Решение № 186 от 22.11.2023, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Харманли, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря ГАЛИНА П. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20235630100068 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава ХХХ I от ГПК

Обстоятелства по исковата молба

Производството е образувано по искова молба подадена от „Топлофикация София“ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. **** против Д. М. К., ЕГН**********, с адрес гр. Харманли, ул. ****,която съдържа обективно кумулативно съединени искове по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 422 вр. чл. 415, ал.

1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Обстоятелства, на които ищецът основава претендираното право и предявения иск-Ищецът твърди, че на 28.07.2021г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника за следните суми: сумата в размер на 2184,99 лева – главница за топлинна енергия за периода от м.май 2018 г. до месец април 2020г. в имот с адрес гр.

София, община Искър, ж.к. ****, сумата в размер на 14,94 лева – главница за дялово разпределение въз основа на общите условия на кредитора за периода м.юни 2018г. до месец април 2020г., ведно със законната лихва върху главниците от 28.07.2021г. до окончателното изплащане на вземането, сумата в размер на 295,35 лева – мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 13.07.2021г., сумата в размер на 3,02 лева – мораторна лихва върху главниците за дялово разпределение за периода от 31.07.2018г. до 13.07.2021г. По така подаденото заявление било образувано ч.гр.д. № 44332 по описа за 2021г. на СРС, 118 състав била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.10.2021г. по ч. гр. д. № 44332 по 1 описа за 2021г. на СРС. В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът депозирал възражение срещу заповедта, поради което на ищеца е било указано да предяви искове относно вземанията си, което указание се изпълнявало с депозирането на настоящата искова молба.

Ищецът твърди, че ответникът по отношение на топлоснабдения имот – апартамент № 22, находящ се в гр. София, община Искър, ****, бил клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 190 и § 1, т. 2а от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ/. Според чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни общи условия на ищеца. Общите условия влизали в сила в едномесечен срок от публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Посочените общи условия според ищеца били влезли в сила и по отношение на ответника, доколкото не били упражнени правата по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 от ЗЕЕЕ).Съгласно клаузите на тези общи условия купувачите на топлинна енергия, какъвто бил и ответника, били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Ответникът използвал доставената му топлинна енергия през исковия период, но и до момента не бил погасил задълженията си. С общите условия било регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай, че клиентът изпадне в забава след изтичане на 45-дневен срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.С изтичането на последния ден от месеца ответникът изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД била начислявана законна лихва върху дължимите суми. С ОУ от 2016 г. било установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Съгласно ОУ от 2016 г, „Топлофикация София” ЕАД начислявала обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. От 10.07.2016 г. (влизането в сила на ОУ от 2016 г.) дружеството ежемесечно удостоверявало публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставяли констативни протоколи,удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уеб-страница на ищца.

Ищецът сочи,че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намирал имотът на ответника, били сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с “Техем сървисис” ЕООД. Съгласно чл.32, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот били начислявани от “Топлофикация София” ЕАД по 2 прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период били изготвени изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата — “Техем сървисис” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007 г.).

Съобразно изложените доводи ищецът претендира приемане за установено по отношение на ответника съществуването на вземанията на ищеца към него, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.10.2021г. по ч. гр. д. № 44332 по описа за 2021г. на СРС,както и направените съдебни разноски.

Обстоятелства, на които ответникът основава възраженията си: В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на искова молба, с които се оспорват допустимостта и основателността на предявените искове.

Ответникът твърди, че не е пасивно процесуално легитимиран по предявените искове, тъй като не е установено дали е приел наследството на М.

К., както и дали М. К. е приел наследството оставено му от А. Б..

На следващо място се оспорва твърдението, че в процесния имот е употребявана топлинна енергия и съответно да е възникнало задължението за заплащане на такава. Прависе възражение за погасяване по давност на претендираните главни и акцесорни вземания.

Ответникът оспорва авторството на представения по делото протокол по гр.д.

№6565/1994г. по описа на Софийски районен съд, като твърди, че подписите, положени за „спогодили се" на първа страница от протокола не принадлежат на лицата А. Б.,Р. Х. и С. Б.. Твърди, че положеният за „районен съдия“ подпис не принадлежи на лицето А. И., както и че същото през месец май 1995г. А. И. не е заемал длъжността съдия в Районен съд - гр. София. Оспорва обстоятелството посоченият протокол да е изготвен в присъствието на лице, заемало длъжността „секретар“ в Районен съд - гр. София, както и че през месец май 1995г. лицето, подписало протокола за „секретар“, е заемало длъжността секретар в Районен съд - гр София. Счита, че документът не е представен в заверен препис, доколкото заверката за вярност с оригинала не била положена от лицето Д.Боева.

Ответникът твърди, че А. Б. никога не е била придобивала правото на собственост върху целия процесен недвижим имот.

На следващо място се оспорва представено писмо от Столична община, район „Искър“. Ответникът твърди, че същото не е подписано от лицата, посочени за негови автори. Твърди,че Ивайло Цеков н е е заемал длъжността кмет на Столична община - район „Искър“ на

05.06.2015г. и съответно не е бил компетентен да издаде писмото.

