Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 106 от 01.11.2022, Районен съд - Берковица

Съд
Районен съд - Берковица
Дело
Гражданско дело 426/2022
Вид
Решение № 106
Подписан
01.11.2022
В сила
12.10.2023
Състав
ПЕТЯ ИВАНОВА ЗДРАВКОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Берковица, 01.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА Гражданско дело № 20221610100426 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ.

Ищецът А. Ц. М. е предявила искове за признаване за незаконно и за отмяна на уволнение, извършено със Заповед № 077/01.06.2022г. , за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 6053.94 лева ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Ищцата твърди, че на основание трудов договор № 1/02.04.2019г. е заемала длъжността „сътрудник социални дейности в социална услуга“ с код по НКПД 34123009 при ответника. На 01.06.20212 г. е връчено предизвестие с № 133/01.06.2022 г., с което същата е уведомена, че трудовото й правоотношение ще бъде прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – „съкращаване на щата“. С обжалваната Заповед № 077/01.06.2022г. трудовото правоотношение между страните е прекратено, тъй като с утвърдено длъжностно щатно разписание от 01.06.2022г. е съкратен щата „сътрудник социални дейности“ в ЦОП кв.

Раковица – град Берковица.

1

Ищцата твърди, че съкращението е извършено формално. Според нея в щатното разписание от 01.01.2022г., което е в сила към датата на прекратяването, нейната длъжност съществува. Новото щатно разписание е считано от 09.06.2022г., в него длъжността е премахната и е трансформирана в длъжност – психолог. Смята, че не е извършен подбор в нарушение на чл.

329 от КТ. Твърди, че има по-висока квалификация от К. А. и е назначена след проведен конкурс за разлика от същата служителка, която е назначена без конкурс – по заместване. Посочва, че е уволнена от нелегитимен директор. Ищецът твърди също така, че причина за уволнението е междуличностен конфликт.

Моли съда, да постанови решение, с което да признае уволнението за незаконно, да я възстанови на заеманата от нея преди уволнението длъжност, да осъди ответника да заплати сумата от 6053.94 лева на основание чл.225, ал.1 КТ за период от шест месеца, през които е останала без работа, считано от 01.06.2022., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендира и направените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът взема становище за неоснователност на предявените искове. Посочва, че съкращаването на щата е управленско решение за оптимизация дейноста на ответника. Твърди, че не е имало необходимост от извършването на подбор поради липсата на сходност и еднаква функционалност между длъжността на ищцата и другите длъжности.

Посочва, че заповедта е издадена от компетентен орган – временно изпълняващ длъжността директор. Моли съда да отхвърли предявените искове и да му присъди направените разноски.

В съдебно заседание на 18.10.2022г. е допуснато изменение на иска чрез неговото намаляване като искът по чл. 225, ал. 1 КТ се счита предявен вместо за 6053.94 лева за сумата от 5990.40 лева

В съдебно заседание и в представените писмени становища по същество на делото, процесуалните представители на страните поддържат твърденията и възраженията, изложени в исковата молба, съответно в отговора по делото.

След преценка на доказателствата и становищата на страните, съдът на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК установи от фактическа и правна страна следното:

2

С доклада по делото от 28.09.2022г. е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че страните са били обвързани от трудово правоотношение по силата на Трудов договор № 1/02.04.2019г. и допълнителни споразумения към него. Ищцата е заемала длъжността „сътрудник социални дейности“ с код по НКПД 34123009. Трудовото правоотношение е прекратено с обжалваната Заповед № 077/01.06.2022г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ.

Съдът осъществява контрол за законосъобразност на извършеното уволнение в рамките на въведените от страните твърдения /Решение 160 от 01.06.2016г. по гр.д. 222/2016г. по описа на ВКС, Четвърто гражданско отделение/. Ищцата е въвела следните твърдения за незаконност на извършеното уволнение – извършено е от нелегитимен директор, съкращението е извършено формално, новото щатно разписание не е било утвърдено към датата на уволнението, не е извършен подбор в нарушение на чл. 329 от КТ. Твърди също така, че има по-висока квалификация от К. А. и е назначена след проведен конкурс за разлика от същата служителка, която е назначена без конкурс – по заместване. Посочва също, че причина за уволнението е междуличностен конфликт.

Трудовото правоотношение между страните е прекратено с процесната заповед на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ „съкращаване на щата“. С предизвествие с изх. № 133/01.06.22г. ищцата е уведомена относно прекратяването на посоченото основание. И двата документа са й връчени, за което същата се е подписала.

Неоснователно е възражението на ищцата, че уволнението е извършено от нелегитимен директор. По делото е приета Заповед РД 15-850/02.12.2021г. на Кмета на Община Берковица, с която на основание чл. 44 ал. 2 от ЗМСМА и във връзка с отсъствието на Директора на Център за обществена подкрепа гр. Берковица е наредено на Ю. Г. Е. – главен експерт в общинска администрация - Берковица да изпълнява функционалните задължения, включени в длъжностната характеристика на Директор на Център за обществена подкрепа кв. Раковица до завръщане на титуляра. Съгласно точка 1.1.19 от длъжностната характеристика директорът е работодател на персонала в ЦОП. Процесната заповед е издадена на 01.06.2022г. и е подписана от лицето Ю. Г. Е. като временно изпълняващ длъжността 3

Директор ЦОП съгласно Заповед РД 15-850/02.12.2021г. Предвид изложеното съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган – временно изпълняващ длъжността директор съобразно възложените й правомощия със Заповед РД 15-850/02.12.2021г.

