Решение № 679 от 12.06.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 679 гр. Бургас, 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20232100500720 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.258 ГПК и сл. и е образувано по повод въззивна жалба с вх.№ 2313/08.03.2023г. на БРС на Д. В. С. чрез адвокат Станимир Методиев Ченалов срещу Решение № 50/08.02.2023г. по гр.д.№ 473/2023г. по описа на РС-Несебър, с което въззивникът е осъден да заплати на ищеца по делото - Н. Д. Л., действащ чрез неговата майка и законен представител - В. В. Л., сумата в размер на 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на поставена временна татуировка на десния крак на 28.08.2019г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба -на 29.04.2022г., до окончателното изплащане на вземането. Със същото решение съдът е отхвърлил исковата претенция по чл. 45 от ЗЗД за сумата от 20 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на поставена временна татуировка на десния крак на 28.08.2019г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 29.04,2022г., до окончателното изплащане на вземането, в която част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Във въззивната жалба се твърди, че решението в осъдителната му част е неправилно, незаконосъобразно и постановено при липса на мотиви.На първо място се сочи, че съдът неправилно приел , че не е налице съпричиняване от ответника и неговите родители за настъпване на вредоносния резултат, а че само въззивникът, при една от формите на непредпазливостта - самонадеяност, със своето поведение е причинил увреждането на ищеца.Сочи се, че извършваната от ответникът дейност не 1 била правно-регламентирана, което означавало, че въпросната дейност е от естество, при която опасността за човешкото здраве и живот е минимална и не се нуждае от създаване на конкретни правила, посочващи как да се извърши определено действие.Районният съд следвало да изследва или поне на база събраните гласни доказателства да обсъди каква е обичайната практика за поставяне на временни татуировки,както и съществува ли правна регламентация и задължение /въз основа на правна норма/ ответникът да извършва изследване на всеки клиент относно наличие на вероятност за възникване на алергична реакция у потенциалния клиент. В тази връзка и при обсъждане на съдебно-медицинската експертиза намира, че РС-Несебър следвал да прецени доколко от значение за основателността на исковата молба е обстоятелството, че ищецът е получил не изгаряне, а алергична реакция; че ищецът е лекуван неправилно и че диагнозата ,поставена в медицинското заведение , е погрешна,всичко което е от значение за определяне размера на обезщетението.Освен това първоинстанционният съд не коментирал посоченото от експерта- че причиняването на допълнително физическо увреждане на лекуваното лице реално забавя оздравителния процес. На следващо място се изтъква, че районният съд не изложил мотиви, съображения и аргументи за обосноваване размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди в приетия размер от 10 000лв.,за което изтъква конкретни обстоятелства във връзка с оздравителния процес на ищеца,стандарта на живот в страната, психическият отзвук от травмата и лечението за ищеца, липса на завишен интензитет на търпените от ищеца вреди, нито някаква по-голяма продължителност на същите, която да се дължи и да е в пряка и причинна връзка с увреждането възникнало именно от проява на алергична реакция, а не на предприето неправилно лечение или причиняване на ищеца от трето лице на допълнително физическо увреждане Твърди , че по делото не било доказано от страна на ищеца наличието на причинната връзка между увреждането и възникналите вреди.Моли постановяване на решение , с което първоинстанционният акт бъде отменен и исковата претенция се отхвърли като неоснователна и се присъдят направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. В случай, че БОС приеме исковата претенция за основателна, моли размера на присъдената сума да бъде намалена с 50 до 80 % поради наличие на съпричиняване от страна на ищцовата страна. Нови доказателствени искания не се заявяват.

Въззивната жалба е допустима като предявена от процесуалнолегитимирана страна,с правен интерес да обжалва първоинстанционното решение,предявена е в законоустановения срок и с платена по сметка на БОС държавна такса.

