Решение № 208 от 12.06.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Пловдив, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Миглена Площакова при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска като разгледа докладваното от Миглена Площакова Въззивно търговско дело № 20265001000193 по описа за 2026 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Въззивно търговско дело № 193/2026 год. по описа на АС – Пловдив е образувано въз основа на три въззивни жалби и една частна въззивна жалба.

1 . / Въззивна жалба с вх. № 27969/06.08.2025 год . е подадена от ищеца в първоинстанционното производство „Банка ДСК“ АД против решение № 327/15.07.2025 год., постановено по т.д. № 149/2022 год. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта, с която частично е отхвърлен искът на „Банка ДСК“ АД за присъждане на претендираната главница над присъдения размер от 23 469,96 лв. до сумата 33 497,72 лв., т.е. за сумата 10027,76 лв.

Настоява се оспорената част от решението да бъде отменена и вместо нея да бъде постановено друго, с което да бъде уважен иска на банката за главница до и за сумата 10027,76 лв., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното плащане.

Решението, в частта, с която искът за главница е отхвърлен за разликата над сумата 33 497,72 лева до пълния претендиран в първоинстанционното производство размер от 35 544,07 лв. не се обжалва и е влязло в законна сила.

В жалбата са развити съображенията на банката-жалбоподател, поради които счита решението в оспорената част за незаконосъобразно. Смята 1 за необоснован извода, че клауза в договора, предвиждаща капитализация на договорната лихва върху усвоената сума през гратисния период, е недействителна, а понятията капитализация на лихви и анатоцизъм не са тъждествени. Наред с това, дори клаузата да бе недействителна, то приложима би била разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и частичната недействителност не би повлякла след себе си недействителност на целия договор. Претендират се разноските в исковото производство пред всички инстанции в това число юрисконсултско възнаграждение в размер съгласно Наредбата за заплащане на правната помощ.

В отговора на въззивната жалба, подаден от ответника в първоинстанционното производство, същата е оспорена като неоснователна.

2./ Подадена е въззивна жалба с вх. № 35186/13.10.2025 год. и от адвокат Ж. Б.-Н., действаща в качеството й на особен представител на ответника в първоинстанционното производство А.-Х.Ю.. Същата е уточнена с молба вх. № 4435/11.05.2026 год. Жалбоподателят счита, че постановеното първоинстанционно решение е неправилно и незаконосъобразно. Обосновава довод, че договорът за студентски кредит е нищожен и ответникът дължи да върне на банката само непогасената главница.

Настоява с решението на въззивния съд да бъде определен размер на възнаграждението за особен представител за първа инстанция, съобразен с размера по Наредбата за адвокатските възнаграждения и размера на иска, тъй като делото се отличава с фактическа и правна сложност.

В подадения от „Банка ДСК“ АД отговор на въззивната жалба, дружеството излага мотивите, поради които счита жалбата, подадена от особения представител на ответника, за неоснователна и се настоява същата да бъде оставена без уважение.

3./ Постъпила е и въззивна жалба с вх. № 7707/26.02.2026 год . от особения представител на ответника срещу решение № 36/29.01.2026 год., с което постановеното решение № 327/15.07.2025 год. е допълнено, като след думите „ведно с обезщетение за забава“ е допълнено „в размер на законната лихва“. С посочената жалба се настоява оспореното решение да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно и „неоснователно“.

Отговор на тази жалба не е постъпил от насрещната страна.

4./ Постъпила е частна жалба с вх. № 5708/12.02.2025 год., подадена от адв. Ж. Б.-Н., действаща като особен представител на ответника по делото А.-Х.Ю., против определение № 142/29.01.2026 год., постановено в производство по чл. 248 ГПК, с което е оставено без уважение искането на адв. Н. за изменение на решение № 327/15.07.2025 год. в частта за разноските досежно размера на адвокатското възнаграждение, определено за осъществено процесуално представителство като особен представител на ответника, обективирано във въззивна жалба вх. № 35186/13.10.2025 год.

Жалбоподателят счита атакуваното определение за неправилно и незаконосъобразно и настоява да бъде определен размер на адвокатско възнаграждение за особен представител пред първа инстанция съгласно 2 разясненията, дадени в т. 6 от ТР № 6/06.11.2013 год. на ОСГТК на ВКС.

В подадения отговор от „Банка ДСК“ АД дружеството заявява, че счита подадената частна жалба за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ след запознаване с данните по делото, с акта, предмет на обжалване и обсъди събраните по делото доказателства намери за установено следното:

На 12.04.2021 г. в Окръжен съд - Благоевград е постъпила искова молба, подадена от „БАНКА ДСК“ АД против А.-Х.Ю., с която са предявени обективно съединени осъдителни искове, които са квалифицирани от ищеца по чл. 430 от ТЗ, вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

Впоследствие, с определение № 83/17.02.2022 год. производството по делото пред ОС – Благоевград е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на ОС – Пловдив, пред който е образувано на 14.03.2022 год. под № 149/2022 год.

