Определение № 1468 от 15.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1468 гр. София, 15.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вилислава Янч. Ангелова като разгледа докладваното от Вилислава Янч. Ангелова Частно наказателно дело № 20261100201672 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.213, ал.4 и следв. от НПК.

Образувано е по жалба от М. М. срещу постановление от 19.02.2026г. на Апелативна прокуратура - София, с което е потвърдено постановление на Софийска градска прокуратура от 27.01.2026г. за отказ да се образува наказателно производство по преписка № 19742/2025г. по описа на СГП.

Направено е искане за отмяна на постановлението.

В жалбата се излагат твърдения за необоснованост и незаконосъобразност на постановлението, както и постановяване на същото при непълна и формална проверка на фактите.

След запознаване с материалите по делото и изложените съображения, съдът установи следното:

Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок и изхожда от легитимирано лице, а именно лицето, подало сигнала с твърдения за извършено престъпление, поради което се явява процесуално допустима, като прокурорският отказ е да образува досъдебно производство за извършено престъпление от длъжностно лице, а именно Директора на Изпълнителна агенция „Медицински контрол“,.

За пълнота следва да бъде отбелязано, че съгласно нормата на чл.213, ал.4 от НПК обект на съдебен контрол е единствено постановлението на първоинстанционния прокурор, с което е отказано образуване на наказателно производство, а не и това на горестоящия прокурор, с което постановеният отказ е бил потвърден, но с оглед съдържанието на жалбата, настоящият състав приема, че по същество същата е насочена именно към отказа на СГП за образуване на досъдебно производство.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

Прокурорската преписка № 19742/2025г. по описа на СГП е образувана образувана по повод сигнал на М. Б. М., с твърдение за извършване на 1 неправомерни действия от страна на Директора на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ и по-конкретно бездействие във връзка с подаден от жалбоподателя сигнал за липса на достъп до надеждна и своевременна медицинска помощ, което деяние е извършено в периода от началото на 2025г. до момента на подаване на сигнала. За да откаже да образува досъдебно производство, представителят на СГП е приел, че в сигнала липсват конкретни данни за извършено престъпление от общ характер, след като е била извършена необходимата проверка по реда на чл.145, ал.1 от ЗСВ, чийто срок дори е бил удължен, на основание ал.2 от същия текст, за да бъдат извършени всички обективно възможни действия по събиране на данни. В хода на проверката са приложени справки, писма, констативни протоколи, приобщени са значителни по обем копия на документи.

С постановление на прокурор при СГП от 27.01.2026г. е било отказано образуването на досъдебно производство по преписката със становище, че не са налице достатъчно данни, от които би могло да се направи основателно предположение, че е било извършено престъпление, тоест не се установява извършването на престъпление от общ характер. Отказът е бил обжалван по реда на инстанционния контрол и същият е потвърден с постановление на прокурор при САП от 19.02.2026г.

Съдът констатира, че в постановленията на прокурорите от СГП и САП е направен анализ на установените факти и правилно е достигнато до извода, че няма данни за извършено престъпление. И в двата акта не само подробно са изложени относимите факти, но е извършен и коректният им анализ в контекста на правото, с който съдът се солидаризира напълно.

В конкретния случай, след възлагане и извършване на предварителна проверка, е установено, че наведените в сигнала твърдения за бездействие на служители при Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ са изцяло опровергани, като правилно е отбелязано, че субективното недоволство на ползвателя на медицинска услуга е ирелевантен въпрос.

Прокурорът от САП е отговорил аргументирано и подробно на изложените в жалбата на М. оплаквания, отделил е внимание на всяко едно от тях, като правилно е изтъкнал, че служителите на ИА „Медицински надзор“ са извършвали необходимите проверки по подаваните от жалбоподателя сигнали, при които не са констатирани нарушения на медицинските стандарти при лечението на последния, както и че установената фактическа обстановка в Постановлението от 27.01.2026г., базирана на извършената проверка по реда на чл.145, ал.1, т.3 от ЗСВ, с която се солидализира напълно, не води до извод за осъществен от обективна страна състав на престъпление.

Подадената в СГС жалба по своето съдържание е сходна с жалбата, подадена до САП, като жалбоподателят не излага нови оплаквания и е игнорирал аргументите на прокурора от САП.

Съдът намери, че на всички поставени от жалбоподателя въпроси е отговорено ясно, недвусмислено, аргументирано и обосновано, като 2 аргументите на СГП, доразвити в постановлението на САП, се споделят изцяло от настоящия съд.

По тези съображения, съдът не намира за нужно да преповтаря всичко вече изложено, а други основания за отмяна на атакувания прокурорски акт не са налице.

Правилно е констатирана липсата на законовите предпоставки за образуване на досъдебно производство, тъй като не са установени достатъчно данни за извършено престъпление по смисъла на чл.207, ал.1 от НПК. В настоящия случай съдът намира, че е проведена пълна и всестранна проверка, като са използвани всички способи и събрани всички относими данни, в резултат на което правилно е формиран извод, че не е извършено престъпление от общ характер.

В допълнение следва да се посочи, че постановленията за отказ от образуване на наказателно производство подлежат на съдебен контрол, но само в изрично регламентираните случаи, при водени разследвания за престъпления по НК, изчерпателно изброени в чл.213, ал.4 от НПК. В случая, по описаното в жалбата, не се установяват действия на твърдените за извършители лица – директора на ИА „Медицински надзор“ или нейни служители, както и служители от други държавни институции, които да могат да се обхванат от текстовете на НК, изброени в чл.213, ал.4 от НПК.

Инстанционен контрол е извършен, завършвайки с постановление на прокурор при САП. Настоящият състав се солидализира с изводите на последния, който в постановлението си сочи, че няма данни за извършено престъпление от общ характер.

При така установеното, съдът намира, че обжалваното постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 213, ал. 5 от НПК, СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление на Софийска градска прокуратура от 27.01.2026г. за отказ да се образува наказателно производство по преписка № 19742/2025г. по описа на СГП, потвърдено с Постановление на Софийска Апелативна прокуратура от 19.02.2026г. по преписка № 331/2026г. по описа на САП.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

Препис от определението да се връчи на жалбоподателя М. Б. М..

Препис от определението, ведно с материалите по преписката да се изпратят на СГП.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3