Решение № 18221 от 06.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18221 гр. С, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110169332 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от А. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С, община С, ж.к.„С Т“ № ... със съдебен адрес: гр.П, бул. „П Ш“ №81 ет.3, ап. Б, против "К" ЕАД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. "В" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "Б", представлявано от С Р Я и против „Ай тръст" ЕООД, ЕИК: ..., гр. С, гр. С, бул, "В" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "Б", представлявано от И М Ш, с искане за обявяване на недействителност по отношение на договор за потребителски кредит №.../15.09.2022г., сключен с „К“ ЕАД, като нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл.4.1 от Договор за потребителски кредит №.../15.09.2022г. е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2, вр.с чл.19 ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП, а така също, че Договор за поръчителство от 15.09.2022., сключен с „А Т“ ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1, пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26, ал.1, пр.2, вр.с чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че на 15.09.2022г. сключил с „К“ ЕАД договор за потребителски кредит №... за сума в размер на 6 000 лева, при лихвен процент от 20,00% и годишен процент на разходите от 21,94%, който следвало да бъде погасен на 24 вноски, а общата дължима сума за погасяване била в размер на 8 333,49 лева. Поддържа, че на основание чл.

4.1 от процесния договор за кредит и с цел да бъде обезпечен, ищецът сключил договор за поръчителство с дружеството „А Т“ ЕООД, по силата на който следвало да заплати 1 възнаграждение в размер на 5 948,49 лева.

Счита, че договор за потребителски кредит №... от 15.09.2022г. е нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК вр. чл.11 и чл.19, ал.4 ЗПК. Намира, че договорът за поръчителство, сключен с „А Т“ ЕООД също е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр.3 ЗЗД вр. чл.143, ал.1 и чл.146 ЗЗП.

Сочи, че договорът за кредит е недействителен на специалните основания по чл. 22 ЗПК, тъй като липсвали каквито и да е условия за прилагането на годишен лихвен процент.

Липсвало посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок на кредита или е променлив. Не бил посочен какъв е общият размер на възнаградителна лихва за целия период на договора и какво е съотношението му с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговарял на действително прилагания от заемодателя.

На следващо място, погасителният план не отговарял на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.

Поддържа, че в договора за кредит липсва методика на формиране на ГПР по кредита, като не било ясно какво точно е включено в процента на ГПР освен лихвата, доколкото била предвидена дължимостта на такса гарант.

Сочи, че след като кредиторът, при формиране на цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем начин да посочи какво е включено в тях. Поради което договорът бил нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Сочи, че договорът за кредит бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като сумата, която се претендирала по договора за поръчителство, не била включена в ГПР и ГЛП. Счита, че с предвиждането за заплащане на сумата по договора за поръчителство, се заобикаляла и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Твърди, че едноличен собственик на капитала на „А Т“ ЕООД е „К“ АД, като основна дейност на ответника е гаранционни сделки. Печалбата на „А Т“ ЕООД се разпределяла в полза на „К“ АД. Поради което със сключването на договора за поръчителство се целяло заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговаряло възнаграждение, което в последствие щяло да бъде разпределено като печалба на „К“ АД. Твърди, че се цели единствено допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което било уговорено по друго правоотношение с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което водело до недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство.

Счита, че посочването в договора на размера на ГПР представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП.

В условия на евентуалност счита, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит №... от 15.09.2022г. е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП.

Намира, че договорът за поръчителство от 15.09.2022г. също е нищожен, поради 2 накърняване на добрите нрави, тъй като се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Твърди, че е налице липса на еквивалентност, тъй като сумата, която се претендира по договора за поръчителство е в размер на над 100 % от сумата на отпуснатия кредит.

Отделно от това сумата за поръчител се заплащала без кредитополучателя да получава нищо насреща, напротив, бил принуден да сключи договор за предоставяне на поръчителство и то с предварително избрано от заемателя дружество, за да му бъде отпуснат кредит.

На следващо място, твърди, че договорът за поръчителство е нищожен, поради това че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Счита, че договорът за поръчителство е недействителен и на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗП и ал. 2, т. 19 ЗЗП. Сочи, че договорът не е разбираем и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора.

В срока за отговор, ответниците по делото са депозирали такива, в които се съдържат доводи по допустимостта и основателността на предявените искове.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „А Т“ ЕООД оспорва предявените искове по подробно изложени съображения. Признава, че между ищеца и „А Т“ ЕООД бил сключен договор за предоставяне на поръчителство от 15.09.2022г., по силата на който „А Т“ ЕООД се задължило да поеме солидарно с ищеца дълга му към „К“ ЕАД съгласно договора за потребителски кредит.

Възразява изцяло срещу твърденията на ищеца, че процесните договори за кредит и договор за предоставяне на поръчителство са нищожни на посочените основания.