На следващо място съдът намира за основателно възражението на ищцата, че съкращаването на щата е извършено формално. Ответникът не е доказал реално съкращаване на щата съобразно възложената му с доклада от 28.09.22г. доказателствена тежест.

Реално съкращаване на щатна бройка за определена длъжност е налице не само при отпадане на трудовите й функции, но и когато част от тях се запазват и преминават към друга длъжност или трудовите функции изцяло се разпределят между други длъжности. Реално съкращаване на щата е налице и когато, при запазване общата численост на персонала, се закриват щатни бройки за определени длъжности и се откриват нови щатни места за длъжности, с различни трудови функции, както и при трансформация на длъжности. Когато се преценява реалността на съкращаването, преценката за идентичност на трудовите функции се извършва с оглед естеството на възложената работа. Изводът за идентичност не може да се изведе нито само от наименованието на длъжността, нито от механично сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика. Едни и същи трудови задължения по длъжностна характеристика могат да съдържат същностни различия в зависимост от съответната длъжност; от йерархичното й място в структурата на работодателя; от предмета на дейност и организацията на предприятието /в този смисъл Решение 34 от 16.02.2015г. по гр.д.

5826/2014г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение/.

С отговора на исковата молба са представени поименно щатно разписание от 01.01.2022г. и 01.04.2022г., длъжностно и поименно щатно разписание от 01.06.2022г. и поименно щатно разписание от 09.06.2022г.

Съгласно новото прието длъжностно щатно разписание от 01.06.2022г.

/лист 57 на делото/ са предвидени 5 броя длъжности – директор, социален работник, психолог и технически сътрудник, за заемане от 6 лица /2 лица на длъжност социален работник/. Съкратени са двете съществуващи щатни бройки за длъжността „сътрудник социални дейности“ и са разкрити 2 нови за психолог и технически сътрудник.

4

"Щатът на предприятието" това е списъка на общия брой наети работници и служители и тяхното вътрешно разпределение съобразно организацията на труда по трудови функции и длъжности. Съкращаване в щата, следователно има, както при намаляване бройките работници /служители/, така и само при реална промяна на трудовите функции на съществуващите бройки по щатното разписание. /Решение 184 от 02.06.2011 г. по гр.д. № 803/2010г. на ВКС, Четвърто Гражданско отделение/ Следователно, за да се прецени дали с новия щат има реално съкращаване чрез промяна в трудовите функции и задължения, трябва да се съпоставят същностните характеристики на длъжностите по новия и по стария щат.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства не могат да бъдат установени по категоричен начин същностните характеристики на длъжностите по новия и по стария щат например между длъжностите „социален работник“, „сътрудник социални дейности“ и технически сътрудник“.

За установяване твърденията на работодателя за различия в трудовите функции е разпитана свидетелката К. А. Тя посочва, че промяната в щатното разписание е заради закона за социалните дейности. Разказва, че същият ден когато й връчили предизвестието за прекратяване попитала какви други позиции има и подала молба за новата длъжност „Технически сътрудник“.

Твърди, че по новата си длъжност подпомага дейността на ръководителя, води пощата, посреща клиенти на услугата, провежда телефонни разговори, води досиета, изготвя отчети. Свидетелката посочва, че като сътрудник социални дейности е подпомагала дейността на социалния работник – работа на терен, изготвяне на протоколи, план за подкрепа, работа с деца.

Показанията на тази свидетелка следва да бъдат анализирани в съответствие с разпоредбата на чл. 172 от ГПК, тъй като тя все още е служител при ответника. Правилото на чл. 172 ГПК за преценка достоверността на гласните доказателства задължава съда да обсъди показанията на свидетелите в съвкупност с всички други данни по делото, при което заинтересоваността на един или друг свидетел в полза или във вреда на някоя от страните следва да се отчита предвид възможната му необективност.

Според практиката на ВКС законът не установява забрана въз основа на показанията на свидетели, за които има данни за заинтересованост, да бъдат 5 приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страна, но преценката следва да бъде обосновава с оглед всички останали събрани доказателства и да е базирана на извод, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му (в този смисъл решение № 207 от 17.03.2021 г. по гр. д. № 165/2020 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 136 от 30.10.2020 г. по гр. д. № 4746/2019 г. на III г. о. на ВКС/.

В настоящия случай показанията на свидетелката А. не се подкрепят от другите събрани писмени и гласни доказателства. Трудовите функции могат да бъдат установявани с всички доказателствени средства по ГПК, но в случая липсват други доказателства в подкрепа на твърденията на свидетелката относно възложените й задължения по новата длъжност и преназначаването й. Противоречиви и неясни са показанията на свидетелката относно факта как самата тя е била преназначена, дали е имала предизвествие или не и дали трудовият й договор е бил прекратен. Тя първо посочва, че й е връчено предизвествие на 01.06.22г. и тя след това подала молба за заемане на новата длъжност, считано от 01.06.22г. Посочва, че по време на предизвестието си е работила на старата длъжност. От приетото поименно щатно разписание от 01.06.2022г. /лист 58 от делото/ е видно, че към дата 01.06.2022г. свидетелката К. А. вече е била назначена на длъжността „Технически сътрудник“. Това обстоятелството опровергава твърденията й, че същата е имала предизвествие за прекратяване на трудовия договор. По-нататък в показанията си свидетелката твърди, че е подписала допълнително споразумение към трудовия си договор. Неизяснено по делото е обстоятелството дали трудовият договор със свидетелката е бил прекратен или е било сключено допълнително споразумение към съществуващия договор.