Аналогични са твърденията и по отношение на Т. Н., М. Ч., С. А..

Ответникът счита, че лицето А. К..а Б., посочено в т.15 от писмото, не е идентично с лицето А. К..а Б. с ЕГН **********, посочено в удостоверението за наследници.Ответникът оспорва авторството и на представеното с исковата молба удостоверение с № 7000-735/01.07.2011г, на Столична община - район „Искър”, тъй като не било подписано от лицето, сочено като негов издател. Твърди, че Й. Т. не е 3 заемал длъжността кмет на Столична община - район „Искър” и на 01.07.2011г. не е разполагал нито с правомощието да издаде удостоверението, нито с правомощието да удостовери посочените в него факти.

Ответникът твърди, че представеният по делото протокол от общо събрание от 20.08.2002г. и документираните в протокола решения са нищожни, тъй като общото събрание било проведено в нарушение на изискванията за кворум и мнозинство, предвидени в разпоредбата на чл.4, ал.2 от приложимия през 2002г. Правилник за управлението, реда и надзора в етажната собственост. Предвид нищожността на тези решения лицата И. Ц. и Й. Й. не били овластени с правомощието да сключат договор с „Техем Сървисис“ ЕООД от името и за сметка на етажната собственост.

Навеждат се и други основания за нищожност на протокола, а именно същият бил подписан от лице, което не е било нито собственик, нито ползвател на самостоятелно правно основание на самостоятелен обект в етажната собственост, нито е имало качеството орган на управление на етажната собственост, поради което не пораждал правни последици.

Оспорва се и представеният списък към протокола. Твърди, че на 20.08.2002г. посочените в списъка лица са били собственици или ползватели на самостоятелно правно основание на самостоятелен обект в същата етажната собственост, в която се намира посоченият в исковата молба недвижим имот. Според ответника посочените в списъка лица не са имали правото да участват в общото събрание на етажната собственост, в която се намира посоченият в исковата молба недвижим имот. Посочва, че положените в колона 11, на редове от 1 до 23 подписи не принадлежали съответно на: Й. М., Благой

Маринополски, П. М., З. Т., Н. А., К. Ф., С. С., Ю. А., Г. К., В. А., В. Ц., Р. Г., В. Я.. Д. Д., М. З., П. В., П. С., Х. Ц.. И. Ц., М. Ц., Н. К.. и Г. А..

Оспорва се автеничността и на договор № 3027 от 22.08.2002г.

Положените за „възложител” подписи не принадлежали на лицата И. Ц. и Й.

Й., както и положеният за „изпълнител” подпис не бил на лицето Румен Михайлов. Твърди, че И. Ц. и Й. Й. не са били овластени с правомощието да сключат договора от името и за сметка на етажната собственост.

Третото лице помагач на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД намира предявените претенци основателни.

Обстоятелства по делото

Ищецът представя на 28.07.2021г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника като разделна отговорност с още две лица/по една трета за всяко/ или само за Д. М.: сумата в размер на 2184,99 лева – главница за топлинна енергия за периода от м.май 2018 г. до месец април 2020г. в имот с адрес гр. София, община Искър, ж.к. ****, сумата в размер на 14,94 лева – главница за дялово разпределение въз основа на общите условия на кредитора за периода м.юни 2018г. до месец април 2020г., ведно със законната лихва върху главниците от 28.07.2021г. до окончателното изплащане на вземането, сумата в размер на 295,35 лева – мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 4

13.07.2021г., сумата в размер на 3,02 лева – мораторна лихва върху главниците за дялово разпределение за периода от 31.07.2018г. до 13.07.2021г.Въз основа на представеното заявление е образувано ч.гр.д. № 44332 /2021г. на СРС, 118 състав и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.10.2021г. по ч. гр. д. № 44332 по описа за 2021г. на СРС.

Издадената заповед касае,съобразно заявлението осъждане на Д. М.

К.,М. П. Н. и Н. П. К.. всеки един от тях да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД по една трета от 6 554.98 лева – главница за топлинна енергия за периода от м.май 2018 г. до месец април 2020г. в топлоснабден имот с адрес гр. София, община Искър, ж.к. ****, ведно със законната лихва от 28.07.2021 г. до изплащане на вземането ,всеки по една трета от 886.05 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. до 13.07.2021 г.,всеки по една трета от 44.82 лева цена за извръшена услуга дялово разпределение за периода 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г. ведно със законната лихва от 28.07.2021 г. до изплащане на вземането,всеки по една трета от 09.07 лева мораторна лихва за периода от 31.07.2018 г. до 13.07.2021 г. върху вземането за услуга дялово разпределение и всеки един по една трета от разноските по делото-държавна такса от 149.90 лева и юрисконсултско възнаграждение от 50 лв.

Разпечатката съдържа 39 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/60b796b7-01c2-49b5-ae49-3d84f826903a