Решение № 34 от 28.02.2023, Районен съд - Севлиево

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Севлиево, 28.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Н. Христов при участието на секретаря Силвия Ст. Станева като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело № 20224230100287 по описа за 2022 година

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Постъпила е искова молба от Ц. М. Ц., с ЕГН **********, от гр. Севлиево, **** срещу ОБЩИНА СЕВЛИЕВО, с БУЛСТАТ 000215889, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ****, представлявана от кмета *** И.Т.И..

Ищеца твърди, че от началото на 1999 г. до настоящия момент владее непрекъснато и необезпокоявано и обработва следният недвижим имот: новообразуван имот № 562.355, по плана на новообразуваните имоти на селищно образувание *** - местност „***", землище на гр. Севлиево, код по ЕКАТТЕ 65927, община Севлиево, одобрен със заповед № 309/20.07.2006 г. на Областен управител, с площ на новообразувания имот - 480.30 кв. м., вид територия - в строителни граници, определени с околовръстен полигон, при съседи на имота: 1. имот № 562.379 - Местни пътища - Община Севлиево; 2. имот №562.37, М.Ц.Ц.; 3. имот №562.38, В.Д.С., Л.П.И.; 4. имот № 562.354, Община Севлиево; 5. имот № 562.40, И.Р.И.; 6. имот № 562.35, наследници на Т.М.Ч.. На 04.12.1998 г. *** на ищеца - М.Ц.Ц. придобила правото на собственост на имот № 562.37, съседен на гореописания. Имотът бил с площ от 600 кв.м. и бил ограден изцяло и общо, заедно със съседния му гореописан новообразуван имот № 562.355, от предишния собственик, с телена ограда с циментови колове. Към момента на придобиване на имота, *** на ищеца била малолетна и ищеца започнал да обработва имота й, който бил с предназначение земеделски имот /лозе/.

Съседния му имот - № 562.355, също представлявал лозе, и от началото на 1999 г. ищеца започнал също да го обработва. През годините постоянно се грижел за имот № 562.355, като за свой имот. Когато закупил имота на името на дъщеря си, двата имота, оградени общо, представлявали лозе, имало и няколко овощни дръвчета - череша, кайсия и един орех. През 1999 г., ищеца стабилизирал оградата, като в основите положил цимент с височина около 1 двадесет сантиметра. През годините заменил циментовите колове с метални тръби.

Поддържал лозето, но лозите били стари и след четири години ги изкоренил. Изорал общо двата имота и ги засадил с люцерна. Посадил и още овощни дръвчета - сливи, ябълки и череша. Поддържал имот № 562.355, грижел се за овошките и прибирал плодовете им, косил тревните площи между тях. Никой не предявявал претенции за собственост към имот № 562.355. През всичките години упражнявал владение върху имота, без прекъсване и без спорове, необезпокоявано. Пред всички лица - собственици или държатели на съседни имоти, познати лица и др., демонстрирал намерението си да упражнява съдържанието на вещното право на владение и ползване като собственик и бил единственият собственик на имот № 562.355. Никой не се противопоставил на обстоятелството, че го третирал за свой собствен. Придобил правото на собственост върху имот № 562.355, в резултат на изтекло в негова полза десетгодишно недобросъвестно давностно владение по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС, и това било правното основание ищеца да се счита за негов собственик. В началото на 2022 г. ищеца решил да се снабди с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение по реда на чл. 587 ГПК. От съответните служби при Община Севлиево му издали удостоверение за данъчна оценка и скица на имота, от които установил, че имотът е общинска собственост, като е бил актуван с Акт за общинска собственост № 7503 от 24.01.2022 г.. Изготвил и необходимата за извършването на нотариалното производство молба – декларация, като длъжностно лице в Община Севлиево, удостоверило в молбата, че за новообразувания имот има съставен акт за общинска собственост №7503/24.01.2022 г..

Това обстоятелство било пречка за снабдяването на ищеца с нотариален акт за собственост върху имота. Оспорва акта за частна общинска собственост. Като правно основание за съставяне на акта бил посочен чл. 25, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, според чиято разпоредба „Земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост." Тази хипотеза не била осъществена. Община Севлиево нямала правно основание да актува имотите като общинска собственост. Имотът бил южна граница на имотът, който ищеца закупил на името на дъщеря си. В Нотариалния акт било записано, че на юг имотът на дъщеря му граничи с имот, собственост на Н.С.. Явно имотът, който владее, преди да бъде актуван от Община Севлиево, е бил собственост на физическо лице. Община Севлиево не е била и не може да стане собственик на посочения недвижим имот. Имотът бил собственост, придобит от ищеца по давност, в резултат на изтекло в негова полза десетгодишно недобросъвестно давностно владение. С действията си по съставяне на акт на частна общинска собственост, Община Севлиево накърнявала правото на собственост на ищеца. Въз основа на посочения акт, Община Севлиево можела всеки един момент да се разпореди с имота на ищеца.

Предвид изложеното ищеца иска постановяване на решение, с което да бъде установено със сила на пресъдено нещо по отношение на Община Севлиево, че е собственик, в резултат на недобросъвестно давностно владение, на гореописаният недвижим имот. Претендира разноски.

В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответника е представил писмен отговор. В отговора се излага, че с решение № 65/27.01.2000 2 г. на Общински съвет - Севлиево било взето решение на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 и § 4, ал. 2, 3, 4 от ЗСПЗЗ да се одобри създаването на околовръстен полигон за земите в местността „***" за 3 819 дка; „****" за 3 043, 30 дка и „***" за 5,71 дка, съгласно § 4, ал. 2 от ЗСПЗЗ. С решението било одобрено и включването в строителните граници на гр.

