Решение № 192 от 04.05.2026, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. София, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20251800500605 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 89 от 18.03.2025 г. по гр. д. № 287/2023 г. по описа на РС – Костинброд, постановено във втора фаза на съдебна делба, е поставен в дял на основание чл. 349, ал. 1 ГПК на съделителя А. Р. Б. следният недвижим имот: недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, находящ се в землището на гр.

Костинброд, ***, на етаж 1 в сграда с идентификатор ***, предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ в жилищна или вилна сграда, с площ 78.00 кв. м., ведно с прилежащи части:

4/100 ид. ч. от общите части на сградата, ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: ***, стар идентификатор: няма, ведно със съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху имота, в който е построена сграда с идентификатор ***, а именно: поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Костинброд, ул. „Цар Калоян“ № 34, с площ от 903 кв. м., като съделителят А. Р. Б. е осъден да заплати на останалите съделители суми за уравнение на дяловете им, а именно: на съделителите М. А.

Л. и М. Т. Л. е осъден да заплати сумата от 20345 лв., ведно със законната лихва от влизане на решението в сила, на съделителя К. Ц. Л. е осъден да заплати сумата от 8131 лв., ведно 1 със законната лихва от влизане на решението в сила, на съделителя М. С. Н. е осъден да заплати сумата от 12207 лв., ведно със законната лихва от влизане на решението в сила. С решението са отхвърлени исканията за сметки на съделителите М. А. Л. и М. Т. Л. за сумата от 80905 лв. и са присъдени държавни такси в полза на съда.

Решението е обжалвано изцяло от съделителите М. А. Л. и М. Т. Л. с оплаквания за неправилност, като се иска отмяната му и постановяване на друго решение, с което делбеният имот бъде поставен в техен дял на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, а дяловете на останалите съделители бъдат уравнени в пари, както и се уважат исканията им за сметки.

Отговор на въззивната жалба е постъпил само от съделителя А. Р. Б., в който въззивната жалба е оспорена и е поискано потвърждаване на решението, като са изложени съображения за неговата правилност.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а при разглеждането й по същество съдът намира следното:

Делбеното производство е образувано по искова молба на М. А. Л. и М. Т. Л.

/съпрузи/ срещу К. Ц. Л., Р. И. Б.а, М. С. Н. и А. Р. Б..

С решението, постановено в първата фаза на делбата /влязло в сила като необжалвано/, първоинстанционният съд е допуснал делба на имота между М. А. Л., М. Т.

Л., К. Ц. Л., М. С. Н. и А. Р. Б., доколкото от доказателствата по делото е установено, че Р. И.

Б.а е прехвърлила преди подаване на исковата молба своите ид. ч. от имота на А. Р. Б., като в решението липсва отхвърлителен диспозитив /и мотиви/ в насока отхвърляне на иска за делба по отношение на Р. И. Б.а. Срокът за допълване на решението е изтекъл, същевременно във втората фаза на делбата Р. И. Б.а реално не участва като съделител. При допускането на делбата първоинстанционният съд се е произнесъл по следния начин:

ДОПУСКА ДЕЛБА между ищците М. А. Л. и М. Т. Л. и ответниците К. Ц. Л., М. С. Н. и А.

Р. Б. на следния недвижим имот, с идентификатор ***, находящ се в землището на гр. Костинброд, ***, който се намира на етаж 1, в сграда с идентификатор ***, предназначение: жилищна сграда – много фамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ в жилищна или вилна сграда, с площ 78.00 кв. м., ведно с прилежащи части: 4/100 ид. ч. от общите части на сградата, ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: ***, стар идентификатор: няма, ВЕДНО със съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху имота, в който е построена сграда с идентификатор ***, а именно: Поземлен имот с идентификатор

***, находящ се в гр. Костинброд, ***, с площ от 903 кв. м., при следните квоти: 5/30 ид. ч. за М. А. Л., 3/30 ид. ч. за М. С. Н., 2/30 ид. ч. за К. Ц. Л. и 20/30 ид. ч. за А. Р. Б.. С исковата молба съделителите М. А. Л. и М. Т. Л. са претендирали 2 общ дял от 13/78 ид. ч. от делбения имот с твърдение, че 8/78 ид. ч. от имота са придобити от М. А. Л. по наследство, а 5/78 ид. ч. от имота са придобити от М. А. Л. и М. Т. Л. чрез договор за покупко-продажба, сключен с наследницата А. Г. К.. От представения по делото нотариален акт № 149 от 20.12.2021 г. е видно, че А. Г. К. е продала на М. А. Л. своите ид. ч. от делбения имот, същевременно договорът е сключен преди сключването на брака между М. А. Л. и М. Т. Л. /същият е сключен на 06.08.2022 г., видно от представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак/, при което придобитите от М. А. Л. ид. ч. от имота по силата на договора за покупко-продажба, сключен с наследницата А. Г. К., не са придобити в режим на СИО с М. Т. Л., а в индивидуална собственост. Това обстоятелство обаче не е коментирано от първоинстанционния съд, същевременно макар в решението за допускане на делбата в частта относно определяне на квотите на съделителите да е посочена квотата само на М. А. Л., делбата е допусната с участието и на М. Т. Л., която изрично е посочена като съделител. С оглед изложеното и предвид, че по делото не е налице спор относно това дали притежаваната от М. А. Л. ид. ч. от делбения имот е изцяло негова индивидуална собственост или част от нея е придобита в режим на СИО с М. Т. Л., отчитайки и чисто езиковото съдържание на първоинстанционното решение за допускане на делбата, както и обстоятелството, че съделителката М. Т. Л. участва и във втората фаза на делбата, вкл. е предявила заедно със съпруга си претенция по сметки и в нейна полза е присъдено уравнение на дяловете, а в настоящото производство е жалбоподател, въззивният съд приема, че с решението за допускане на делбата същата е допусната при общ дял от 5/30 ид. ч. за двамата съделители М. А. Л. и М. Т. Л. /с което не се накърняват правата на останалите съделители/.

