „ИНГ Банк Н.В.“ – клон София, „Ситибанк Европа“ АД, клон България, „БНП Париба С.А.“ – клон София, „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, „Те-Дже Зираат Банкасъ – Клон София“ КЧТ и „Варенголд Банк АГ“ клон София, ПРИ УСЛОВИЕ, че бъде внесена по депозитната банкова сметка на Софийски районен съд парична гаранция в размер на 1500 лева.

ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед на молителя съобразно гореизложеното след представяне на доказателство за внесена по сметка на Софийски районен съд гаранция.

ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок, считано от датата на постановяване на настоящото определение (24.09.2021г.), за предявяване на бъдещия иск, в който срок молителят следва да представи и доказателства за това по настоящото дело.

ПРЕДУПРЕЖДАВА молителя, че в случай, че в горепосочения срок по делото не бъдат представени доказателства за предявяване на бъдещия иск, обезпечението ще бъде 3 отменено служебно от съда (чл. 390, ал. 3, изр. 2 ГПК).

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок, който за молителя тече от връчването на настоящото определение, а за насрещната страна – от датата на съобщаването по реда на чл. 396, ал. 1 от ГПК.

Препис от определението да не се връчва на насрещната страна.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4