Севлиево за земите в местността „***" от 160 дка, съгласно § 4, ал. 3 от ЗСПЗЗ. С решение № 108/28.03.2000 г. на Общински съвет - гр. Севлиево било взето решение да се даде съгласие селищните образувания в местностите ,,***", „****" и „***" да бъдат обособени като вилна зона в землището на гр. Севлиево. С решение № 25/10.12.2003 г. на Общински съвет - гр. Севлиево било взето решение да се отмени решение № 108/28.03.2000 г. на Общински съвет - Севлиево и да се одобри създаването на селищни образувания за жилищно застрояване с малка височина, плътност и интензивност в околовръстните полигони на местностите „***", „****" и „***". Съгласно § 4, ал. 1 от ЗСППЗ, се прекратявало правото на ползване върху земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет ", а съгласно § 4, ал. 2 от ЗСППЗ, се създавали селищни образувания по реда на глава трета, раздел 11 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България върху земите по ал. 1, когато не по-малко от две трети от разположените в тях имоти са застроени. С прекратяването на правото на ползване върху земеделските земи и създаването на селищни образувания се прекъсвала придобивната давност върху имотите. Нормата на чл. 25, т. 1 от ЗАТУРБ гласяла, че „редът за създаване на ново селищно образувание е за селищните образувания с местно значение - с решение на общинския съвет по предложение на кмета на общината". Описаните процедури били вид принудително изземване на земделската земя, защото тя се трансформирала в земя за изграждане на селищни образувания. Процесните имоти с идентификатори *** и *** попадали в местността „***", поради което с изменението на устройствения план е прекратено правото на ползване върху тях, както е и прекъсната придобивната давност. Изменението на устройствения план било взето по силата на чл. 21, ал. 1, т. 11 от ЗМСМА, която норма гласяла, че „общинският съвет приема решения за създаване и одобряване на устройствени планове и техни изменения за територията на общината или за части от нея при условията и по реда на Закона за устройство на територията ". Общинските решения били публични и достъпни, като всяко лице имало възможност да се запознае с тях.

Предвид на това, предприетите действия по силата на решенията на Общински съвет - гр.

Севлиево били действия по принудително изпълнение и водели до прекъсване на давността на основание чл. 116, б. „В" от ЗЗД. С постановяването на всяко едно ново решение на Общинския съвет на гр. Севлиево, касаещо промяна на земеделските земи се прекъсвала придобивната давност и започвала да тече нова такава. Ищецът не владеел необезпокоявано имотите. Според правната теория и практика, едно владение е спокойно, когато не е установено и/или поддържано и/или оспорвано с насилие. Предприетите действия от общинската администрация довели до прекъсване на владението върху имотите и поради това, никое лице не можело да твърди, че ги е владяло необезпокоявано. С решение № 21/24.02.2010 г. на Общински съвет - гр. Севлиево било взето решение да бъде именувано 3 селищното образувание в местността „***" в землището на гр. Севлиево на селищно образувание „***". Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 18 от ЗМСМА, „Общинският съвет приема решения за именуване и преименуване на улици, площади, паркове, инженерни съоръжения, вилни зони, курорти и курортни местности и други обекти с общинско значение ". Предвид това, постановеното решение било вид сделка на управление спрямо процесните имоти, защото Общинският съвет - Севлиево предприел действия по именуване на местността, независимо от волята на собствениците. Предвид описаното, с предприетите действия на Общински съвет - Севлиево била прекъсната придобивната давност върху имота, поради което ищецът не го владял спокойно в продължение над 10 години. Със Заповед № 309/20.07.2006 г. на Областния управител - Габрово бил одобрен регистърът на новообразуваните имоти. Посочено било, че за имот № 0355 с идентификатор 6592.7562.0355 собственик е община Севлиево. На 24.01.2022 г. бил съставен Акт за частна общинска собственост № 7503/24.01.2022 г.. В т. 9 от акта било посочено, че на община Севлиево са предоставени правата по управление на имота. За да се легитимира на правно основание, предоставено й по силата на плана на новообразуваните имоти, община Севлиево издала процесния акт за общинска собственост. В скица № 9/07.01.2022 г. на новообразуван имот № 562.355 било записано, че собственик на новообразувания имот е община Севлиево. Поради това, неоснователно било твърдението, че липсва правно основание за съставянето на акта, защото община Севлиево изначално притежавала правото на собственост върху процесния имот. Видно от справка в ИКАР за имота не били открити собственици. Съгласно ЗСПЗЗ земеделската земя, която е била частна собственост, а след това е включена в трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства или в други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, се възстановявала на предишните си собственици. Ако след възстановяването на правата на собствениците останела земеделската земя, тя се стопанисвала от общината. Земята ставала общинска собственост, след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници (чл. 19 от ЗСПЗЗ). С разпоредбата на чл. 19 от ЗСПЗЗ законодателят предвидил законова фикция за принадлежност към остатъчния общински поземлен фонд на имоти, които са били собственост на физически лица, но не са били заявени за възстановявне (или по друга причина не са възстановени на предишните собственици). Неоснователна била претенцията на ищеца за придобивна давност върху процесния имот, защото общинска земя не можела да бъде придобита по давност. Ищецът твърдял, че придобил земята въз основа на недобросъвестно давностно владение, считано от 1999 г.. Твърдението било неоснователно, т.к. не настъпил ефектът на придобивната давност, поради въведената забрана за придобиване на общинска земя по давност. Ищецът сочел, че имотът е бил заграден, а след това, той е обработвал това заградено място още от 1999 год.. Недоумение будело как лицето е обработвало чужд имот, който е бил ограден с ограда, като тази ограда ограждала и имота на дъщеря му. Не ставало ясно ищецът как е манифестирал волята си по своене на имота пред другите собственици и държатели на съседните имоти. Претендира разноски.