Постъпил е писмен отговор по чл.263,ал.1 ГПК срещу въззивната жалба, предявен от В.В.Л.-Л., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.*** жк *** бл.*** вх.* ет.* ап.**, като законен представител на Н. Д. Л., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. Кирил Топалов – БАК, в който жалбата се оспорва като процесуално недопустима, а по същество като неоснователна.Изложена е фактическата обстановка по делото;

2 заявява,районният съд не е следвало да разглежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на родителите на малолетния ищец, тъй като такова възражение не било въведено в срок по чл.

131 от ГПК.Изтъква се, че ответникът като лице, осъществявало дейност с известна степен на риск, следвало да изключи възможните алергии към веществото от страна на клиента си. Вписването на възможните алергични реакции в каталог не било достатъчно, като липсвали доказателства, че към момента на поставяне на татуировката родителите са знаели за алергия на детето им към къна. Въззиваемият намира за неоснователна тезата на ответника за това , че след като не е доказано изгаряне, то твърденията на ищцовата страна са останали недоказани, тъй като според заключението на вещото лице по експертизата симптомите и лечението както при дерматит, така и при изгаряне,били идентични и нямало разлика в претърпените от ищеца травми, респективно- вредните последици, свързани с нея. Изложени са твърдения и аргументи за наличие на причинна връзка между дейността на ответника и претърпените вреди от ищеца; за липсата на съпричиняване от страна на ищеца ,както и относно размера на обезщетението на търпяните болки и страдания.Моли въззивната жалба да не бъде уважавана, а със съдебното решение БОС да потвърди първоинстанционното решение; претендира присъждане на разноските.Не се заявяват доказателствени искания.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Правното основание е чл.45 ЗЗД.

Производството по делото пред РС-Несебър е образувано по искова молба на малолетния Н. Д. Л.,предявена чрез неговата *** и законен представител В.Л.-Л., срещу ответникът Д. В. С.,с която се моли постановяване на решение за осъждане на ответника да заплати сумата от 20 лв.,представляващи имуществени вреди от извършено на 28.08.2019г. деяние и сумата от 10 000 лв.,представляващи претърпяни неимуществени вредиболки и страдания от същото деяние на 28.08.2019г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от завеждане на исковата молба до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 28.08.2019г. в село Равда на крака на ищеца малолетния Н. Л., ответникът Д. С. направил временна татуировка с къна. На 29.08.2019г. се появил мехур върху татуировката, който се спукал и впоследствие започнало да го сърби и боли.; на 30.08.2019г. временната татуировка вече била подута, твърда и имала още няколко мехура, пълни с течност.При посещение и извършен преглед в Окръжна болница-Бургас била направена превръзка на крака на ищеца, била поставена ваксина срещу тетанус и била поставена диагноза - втора степен изгаряне. На 01.09.2019г. по искане от ищцовата страна от ответника бил издаден касов бон за извършената татуировка.На 01.09.2019г.,след посещение на спешния кабинет 3 на „Пирогов“-гр.София / в около 20:00 часа/, бил извършен преглед на детето, при който била поставена диагноза - химическо изгаряне (combustion corrosive 1 %), а на 02.09.2019г. детето било оперирано по спешност. На 05.09.2019г. била извършена втора операция на детето, а на 11.09.2019г. - трета операция.

