Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 147 от 05.05.2022, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 821/2021
Вид
Решение № 147
Подписан
05.05.2022
В сила
05.03.2024
Състав
Минка Петкова Трънджиева, Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.268 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.147 · Закон за устройство на територията
  • чл.31 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Пазарджик, 04.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20215200500821 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.294 ал.1 във връзка с чл.268 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение №60160 от 30.11.2021г. на Върховния касационен съд на Р България, първо гражданско отделение, постановено по гр.д.№1518/ 2021г. по описа на същия съд, е отменено решение №260127 от 15.12. 2020г. по в.гр.д.

№744/2020г. на Пазарджишки окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

С касираното въззивно решение №260127 от 15.12.2020г.

Пазарджишкият окръжен съд е потвърдил първоинстанционно решение №95 от 08.07.2020г. на Районен съд гр.П. постановено гр.д.№ 625/2019г. по описа на същия съд, с което на основание чл.109 от ЗС е осъдена М. Н. ДР., ЕГН**********, с адрес гр. П., ул. “А.С.“ №47, да премахне тераса ведно с дървена конструкция върху нея, която тераса е изградена в източната част на втори етаж на сграда с идентификатор *** по кадастралната карта за гр.П., изградена в имот с идентификатор *** по КК за 1 гр.П., находяща се в гр.П., ул.“А.С.“ №47,като са присъдени и разноски в полза на ищцата. Първоначалното въззивно производство /в.гр.д.№744/2020г. е инициирано с въззивна жалба, с вх.№260170 от 31.08.2020г. подадена от ответницата в производството пред първата инстанция М.Д., като е извършен доклад на жалбата и на писмения отговор по реда на чл.268 от ГПК, и е оставено без уважение направено доказателствено искане от пълномощника на въззивния жалбоподател.

Решението се обжалва изцяло в срока по чл.259 ал.1 от ГПК с въззивната жалба с вх.№260170 от 31.08.2020г. подадена ответницата в производството пред първата инстанция М.Н. Д. чрез пълномощника си адв.П.А.. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт, като се иска да бъде отменен и отхвърлена заявената претенция по чл.109 от ЗС с присъждане на разноските. Поддържа се, че в същност ищецът не преминава през процесната тераса, а под нея, защото е изграден допълнителен вход за поземления имот с идентификатор ***, от към ул.“С.П.“, а не през входа, от който е предвиден за влизане в дворното място с административен адрес гр.П., ул.“А.С.“ №47 съгласно скица на ПИ №15-575571 от 26.06.2019г. на СГКК-гр. Пазарджик.

Твърди се още, че жалбоподателката е извършила всички фактически действия, които са във възможностите й да поддържа процесната тераса в добро техническо и конструктивно състояние за които ищцата не й е пречела като е махнала покривната конструкция направена от родителите й, която е била по-тежка от настоящата покривна конструкция над терасата и е била с нарушена цялост от износване във времето. Твърди се, че по този начин е предотвратила непосредствените валежи върху терасата и дори е отвела дъждовната вода чрез улуци и че горната част на терасата е в цялост и се поддържа от ответницата съгласно снимковия материал и че ищцата не може да й пречи за осъществяване на тези действия. Посочва, че проблемите касаят долната част на терасата с падането на мазилката и отлепените чела на терасата, вследствие на премахнати от ищцата тенекии, оголили и свлекли армирането по снимка 3 от заключението на експерта и показанията на св.С.К. за многократните отправени искания на ответницата да ремонтира терасата, но че не й е бил осигурен достъп от ищцата до терасата. Твърди жалбоподателя, че тя няма как да види състоянието на терасата от долната страна, тъй като между процесната жилищна сграда с идентификатор 2

*** и сграда с идентификатор 55302.501. 3589.2 има изградена незаконна постройка, ползвана от ищцата и не е заснета съгласно скицата и по тази причина според жалбоподателя се получава едно затворено пространство под терасата оградено с коридор, който е вход за жилището на ищцата и покрива му е самата тераса и незаконната постройка като това място се ползвало само от ищцата. Поддържа, че ищцата не може да претендира, че е нарушено правото й на собственост и има пречки за ползването на имота си в своя обем, след като същата с действията си е допринесла за това фактическо положение недопускайки ответницата-сестра си да отстрани повредите по терасата предвид строежа на къщата от преди 60г. и необходимост от ремонтни дейности по нея поради износването на материалите. Поддържа, че по делото е установена липса на първата предпоставка за уважаване на иска-действителното поддържане на терасата в лошо състояние като пречка за ищеца да ползва в пълен обем правото си на собственост, което състояние не е по вина и бездействие на жалбоподателя, а по вина на ищцата отказваща достъп до терасата за да се отремонтира. Не се установявали и неоснователни действия на ответницата-поддържането на процесната тераса в състоянието, в което е в момента представляващо неоснователно действие. Оспорва се като неправилен извода на съда, че е без значение кой е построил процесната тераса и по-точно от праводателите на ответника или от самия ответник, доколкото от това произтичало процесуалната легитимация на страните. Поддържа, че съдът не е установил годината на построяване на процесната жилищна сграда за да се установи дали по тогавашните правни норми процесната тераса е била допустима да бъде изградена и в каква степен отговаря на законовите норми към момента на построяването. Счита, че съдът не може да вменява правомощия на вещото лице да отговаря на въпроса дали терасата е законно построена или не и да гради изводите си на експерта, че терасата е незаконно построена. Съдът не посочил правна норма с която да обоснове защо процесната тераса е незаконна и че по действащата нормативна база е извършила действия по направа на покривна конструкция над терасата. Коментира се, че изводът на съда, че терасата е незаконна тъй като липсват издадени строителни книжавиза за проектиране, като аргументите на жалбоподателката са, че нормите на ЗУТ не предвиждат задължително издаване на виза за покривната конструкция. Твърди, че и по тази причина няма издадена виза за 3 проектиране, съответно инвестиционен проект и разрешително за строеж, като според жалбоподателката е необходимо само конструктивно становище по чл.147 от ЗУТ. Коментират се и норми по Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на отделни видове територии и устройствени зони/НПНУОВТУЗ/-чл.88.ал.3 за отстояния между сгради в съседни имоти и разстоянията от вътрешните линии на застрояване, за балкони и еркери до 1,5м когато могат да излизат пред вътрешните линии на застрояване, с което навежда извод, че терасата е допустима. Излага и довод за искане на допълнителна техническа експертиза за фактическото положение на терасата.

