Присъда № 3 от 08.07.2021, Районен съд - Мездра

МОТИВИ по НОХД № 2*6/2021 година по описа на Районен съд М:

Подсъдимият П. Н. К. от град С е предаден на съд от Районна прокуратура Вр. - ТО-М по обвинение за извършено престъпление по чл.343б ал.1 НК за това, че на 30.05.2021 година в град М на ул. „ГК“ пред дом № * е управлявал лек автомобил „А“ с рег. № *******, негова собственост, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 промила на хиляда, а именно 1,71 на хиляда, установено по надлежния ред с химическа експертиза – Протокол № 35/31.05.2021 година на БНТЛ при ОД МВР Вр..

В с.з. подсъдимият е заявил, че разбира в какво го обвиняват, но е отказал да даде обяснения.

Участващият по делото представител на прокуратурата поддържа обвинението така, както е възведено в обвинителния акт, като счита, че събраните писмени и гласни доказателства изцяло подкрепят изложената фактическа обстановка. По отношение вида и размера на наказанията се иска на К. да бъдат наложени предвидените лишаване от свобода и глоба в срок и размер над минимума.

Защитникът адв. А.К. от САК е изразил становище, че подсъдимият следва да бъде оправдан, тъй като събраните доказателства не установяват по безспорен начин да е извършил описаното в обвинителния акт деяние. В тази връзка се признава, че на инкриминираната дата К. действително е употребил алкохол и това обстоятелство е установено по предвидения от закона ред.

Възраженията на защитника са свързани с липсата на доказателства, подкрепящи тезата, че подсъдимият е управлявал моторното превозно средство, като се посочва, че разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели не установяват с необходимата категоричност процесният лек автомобил да е бил с работещ двигател и К. в качеството си на водач да е извършил действия с уредите за управлението му.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

П. Н. К. е правоспособен водач на МПС, като до момента е извършвал и други нарушения на правилата за движение, за които е санкциониран по реда на Закона за движението по пътищата.

На 30.05.2021 година подсъдимият П. Н. К. пристигнал в град М с личния си автомобил „А“ АЗ с регистрационен № ******. Около 1*.30 часа той паркирал моторното превозно средство срещу дом № *, напречно, на място, използвано като импровизиран паркинг, намиращ се в непосредствена близост до магазин за хранителни стоки на клуба под парка на ул. „Г. К“. На същият паркинг малко преди това свидетелят Д.П. паркирал своят лек автомобил „М“ с регистрационен № ******, като предницата му сочела към улицата. Междувременно подсъдимият употребил алкохол и около 20.30 ч. се качил в автомобила си. Той запалил двигателя, но преди да тръгне позвънил мобилният му телефон. Прозорците на автомобила били отворени и през тях 1 се чувало как К. говори високо по телефона и се кара с някого. Подсъдимият бил сам в колата. След като приключил с разговора той потеглил назад с намерение да излезе от паркинга, но не преценил разстоянието от своето моторно превозно средство до паркираният наблизо лек автомобил „М“ с регистрационен № *******. При последвалото връщане в изходна позиция със задна част на автомобила си подсъдимият ударил предната дясна част на бронята на лекия автомобил „М“. След удара К. преместил колата си с около метър напред. Бронята на другия лек автомобил се откачила и паднала на земята. Тези действия на водача били възприети от намиращите се в магазина и в заведението граждани, сред които били свидетелите Х.И. и В.П.. Те се били настанили на една от пластмасовите градински масички, разположени на верандата на хранителния магазин точно срещу паркинга. Силният шум от удара в бронята на лекият автомобил „М“ бил чут и от свидетелят ТЧ, който в този момент се намирал в магазина. Той веднага излязъл, за да види какво се случва. Тримата свидетели видели, че подсъдимият стои до лекият си автомобил „А“, като в ръката си държал бронята на другия автомобил.