В проведеното пред въззивния съд о. с. з. е представен от жалбоподателите нотариален акт за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот, от който се установява, че съделителката М. С. Н. е продала на М. А. Л. собствените си идеални части от делбения имот. Придобитите по силата на този договор ид. ч. от делбения имот са придобити от М. А. Л. в режим на СИО с М. Т. Л., тъй като договорът е сключен след сключване на брака между М. А. Л. и М. Т. Л.. Съответно общият дял от 5/30 ид. ч. за жалбоподателите М. А. Л. и М. Т. Л., при който е допусната делбата, се е увеличил с дела на М. С. Н., който е 3/30 ид. ч. от имота, т. е. към момента общият дял на съделителите М. А. Л. и М. Т. Л. е 8/30 ид. ч. Това е факт, настъпил след предявяване на иска, който е от значение за спорното право и съдът е длъжен да го вземе предвид съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК. С оглед изложеното производството по делото следва да бъде прекратено по отношение на М. С. Н., тъй като същата вече на участва в съсобствеността.

Решението следва да бъде отменено в частите, в които делбеният имот е поставен в дял на съделителя А. Р. Б. и същият е осъден да заплати на останалите съделители суми за уравнение на дяловете, ведно със законната лихва от влизане на решението в сила по следните съображения:

Не е спорно по делото, че делбеният имот е неподеляем. Същият представлява жилище – първи етаж от двуетажна жилищна сграда, който е обособен като самостоятелен 3 обект.

В първоинстанционното производство съделителите М. А. Л. и М. Т. Л. са направили искане /още в първата фаза на делбата, в исковата молба/ имотът да бъде поставен в техен дял на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, като са твърдели, че при откриване на наследството са живели в имота и не разполагат с друго жилище, съответно са изразили съгласие да уравнят дяловете на останалите съделители в пари.

Съделителят А. Р. Б. е направил искане /във втората фаза на делбата, в първото о. с. з. след допускане да делбата/ имотът да бъде поставен в негов дял, тъй като притежава найголяма идеална част от имота, съответно е изразил съгласие да уравни дела на останалите съделители в пари /първоначално е направил това искане и същевременно е заявил, че ако останалите съделители не са съгласни имотът да се не постави в негов дял, не възразява имотът да бъде поставен в дял на съделителя М. А. Л., който да уравни дяловете на останалите съделители в пари, но впоследствие е заявил, че оттегля това съгласие е желае имотът да бъде поставен в негов дял/.

Първоинстанционният съд е приел /без да изложи мотиви/, че делбеният имот следва да бъде поставен в дял на съделителя А. Р. Б. на основание чл. 349, ал. 1 ГПК.

Едва в отговора на въззивната жалба съделителят А. Р. Б. е развил доводи /неоснователни, за което ще се изложат съображения в хода на настоящото изложение/, че са налице условията на чл. 349, ал. 1 ГПК за възлагане на имота на него /срокът за предявяване на такова искане е първото по делото о. с. з. след допускане на делбата, в който срок обаче искането на А. Р. Б. не се е основавало на твърдения за наличие на условията по чл. 349, ал.

1 ГПК за възлагане на имота на него/.

Само за яснота на съделителите /доколкото М. А. Л. и М. Т. Л. не претендират възлагане на основание чл. 349, ал. 1 ГПК, а А. Р. Б. се позовава на наличие по отношение на него на условията по чл. 349, ал. 1 ГПК несвоевременно/ следва да бъде разяснено, че делбеният имот не може да бъде поставен в дял на основание чл. 349, ал. 1 ГПК на никого от съделителите, тъй като не се касае за имот, представлявал СИО, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод и искането за възлагане не е направено от преживелия съпруг/бившия съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака. Доколкото /вероятно/ цялата сграда /т. е. и двата етажа/ е била СИО между Н. К. Н. и съпруга й, починал преди нея, със смъртта на съпруга СИО върху сградата е прекратена, като през 1990 г. е извършена делба между наследниците, при която в дял на Н. К. Н. е поставен първият етаж от жилищната сграда, в дял на сина й А. М. Л. /баща на съделителя М. А. Л./ е поставен вторият етаж от жилищната сграда, а останалите наследници не са имали претенции за дял или уравнение с пари. Съответно по този начин обикновената съсобственост между всички наследници върху сградата е била прекратена, а правото на собственост е трансформирано в етажна собственост с етажни собственици Н. К.

Н. и А. М. Л., на които са поставени в дялове самостоятелни обекти от сградата. След смъртта на Н. К. Н. през 2000 г. притежаваният от нея в индивидуална собственост първи етаж от жилищната сграда е наследен от наследниците й по закон от пет колена /низходящи, 4 тъй като тя е имала 5 деца/, сред които е и синът й А. М. Л. и едва след неговата смърт /през 2020 г./ неговият син М. А. Л. заедно със съпругата си е предявил иск за делба на този първи етаж.

Освен гореизложеното по отношение на направилите искане за възлагане съделители не е изпълнено и условието да нямат собствено жилище. По отношение на съделителя А. Р.

Б. /в случай, че претенцията за възлагане на основание чл. 349, ал. 1 ГПК бе предявена от него в срок/ това обстоятелство не е спорно /а са ангажирани и доказателства за притежавани от него други жилищни имоти/, по отношение на съделителите М. А. Л. и М. Т.

Л. това обстоятелство е спорно, като същото ще бъде обсъдено в хода на настоящото изложение във връзка с възлагателната претенция на тези съделители.