Сочи, че договорът за предоставяне на поръчителство е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД, както и че възнаграждението по договора не попада в хипотезата на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, защото за ищцата не било задължително да сключи договора за предоставяне на поръчителство с „А Т“ ЕООД.

Сочи, че собствеността на капитала на дружеството не води автоматично до правонарушение.

Предвид изложеното моли съда да приеме, че предявените искове са неоснователни и съответно да бъдат отхвърлени като такива. Моли да бъдат присъдени и разноските по делото, ведно с юрисконсулстско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „К“ ЕАД, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по подробно изложени съображения.

Признава, че между ищеца и „К“ ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит от 15.09.2022г., като твърди, че усвоената сума по договора била в размер на 6 789,12 лв. при ГЛП 20,00% и ГПР в размер на 21,94%, който следвало да бъде върнат от ищеца на 24 3 месечни вноски, като общата дължима сума по кредита възлизала на сумата от 8 333,49 лв.

Оспорва, че договорът за кредит нарушава чл. 11, ал. 1, т. 9, и 11 ЗПК. Поддържат, че погасителният план има изискуемото се по ЗПК съдържание.

Оспорва, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство е задължително условие за получаване на кредит, както и че дружеството не ограничава клиентите си да избират необезпечени кредити, като чл. 4, ал. 3 изрично регламентирал възможността за сключване на необезпечен кредит. Не било задължително за ищеца да избере сключването на договор с дружеството-гарант, което било посочено и в Общите условия към договора за кредит и в самия договор за кредит.

Оспорват, че вземанията на „А Т“ ЕООД следвало да се включат в ГПР съгласно чл.

19 ЗПК.

Твърдят, че договорът за предоставяне на поръчителство е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 ЗЗД, като „К“ ЕАД не е страна по договора.

Оспорват като неоснователни твърденията за нарушение на изискванията за добросъвестност, справедливост, неравновесие в правата на страните и на добрите нрави при договора за предоставяне на поръчителство.

Твърди, че ищцата е можела да се откаже от договора, без да дължи обезщетение или неустойка.

Счита, че наличието на свързаност между „К“ ЕАД и „А Т“ ЕООД само по себе си не води до „скрито оскъпяване на кредита“.

Предвид изложеното моли съда да приеме, че предявените искове са неоснователни и съответно да бъдат отхвърлени като такива. Моли да бъдат присъдени и разноските по делото, ведно с юрисконсулстско възнаграждение.

В срока за отговор ответникът „К“ ЕАД предявява насрещен осъдителен иск срещу срещу А. В. М. за заплащане на сумата от 1 589,14 лева, представляваща падежирала главница за периода от 20.10.2022 г. до 20.04.2023 г., дължима по договор за потребителски кредит №.../15.09.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 03.05.2023г. до окончателното плащане, а в условията на евентуалност в случай че договорът бъде прогласен за нищожен, „К“ ЕАД, предявява срещу А. В. М. осъдителен иск за сумата 6 789,12 лева, представляваща чистата стойност на кредита по Договор за потребителски кредит № №.../15.09.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 03.05.2023г. до окончателното плащане.

Поддържа, че на 15.09.2022г. А. В. М. сключила с „К“ ЕАД договор за кредит за сумата в размер на 6789,12 лева, която следвало да бъде върната на 24 месечни вноски до 20.09.2024г. Твърди, че до датата на подаване на насрещната искова молба са падежирали 7 вноски по кредита за периода от 20.10.2022 г. до 20.04.2023 г. в общ размер на 2 304,04 лв., от които 1589,14 лв. – главница и 714, 90 лв. – договорна възнаградителна лихва, като кредитополучателят не бил погасил нито една от падежиралите вноски. Ето защо предявява 4 настоящите искове, като претендира и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещните искове е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените насрещни искове по основание и размер. Моли за разсрочване на изпълнението на търсената сума. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски.

В съдебно заседание страните н е се явяват и не се представляват. Вземат писмено становище по съществото на спора.

По делото са ангажирани писмени доказателства.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените главни искове са установителни с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26 ЗЗД, а насрещният иск е осъдителен с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК и евентуално чл.23 ЗПК;

За основателността на главния иск, в тежест на ищеца е да докаже, че оспорените договори са нищожни на заявените в исковата молба основания, а именно противоречие на закона и противоречие на добрите нрави.

Страните не спорят, а и от представените писмени доказателства се установява, че „К“ ЕАД и ищеца А. В. М., са обвързани от облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит №..., сключен на 15.09.2022 г. по силата на който на ищеца е предоставена в заем сумата от 6000.00 лв. Уговореният лихвен процент е 20.00%, а годишния процент на разходите 21.94%. Предоставената сума следва да бъде върната на 24 месечни вноски, всяка от които в размер, посочен в приложения погасителен план.