Свидетелят Ч знаел, че лекият автомобил „М“ се управлява от свидетелят Д.П. и отишъл да го извика от дома му, намиращ се наблизо. П. пристигнал на паркинга и огледал пораженията по колата си. Двамата с К. започнали да обсъждат причинените щети и начина, по който същите ще бъдат заплатени.

По време на разговора свидетелят усетил мирис на алкохол от подсъдимия.

При това положение той решил да извика полицейски служители на място и подал сигнал на телефон 112. От РУ-М били изпратени свидетелите Н.М. и Я.В.. Те провели разговори с подсъдимия и свидетеля П.. П.К. обяснил на контролните органи, че не е преценил разстоянието от своята кола до лекия автомобил „М“ и по тази причина е последвал удар при движение назад. По време на разговора В. и М. също усетили мирис на алкохол у подсъдимия.

Направили им впечатление и некоординираните му движения. При това положение свидетелят М. приканил К. да бъде изпробван за алкохол. Пробата била направена с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410“ с фабр. № 0076, което отчело 1,6* промила алкохол в издишания от подсъдимия въздух.

Свидетелят М. издал на К. талон за медицинско изследване и му съставил АУАН Серия GA с № 238**0 за нарушение на чл.5 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата. Подсъдимият бил приведен във ФСМП М, където предоставил кръвна проба за анализ. Изготвен бил протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози, в който д-р В П. от ФСМП М описал състоянието, в което се намирал подсъдимия. По случая било образувано бързо производство. В хода на разследването била назначена химическа експертиза, като от заключението й, изложено в Протокол № 35/31.05.2021 година и изготвено от Г.Г. – химик в БНТЛ в ОД МВР Вр., става ясно, че в предоставената за изследване кръв, взета от К., е констатирано наличие на етилов алкохол с крайна концентрация 1,71 промила.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на 2 свидетелите Н. КР. М., ЯВ. ХР. В., В. Г. П., Х В И., Д. В. П., Т. ВЛ. Ч., както и от писмените доказателства по делото: талон за медицинско изследване /л.26/; протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози /л.16/; химическа експертиза /л.18/; справка за нарушител/водач на П. Н. К. /л.22л.23/; АУАН Серия GA № 238**0/30.05.2021 година /л.24-л.25/; справка за собствеността на МПС – лека автомобил „А“ с регистрационен № ******* /л.28/; справка за резултатите от последваща проверка на анализатори за алкохол в дъха № 328-16777/04.07.2021 година /л.2*/; заповед за прилагане на ПАМ № 21-0300-000058/30.05.2021 година /л.31/; Писмо от Агенция по вписванията – Служба по вписванията гр. М с приложена към него справка с данни за вписвания, отбелязвания и заличавания на притежавани имоти и извършени сделки с тях, собственост на П. Н. К. за периода месец май 2002 година – 31.05.2021 година /л.33-л.35/; справка за съдимост /л.41/; характеристични данни /л.43 гръб/; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /л.44/; четири броя снимков материал, заснет с техническо средство от свидетелите Н.М. и Я.В. при проверката им в град М на ул. „ГК“ пред дом № * на 30.05.2021 година /л.35-л.38 от съдебното дело/.

При така установената фактическа обстановка е видно, че подсъдимият П.К. е извършил престъпление по транспорта. Същият е действал умишлено, като от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.343б ал.1 НК. Въпреки регламентираната в чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП /ред. ДВ бр.101/16 г., в сила от 21.01.2017 г./ забраната за водач да управлява ППС под въздействие на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози, подсъдимият е сторил това с концентрация по-висока от нормативно определената – над 0,5 на хиляда, ангажираща наказателната му отговорност. От гласните доказателства по делото /показанията на свидетелите Х.И. и В.П./ безспорно се установява, че на инкриминираната дата подсъдимият е управлявал МПС.

