Решение № 361 от 17.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 361 гр. София, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Петър Милев при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20231100507838 по описа за 2023 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по подадена от И. А. Ц. чрез особения му представител адв. Д. Ц. въззивна жалба срещу решение № 7337/10.05.2023 г., постановено по гр. д. № 64664/2021г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 62 състав, с което е уважен предявеният срещу него от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД иск с правна квалификация чл. 558 ал. 7 от КЗ.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за допуснати процесуални нарушения от съда при събиране на доказателствата и преценка на тяхната доказателствена стойност – най– вече досежно изслушаната експертиза и частните такива. Посочва, че по делото не е установено какви са действителните увреждания на автомобила, доколкото са налице противоречиви данни за това, както и как е определено обезщетението за тях, при условие, че собственикът не е искал бракуване на автомобила, а е възстановил щетите по същия, т. е. не е налице тотална щета. Счита решението за постановено при неправилно приложение на материалния закон и необосновано.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната 1 жалба от насрещната по нея страна – ГАРАНЦИОНЕН ФОНД.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Производството е образувано по искова молба на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД срещу И. А. Ц., с която е предявен иск с правно основание чл. 558, ал.

7КЗ.

Ищецът твърди, че на 14.01.2018 г. в гр. София, на кръстовището на ул.

„Тр. Танев и ул. „Ж. Илков“ е настъпило ПТП с участието на л. а. „Фолксваген Голф“ с рег. № СА **** ТК, управляван от И. А. Ц., и л. а. „Опел Корса“ с рег.

№СВ **** КА, при следния механизъм: водачът на л. а. „Фолксваген Голф“, поради движение с несъобразенa скорост, губи контрол над автомобила и удря паркирания л. а. „Опел Корса“, в причинна връзка с което на последния са нанесени щети. Твърди, че на 02.04.2018 г. на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б.

„а“ КЗ е изплатил обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 2 795 лв., с оглед на което в негова полза е възникнало регресно вземане към виновния водач. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 2 795 лв., представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение по щета № 110039/15.01.2018 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника И. А. Ц. чрез назначения особен представител адв. Ц., с който оспорва иска. Оспорва да е било налице основание за изплащане на соченото обезщетение. Счита, че не са ангажирани доказателства за плащане на сумата от 2 795 лв. Оспорва по делото да се установява реалният размер на твърдените имуществени вреди. Твърди, че обезщетението е обхванало и щети, които не са в причинна връзка с процесното ПТП. Счита, че не е била спазена процедурата по чл.558 и сл. КЗ за определяне размера, реда и начина на заплащане на обезщетение от Фонда. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва да е налице виновно поведение на водача на л. а. „Фолксваген Голф“. Оспорва да е била надлежно връчена покана за плащане. Позовава се на давност. Моли 2 съда да отхвърли предявения иск.

С решение № 7337/10.05.2023 г. е уважен предявеният иск, като И. А. Ц. е осъден да заплати на Гаранционен фонд сумата от 2795 лв., представляваща регресно вземане по щета № 110039/15.01.2018 г. за изплатено обезщетение за вреди във връзка с ПТП, настъпило на 14.01.2018 г. в гр. София, ведно със законната лихва от 09.11.2021 г. до изплащане на сумата.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо, а по същество-правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

От протокол за ПТП №1711851/14.01.2018 г., както и от наказателно постановление №18-4332-000150 се установи, че на 14.01.2018 г. е настъпило ПТП, при което е увреден л. а. „Опел Корса“ с рег. №СВ **** КА, като виновен за това е водачът на л. а. „Фолксваген Голф“ с рег. № СА **** ТК- И.

А. Ц.. Съдът приема за изяснен механизмът на ПТП, посочен в цитираните два документа, а именно „водачът на л. а. „Фолксваген Голф“, поради движение с несъобразенa скорост, губи контрол над автомобила и удря паркирания л. а.

„Опел Корса“, в причинна връзка с което на последния са нанесени щети“, 3 доколкото протоколът, представен по делото, е подписан без възражения от двамата водачи, включително самия ответник Ц., поради което се възприема като признание на неизгодно за същия обстоятелство, а и кореспондира с останалите писмени доказателства, включително наказателното постановление, за което няма данни да е обжалвано и следователно е влязло в сила.

Със заключението на вещото лице по изготвената съдебна автотехническа експертиза, неоспорено от страните, се доказа и причинната връзка между реализираното ПТП, неговия механизъм и настъпилите увреждания. Пак от същото заключение се установи и размерът на вредите, който, според заключението, е дори по-висок от реално заплатените от застрахователя. Съгласно чл. 558, ал.7 КЗ след изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 1 и 2 Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му.

Неоснователно се явява и възражението за изтекла погасителна давност, която в случая е 5годишната такава, съгласно т. 14 от ППВС № 7 от 04.10.1978 г., а течението й започва от момента на изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите лица. В случая обезщетението е изплатено на 03.04.2018 г., което обстоятелство се установява от заключението на ССЕ, с оглед което към момента на предявяване на иска – 09.11.2021 г. давността не е изтекла.

Поради изложените съображения налице са предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, а решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено като правилно.

По разноските:

Предвид неоснователността на въззивната жалба разноски за настоящото производство се следват на въззиваемото страна, но такива не са поискани.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 7337/10.05.2023 г., постановено по гр. д.

№ 64664/2021г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 62 състав, изцяло.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5