Решение № 858 от 30.03.2022, Районен съд - Варна

Съд: Районен съд - Варна
Дело: Гражданско дело 16476/2021
Вид: Решение № 858
Подписан: 30.03.2022
В сила: 04.05.2022
Състав: Геновева Илиева

Цитирани разпоредби

чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
чл. 154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 858 гр. Варна, 30.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Геновева Илиева при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело № 20213110116476 по описа за 2021 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от “В.К.В.” ООД, ЕИК **********, гр. Варна срещу А.Х. по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за приемане за установена дължимостта на сумата от 192, 79 лв., претендирана като цена на ползвани и незаплатени В и К услуги за обект, находящ се в ********** за периода от 07.08.2018г. до 11.08.2021г., във връзка с която са издадени 16 броя фактури за времето от 07.09.2018г. до 12.08.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.09.2021г. до окончателното изплащане на задължението и обезщетение за забава в размер на 20, 55 лв. за периода от 07.10.2018г. до 04.09.2021г., както следва:

1./ Фактура № 1139593426 от 07.09.2018 г. в размер на 11,89 лв. за периода от 07.08.2018 г. до 05.09.2018 г. и обезщетение за забава в размер на 3,31 лв. за периода от 07.10.2018 г. до 04.09.2021 г.;

2./ Фактура № 1139765267 от 09.10.2018 г. в размер на 11,89 лв. за периода от 05.09.2018 г. до 08.10.2018 г. и обезщетение за забава в размер на 3,20 лв. за периода от 08.11.2018 г. до 04.09.2021 г.;

3./ Фактура № 1152206000 от 11.02.2020 г. в размер на 16,07 лв. за периода от 06.01.2020 г. до 10.02.2020 г. и обезщетение за забава в размер на 2,14 лв. за периода от 12.03.2020 г. до 04.09.2021 г.;

4./ Фактура № 1152355860 от 11.03.2020 г. в размер на 17,39 лв. за периода от 10.02.2020 г. до 10.03.2020 г. и обезщетение за забава в размер на 2,31 лв. за периода от 10.04.2020 г. до 04.09.2021 г.;

5./ Фактура № 1152501763 от 08.04.2020 г. в размер на 16,07 лв. за периода от 10.03.2020 г. до 07.04.2020 г. и обезщетение за забава в размер на 2,13 лв. за периода от 08.05.2020 г. до 04.09.2021 г.;

6./ Фактура № 1152653922 от 11.05.2020 г. в размер на 16,07 лв. за периода от 07.04.2020 г. до 08.05.2020 г. и обезщетение за забава в размер на 2,01 лв. за периода от 1

10.06.2020 г. до 04.09.2021 г.;

7./ Фактура № 1153124543 от 11.08.2020 г. в размер на 11,96 лв. за периода от 06.07.2020 г. до 10.08.2020 г. и обезщетение за забава в размер на 1,19 лв. за периода от 10.09.2020 г. до 04.09.2021 г.;

8./ Фактура № 1153281597 от 11.09.2020 г. в размер на 10,06 лв. за периода от 10.08.2020 г. до 10.09.2020 г. и обезщетение за забава в размер на 0,92 лв. за периода от 11.10.2020 г. до 04.09.2021 г.;

9./ Фактура № 1153599411 от 11.11.2020 г. в размер на 12,85 лв. за периода от 08.10.2020 г. до 10.11.2020 г. и обезщетение за забава в размер на 0,95 лв. за периода от 11.12.2020 г. до 04.09.2021 г.;

10./ Фактура № 1153743525 от 08.12.2020 г. в размер на 9,25 лв. за периода от 10.11.2020 г. до 07.12.2020 г. и обезщетение за забава в размер на 0,62 лв. за периода от 07.01.2021 г. до 04.09.2021 г.;

11./ Фактура № 1153895628 от 11.01.2021 г. в размер на 9,65 лв. за периода от 07.12.2020 г. до 08.01.2021 г. и обезщетение за забава в размер на 0,55 лв. за периода от 10.02.2021 г. до 04.09.2021 г.;

12./ Фактура № ********** от 12.02.2021 г. в размер на 9,83 лв. за периода от 08.01.2021 г. до 09.02.2021 г. и обезщетение за забава в размер на 0,48 лв. за периода от 14.03.2021 г. до 04.09.2021 г.;

13./ Фактура № 1154218112 от 11.03.2021 г. в размер на 7,92 лв. за периода от 09.02.2021 г. до 10.03.2021 г. и обезщетение за забава в размер на 0,32 лв. за периода от 10.04.2021 г. до 04.09.2021 г.;

14./ Фактура № 1154373002 от 13.04.2021 г. в размер на 10,32 лв. за периода от 10.03.2021 г. до 12.04.2021 г. и обезщетение за забава в размер на 0,33 лв. за периода от 13.05.2021 г. до 04.09.2021 г.

