Решение № 34 от 10.01.2020, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Административно наказателно дело 2062/2019
- Вид
- Решение № 34
- Подписан
- 10.01.2020
- В сила
- 05.02.2020
- Състав
- ВЕНЦИСЛАВ ДИМИТРОВ ВАСИЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.9 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.183 ал.7 · Закон за движението по пътищата
- чл.303 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.303 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
Р
Е Ш Е Н И Е №34 гр.Русе, 10.01.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
Районен съд ,четвърти наказателен състав в публично заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година в състав :
Районен съдия: Венцислав Василев
Съдебни заседатели : при секретаря Юлия Острева……..………………………………………………………… и в присъствието на прокурора………………………..…………………………………… Като разгледа докладваното от съдията АНД № 2062/2019г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Д.В.П. *** против Наказателно постановление № 19-1085-002427/11.09.2019г. на Началника сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр.Русе. Същият моли съда да отмени наказателното постановление, с което му е наложено наказание “глоба” в размер на 300 лв. и е лишен от ПУМПС за срок от един месец за нарушение на чл.6 ал.1 вр.чл.183 ал.7 от ЗДвП,като незаконосъобразно.
Ответникът по жалбата, редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата.
Русенската Районна прокуратура редовно призована ,не изпраща представител и не вземат становище по жалбата.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание; вместо него се явява процесуален представител, който поддържа жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е правоспособен водач на
МПС, категории „В“,“С“, „ТКТ“ и „АМ“. На 20.06.2019г. около 19,40 ч. той управлявал лек автомобил „Форд Мондео“ с ДК № ….. по ул.”Борисова ” в гр.Русе, като от нея решил да направи ляв завой към ул.“Панайот Хитов“ с цел да стигне до дома си. Към него момент ул.“Панайот Хитов“ била с въведена временна организация на движението предвид извършващите се ремонтни работи по нея. В началото на тази улица имало поставено подвижно метално пано, на което бил поставен забранителният пътен знак В2. В момента, в който жалбоподателят започнал да завива св.Д.Н., който стоял на тротоара му направил забележка за това и го снимал с мобилния си телефон. Жалбоподателят не продължил движението по ул.“Панайот Хитов“, а направил обратен завой и се върнал по ул.“Борисова“. Св.Н. изпратил сигнал и направената от него снимка на Сектор „Пътна полиция“-гр.Русе, ведно с още 12 подобни снимки на автомобили, които според него били извършили същото нарушение през същия ден. Били извършени проверки по всички сигнали и съставени АУАН на нарушителите от св.К.Д., вкл. и на жалбоподателя. Въз основа на него началникът на Сектор „Пътна полиция“ - гр.Русе издал обжалваното наказателно постановление.
Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните в хода на производството доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал2 от ЗАНН от лице, което има право на това и срещу подлежащ на обжалване акт.
Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното наказателно постановление е наложено наказание за нарушение, което не е доказано в съответствие с изискванията на чл.303 от НПК.
От разпита на актосъставителя св.К.Д., който е извършил проверка по случая се установява, че пред него св.Н., като подател на сигнала до с-р“Пътна полиция“ изобщо не е бил сигурен дали жалбоподателят е продължил движението си по ул.“Панайот Хитов“ или се е върнал обратно по ул.“Борисова“ след направената му забележка. От друга страна в съдебно заседание св.Н. изрично завява, че той не се е върнал по ул.“Борисова“, а е продължил движението си по ул.“Панайот Хитов“. В случая е налице противоречие в доказателствения материал, което не може да не бъде интерпретирано в полза на жалбоподателя. Това е така на пъро място, защото по делото няма други доказателства, вкл. и преки на поведението на жалбоподателя, вкл. и показанията на св.Н., който не е бил очевидец на ситуацията. На следващо място, но не и по значение не може да не бъде съпоставено времето, през което св.Н. е интерпретирал фактите, които е възприел – веднъж пред св.Д. и втори път в съдебно заседание. В разговора си със св.Д., който се е състоял непосредствено след твърдяното нарушение, но най-късно на 02.07.2019г., когато е съставен АУАН св.Н. е заявил, че „не може да се сети дали жалбоподателят е продължил да се движи по ул.“Панайот Хитов“ или се е върнал“. Обратно на това в съдебно заседание, около шест месеца след нарушението ,св.Н. вече е напълно сигурен, че жалбоподателят сам отместил заграждението със знака, закрепен на него и е продължил по ул.“Панайот Хитов“. При това положение съдът кредитира показанията на св.Д., които макар и да съдържат в себе си производни доказателства, тъй като той не е очевидец, а не първичните такива, съдържащи се в показанията на св.Н., депозирани в съдебно заседание. В случая е налице едно от трите допустими проявления на производните доказателства, а именно с цел проверка достоверността на първичните такива.
Отделно от това основният по делото въпрос – навлязъл ли е жалбоподателят по ул.“Панайот Хитов“ ли не – не може да се установи с никакви други доказателства ; вкл. от приложения по делото снимков материал.
От всичко гореизложено се налага извода, че няма доказателства жалбоподателят да е извършил нарушението, за което му е наложено наказание. Потвърждаването на наказателното постановление в случая би означавало да се изхожда само от предположения и хипотези, което е недопустимо както с оглед забраната по чл.303 ал.1 от НПК, така и с целта, залегната в чл.1 от ЗАНН – да се осигурят необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите.
Дори и да се приеме, че първоначално жалбоподателят е имал намерение да навлезе по ул.“Панайот Хитов“ в разрез със забраната на пътен знак В2 и въведената ВОД, премествайки паното с него, то очевидно той доброволно се е отказал да довърши нарушението, връщайки се по ул.“Борисова“ – на основание чл.9 ал.2 от ЗАНН опитът към административно нарушение не се наказва, а още повече в случая е налице доброволен отказ от довършване на нарушението.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,съдът :
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-1085-002427/11.09.2019г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр.Русе, с което на Д.В.П. с ЕГН ********** му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лв. и ЛПУМПС за срок от три месеца за нарушение по чл.183 ал.7 от ЗДвП.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.
Районен съдия :