Поддържа довода, че терасата е допустима съгласно чл.88 ал.2 да бъде изградена и ако е с по-големи размери от разрешените следва да се намалят до предвидените и разрешени стойности, а не да се премахва изцяло тъй като би се нарушило правото на собственост на собственика на терасата в неговия законов обем и че тя е законово допустима за изграждане. Посочва, че следва да бъдат проследени законовите разпоредби назад във времето и изследване въпроса за допустимостта на построената тераса към втори жилищен етаж по тогава действащите строителни правила и норми като се изследва и въпроса за годината на построяване на жилищната сграда. Моли да се отмени обжалваното решение и се отхвърли иска.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната по спора страна Д.Н. чрез пълномощника си адв.Г.М., в който жалбата се квалифицира като неоснователна и необоснована.

Коментира се основанието на което ищцата е придобила в съсобственост с ответницата по покупко-продажба процесния поземлен имот, като ищцата притежава първи /партерен / етаж от масивната двуетажна жилищна сграда, а ответницата втория етаж; че ответницата е извършила реконструкция покривайки с дървена конструкция незаконно изградена към етажа й тераса, като в резултат на тези действия са извършени в разрез със строителните правила и норми. Коментира се в тази връзка заключението по назначена техническа експертиза и свидетелски показания, и навежда извода, че без съгласието на ищцата и без изготвяне на строителни документи и разрешения конструкцията на терасата е сериозно компрометирана, като към настоящия момент е увиснала над входа на ищцата към притежавания от нея етаж при повредени от падащи от бетоновата обшивка на терасата парчета стъпала под нея водещи към частта от дворното място ползвана от ищцата и при наличие 4 на риск, създаващ реални опасения у ищцата, части от терасата, както и самата тераса да се срутят и да предизвикат на домакинството й непоправими имуществени и неимуществени вреди. Твърди се, че от събраните по делото доказателства следва единствен обоснован правен извод за основателност на исковата претенцията. Коментират се нормите уреждащи статута на балконите и еркери по нормите на ЗУТ /чл.31 и следващите/и Наредба №7, като се навежда извода, че естеството на нарушението е такова, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем и че ответникът примерно осъществява действия в съсобствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот. Посочва, че всяко смущаване на правото на собственост може да бъде предмет на негаторна защита и независимо кой в случая е изградил терасата доколкото пасивно легитимиран по иска е всяко лице, а не само извършителят на нарушението ако към момента на предявяването на иска поддържа противоправното състояние в засегнатия имот. Моли да се потвърди обжалваното решение с присъждане на разноските.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на ответницата по иска М.Н. Д. от гр.П., обл.Пазарджик както и отговора на жалбата от насрещната по спора страна, и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявен е иск с правно основание в чл.109 от Закона за собствеността за премахване на тераса, изградена на втори етаж и с дървена конструкция над нея от двуетажна масивна жилищна сграда в гр.П., с административен адрес-ул.“А.С.“ №47 и ***а, нарушаваща и ограничаваща правото на собственост на ищцата , обитаваща първи жилищен етаж от сградата.

В исковата си молба против ответницата М. Н. ДР., ищцата Д. Н. Н., с посочени адреси и ЕГН, твърди, че е собственик по покупко-продажба на ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор №*** по КККР на гр.П., одобрени със заповед №РД-18-39 от 17.07.2012г. на ИД на АГКК с адрес на ПИ гр.П., ул.“Ал. С.“ №47, с площ от 240кв.м., урбанизирана територия, начин на 5 трайно ползване-ниско застрояване, номер по предходен план 3589, при съседи

ПИ с идентификатори

***;

***;

***; *** и ***. Останалата ½ ид.част от имота била собственост на ответницата М.Д.. Твърди се, че в съсобствения ПИ има масивна двуетажна жилищна сграда с идентификатор №***, като първият /партерен/ етаж от същата е собственост на ищцата, а ответницата притежава втория етаж. Твърди ищцата, че ответницата извършила реконструкция на етажа си, като покрила с дървена конструкция незаконно изградената към етажа й тераса. С тези действия, извършени в разрез с всички строителни правила и норми и без съгласието на ищцата, както и без изготвяне на надлежните строителни документи и разрешения, конструкцията на сградата/гредоред/ била сериозно компрометирана и въпросната тераса увиснала над входа към етажа на ищцата. Ищцата твърди, че същевременно с това падащи от бетоновата й обшивка парчета увредили стъпалата под нея, водещи към ползваната от ищцата част от дворното място. Счита, че е налице реална опасност части от терасата, както и самата тераса, да се срутят и да предизвикат сериозни и непоправими имуществени и неимуществени вреди. Твърди, че това обстоятелство създава пречки за нормалното използване на собствеността от ищцата и поражда правен интерес да заяви исковата претенция като моли да се осъди ответницата да преустанови действията си, създаващи пречки на ищцата за упражняване на правото й на собственост, като премахне незаконната тераса към етажа си покрита с дървена конструкция, и да заплати разноските по делото.