Решение № 14641 от 15.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14641 гр. София, 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20221110107304 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.240 ЗЗД, вр.чл.6 ЗПФУР и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД.

Производството е образувано по постъпила искова молба от [***********] срещу М. С. Т. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 29581/2021 г. по описа на СРС, 43-ти състав.

В исковата молба ищецът твърди, че на 04.01.2017 г. в системата за администриране на заявки за нови кредити на дружеството постъпила заявка от името на ответника. Сочи, че подаването на заявление за кредит се извършва онлайн на сайта на дружеството -[***********] като след задължително запознаване с Общите условия на дружеството и със стандартен европейски формуляр /СЕФ/, кредитополучателят може да подаде своята заявка за кредит, като попълни сума и срок, лични данни - три имена, ЕГН, № на лична карта, дата на издаване, постоянен и настоящ адрес, електронна поща, телефонен номер, данни за доходите, месторабота, възнаграждения, трудов стаж и начин на усвояване на сумата. След това от дружеството се извършват справки относно валидността на личната карта, трудови договори, проверка относно кредитна задлъжнялост, на база на които се взема решение дали да бъде отпусната исканата сума. С кредитоискателя се провежда телефонен разговор /който се записва/, в който му се задават въпроси, свързани с неговата 1 платежоспособност. На кредитоискателя се изпраща автоматично генериран от системата на дружеството договор за потребителски кредит, погасителен план, СЕФ, Общи условия, които той получава на посочената в заявката електронна поща.

Кредитополучателят потвърждава получаването на документите посредством линк и въвеждане на цифров код. Поддържа се, че при описаната процедура на 04.01.2017 г. с ответника бил сключен договор за потребителски кредит № 000-КЗ-83080533, като уговорената сума от 300,00 лева била изплатена на ответника чрез каса на „Изипей“ АД срещу представяне на лична карта. От ищцовото дружество се поддържа, че след усвояване на горепосочената сума от страна на ответника не са постъпвали плащания по договора, поради което било подадено заявление и в ползва на дружеството издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 29581/2021 г. по описа на СРС, 43-ти състав. Тъй като заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, ищецът предявява настоящите искове за установяване на вземанията си по заповедта. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сумите, както следва: сумата от 300,00 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № 000-КЗ83080533/04.01.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; сумата от 10,33 лева, представляваща договорна лихва за периода от 04.01.2017 г. до 04.02.2017 г. и сумата от 130,58 лева, представляваща законна лихва върху главницата, дължима за периода от 05.02.2017 г. до 21.05.2021 г. Претендират се и направените разноски по заповедното и исковото производство.

В срока по чл.131 ГПК по делото е подаден отговор от назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника, в който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Изразява се становище, че претендираната законна и договорна лихви за периода до м.05.2018 г. са погасени по давност, тъй като по отношение на тях е приложима разпоредбата на чл.111, б.“в“ ЗЗД. Навеждат се и доводи за нищожност на договора поради липса на подпис от ответника в приложените към исковата молба документи. Поддържа се, че макар и електронни документи, същите не са достатъчни да докажат възникналата облигационна връзка между страните, тъй като съгласието на ответника следва се установи от изходящо от него електронно изявление, съдържащо съгласие за получаване на заемната сума срещу задължение за връщането и при посочените в договора условия. Сочи се още, че по делото няма данни при сключване на договора ответникът да е ползвал свой усъвършенстван или квалифициран електронен подпис, съгласно изискванията на чл.13, ал.1 и ал.2 ЗЕДЕП /сега ЗЕДЕУУ/. Поради липса на съгласие за сключване на договора, изразено по предвидения в закона ред, въпреки приложената разписка за извършено плащане, то сключването на процесния договор не може да се докаже.

Излага се още, че приложените записи на телефонни разговори не съставляват 2 доказателствено средство, тъй като не е поискано и не е получено съгласието на лицето, с което е воден разговора. Отделно от предходното се сочи, че от разговорите не може да се заключи, че са водени именно във връзка със сключване на процесния договор, тъй като не се коментира конкретна сума, срок, погасителни вноски, лихва разходи и др. Отделно от предходното се излагат и доводи за противоречие на договора за кредит с нормите на ЗЗП. По изложените в отговора съображения се иска отхвърляне на предявените искове, като неоснователни, недоказани и погасени по давност.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 29581/2021 г. по описа на СРС е, че по заявление на [***********] е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът – настоящ ответник да заплати на кредитора главница по договор за потребителски кредит № 000КЗ83080533/04.01.2017 в размер на 300,00 лева, ведно със законната лихва, считано от 26.05.2021г. до изплащане на вземането, договорна лихва за периода от 04.01.2017г. до 04.02.2017 г. в размер на 10,33 лева, законна лихва върху просрочената главница за периода от 05.02.2017г. до 21.05.2021 г. в размер на 130,58 лева, както и разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане от 20.12.2021 г. по ч.гр.д.№ 29581/2021 г. по описа на СРС, съдът е констатирал, че издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си по оспорената заповед. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.

