Решение № 449 от 16.08.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 449 гр. Велико Търново, 14.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Любка Милкова

ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20234100500087 по описа за 2023 година Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Предмет на подадената от Д. М. Д. с ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. К. при ВТАК, въззивна жалба, е Решение № 1334/06.12.2022г. по гр. д. № 1202/2022г. на РС - Велико Търново. С последното първоинстанционният съд е приел за установено, че Д. М. Д. с ЕГН **********, дължи на "Топлофикация - ВТ" АД с ЕИК 104003977, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. "Никола Габровски" № 71А, представлявано от изпълнителния директор, сумата от 996,21 лв., дължима главница за потребена топлинна енергия за периода м. февруари 2019г - м. август 2021г., ведно с мораторна лихва в размер на 114,54 лв., дължима за периода 01.04.2019г. - 22.02.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното й изплащане. Със същия съдебен акт, първоинстанционният съд е осъдил Д. М. Д. с ЕГН **********, да заплати посочените суми на "Топлофикация - ВТ" АД с ЕИК 104003977, като е отхвърлил претенциите, като неоснователни и недоказани до пълния им предявен размер.

Въззивникът посочва, че обжалва постановеното първоинстанционно решение в неговата цялост. Излага доводи за наличие на пороци, обуславящи отмяната му. Поддържа се, че макар въззивникът да притежава идеални части от правото на собственост върху недвижимия имот, за който се твърди, че е потребявана топлинна енергия в посочения времеви период, то същият 1 твърди, че не живее в жилището и няма фактически достъп до същото, поради което и не е потребявал реално топлинна енергия в този период и не дължи заплащане на такава. Отправя искане за присъждане на сторените и пред двете съдебни инстанции, разноски.

Препис от подадената въззивна жалба е редовно връчен на другата страна на 25.01.2023г., като в законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК, е постъпил отговор от представителя на въззиваемата страна - юрк. Н. М./. В последния се заема становище за правилност и законосъобразност на постановеното първоинстанционно решение, като излага подробни съображения по съществото на правния спор. Отправя искане подадената въззивна жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваният първоинстанционен акт потвърден. Отправя искане за присъждане на сторените в производството по чл.422, както и в заповедното производство, разноски.

В рамките на проведеното пред настоящата съдебна инстанция, открито съдебно заседание, въззивната страна, не се явява лично, като от негово име и за негова сметка, е постъпила писмена молба от редовно упълномощения му процесуален представител - адв. К., с която не се възразява ход на делото да бъде даден в отсъствие на страната, както и изложение по съществото на правния спор и искане за присъждане на разноски. Въззиваемата страна се представлява от процесуалния си представител - юрк. Н. М., която излага съображения идентични с посочените в отговора на въззивната жалба, отправя искане за присъждане на сторените във въззивното производство, разноски, както и списък по см. на чл.80 ГПК.

Настоящата съдебна инстанция, след преценка на твърденията и доводите на страните, като съобрази събраните в хода на първоинстанционното производство, писмени и гласни доказателства, както и приложимата правна уредба, намира от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съдебен акт, предмет на въззивна проверка, е валиден, тъй като съдържа всички предвидени формални реквизити на съдебното решение по см. на чл.236 ГПК, постановен е от законен съдебен състав и е подписан.

Първоинстанционното решение се явява и допустимо, тъй като е постановено при липсата на отрицателни - абсолютни и относителни, както и при наличието на всички положителни предпоставки за съществуването и упражняването на процесуалното право на иск.

По съществото на правния спор, постановеното първоинстанционно съдебно решение, се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.

Първоинстанционният съд правилно е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е извел своите правни изводи за основателност на предявената установителна искова претенция, към които изводи настоящата съдебна инстанция, на основание разпоредбата на чл.272 ГПК, изцяло препраща.

2

Първоинстанционният съд е приел, че между страните е налице валидно възникнало договорно правоотношение, като са налице материалноправните предпоставки за възникване на вземането в полза на ищеца. Правилно съдът е определил, че вземането на въззиваемата страна е дължимо за топлинна енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от сградна инсталация, както и такса за осъщественото дялово разпределение. Правилни по съществото на правния спор са и изводите на първостепенния съд, че ирелевантни за спора са твърденията на ответника, че същият реално не е ползвал топлинна енергия за процесния период и за сънаследствения с неговата сестра - недвижим имот /апартамент/, тъй като не е имал фактически достъп до жилището, поради това, че било обитавано изключително и единствено от неговата сестра /притежаваща и адресна регистрация на адреса на недвижимия имот/, с която са съсобственици /на основание наследяване по закон/ на имота. Съдът е посочил приложимата правна уредба, а именно разпоредбата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, в която е посочено, че клиенти на топлинна енергия са определена категория лица- притежаващи вещно право на собственост или на ползване върху самостоятелен обект в сграда с режим на етажна собственост и присъединена към топлопреносната мрежа. Идентична по своето съдържание разпоредба се съдържа и в ОУ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация - ВТ” АД, като същите са влезли в сила в 30 дневен срок от публикуването им на общодостъпно за потребителите място, без да е необходимо изрично изявление от страна на потребителите, че последните ги приемат и се съгласяват с тях / в същия см. чл.150 от ЗЕ/. С оглед на това, същите притежават обвързващо значение за ответника, в качеството му на съсобственик на самостоятелния обект, за който е била начислена топлинна енергия, но до размера на правата, които същия притежава, а именно -1/2 ид. ч. от правото на собственост върху процесния имот, съобразно приетото като писмено доказателство в хода на производството пред първостепенния съд - Удостоверение за наследници изх.

№ 94ДД-8565-2/14.06.2022г. на Община Велико Търново.

На следващо място правилно, кредитирайки отново изготвеното и приобщено в хода на първоинстанционното производство, експертно заключение и извършените от вещото лице изчисления, съдът е определил и дължимият размер на главното, както и на акцесорното вземане за мораторна лихва върху главницата, както и периодът, за който последното се явява дължимо.

С оглед на гореизложеното, за настоящата съдебна инстанция се формира единствено възможния фактически и правен извод основателност на предявените по реда на чл.422 ГПК, положителни установителни искови претенции.

По възраженията, изложени във въззивната жалба и последващо подадената писмена молба, настоящата съдебна инстанция намира, че тъй като касаят съображения, свързани със съществото на правния спор, същите се явяват изцяло неоснователни.

Предвид изхода от настоящото производство, за въззиваемата страна, на основание чл.78, ал.1 ГПК, възниква правото на разноски, като с оглед 3 изрично отправеното искане в този смисъл, настоящата съдебна инстанция намира, че въззивният жалбоподател следва да заплати на въззиваемата страна, сума в размер на 100 лв. /сто лева/, представляваща сторени разноски във въззивната съдебна инстанция - юрисконсултско възнаграждение.

Предвид горното и на основание чл. 272 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно Решение № 1334/06.12.2022г по гр. д. № 1202/2022г. на РС - Велико Търново.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, Д. М. Д. с ЕГН **********, да заплати на “Топлофикация - ВТ” АД с ЕИК 104003977, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. “Никола Габровски” №71А, представлявано от изпълнителния директор, сума в размер на 100 лв. / сто лева/, представляваща сторени разноски във въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Препис от същото да се връчи на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4