Определение № 6014 от 16.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6014 гр. София, 16.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно частно гражданско дело № 20261100502145 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба на И. Б. Г.-малолетна, действаща чрез законния си представител - майка й Е.Б.М. и същата в лично качество, чрез процесуалния си представител - адв. Д.П., с надлежно учредена представителна власт, срещу определение от 28.10.2025 г., постановено в о.с.з. по гр. дело № 30229/2025 г. по описа на СРС, 37-ми, състав, с което е прекратено производството по предявените от И. Б. Г.-малолетна, действаща чрез законния си представител - майка й Е.Б.М. срещу Б. Г.Г. иск с правно основание чл. 150 СК и от Е.Б.М. срещу Б. Г.Г. иск с правно основание 143, ал. 4 СК, поради липса на компетентност на българския съд, позовавайки се на разпоредбата на чл. 3, б“а“ от Регламент № 4/2009 г.

Със същото определение И. Б. Г.-малолетна, действаща чрез законния си представител - майка й от Е.Б.М. е осъдена да заплати на Б. Г.Г. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 600,00 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, като искането за присъждане на разноски в полза на ответника е осъдено за разликата до претендираното такова от 1800,00 лв.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение, поддържайки че българският съд е компетентен да се произнесе по исковете, доколкото ответникът е бил открит на посочения в България адрес, редовно е бил призован, не е оспорил с отговора на исковата молба компетентността на съда и е упълномощил адвокат да го представлява. Изтъква, че възражението за неподсъдност на делото е преклудирано, доколкото не е направено с отговора на исковата молба по арг. от чл. 119, ал. 3 ГПК, а в първото по делото о.с.з. от 16.09.2025 г., процесуалният представител на ответника е заявил, че няма възражения по доклада и не е направил възражение за неподсъдност. Моли съда да отмени обжалваното определение и върне делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по жалбата - Б. Г.Г. е подал отговор, с който оспорва същата по подробно изложените съображения, поддържайки че въпросът относно международната компетентност е въпрос за подведомственост, а не на подсъдност, поради което можело да бъде поставян във всеки един етап от производството, 1 аргументирайки се с чл. 15 ГПК и с разпоредбата на чл. 28 КМЧП. Сочи, че от разпита на свидетелите в съдебното заседание от 16.09.2025 г. и представените с молба от 21.10.2025 г. писмени доказателства се е установило, че има обичайно местопребиваване в Република Германия, поради което обжалваното определение е правилно.

Подадена е и частна жалба от Б. Г.Г., чрез пълномощника му – адв. И.Г., с надлежно учредена представителна власт срещу определение № 49607 от 02.12.2025 г., с което е оставена без разглеждане молбата на Б. Г.Г. за изменение на определение от 28.10.2025 г. в частта за разноските.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение, поддържайки че изводът на съда за недопустимост на молбата по чл. 248 ГПК за изменение на определение от 28.10.2025 г. в частта за разноските са неправилни. Моли разпореждането на съда да бъде отменено в обжалваната му част и делото да бъде върнато за произнасяне по същество, като му бъде предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство в производството пред СРС.

Насрещната страна по жалбата - И. Б. Г.-малолетна, действаща чрез законния си представител - майка й - Е.Б.М., е подала отговор, с който оспорва жалбата и моли съда да отхвърли жалбата.

Жалбата на И. Б. Г.-малолетна, действаща чрез законния си представител майка й Е.Б.М. и в лично качество, е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от страна, имаща правен интерес, и против подлежащ на обжалване съдебен акт, като жалбоподателите не дължат държавна такса – арг. чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК.

Съдът като взе предвид доводите на жалбоподателя, намира жалбата за основателна по следните съображения:

Производството по гр. д. 30229/2025 г. по описа на СРС, 37-ми, състав, е образувано по предявени от И. Б. Г.-малолетна, действаща чрез законния си представител - майка й Е.Б.М. срещу Б. Г.Г. иск с правно основание чл. 150 СК и от Е.Б.М. срещу Б. Г.Г. иск с правно основание 143, ал. 4 СК.

Страните не спорят, а и по делото е установено, че са български граждани, както и че И. Б. Г.-малолетна, действаща чрез законния си представител - майка й Е.Б.М. пребива и живее постоянно на територията на САЩ, а ответникът Б. Г.Г. има обичайно местопребиваване в Република Германия по смисъла на чл. 48, ал. 7 КМЧП.

Международна компетентност по дела, свързани с родителска отговорност и издръжка, са предмет на уредбата на правото на Европейския съюз, която уредба след приемането на Република България като държава-членка през януари 2007 г. има примат над вътрешното ни законодателство.