По делото е представен неподписан документ с наименование договор за потребителски кредит 000-КЗ-83080533/04012017, сключен на 04.01.2017 г. между [***********] – клон София, като кредитодател и М. С. Т., ЕГН **********, като кредитополучател. В предмета на договора е посочено, че горепосоченото дружество – настоящ ищец, се задължава да предостави ва кредитополучателя – настоящ ответник, потребителски кредит в размер и при условия, посочени в договора, под условие, че подаденото от кредитополучателя заявление е одобрено от дружеството. В Приложение № 1 към договора е посочено, че предоставения кредит е в размер на 300,00 лева, за срок от 31 дни, с една погасителна вноска. Видно от погасителен план е, че като крайна дата на кредита е посочена 04.02.2017 г.

По делото са приложени Общи условия за предоставяне на потребителски кредити, за които е отразено, че са приложими към договорите за потребителски кредити на [***********] – клон София.

По делото е приложена и неподписана разписка за извършено плащане № 3

2000000117861041/04.01.2017 г., в която е посочено, че документът е генериран от ePay.bg, като в разписката е посочено, че получател е м. С. Т., сумата е 300 лв., а описанието на вземането е номера на процесния договор. По делото е приложено писмо от електронна поща, в което служител на Отдел Жалби и рекламации на Easypay потвърждава, че преводът е успешно усвоен от клиента.

По делото са приложени четири листа, без данни за автор и дата на съставяне, с наименование „“редактиране на кредит“.

По делото е приложена справка относно валидност на документ за самоличност, без данни за лицето, на което е този документ, справка относно здравноосигурителен статус на ответника и удостоверение за кредитна задлъжнялост на последния, издадено от ЦКР при БНБ на 04.01.2017 г.

Други относими и допустими доказателства не са представени.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По предявения като главен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр.чл.79, ал.1, във вр. чл.240 ЗЗД, вр.чл.6 ЗПФУР, в тежест на ищеца бе при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на облигационно правоотношение между него и ответника по силата на сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние, по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума; настъпил падеж и конкретния размер на дълга, който се претендира.

Настоящият съд намира, че в хода на производството ищецът не проведе пълно и главно доказване на първата от горепосочените предпоставки, а именно – наличие на валидно облигационно правоотношение между него и ответника.

Действително, съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, "средство за комуникация от разстояние " е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца твърдения за методите на сключване на процесния договор, правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения нормативен акт.

В конкретния случай, по делото не са представени доказателства, че ответникът е подал заявка за кредит до ищцовото дружество така, както се твърди в исковата 4 молба и е предвидено в ОУ на дружеството – т.1.8.3. Съгласно т.2.6 от ОУ на дружеството, сключването на договора за потребителски кредит става по инициатива на клиента, който попълва формуляр за кандидатстване (искане за потребителски кредит). Подобно искане/формуляр по делото не е представено.

Следва да се има предвид, че за да се приеме, че договорът е произвел действие между страните, следва да се установи, съобразно приетия от страните начин на комуникация, че са изпълнени изискванията ЗПФУР, т.е. че задължителната за сключване на договора информация е достигнала до потребителя. В случая, по делото отново не са представени доказателства в тази насока. По делото няма данни ищецът да е изпълнил предвидената в т.2.12 от ОУ процедура, съгласно която в случай, че клиентът е одобрен, едновременно с уведомлението за съгласието си, изпраща на посочената във формуляра за кандидатстване електронна поща Договора за потребителски кредит, заедно с Общите условия и Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

Съгласно чл.10 ал.1 ЗПФУР, преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да го уведоми своевременно за всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и да му предостави информацията по чл. 8 и чл. 9 на хартиен или на друг, траен носител, достъпен за потребителя.

Според трайната и непротиворечива съдебна практика, разпоредбата на чл.3, ал.2 ЗЕДЕУУ приравнява електронния документ на писмения му аналог, поради което връчването на писмените изявления следва да намери приложение и относно електронните документи. В конкретния случай, с оглед предвиденото в чл. 6 и чл. 7 от същия закон следва, че релевантният момент за преценка на последиците от изявленията, служебната информация и прикачени файлове, е получаването на електронната поща. С постъпването на цялата тази електронна информация, на електронните адреси на страните се счита, че всяко изявление и/или съответния прикачен документ са приети от адресата – чл. 10 ЗЕДЕУУ. Без значение е дали или кога е отворено съобщението – съдържанието му се счита за узнато от адресата от датата на постъпването, съответно от изтеглянето на електронния документ.