15./ Фактура № 1154844623 от 13.07.2021 г. в размер на 13,43 лв. за периода от 09.06.2021 г. до 12.07.2021 г. и обезщетение за забава в размер на 0,09 лв. за периода от 12.08.2021 г. до 04.09.2021 г.;

16./ Фактура № 1155012296 от 12.08.2021 г. в размер на 8,14 лв. за периода от 12.07.2021 г. до 11.08.2021 г., за които суми е издадена заповед № 4837/10.09.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 13143/2021г. на ВРС.

Ищецът твърди, че е изправна по облигационното отношение страна, като в качеството си на В и К оператор е доставил на ответника А . Х . водоснабдителни и канализационни услуги за обект, находящ се в ********** за периода от 07.08.2018г. до 11.08.2021г., във връзка с която са издадени 16 броя фактури за времето от 07.09.2018г. до 12.08.2021г., които потребителят не е заплатил, съгласно чл. 6, т. 2 от Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор.

Отчитането в обекта е извършено, чрез електронен карнет (таблет).

Правният интерес от предявяване на установителния иск ищецът обосновава с хипотезата на чл. 415, ал. 4 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът А.Х. признава, че е собственик на водоснабдения имот, но счита, че не дължи, тъй като обектът се ползва от неговия син, с когото не поддържа добри отношения.

Настоява за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковете по реда на чл. 422 ГПК са процесуално допустими, предявени в преклузивния срок след издаване на заповед № 4837/10.09.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 13143/2021г. на Районен съд – Варна, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.

Съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест в процеса, установено в чл. 154, ал.1 ГПК, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи основанието, от което е възникнало правото му да иска плащане от потребителя, както и неговият размер, а именно: наличие на валидна облигационна връзка между страните по договор за предоставяне на В и К услуги, по силата на които е доставил посоченото в справките количество вода, съответстващо на потребената, което е отчетено и начислено съобразно правилата предвидени в Общите условия.

С отговора на исковата молба, ответникът А.Х. признава, че е собственик на апартамент № 42, находящ се в ****, който обект е присъединен към водоснабдителната мрежа на В и К оператора, придобит с договор от 16.04.1991г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти.

Принадлежността на правото на собственост към патримониума на ответника обосновава категоричен извод, че А.Х. има качеството „потребител на В и К услуги” по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 от Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор, които са обвързали ответника, тъй като не са писмено оспорени от него.

С отговора на исковата молба ответникът признава още, че за процесния период от 07.08.2018г. до 11.08.2021г., собственият й водоснабден обект, е бил ползван от неговия син, с когото не поддържа добри взаимоотношения. Следователно признава се, че В и К услугите са били потребени от лице, което г-жа Х. е допуснала в собствения си имот. Ирелевантно е кое е конкретното лице, което е ползвало водоснабденото жилище. Както вече беше посочено от значение е кому принадлежи правото на собственост, който факт има отношение към първата от посочените предпоставки.

В рамките на заявения период, съответно на 08.10.2018г., на 09.09.2019г., на 10.02.2020г., на 07.12.2020г. и на 09.06.2021г., са били съставените констативни протоколи от служители на оператора, удостоверяващи, че потребителят, респ. негов представител не е осигурил достъп до средството за търговско измерване.

Съобразявайки признанията на неизгодни за ответника факти, съдът приема, че г-жа Х. дължи на В и К оператора предоставените и ползвани В и К услуги в размерите, заявени от ищцовото дружество, поради което исковете по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, следва да бъдат уважени в претендираните размери.

За пълнота на изложеното, следва да се посочи, че за ответника съществува възможност да претендира от лицето, ползвало собствения му обект стойността на В и К услугите, съобразно основанието за ползване.

При този изход на спора с право на разноски разполага ищцовата страна “В и К – Варна” ООД, чиито размер възлиза на 175 лв. за настоящото производство и 75 лв. за производството по ч.гр.д. № 13143/2021г. на Районен съд – Варна, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.А.Х., ЕГН **********, ********** ДЪЛЖИ на “В.К.В.” ООД, ЕИК **********, гр. Варна сумата от 192, 79 лв. /сто деветдесет и два лева и седемдесет и девет ст./, представляваща цена на 3 ползвани и незаплатени В и К услуги за обект, находящ се в ********** за периода от 07.08.2018г. до 11.08.2021г., във връзка с която са издадени 16 броя фактури за времето от 07.09.2018г. до 12.08.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.09.2021г. до окончателното изплащане на задължението и обезщетение за забава в размер на 20, 55 лв. /двадесет лева и петдесет и пет ст./ за периода от 07.10.2018г. до 04.09.2021г., както следва:

6./ Фактура № 1152653922 от 11.05.2020 г. в размер на 16,07 лв. за периода от 07.04.2020 г. до 08.05.2020 г. и обезщетение за забава в размер на 2,01 лв. за периода от 10.06.2020 г. до 04.09.2021 г.;