Независимо един от друг двамата свидетели заявяват пред съда, че преди да потегли назад и да удари паркираният в близост лек автомобил „М“, моторното превозно средство на подсъдимия е било с работещ двигател. С оглед възраженията на защитника съдът намира за необходимо да отбележи, че в т.2 б.“а“ на Постановление № 1/17.01.1*83 година по н.д. № 8/1*82 година на Пленума на Върховния съд на РБ е прието, че в понятието „управление“ се включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на моторните превозни средства или машини, както и задължителните разпореждания на управомощено лице независимо дали превозното средство или машината е в покой или движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици.

Фактът, че макар и в покой по време на телефонният разговор, автомобилът е бил с работещ двигател и това дава основание на съдът да приеме, че подсъдимият е извършил действия с механизмите на своето превозно средство и на практика го е управлявал. Данни в подкрепа на този извод се откриват и в показанията на полицейските служители Н.М. и Я.В., пред които 3 подсъдимият подробно е описал своето поведение и действията си по отношение на лекия автомобил. Пред контролните органи той е заявил, че се е опитал да върне автомобила си назад, извършвайки съответната маневра, но тъй като не е преценил правилно разстоянието до паркираният наблизо друг лек автомобил, е последвал удар в него. Макар причинените имуществени щети по лекият автомобил „М“ да не са съставомерни, то същите са настъпили в резултат на движението на моторното превозно средство на подсъдимия, управлявано от него. Изхождайки от данните, съдържащи се в тази група доказателствени източници, настоящият състав приема за доказан факта, че К. е управлявал моторното превозно средство и в този смисъл не споделя доводите на защитата, изложени в тази насока. На следващо място, по безспорен начин е доказано, че подсъдимият е управлявал лекият си автомобил след употреба на алкохол. Като начало тук следва да се имат предвид показанията на свидетелят Д.П., който по време на разговора си с подсъдимия е усетил мирис на алкохол. Неговите впечатления впоследствие са били подкрепени от наблюденията на свидетелите М. и В.. В хода на устната си комуникация с К. двамата полицейски служители също са усетили мирис на алкохол, като освен това са забелязали и неговите некоординирани движения. По тази причина е последвала проверка на подсъдимия за употреба на алкохол с техническото средство „Алкотест Дрегер 7410“ с фабр. № 0076, което е отчело 1,6* промила алкохол в издишаният от К. въздух.

Предоставената от подсъдимия кръвна проба е била обект на изследване от назначената в хода на разследването химическа експертиза. Според нейното заключение, концентрацията на алкохол в кръвта на К. е 1,71 на хиляда.

Изхождайки от показанията на свидетелите М. и В., както и от писмените доказателства, събрани в хода на разследването, съдът приема, че действията на контролните органи и на медицинските лица във ФСМП М са изцяло в съответствие с предвиденият в Наредба № 1/1*.07.2017 година ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотичните вещества или техните аналози. На база обсъдените по-горе доказателствени източници този състав счита за безспорно установено, че на инкриминираната дата подсъдимият е управлявал МПС след употреба на алкохол и така е нарушил забраната, визирана в чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП /изм.и доп. ДВ бр.101/16 г. в сила от 21.01.2017 г., действаща към посочената в обвинителния акт дата/. Същият е извършил деяние, съставляващо от обективна и субективна страна престъпление по чл.343б ал.1 НК.

Причини за извършване на деянието от страна на подсъдимия са ниското правно съзнание и незачитане на установените със закон задължителни правила за безопасно движение по пътищата в Република България.

Имайки предвид събраните по делото доказателства, при определяне вида и размера на наказанията на подсъдимия, съдът взе предвид чистото му съдебно минало; материалното му положение – безработно лице, без постоянни доходи, непритежаващо недвижимо имущество и друго движимо 4 имущество извън процесното моторно превозно средство; добрите му характеристични данни, а така също характера на деянието и степента му на обществена опасност, и след като не намери основания за прилагане на чл.55 НК, при спазване разпоредбата на чл.54 НК, на основание чл.343б ал.1 НК, му налага наказания ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА и ТРИ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 250 лева в полза на Държавата.