Сочи се, че операциите били сложни, болезнени и протекли при пълна упойка, а периодът за възстановяване бил дълъг и съпроводен с болки и страдания. Излага се, че на детето били предписани амбулаторни превръзки, лечебна физкултура и освобождаване от спортни дейности, вкл. тренировки по плуване - за 3 месеца. Твърди се, че детето се чувствало непълноценно, не играело с приятелите си в училище, започнало да сънува кошмари, повлияни били походката и стойката му. Освен това се провалила почивката му в периода 30.08.2019г. - 06.09.2019г. в град Ахтопол. В исковата молба се сочи, че за така сложилия се инцидент било образувано досъдебно производство,което било прекратено , но от извършена съдебно-медицинска експертиза № 440/21г. от Началник на отделение по съдебна медицина при „УМБАЛ-АД“-Бургас било установено, че такива татуси се извършвали с изкуствено създадена къна,като цвета се получавал от токсично вещество „перафенилендиамин“,който бил мощен алерген и можел да причини тежка алергична реакция, както и химическо изгаряне.По тази причина се счита, че ответникът следвало да провери детето с оглед възрастта му: дали има алергия към продукта, който е смятал да нанесе, въпреки че никъде нормативно не му било заложено като задължение и най-малкото да ги предупреди за възможните усложнения.Моли се уважаване на исковете и присъждане на разноските по делото; ангажирани са писмени и гласни доказателства, както и СМЕ.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника Д. В. С. е подаден отговор на исковата молба, с който не се оспорва, че ответникът на 28.08.2019г. е поставил татуировки на две деца, едното от които ищецът по делото - по описания в исковата молба начин. Оспорва се, че ищецът не е бил предупреден за възможните странични ефекти. Оспорва се, че на ищеца е причинено изгаряне, че възстановяването е било дълъг и болезнен процес, че детето се е затваряло в себе си и се чувствало непълноценно, че е с повлияна походка. Сочи се, че дори ответникът да дължи обезщетение, то не е в претендирания в исковата молба размер. От съда се иска да отхвърли претенциите. Претендират се разноски.

Районният съд възоснова на събраните по делото доказателства е изложил съображения за доказано поведение на ответника -поставяне на временна татуировка с къна върху кожата на малолетния ищец, в причинна връзка с което са настъпили вреди за пострадалия в областта на дясната подбедрица - „контактен дерматит“, представляващ увреждане на здравето на ищеца, изразяващо се в хипермия на увредения участък, едем, ексудат, булозни изменения на епидермиса, некротични крусти в горните или всички слоеве на дермата-т.е. в пряка причинна връзка с поведението на ответника е настъпило увреждане на здравето на ищеца и с оглед характера и степента на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които деянието е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето на 4 ищеца, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания, интензитета, продължителността и трайността на търпените болки и страдания, прогнозата за развитието в бъдеще на съответното заболяване, е намерил иска за неимуществени вреди за основателен и доказан в пълния му предявен размер от 10 000 лева.Отхвърлен е иска за имуществени вреди в размера от 20 лева, в която част решението не е обжалвано пред БОС и е влязло в сила.

Районният съд е счел за неоснователна като недоказана тезата на ответника-че ищецът е бил предупреден за възможните странични алергенни ефекти, които могат да възникнат в резултат на поставянето на татуировката.В тази връзка районният съд излага съображения- че не било достатъчно да се впишат възможните неблагоприятни последици в каталозите с рисунки на татуировки,а дължимата от ответника грижа изисквала да се извършва тест за алергии преди поставяне на всяка татуировка, особено при деца, тъй като не можело да се изисква още от ранна детска възраст родителите да са възприели всички възможни проявления на алергии, налични у децата им.Районният съд е намерил за неоснователна защитната теза на ответника- че след като не е доказано изгаряне в резултат на поставената татуировка, то ищцовите твърдения,респ.-иска за неимуществени вреди, са неоснователни .В тази връзка районният съд е намерил,че след като според заключението на вещото лице симптомите и лечението както при дерматит, така и при изгаряне, са идентични, то единствено става въпрос за разлика в конкретната медицинска диагноза, но не и в претърпяната от ищеца травма, респ. вредните последици, свързани с нея.Освен това според районния съд, била неоснователна тезата на ответникач е претърпените от ищеца вредни последици са и резултат от неправилно лечение,тъй като освен че по делото нямало доказателства за това,причинилият деликта носел пълната отговорност за обезщетяване на вредите от него. Районният съд е отбелязъл, че като преклудирано /заявено след срока за писмен отговор по исковата молба/,не следва да обсъжда възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от родителите на малолетния ищец.