Определение № 822 от 12.08.2022, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 822 гр. Благоевград, 11.08.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Ангелина Бисеркова

Катя Сукалинска като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Въззивно частно гражданско дело № 20221200500638 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.122 от ГПК.

С Определение №448/20.07.2022г. по гр.д.№788/2022г. по описа на Районен съд-С. е прекратено производството по делото и е повдигната препирня за подсъдност между Районен съд-С. и Софийски районен съд.

Производството е инициирано по подадена пред Софийски районен съд молба на С. ОГН. Г., ЕГН **********, лично и в качеството й на законен представител на А.С. Н., ЕГН **********, срещу СТ. В. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес с.Н.Д., общ.С., ул.“А.П.“ №6, за налагане на мерки за защита от домашно насилие. В молбата за защита молителката изрично сочи, че към момента на подаването й не се намира на постоянния си или настоящ адрес, поради което от страх да не я намери ответника, се възползва от възможността на чл.9, ал.1 от ЗЗДН и не посочва адреса си, а единствено адреса на своя адвокат за връчване на книжа по делото.

С Определение №7232 от 22.03.2022г. по гр.д.№14741/2022г. Софийски районен съд е приел, че не е местно компетентен да разгледа молбата за защита. Изложил е съображения, че съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗЗДН компетентен да наложи мярка за защита по ЗЗДН е районният съд по постоянен или настоящ адрес на пострадалото лице, като предвидената в закона местна подсъдност била специална и за нея съдът следи служебно. В случая местно компетентен да се произнесе по молбата бил Районен съд-С., в чийто район се намирал постоянният адрес на майката и детето, независимо къде бил адресът на процесуалния представител и дали молителката ползвала процесуален способ по ЗЗДН да не сочи своя конкретен адрес. По тези съображения с Определение №7232 от 22.03.2022г. по гр.д.№14741/2022г.

СРС е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд-С., на основание чл.118, ал.2 от ГПК и чл.18 от ЗЗДН.

Това определение е обжалвано пред Софийски градски съд по реда на чл.274 във вр. с чл.121 от ГПК от молителката С. ОГН. Г., лично и в качеството й на 1 законен представител на А.С. Н.. В частната жалба са изложени доводи, че за местната подсъдност по чл.7, ал.1 от ЗЗДН съдът не следи служебно, а единствено по възражение на ответната страна, като нормата била за улеснените на пострадалия. Отправено е искане за отмяна на определението и връщане на делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

С Определение №6010/25.06.2022г. по в.ч.гр.д.№6018/2022г. на Софийски градски съд подадената частна жалба по реда на чл.121 от ГПК е оставена без уважение. Въззивната инстанция е приела, че определението на СРС за прекратяване на производството и изпращането му по компетентност на РСС. е правилно. Изложени са мотиви, че се касае за изрично посочена местна подсъдност в специален закон, която дава право на избор на пострадалото лице, но само измежду неговия постоянен и настоящ адрес, като за същата съдът следи служебно.

Районен съд-С., на който делото е изпратено по подсъдност, със свое Определение №448/20.07.2022г. по гр.д.№788/2022г. е повдигнал препирня за подсъдност между РС-С. и Софийски районен съд, предмет на разглеждане в настоящото производство. Съдът е мотивирал определението си, като е посочил, че нито в молбата за защита, нито в декларацията си към нея молителката е посочила кой е адресът й, а сезираният съд не е извършил справка в тази насока, за да приеме, че не е компетентен. Приел е, че специалната изборна местна подсъдност по ЗЗДН е предвидена в интерес и за улеснение на молителя да поиска защита в най-удобния за него съд, като в закона не било изрично предвидено, че за спазването й съдът следи служебно.

Молбата била подадена и от детето, действащо чрез законния си представител, а настоящият адрес на детето се свързвал с фактическото му пребиваване съгласно пар.1, т.15 от ДР на ЗЗДет. Доколкото липсвали данни къде фактически пребивават детето и майката, не можело да се счете, че компетентен е РС-С..

С оглед на така установеното, настоящият съдебен състав намира, че повдигнатата препирня за подсъдност следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като въпросът за подсъдността по делото е разрешен с влязъл в сила съдебен акт по чл.121 от ГПК.

В практиката на ВКС, обективирана в Решение №61/23.03.2015г. по гр.д.

№6270/2014г. на ВКС, I г.о.; Решение №162/21.12.2017г. по гр.д.№721/2017г. на ВКС, III г.о., е прието, че процесуалният закон установява система от правила, по които съдилищата извършват проверка на подсъдността по заведените за разглеждане граждански дела. Проверката на подсъдността се извършва от съда, пред който първоначално е образувано производството по реда на чл.118 и чл.119 от ГПК, като тази проверка подлежи на инстанционен контрол по реда на чл.121 от ГПК и актът, с който приключва производството, стабилизира подсъдността /каквото стабилизиране настъпва и след разрешаване на спор за подсъдност по реда на чл.122 от ГПК/. След като по-горестоящият по степен съд вече е осъществил правомощията си досежно подсъдността по реда на чл.121 или чл.122 от ГПК, този негов акт обвързва както спорещите страни, така и разглеждащите спора съдилища.

Следователно, когато спорът относно подсъдността е разрешен с определение на горестоящия съд по реда на чл.121 от ГПК по жалба на страна по делото, 2 пререшаването на този въпрос по реда на чл.122 от ГПК по инициатива на съда, комуто делото е изпратено по подсъдност, е недопустимо.

Районен съд-С. е бил длъжен да се съобрази с влязлото в сила Определение №6010/25.06.2022г. по в.ч.гр.д.№6018/2022г. на Софийски градски съд, с което въпросът за подсъдността е бил решен по реда на чл.121 от ГПК и според което РС-С. е компетентният да се произнесе по молбата съд.

Недопустимо е чрез процедурата по чл.122 от ГПК да се ревизира влязло в сила определение на горестоящия съд по чл.121 от ГПК, с което по реда на инстанционния контрол е решен въпросът за подсъдността.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че не следва да се произнася по същество на повдигнатия от Районен съд-С. спор за подсъдност, доколкото по въпроса за подсъдността е налице влязъл в сила съдебен акт.

Водим от горното, Окръжен съд-Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ повдигнатия спор за подсъдност с Определение №448/20.07.2022г. по гр.д.№788/2022г. по описа на Районен съдС. и ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№638/2022г. по описа на Окръжен съд-Благоевград.

ВРЪЩА делото на Районен съд-С. за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3