Въпpocът зa мeждyнapoднaтa ĸoмпeтeнтнocт зa paзглeждaнe нa cъдeбни cпopoвe ce peшaвa нe c oглeд нa избop нa caмo eдин възмoжeн ĸoмпeтeнтeн cъд, a нa въз ocнoвa нa пpинципa, чe cтpaнитe мoжe дa имaт възмoжнocт дa ocъщecтвят пpaвaтa cи пpeд мнoжecтвo cъдилищa в paзлични дъpжaви. Toвa e изpaз нa пpинципa, чe пpaвoтo нa дocтъп дo cъд нe cлeдвa дa ce oгpaничaвa нepaзyмнo. Πopaди тoвa ca нaлицe и мнoжecтвo възмoжни ĸoмпeтeнтнocти, ĸoитo изxoждaт oт paзлични пpивpъзĸи нa мeждyнapoдния гpaждaнcĸи пpoцec.

В конкретния случай исковата молба е била предявена пред СРС на 27.05.2025 г., като препис от исковата молба и приложенията е бил надлежно връчен лично на 2 ответника на регистрирания в Република България адрес на 05.06.2025 г. На 07.07.2025 г., своевременно, в срока по чл. 131 ГПК, ответникът Б. Г.Г., чрез пълномощника си – адв. И.Г., е подал отговор на исковата молба, с който изрично е посочил, че същата е подадена пред родово и местнокомпетентен съд.

В тази връзка следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 5 от Регламент 4/2009 от 18 декември 2008 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка, приложим в случая, предвид обичайното местопребиване на страните, е уредена мълчалива пророгация на компетентност, като е посочено, че „освен в случаите, когато компетентността произтича от други разпоредби на настоящия регламент, компетентен е съдът на държава-членка, пред който се явява ответникът. Това правило не се прилага, ако ответникът се явява, за да оспори компетентността на съда.“

Мълчаливата пророгация, за разлика от избора на съд по чл. 4 от Регламента, е приложима и в случаите на спор относно задължение за издръжка на дете, ненавършило осемнадесет години. В конкретния случай, настоящият състав на съда приема, че възражението на ответника за некомпетентен съд е следва да бъде направено, съобразно националното законодателство на Република България. В разпоредбата на чл. 119, ал. 4 ГПК е посочено, че във всички други случаи извън тези по ал. 1 - 3 възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и най-късно в срока за отговор на исковата молба. Доколкото искът за издръжка не попада в хипотезите на чл. 119, ал. 1-3 ГПК, то възражението за некомпетентност на българския съд е следвало да бъде направено от ответника в преклузивния срок за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК – арг. чл. 119, ал. 4 ГПК.

Нещо повече, в конкретния случай процесуалния представител на ответника в първото по делото о.с.з. от 16.09.2025 г. изрично е посочил, че предявената претенция е допустима и не е оспорил компетентността на съда. Ето защо и по арг. от чл. 5 от Регламента компетентността на сезирания български съд – Софийски районен съд се е стабилизирала и същият е компетентен да се произнесе по исковете. Следва да се посочи, че международната компетентност на българския съд не е свързана с подведомствеността, тъй като същата касае процесуално призната възможност на съд да се произнесе по исковата молба, с която е сезиран, какъвто е и настоящия случай.

При съобразяване на изложеното обжалваното определение следва да се отмени изцяло, а делото да бъде върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Предвид основателността на жалбата на И. Б. Г.-малолетна, действаща чрез законния си представител - майка й Е.Б.М. и от същата в лично качество, то частната жалба Б. Г.Г. се явява безпредметна и същата следва да бъде оставена без разглеждане.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ изцяло Определение от 28.10.2025 г., постановено по гр. дело № 30229/2025 г. по описа на СРС, 37-ми, състав.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на

3 съдопроизводствените действия, съобразно дадените в мотивите указания.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба на Б. Г.Г., чрез пълномощника му – адв. И.Г., с надлежно учредена представителна власт срещу определение № 49607 от 02.12.2025 г., с което е оставена без разглеждане молбата на Б. Г.Г. за изменение на определение от 28.10.2025 г. в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО,в частта, с която е оставена без разглеждане частна жалба на Б. Г.Г. срещу определение № 49607 от 02.12.2025 г., може да бъде обжалвано от жалбоподателя с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от връчване на препис от определението, а в останалата част, с която е отменено Определение от 28.10.2025 г. е окончателно и не подлежи на обжалване- арг. чл. 274, ал. 4 ГПК, вр. чл. 280, ал. 3, т.

2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4