Решение № 590 от 25.10.2021, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 590 гр. Сливен, 25.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мария Д. Каранашева при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело № 20212230101069 по описа за 2021 година

В исковата молба ищцовото дружество твърди, че е извършвало доставяне на питейна вода на адреса на ответника, за периода от 1.02.2019г. до 30.09.2020 г., на стойност 212.98 лева - главница, като върху доставките на питейна вода за този период е начислена мораторна лихва в размер на 15.71лева, начислена към 3.11.2020 г.

Поискано е да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество главница за периода от 1.02.2019г. до 30.09.2020 г., на стойност 212.98 лева главница, като върху доставките на питейна вода за този период е начислена мораторна лихва в размер на 15.71лева, начислена към 3.11.2020 г. за имот находящ се в гр.С............ .

Направена е претенция за присъждане на разноските по делото и разноските направени в заповедното производство.

Съдът е квалифицирал така предявения главен положителен установителен иск, като такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1, т.2 от ГПК, във вр. чл.

124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 200 ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 208 ал. 1 от ЗЗД.

Съдът е квалифицирал така предявения акцесорен положителен установителен иск, като такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1,т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Указано е на ищцовото дружество, че доказателствената тежест по отношение на доставянето и консумирането на питейна вода за периода от 1.02.2019г. до 30.09.2020 г., на 1 посочения в исковата молба адрес, присъединяването на абоната към водопреносната мрежа, правилното и законосъобразно начисляване на сумите,че абоната е собственик или ползвател на имота, , е тяхна.

В едномесечния срок за отговор, отговор от назначения особен представел на ответника е постъпил.

В отговора е посочено, че предявения иск е допустим, но неоснователен.Направено е възражение, че не е доказана собствеността на имота, че партидата е на името на ответника и не може да се направи извод, че действително ответницата дължи претендираните суми.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, явява се адв.К., който моли да бъдат уважени предявените искове и да бъдат присъдени на доверителя му направените по делото разноски.

В съдебно заседание, ответника редовно призован, не се явява.

Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С констативен протокол от 18.06.2019г. служителите на ВИК са посетили адреса гр.С............ титуляр Г. М. Ч. и е отразено , че адреса е посетен няколко пъти и няма достъп.

От извлечението от сметка, приложено по заповедното производство и от 20броя фактури в оригинал се установява, че на ответника са начислени за периода от 1.02.2019г. до 30.09.2020 г. количества за консумирана и доставена вода на стойност 212.98 лева и мораторна лихва в размер на 15.71лева, начислена към 3.11.2020 г.

От удостоверение за декларирани данни се установява, че Ф.Ж. Ч.а е декларирала правото на собственост върху ½ идеална част от апартамент, находящ се в гр.С............ на 14.03.1998г. .

От удостоверение за родствени връзки на Г. М. Ч. се установява, че е с баща М.Д. Ч., починал на 13.03.2012г. и с майка Ф.Ж. Ч.а, починала на 19.05.1998г.

От карнетен лист на ВиК Сливен с период на отчитане 1.02.2019г. до 30.09.2020 г. се установява, че като име на клиент е посочено Г. М. Ч., адрес гр.С............ , като са начислявани служебно първаночално по 3куб.метра вода, а от 11.07.2019г. по 4куб.м вода ежемесечно.

На 26.11.2021 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от „ВиК” ООД гр. Сливен, срещу Г. М. Ч. за главница в размер на 212.98 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от 1.02.2019г. до 30.09.2020 г. мораторна лихва в размер на 15.71лева, начислена към 3.11.2020 г., законна 2 лихва от подаването на заявлението, както и направените по делото разноски.

Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 260753 от 27.11.2021 г. по ч.гр.д.№ 4252/2020г. на РС Сливен по силата, на която Г. М. Ч. е осъден да заплати на Водоснабдяване и Канализация Сливен ООД, 212.98 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от 1.02.2019г. до 30.09.2020 г., за имот находящ се в гр.С............ и мораторна лихва в размер на 15.71лева, начислена към 3.11.2020 г., законна лихва от подаването на заявлението, както и направените по делото разноски.

Препис от заповедта и възражението са връчени на Ч. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК

В заповедното производство е указано на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението.

В указаният от съда едномесечен срок ищцовото дружество е депозирало искова молба, за да запази ефекта на подадената заповед за изпълнение.

С решение №Ц-51 от 17.12.2009г. на държавната комисия по енергийно и водно регулиране са утвърдени, считано от 1.01.2010г. цени без ДДС за В и К услугите на В и К Сливен ООД, както следва: цена за смесено доставяне вода на потребителите на 1.35лв./куб.м.;цена на услугата гравитично доставяне на вода на потребителите

0.62лв./куб.м.;цена на услугата отвеждане на отпадъчните води за битови и приравнени към тях обществени, търговски и други стопански потребители 0.07 лв./куб.м.; цена на услугата пречистване на отпадъчните води за битови и приравнени към тях обществени, търговски и други стопански потребители 0.28 лв./куб.м.

