Решение № 3053 от 16.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3053 гр. Пловдив, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20255330101376 по описа за 2025 година

Производството по делото е по предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79 ЗЗД.

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, чрез юрисконсулт П. П. против Г. В. И. с ЕГН: ********** и адрес: гр. П., ул.*** № **, ет.*, ап.**, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 443, 36лв., която включва главница в размер на 358, 73лв., представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода ****** г. и обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на 84,63лв, за периода 02.02.2022г.– 16.12.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда за издаване на заповед за изпълнение – 17.12.2024 г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 21857/2024 г. по описа на ПРС.

В исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката, като то единствено притежава лицензия по чл. 43, ал.2 ЗЕ за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. Пловдив. Твърди се, че съгласно чл. 153 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на потребителите на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, без да е необходимо изрично 1 писмено приемане от потребителя. Сочи се, че съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ответникът Г. В.

И., като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ул.*** № **, магазин * със склад *, има качеството на клиент на топлинна енергия и съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставена топлинна енергия и сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнася. При неизпълнение на задължението си в срок, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата. Изразява се становище, че начислената на ответника топлинна енергия е доставена и разпределена в пълно съответствие с изискванията на ЗЕ и подзаконовите актове за неговото прилагане и по-специално Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Тъй като имотът е в сграда етажна собственост, топлинната енергия се сочи, че се разпределя за имота по методиката за дялово разпределение на топлинна енергия към НТ.

Твърди се, че в изпълнение на законоустановените си задължения на топлопреносно предприятие „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД е доставило до сградата и е разпределило до имота на ответната страна топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и цена на услугата дялово разпределение, на обща стойност 443, 36лв., включваща главница в размер на 358, 73лв., за периода ******г., както и обезщетение за забавено плащане на главница, в размер на законната лихва – 84, 63лв. за периода 02.02.2022г. – 16.12.2024г., която същият не е заплатил.

Ответникът не изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради което срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжникът е подал възражение, поради което за ищеца възниква правен интерес за предявяване на настоящата искова молба в срок по чл. 415 от ГПК. Моли исковете да бъдат уважени.

Претендират се законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до окончателното й погасяване, както и разноските за заповедното производство в размер на 75лв. Претендират се също и разноските за настоящото производство, както и юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК.

От страна на ищеца е налице и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който оспорва изцяло иска като недопустим и неоснователен.

Впоследствие след насрочване на делото в открито съдебно заседание и връчване на проекто – доклад на 18.03.2025 г. е постъпила молба от ответника от 18.03.2025 г., с която се иска да не се назначават експертизи, за да не се обременява делото с допълнителни разноски, като сочи, че има вероятност за постигане на спогодба.

С молба от 21.03.2025 г. ответникът е заявил, че признава иска.

2

В първото по делото открито съдебно заседание, ответникът е поискал и съдът е постановил, че ще се произнесе по делото с решение при условията на чл. 237 ГПК при признание на иска.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Между страните не се спори и от приетите по делото доказателства се установява, че ответникът дължи на ищеца претендираните суми, като липсват, както твърдения, така и доказателства за платени суми.

Предявените искове са допустими, валидно е направено признание на исковете, представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен; заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение - т.е. претендираното от ищцовата страна право съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда. Доколкото признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и не попада в хипотезите на чл.237,ал.3 от ГПК, нито в другите предвидени в закона изключения – т. е . признато е право, с което страната може да се разпорежда, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, и предявеният иск не е брачен, не е иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, то съдът следва да го зачете, като уважи изцяло предявените искове.

При този изход на спора и с оглед направеното от пълномощника на ищеца искане в полза на ищеца следва да се присъдят разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК, както в заповедното, така и настоящото исково производство. Ищецът претендира и е представил доказателства за направени разноски в общ размер от 150 лв., включващи сумата от 25 лв.държавна такса в заповедното производство и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, както и разноски в настоящото исково производство в размер от 75 лв.- държавна такса, съобразно списък с разноски по чл. 80 ГПК. Ищецът не претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.

В полза на ищеца следва да се присъди изцяло претендираната сума за разноски. С факта на неплащане на претендираните суми, ответникът е дал повод за завеждане на делото.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г. В. И. с ЕГН:

********** и адрес: гр. П., ул.*** № **, ет.*, ап.** дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.

Данов“ № 37 сумата от общо 443, 36лв., която включва главница в размер на 358, 73 лв., представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода ****** г. и 3 обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на 84,63лв, за периода 02.02.2022г.– 16.12.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда за издаване на заповед за изпълнение – 17.12.2024 г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 21857/2024 г. по описа на ПРС.

ОСЪЖДА Г. В. И. с ЕГН: ********** и адрес: гр. П., ул.*** № **, ет.*, ап.** да заплати на ЕВН България Топлофикация ЕАД, ЕИК: 115016602, гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата от 150 лв. - разноски, от които сумата от 75 лв. (50 лв.- юрисконсултско възнаграждение и 25 лв. – държавна такса) – разноски в производството по ч.гр.д. № 21857 по описа за 2024г. на ПРС, V –ти бр. състав и сумата от 75 лв. – държавна такса – разноски в производството по гр.д. № 1376 по описа за 2025 г. на ПРС, V-ти състав.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4