Ищецът „БАНКА ДСК“ АД е изложил твърдения, че на 28.11.2013 г. между нея, в качеството й на кредитор, и кредитополучателя А.-Х.Ю. е сключен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти /ЗКСД/, по силата на който Банката се задължила да предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 78233,20 лева за заплащане на такси за обучение в университет. Към Договора за кредит били приложени Общи условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, подписани от кредитополучателя, представляващи неразделна част от сключения договор за кредит. Срокът за издължаване на кредита бил 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период, като съгласно чл. 3 от Договора, гратисният период за издължаване на главницата и лихвата по кредита обхващал времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съобразно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен. Крайният срок за полагане на последния държавен изпит по специалност “М.“, в която ответникът се е обучавал, изтекъл на 30.09.2019 г. Ето защо, ищецът твърди, че първата падежна дата, е 28.10.2020 г., като кредитът е следвало да се погасява на 120 равни месечни вноски. Ищецът твърди, че към датата на предявяване на исковата молба е налице неизпълнение при погасяването на 6 месечни вноски, поради което с предявяването й, на основание чл. 17.2 от Общите условия във връзка с чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, упражнява потестативното си право да обяви задължението по договора за предсрочно и изцяло изискуемо.

Предвид изложеното Ищецът е отправил искане към съда да се постанови решение, с което да се осъди А.-Х.Ю. (***) да заплати на “Банка ДСК” АД дължимите суми по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 28.11.2013 г., както следва:

- главница в размер на 35 544.07 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.04.2021 год. до окончателното й изплащане;

- сумата 1 349,63 лева - договорна (възнаградителна) лихва за периода от 28.10.2020 г. до 11.04.2021 г.;

- сумата 29,76 лева - лихва за забава за периода от 28.10.2020 г. до 11.04.2021 г.

Претендирани са направените разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП във връзка с чл.

25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Ответникът по делото е бил призоваван на известните по делото адреси в РБ и във Великобритания, но призовките не са достигнали до него. Назначен му е особен 3 представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, от който е постъпил писмен отговор, с който предявените искове са оспорени по основание и размер. Акцентира се, че според представените справки на МУ – Пловдив било видно, че А.-Х.Ю. е записал 9 семестъра, последният от които бил в пети курс за 2020/2021 год. и срокът за полагане на последния държавен изпит бил 30.09.2021 год. Погасителният план бил подписан от ответника, но липсвали данни правилата след таблицата да са му преведени от преводач. В хода по същество заявява, че счита кредита за предсрочно изискуем от 13.01.2021 год.

След събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства, първоинстанционният Окръжен съд - Пловдив е постановил решение № 327/15.07.2025 год.

В него исковете са квалифицирани по чл. 430 ТЗ, вр. чл. 16 ЗКСД, чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД. В решението е прието за безспорно сключването на процесния договор при общи условия.

Прието е, че клаузата на т. 10.2. от общите условия, предвиждаща, че начислените през гратисния период лихви се прибавят към главницата, противоречи на закона, поради което не се дължи тази част от претендирата главница, която съставлява прибавени лихви. Приел е, че дължимата главница е в размер единствено на усвоените суми - 23 469,96 лв., и е постановил решението си в следния смисъл: осъдил е ответника да заплати на „Банка ДСК“ АД следните суми: сумата 23 469.96 лева, представляваща усвоена и непогасена главница по Договор от 28.11.2013 г., ведно с обезщетение за забава от 11.03.2024 год. /датата на настъпването на предсрочната изискуемост/ до окончателното изплащане, като за разликата до пълния размер от 35 544.07 лева е отхвърлен иска, както е отхвърлен и иска за заплащане на обезщетение за забава върху сумата от 23 469.96 лева за периода 12.04.2021 г. - 10.03.2024 г.; сумата 871.65 лева, представляваща договорна лихва за периода 28.09.2020 г. 09.04.2021 г., като за разликата до пълния размер от 1349.63 лева е отхвърлен иска;

- сумата 19.77 лева, представляваща санкционна лихва за периода 28.10.2020 г. 11.04.2021 г., като за разликата до пълния предявен размер от 29.76лева е отхвърлен иска;

- сумата 3 018.32 лева, представляваща разноски по делото.

С решение рег. № 36/29.01.2026 год., постановено по реда на чл. 250 ГПК, е уважена молбата на ищеца вх. № 29678/25.08.2025 год. и е допълнено първоначалното решение № 327/15.07.2025 год., като в диспозитива след думите “обезщетение за забава“ се допълва „в размер на законната лихва“.

С определение № 1049/15.07.2025 год. е оставено без уважение искането на особения представител на ответника, съдържащо се в постъпилата въззивна жалба, за завишаване на първоначално определеното възнаграждение и е постановено на особения представител да се издаде РКО за сумата 1800 лева, който е получен от адв. Б. на 04.09.2025 год.

С определение рег. № 142/29.01.2026 год. е оставено без уважение искането на адв. Ж.

Б. – Н. за изменение на решение № 327/15.07.2025 год. в частта за разноските, досежно размера на адвокатското възнаграждение, определено за осъществяване на процесуално представителство като особен представител на ответника А.-Х.Ю., обективирано във въззивна жалба вх. № 35186/13.10.2025 год.

Според разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с оглед посоченото в жалбата.

Едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не е подписано или не е постановено в предвидената от 4 закона писмена форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища. В случая описаните по-горе предпоставки не са налице, вкл. и тази, касаеща компетентността на българския съд.