От показанията на свидетеля Иванова се установява, че е инкасатор на адрес гр.Сливен,кв.Младост 2, ап. и е отказван достъп за отчитане на водомерите, като свидетелката е изпращала инспектори да посетят адреса.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на допуснатите и приети по делото писмени доказателства и изисканото ч.гр.д.№ 612/2021г. на РС Сливен,които са ясни,непротиворечиви и взаимно кореспондират помежду си.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на предявените положителни установителни искове с правно чл. 422 ал. 1, вр. чл. 415 ал. 1, вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК вр. чл. 183 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 208, ал. 1 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД съдът намира,че така предявените положителни установителни искове са допустими с оглед на разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК и чл.415,ал.1, т.2 от ГПК.

3

По предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ал. 1, вр. чл.. 415 ал. 1, т.2 вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 183 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 208, ал. 1 от ЗЗД, а именно: установителен иск за признаване дължимост на вземания за процесния период въз основа на договор за периодична доставка на стоки и услуги, съдът намира така предявения иск за основателен и доказан поради следните съображения:

По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 183 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 208, ал. 1 от ЗЗД за признаване на установено, спрямо ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 212.98 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от 1.02.2019г. до 30.09.2020 г., за имот находящ се в гр.С............ , съдът приема претенцията за основателна. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. потребители на услугите ВиК са собствениците или лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са юридически или физически лица, собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В производството се доказа, че водомера на ответника е отчитан своевременно от представители на ищцовото дружество.Съгласно чл. 31, ал. 1 от Общите условия на ВиК , одобрени с решение на ДКЕВР от 23.06.2006 г. , ВиК оператора издава ежемесечни фактури, освен при изрична договореност за различен период на фактурите. В чл. 31, ал. 2 от ОУ на ВиК е визирано задължение потребителите да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактурирането, като съгласно чл. 33 потребителя заплаща дължимите суми-в брой на каси, по банков път чрез директен превод или чрез разплащателна сметка. Безспорно се установи по делото, че ищцовото дружество е издавало фактурите в предвидения в общите условия срок, както и факта, че потребителя на услугата съответно не ги е плащал в едномесечен срок от издаването им. Разпоредбата на чл. 208, ал.1 от ЗЗД при договорите за периодични доставки, цената се плаща при отделните доставки съразмерно с тях, а съгласно чл.183 от ЗЗД с договора за продажба продавача се задължава да прехвърли на купувача собствеността върху една вещ или друго право срещу цена,която купувачът се задължава да му заплати. В конкретния случай в ОУ на монополиста е уговорено, че плащането се извършва в месеца, следващ предоставянето на стоката битова питейно вода и услугите водоснабдяване и канализация. В производството се доказа, че ищцовото дружество е отчитало количествата доставяна вода до имота на ответника.

Безспорно се установи по делото, че в имота на ответника ищцовото дружество са му начислявали ежемесечно първоначално по3 куб.м. доставена питейна вода, а след 11.07.2019г.. по 4куб.м. вода. В чл.23, ал.5, т.1 от Общите условия на ВиК , одобрени с решение на ДКЕВР от 23.06.2006 г. е предвидено, че при липса на индивидуални водомери или неизправни такива, месечното количество изразходвана питейна вода се определя, както 4 следва по 5кубични метра при нетоплофицирано жилище за всеки обитател.Ищцовото дружество е начислявало на ответника по малко куб.м. вода от предвиденото в общите им условия.

С оглед иска за главница ще следва да бъде уважен за сумата от 212.98 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от 1.02.2019г. до 30.09.2020 г., за имот находящ се в гр.С............ и законна лихва от подаването на заявлението, а за разликата до пълния претендиран размер.

По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86,ал.1 от ЗЗД , вр. чл. 42 от ОУ на ВиК за признаване на установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество мораторна лихва в размер на 15.71лева, начислена към 3.11.2020 г., съдът приема предявеният иск за основателен.

Съгласно чл. 42 от ОУ на ВиК при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа, до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. С оглед иска за мораторна лихва ще следва да бъде уважен за сумата от 15.71лева, начислена към 3.11.2020 г. На основание чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед на направеното искане ще следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество направените по заповедното и исковото производство разноски в размер на 735лева, съразмерно на уважената част от исковете.

Така мотивиран, СлРС

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК. чл. 183 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 208, ал. 1 от ЗЗД, че Г.

М. Ч., ЕГН **********, от гр.С............ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. Шести септември № 27 , БУЛСТАТ 829053806 сумата от 212.98 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от 1.02.2019г. до 30.09.2020 г., за имот находящ се в гр.С............,законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 26.11.2021 г. до изплащане на вземането.